ЦарÑÑ‚ на помаците
18 ÐОЕМВРИ 2009
tags: Димитър Ðмбарев, ÐДЗПЧ
Отец Ðмбарев на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ð¸Ð½Ð³ на опозициÑта Ñлед 10-ти. ПоÑле Ñнимката ще Ñе поÑви и в Ñп. "Тайм"
Ðко нÑкой би могъл да Ñе върне във времето до април 1989 г. и да Ñе разходи по малките чаÑове в КатоличеÑката махала в Пловдив, то би забелÑзал много Ñтранна гледка. Ð’ тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за ÐºÐ°Ñ€Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð³Ð°Ð·Ð¸Ð½, ÑтоÑÑ‚ Ваньо ПицариÑта и отец Димитър Ðмбарев и ровичкат в нÑкакви кабели. Ð’ÑъщноÑÑ‚ Ñа отворили телефонната ÐºÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° щаба на комуниÑтичеÑките доброволни отрÑди в квартала и тъкмо от Ñ‚ÑÑ… крадат връзка, за да Ñе обадÑÑ‚ Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð²Ð¸Ð¶Ð½Ð° Ñлушалка до радио „Свободна Европа“.
Тази Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð¸ÐºÐ¾Ð¹ не би тръгнал да подÑлушва. Ðикой не може да разбере и как така в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° меÑеца най-верните комуниÑти Ñ‚Ñ€Ñбва да плащат огромна Ñметка за разговори Ñ Ð²Ñ€Ð°Ð¶ÐµÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´.
Димитър Ðмбарев обаче много добре знае защо е направил поредната Ñи Ñтъпка Ñрещу „народната“ влаÑÑ‚. Докато е втори ÐºÐ»Ð°Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðº в пловдивÑкото училище „Ðикола Вапцаров“, баща му и вуйчо му Ñа в концентрационни лагери. Една Ñутрин изкарват Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¸Ñ‚ÑŠÑ€ пред цÑлото училище и му казват да Ñе откаже от баща Ñи, за да Ñтане пионерче. Стотици деца Ñрещу него започват да крещÑÑ‚: „Ууу, баща му е фашиÑÑ‚! ФашиÑÑ‚!, Долууу!“
Митко поглежда директорката Ðнгелова, напÑува Ñ Ð½Ð° майка и бÑга от училището, за да не Ñе върне никога повече. Така и не Ñтава пионерче. Ð’ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ е започнала дългата ÑÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ „аÑоциални проÑви“, както ги наричат комуниÑтите, коÑто ще продължи до Ñамото падане на режима.
Избавление
Ð’ комуниÑтичеÑка Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðмбарев има много поводи да Ñе чувÑтва като пленник. Той е Ñ Ñ€ÐµÐ¿Ñ€ÐµÑирано ÑемейÑтво, Ñ Ð¿Ð¾ÑтоÑнни проблеми в работата, а най-Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¸ Ñ Ð¼Ð¾Ð½Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½ процеÑ, заради който лежи четири години в затвора,. Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 80-те той проÑто нÑма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² е оÑновал ÐезавиÑимото дружеÑтво за защита правата на човека, пътÑÑ‚ на отец Ðмбарев Ñтава пределно ÑÑен.
„Това беше ÑмиÑълът и Ñъдържанието на Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на Ð¼Ð¾Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð°, на репреÑираното ÑемейÑтво на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които Ñъм минал, унижениÑта, които Ñъм претърпÑл,“ казва Ðмбарев. „Ðко Ñе беше Ñлучило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление.“
Съзнателно или не, комуниÑтичеÑката ÑиÑтема Ñи е Ñъздала непоправим враг. Препоръчан от пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ÐµÑ‚ Петър Манолов, Ðмбарев Ñе Ñреща Ñ Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² и е обÑвен за говорител на дружеÑтвото. ГлаÑÑŠÑ‚ му Ñтава популÑрен по „Свободна Европа“, Би Би Си, „Дойче Веле“ и Радио „Ðнкара“.
ПрофеÑиÑта на Димитър Ðмбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиÑта. Отецът е един от тези, които поÑтоÑнно защитават правата не Ñамо на българите, но и на мюÑюлманите в БългариÑ. Помаците и турците внимателно Ñлушат вÑичко това. Един ден в дома на Ðмбарев идва цÑла Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñело Корница. Оттам наÑетне Ñпиране нÑма.
„Ðие Ñи направихме Ñметката, че борбата на мюÑюлманите без Ð½Ð°Ñ Ð¸ нашата без Ñ‚ÑÑ…, ще бъде борба наполовина, че нÑма да има онази целокупноÑÑ‚. Едно е влаÑтта да Ñе Ñправи Ñ Ð¿ÐµÑ‚ или деÑет човека, а друго – Ñ Ñ…Ð¸Ð»Ñди,“ казва Ðмбарев.
Отец Ðмбарев приема българи и помаци за членове на дружеÑтвото
През 89-а българÑките турци Ñа много Ñкоро поÑтрадали от â€žÐ²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ“ и най-обединени Ñрещу режима. ИзÑвлениÑта на хора като отец Ðмбарев и Петър Манолов ги карат поÑтепенно да започнат да Ñе Ñвързват Ñ ÐезавиÑимото дружеÑтво.
„Беше много важно за наÑ, че човек като Ðмбарев ни подкрепÑ. За нашите хора беше голÑмо уÑпокоение, че един поп, предÑтавител на интелигенциÑта, е на наша Ñтрана. Това ги караше да Ñтават членове на дружеÑтвото“, казва турчинът Емин Хамди, Ñъщо политичеÑки затворник и впоÑледÑтвие член на ÐДЗПЧ.
Отец Ðмбарев Ñъщо започва да Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ ÑмеÑените райони, най-чеÑто Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°ÐºÐ° ХаÑан БÑлков, Ñъщо член на ÐезавиÑимото дружеÑтво. Двамата ходÑÑ‚ във велинградÑко, шуменÑко, разградÑко, варненÑко, в Ñелата край Гоце Делчев, край Пловдив и ÐÑеновград.
БÑлков почти не Ñе връща при бременната Ñи жена. ÐавÑÑкъде Ñе намират доверени хора и Ñе оÑновават клетки на ÐДЗПЧ, които оттам нататък започват да Ñе организират Ñами.
ГолÑмата гоненица
Ð’ обиколките на Ðмбарев нÑма възрожденÑки героизъм. УÑловиÑта Ñа такива, че той обикновено е в багажника на нÑÐºÐ¾Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°, Ñвит на две. Срещите Ñа по тъмно, възможно най-тайно и Ñ Ð¼Ð°Ð»ÐºÐ¾ хора. Веднъж, Ñлед като не е Ñпал две нощи, отецът даже заÑпива по време на Ñъбрание в разградÑко. Създал клетка, Ðмбарев Ñ€Ñдко има възможноÑÑ‚ да организира дейноÑтта й. ЕдинÑтвената възможноÑÑ‚ за ÐºÐ¾Ð¾Ñ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° новите членове на дружеÑтвото оÑтава политичеÑкиÑÑ‚ емигрант Петър БоÑджиев в МарÑилиÑ.
Въпреки това дейноÑтта на отец Ðмбарев ужаÑÑва Държавна ÑигурноÑÑ‚. Според проф. Ивайло ЗнеполÑки „възродителен процеÑ“ е тъкмо авантюра, коÑто цели да доведе до патриотичен подем и да Ñе превърне в нов източник на легитимиране на влаÑтта.
Тактиката е „разделÑй и владей“, наÑтройване на българи Ñрещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партиÑ.
Ðмбарев и ÐезавиÑимото дружеÑтво обаче провалÑÑ‚ този план. Като крило на ÐДЗПЧ Ñе оÑновава МюÑюлманÑкиÑÑ‚ Ñтачен комитет, където Ñе запиÑват хилÑди мюÑюлмани. Българи и турци не Ñамо не Ñе противопоÑтавÑÑ‚, а Ñе обединÑват Ñрещу влаÑтта.
Стига Ñе до големите майÑки демонтрации на турците в БългариÑ, които влаÑтта разбива ÑÑŠÑ Ñила. Отец Ðмбарев излиза ÑÑŠÑ Ñпециална Ð´ÐµÐºÐ»Ð°Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ западните радиоÑтанции в защита на турците, където Ð´Ð¾Ð±Ð°Ð²Ñ Ð¸ малката критика, че на териториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе вее Ñамо българÑкото знаме. С това изречние Ñвещеникът обаче визира много повече не турÑкото, а едно друго червено знаме.
„След майÑките ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ ДС направо изгаÑнаха, полудÑха,“ казва Ðмбарев. „Започна голÑмата гоненица“.
Ð’ общата чаÑÑ‚ на мазетата в блока Ñи, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни меÑта и да бÑга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, Ñкача от Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶, за да не го хванат Ñ Ð²Ð°Ð¶Ð½Ð¸ документи.
Една вечер обаче Държавна ÑигурноÑÑ‚ нахлува в дома му в Пловдив и мърдане нÑма. Закарват Ðмбарев в един хотелÑки апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрациÑта, заедно ще Ñ Ñъздадем Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° като тебе. Ти ще Ñтанеш много богат човек. Само Ñпри да работиш Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ и помаците.“ Кара го да подпише декларациÑ, че вече нÑма да говори Ñ Ð¼ÑŽÑюлмани.
– „Знаем Ñе бе, бачо“, прави му Ñе на приÑтел отеца. „Ще хванете двама лъжеÑвидетели, иди да доказваш поÑле кое е иÑтината. Ще изкарате нещо и ще отида да ÐºÐ¾Ð¿Ð°Ñ Ñ†Ð°Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñап в Добруджа“.
– „Добре – на твоÑта мъжка дума“.
– „Ðа моÑта мъжка дума“.
Ðмбарев излиза и на ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ продължава да ходи при мюÑюлманите. Веднъж, в един от ÑмеÑените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единÑтвото преди да влÑзат в дружеÑтвото. Ð’Ñички Ñа облечени като ботеви четници, ноÑÑÑ‚ знамена.
Малко Ñлед това, през авгуÑÑ‚, много от помаците в ПоповÑко започват гладна Ñтачка. Половин Ñ‡Ð°Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ð°Ñ‚ ÑпиÑъка Ñ Ð³Ð»Ð°Ð´ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ðµ на РумÑна Узунова. Ð¢Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ не го пуÑка в ефир, защото не знае там да има хора на дружеÑтвото и Ñе притеÑнÑва вÑичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, БоÑджиев Ñъщо не знае нищо. За това Ñе обажда на Ðмбарев и го кара да признае вÑичко, без да знае за обещанието му пред ДС.
РазконÑпириран, отецът Ñе чуди къде да Ñе Ñкрие от Ñлужбите. Пет минути Ñлед този разговор обаче вече иÑка да благодари на Петър БоÑджиев. „Те ми монтираха процеÑ, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах,“ казва Ðмбарев. „Спомних Ñи думите на кнÑз ВолконÑки, когато го водÑÑ‚ при Ðиколай Втори: Ваши Ñа крепоÑтите и крепоÑтните в крепоÑтите, и топовете, и войниците Ñа ваши. Какво ми коÑтва обаче, ваше императорÑко величеÑтво, да ви кажа, че Ñте лайно.“
ÐÑколко дни по-къÑно, точно на Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñи ден, отец Ðмбарев е прибран от Държавна ÑигурноÑÑ‚. Ð’ учаÑтъка не му удрÑÑ‚ и един шамар, но когато го пуÑкат, точно в градинката пред блока, до магазина за ÐºÐ°Ñ€Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°Ð³Ð°Ð·Ð¸Ð½, нÑколко души го ÑъбарÑÑ‚ и го пребиват от бой. Ðо вече е къÑно.
След 20 дни лежане отчето отново тръгва по Ñелата. Дори пеÑтеливиÑÑ‚ на похвали Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² поÑле ще каже, че отец Ðмбарев е работоÑпоÑобен за извършване на много ценни дела. „ÐÑма Ñъмнение, че той е човек на делото. Ð’ Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñ€Ð°Ñ‡Ð½Ð¸ живковиÑтки времена възглаганите му от мен задачи изпълнÑваше Ñ Ð½Ð°Ð¹-големи подробноÑти, от което ÐДЗПЧ извличаше голÑма полза,“ пише Минев във веÑтника Ñи „Свободно Ñлово“.
Кое било Ñтрашничко
И Ñлед 10-и ноември Ðмбарев не Ð·Ð°Ð±Ñ€Ð°Ð²Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸ и помаци. Заедно Ñ Ð¥Ð°Ñан БÑлков правÑÑ‚ огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече Ñвободно иÑкат да им Ñе върнат имената. Ðмбарев е Ñтрашно популÑрен, нÑкои от помаците го наричат Ñвой „цар“.
Ðмбарев учаÑтва и на големите митинги в Ñтолицата, но там главната Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ðµ за предÑтавителите на Клуба за глаÑноÑÑ‚ и преуÑтройÑтво, които Ñа по-популÑрни в СофиÑ. Там е Ñилен и Румен Воденичаров, който вече е уÑпÑл да узурпира предÑедателÑтвото на дружеÑтвото от Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² и да Ñе Ñближи Ñ Ð–ÐµÐ»ÑŽ Желев и новите Ñилни на денÑ. Ð’ работата Ñи Воденичаров не иÑка да има общо Ñ Ð½Ñкогашните затворници. През 90-а година от Ñтраниците на „РаботничеÑко дело“ той обвинÑва Ðмбарев и Ð˜Ð»Ð¸Ñ ÐœÐ¸Ð½ÐµÐ² в „нечиÑти амбиции за влаÑт“. По-къÑно Ñе включва и веÑтник „ДемокрациÑ“.
Изолиран от общеÑтвото през комунимзма, Ñлед 10-Ñ‚ Ðмбарев отново оÑтава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в ÐДЗПЧ го карат да Ñе оттегли и оттам. За кратко пробва да работи Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ñта Либерален конгреÑ, оÑнована от политичеÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ðº Янко Янков, но бързо Ñе отказва.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ÐµÑ† Ðмбарев казва, че има ÑлонÑка кожа, но Ñе вълнува много, когато Ñтане дума за ÑъбитиÑта от 89-а и Ñегашното омаловажаване на дейноÑтта на ÐДЗПЧ.
„В тази борба ние имахме Ñ…ÑŠÑ Ñрещу комунизма. Ð’ тази борба ние не бÑхме переÑтройчици, ние бÑхме Ñвни антикомуниÑти. Ðие бÑхме Ñвни демократи, а не Ñтавахме тепърва демократи. Ðие знаехме какво е демокрациÑ,“ казва Ðмбарев.
„Чета Ñега разни Ñпомени – колко било Ñтрашно през 90-а година. Ðйде де. Ðие три години борба Ñме водили, минали Ñме през затворите, Ñли Ñме даÑка, продължаваме да го Ñдем, за Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ беше ли Ñтрашно? Ð Ñтрашно е за Ñ‚ÑÑ…, излезлите от комÑомолÑките редици и влезлите Ñлед дъжд качулка в нÑкакъв политичеÑки процеÑ, който Ñе извършва в Ñтраната. Кое било Ñтрашничко, хлÑба на виÑоко ли щÑха да го вдигнат?“
Точно 20 години Ñлед 1989-а година, нÑкогашниÑÑ‚ цар, вÑеки ден отива Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÑÐºÐ¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð½Ñпорт до „Света Петка“ в СофиÑ, където чете молитви и от време на време Ñе Ñреща Ñ Ð½Ñкой от Ñтарите Ñи приÑтели. Прегръщат Ñе, казват Ñи „хош гелдин“ и влизат в църквата. Повечето поÑетители дори и не знаÑÑ‚ за миналото на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ñ‚ÐµÑ†. Затворите, побоите, големите демонÑтрации и риÑкове не Ñа били доÑтатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.
Източник: News.bg, автор: Петър Добрев
https://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/18/ambarev2/