Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (126/454) > >>

shaban:
Национализмът и другият – създаването на нация и национална държава на Балканите

   
Д-р Реджеп Бозтемур     

http://www.ilit.bas.bg/bi/bostemur.html

"Нацията може да бъде дефинирана по различни начини. Определянето на концепцията за нация може да се основава върху обективни характеристики, като граничните полета на концепцията условно биха могли да се дообрисуват от последователите на специфични гледни точки. Налице са дефиниции, зависещи от характеристики като общ език, обща територия, общ социален и икономически живот, обща история и/или обща верска система. Сетън-Уотсън отбелязва, че “налице е нация, когато значителен брой от хора в общност приемат, че са формирали нация, или се държат така, сякаш са го направили”5. За него е достатъчно не всички индивиди, а определен процент от тях да поддържат тази визия, като все пак този процент на притежаващи национално самосъзнание следва да бъде достатъчно висок.Самодефинирането на общност като нация по необходимост съдържа в себе си изключването на другите. Споделената принадлежност към култура изисква поведение и комуникиране по начините, които тази култура като система от идеи, вярвания, знаци и асоциации налага. Припознаването на индивиди като принадлежащи към определена нация развива не само идентичност, лоялност и солидарност между членове с установени съвместни права и отговорности, но също и чувство за изключване на другите от това определяне.6 С други думи, дефинирането на нация е тясно свързано не само с характеристиките, присъдени на общността от нейните членове, но и с възприеманията на другите, които са изключени от “нацията”. При определянето на “нацията” чрез изключителността, общите психологически, исторически, религиозни, лингвистични и генеалогически атрибути играят важна роля. Но най-важен от тях е езиковата общност, въпреки че не във всички случаи лингвистичната цялостност е основната детерминанта при възприемането на идентичност и националност. Това е добре обяснено от Андерсън:
“При всички случаи е грешка да разглеждаме езика по начина, по който го разглеждат някои националистически идеологии – като символ на националната принадлежност, подобен на знамето, носиите, народните танци и т. н. Най-важното при езика е неговата способност да създава въобразеи общности, изграждайки обособено солидарност.”7 За много общности не е необичайно да се изразяват националистични чувства и идеи на език, различен от присъщия на общността. Най-важното задължение на езика е да създаде солидарността на въобразената общностна, позволяваща за се дефинира “нацията”. Ето защо въпреки че езикът сплотява генерирането на националност, не е задължително той да бъде “национален”. В много колониални страни естественото средство за комуникация, използвано от националистите, е предимно езикът на колонизаторите, като със него се създава чувството за национална принадлежост. 8

...................
"Балканските национализми се базират на изключването на другия. Балканските народи имат ясно изразени претенции към исторически територии за установяването на своя родина. Всички хора на Балканите имат силни етнически връзки със собствените си националности, дължащи се на обща история, митове и историческа памет. Модерните балкански национални държави са основани върху принципите за общи узаконени права и задължения на всички граждани към държавата и наличието на обща икономика за всички членове на националността. Това са характеристиките, които поставят нацията и националната държава в пълна хармония с казаното по-горе по отношение създаването на нацията и национализма. Но в допълнение към тези принципи, които са достатъчни на всички нации за задоволяване правото на инситуционализиране на техните политически организации, народите на Балканите притежават отчетливи разбирания за историческия опит на другите, различна интерпретация за собствения си религиозен произход и силно субективно възприятие за културните си корени. Тези три характеристики (уникални история, религия и култура) са характеристиките, които са присъщи за всяка балканска националност и са основната причина за създаването на изключващия национализъм на Балканите през двадесети век.
Изключването, произтичащо от националистичните интерпретации на религия, култура и история води съвременните балкански политики до кризи и войни. Националните държави и националната балканска историография произвеждат иредентични национализми, зависещи от лингвистични, религиозни и национални отчетливи идентичности и лоялности. Няма съмнение, че националистичните интерпретации на историята и културата детерминират не само вътрешната политика на държавите, но също така и международните им позиции. Все пак развитието на национализма на Балканите винаги се е превръщало в процес или на отделяне от империя, федерация, държава, или на изключване на националност, малцинство или група от съществуващите държави. И при двете положения национализмът се дефинира не в светлината на неговите всеобхватни характеристики, а в условията на изключване, базирано на изкуствено преувеличени разлики в религията, езика и историята. Ударението, което съвременните балкански държави поставят върху субективните характеристики на национализма, а именно на уникалността им в религиозно, културно и историческо отношение, продължава да бъде определящият фактор за бъдещето на балканските национализми и основна причина за националистичните въоръжени конфликти в региона. При това положение изходът от конфликтни етнически и национални регионални политики изглежда се крие в редефинирането на нацията и националната държава в посока на нейните обективни характеристики, посочени по-горе. Само такова дефиниране, което определя националната държава като зависимост от самостоятелна бюрократична организация, имаща свой дневен ред и легитимност и функционираща на определена територия, управлявайки населението без значение на етнически, религиозни и лингвистични различия, може да намали напрежението, произтичащо от агресивните национализми на Балканите."

fotakiev:

--- Quote from: shaban on May 02, 2009, 11:00 ---  Това е добре обяснено от Андерсън:
“При всички случаи е грешка да разглеждаме езика по начина, по който го разглеждат някои националистически идеологии – като символ на националната принадлежност, подобен на знамето, носиите, народните танци и т. н. Най-важното при езика е неговата способност да създава въобразеи общности, изграждайки обособено солидарност.”7 За много общности не е необичайно да се изразяват националистични чувства и идеи на език, различен от присъщия на общността. Най-важното задължение на езика е да създаде солидарността на въобразената общностна, позволяваща за се дефинира “нацията”. Ето защо въпреки че езикът сплотява генерирането на националност, не е задължително той да бъде “национален”. В много колониални страни естественото средство за комуникация, използвано от националистите, е предимно езикът на колонизаторите, като със него се създава чувството за национална принадлежост.


При това положение изходът от конфликтни етнически и национални регионални политики изглежда се крие в редефинирането на нацията и националната държава в посока на нейните обективни характеристики, посочени по-горе. Само такова дефиниране, което определя националната държава като зависимост от самостоятелна бюрократична организация, имаща свой дневен ред и легитимност и функционираща на определена територия, управлявайки населението без значение на етнически, религиозни и лингвистични различия, може да намали напрежението, произтичащо от агресивните национализми на Балканите.

--- End quote ---

Много добре го е казал човека.Точно по същият нечин, някои хора се опитаха да искърът българите тюрки,защото във Волжка България се говори такъв език.Също, изКараха че славяните били море на бълканите и сме говорили славянски език,затова сме славяни.  ;)

А сега виждам опит за доказване че езика не е признак на националност.Да така е обаче за колониалните страни,които си имат свой език, и са го забравили.А в България помаците винаги са говорили този си език, който е същият като на хората от Добруджа или Видин.

Културата също не може винаги да е критерии за националност.Например много българи приели исляма, в началото на Османското владичество , сега се търчеят и имат турско самосъзнание.Както и да ги погледнеш са турци.
Обаче помаците(българите мохамедани) имат еднаква култура,език,антропологични белези със българите християни.

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
''Например много българи приели исляма, в началото на Османското владичество , сега се търчеят и имат турско самосъзнание.''

Не знаех че хора могат да живеят толкоз дълго.
На 300 или 400 години са тези дълголетници които се турчеят и с какво се хранят за да го постигнат.

Isyankar:

--- Quote from: kor_nisa on May 02, 2009, 14:06 ---''Например много българи приели исляма, в началото на Османското владичество , сега се търчеят и имат турско самосъзнание.''

Не знаех че хора могат да живеят толкоз дълго.
На 300 или 400 години са тези дълголетници които се турчеят и с какво се хранят за да го постигнат.

--- End quote ---

И все пак, ако се абстрахираме от тази закачка, за мен е изключително любопитно колко и къде са българите от Османско време които са приели исляма....Някак си ми е доста нелогично да няма такива хора или след поколения на ислям след Освобождението всички вкупом да станат християни....Не, че няма и такива...Но определено има много и от първите....Аз питам къде са те ? Някои ми сочат помаците, други ми сочат сегашните етнически турци в някои райони, трети ми сочат - и те не знаят какво сочат....Истината обаче пак остава във въздуха, тъй като би разбунила много духове и би подкопала доста измислени теории и истории....Дано да доживея да я разбера...

Subeyi Kurt:
Znae se sıs sigurnost za sinat na kumana İvan Şişman ( İskender). Tryabva da e imal i dosta posledovateli. Ne sa malko rusokosite v severna BG.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page