Това е прекраÑна ÑтатиÑ, и Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе препрочита многократно. Ð¢Ñ Ñрко отразÑва жалката иÑтина за кÑенофобÑкото отношение в едно лумпенизирано и фашизирано общеÑтво. Ð’ такова едно общеÑтво мизериÑта никак не е Ñлучайна. Ðека тези мизерници Ñе поучат от демокрациÑта в ÑÑŠÑедна ТурциÑ, коÑто дърпа напред Ñ Ð·Ð°Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ñ‰Ð¸ темпове.
Колко чужд е турÑкиÑÑ‚ езикОт забраната да Ñе говори на турÑки в предизборните кампании до нападението над Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ñтъпката не е оÑобено голÑма. И двете ноÑÑÑ‚ Ñледното поÑлание:
че българÑките мюÑюлмани Ñа чужди на Ñтраната хора, ÑмÑта Т. ВакÑберг.Ð’ петък парламентът в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ñ€ÐµÑˆÐ¸, че предизборните кампании не може да Ñе водÑÑ‚ на чужд език, дори и при положение, че в общуването учаÑтва преводач. Този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ðµ е нов, а от близо четвърт век и винаги е бил решаван по един и Ñъщи начин – в полза на единÑтвеноÑтта на българÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº. И макар в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° има доÑтатъчно чужденци Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð¾ на глаÑ, които не говорÑÑ‚ българÑки,
под "чужд език" или "друг език" винаги Ñе разбира предимно турÑкиÑÑ‚.Поредното възпроизвеждане на забраната беше подкрепено от поредното огромно мнозинÑтво, формирано от ГЕРБ, ÐšÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ "Ðтака". Ð’ полза на общуването Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð´Ð°Ñ‡ глаÑуваха Ñамо 32 депутати от групата-вноÑител ДПС, един незавиÑим депутат, отцепил Ñе от ГЕРБ, и трима ÑоциалиÑти. Против бÑха цели 116 души, а 61 Ñе въздържаха. Това е удивително мнозинÑтво за ÑÐµÐ³Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð½ÐµÑ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚ÐµÑ‰ парламент, чиито заÑÐµÐ´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð²Ð½Ð¾ Ñе отменÑÑ‚ поради липÑа на кворум, а приемането на нÑкакви нови норми води до ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ð°Ñ€Ð»Ð°Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ€Ð½Ð¸ глаÑове.
ТурÑкиÑÑ‚ - майчин език на 10% от българите
С изключение на първите години Ñлед 1989, когато партиите дейÑтвително Ñе различаваха по ценноÑтите, от които Ñе ръководÑÑ‚, резултатът винаги е бил подобен – огромното мнозинÑтво в парламента е подкрепÑло забраната за турÑки език, илюÑтрирайки Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° етничеÑкото разделение на политичеÑко ниво. ÐеÑлучайно различни Ñтруктури на ЕС периодично
ТурÑкиÑÑ‚ - майчин език на 10% от българите
С изключение на първите години Ñлед 1989, когато партиите дейÑтвително Ñе различаваха по ценноÑтите, от които Ñе ръководÑÑ‚, резултатът винаги е бил подобен – огромното мнозинÑтво в парламента е подкрепÑло забраната за турÑки език,
илюÑтрирайки Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° етничеÑкото разделение на политичеÑко ниво. ÐеÑлучайно различни Ñтруктури на ЕС периодично препоръчват забраната да отпадне – в повечето европейÑки Ñтрани е доÑтатъчно ÑÑно, че
езиковите забрани прикриват по-Ñериозен Ñоциален феномен, какъвто е отхвърлÑнето от общеÑтвото на големи групи хора.Чужд ли е обаче турÑкиÑÑ‚ език? ВъпроÑÑŠÑ‚ чеÑто пъти Ñе възприема като Ñкандален, но той е умеÑтен за Ñтрана, в коÑто това е майчиниÑÑ‚ език за 10 процента от наÑелението. Ðко езикът е чужд, то какви Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñа неговите ноÑители? Също чужди? Ðко да, то доколко?
Очевидно е, че Ñтава дума за избирателно приложение на Ñхващането за чуждоÑÑ‚. Ð¢Ñ Ð½Ðµ не Ñе прилага в плащането на данъците например, нито пък Ñе подчертава в Ñлучаите, в които нÑкой турÑкоговорÑщ добие международно признание.
ОÑвен че подчертава едно неравенÑтво, забраната има и откровено негативен ефект върху Ð¸Ð·Ð±Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ. Ð’ оÑновата на една ÐºÐ¾Ð¼ÑƒÐ½Ð¸ÐºÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ñтои вÑе пак разбирането, а не тайнÑтвеноÑтта. Забраната да Ñе говори на Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð¸Ð·Ð±Ð¸Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº и забраната дори да му Ñе превежда онова, което не разбира, прилича на забраната да Ñи купуваш дрехи Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸ очи. Ð’ крайна Ñметка никой не ти пречи да Ñи тръгнеш Ñ Ð´Ñ€ÐµÑ…Ð°Ñ‚Ð°, разбира Ñе, но кой знае дали ще Ñи купил тази, коÑто ти Ñ‚Ñ€Ñбва.
ОпорочениÑÑ‚ изборен процеÑ
И ако този аÑпект на забраната може да Ñе разглежда включително и като комичен, то политичеÑкото Ñ Ð¿Ð¾Ñлание може да бъде предимно опаÑно.
ВидÑхме го в ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ петък, когато група националиÑти нападнаха джамиÑта в Пловдив и Ñчупиха Ñтъклата Ñ, защото били против "иÑлÑмизациÑта" на Ñтраната. Логиката, коÑто Ñтои зад това наÑилие, не Ñе различава много от логиката, водеща до забрана на турÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ·Ð¸Ðº в предизборните кампании: хората, които ходÑÑ‚ в джамии, и хората, които говорÑÑ‚ Ñамо турÑки, не Ñа тукашни, външно
Ñ‚Ñло Ñа, не ги иÑкаме. Колкото повече парламентът удържа (почти) ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð½Ð¸Ñ Ñи етноезиков подход към изборите, толкова по-Ñигурно е, че наÑилието като това в Пловдив ще Ñе множи. ПроÑто нападателите ще Ñе чувÑтват окрилени от наличието на Ñъмишленици на политичеÑко ниво.Има и трети поглед към забраната за говорене на чужд език по време на предизборна кампаниÑ. Той е в това, че забраната нÑма нито ефект, нито ÑмиÑъл. Ðе защото е намерен начин Ñ‚Ñ Ð´Ð° Ñе заобиколи, а защото изборите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´Ð°Ð²Ð½Ð° не завиÑÑÑ‚ от идеи, които да ти Ñе налага да разбираш. Ðе и в поÑледните деÑет години, когато изборниÑÑ‚ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ðµ опорочен от купуване на глаÑове и Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ Ð²Ð»Ð¸Ñние. Май нÑма кой знае какво значение дали ще получиш двайÑет лева на българÑки или на турÑки език. Ðо има огромно значение накъде ще наÑочиш енергиÑта на активните хора – към Ñ€ÐµÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼ Ñ ÐºÑƒÐ¿ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на глаÑове или към димната завеÑа, коÑто го прикрива Ñ Ð½Ð¾Ð² етничеÑки Ñкандал.
http://www.dw.de/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4-%D0%B5-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA/a-17437426