Български > Помаци

Документи относно помаците/Documents About Pomaks

<< < (10/70) > >>

rcn:
Не знам, аз говоря това дето съм видял и ми е минало през главата и други части от тялото.
Уважавам желанието ви, макар и погрешно, да хомогенизирате населението на тази хубава държава, но то просто е смешно  и неефективно от гледна точка на българските интереси. Всички вие - конски доктори, етнографи, литератори и романтици като тебе, никога не сте почуствали истински унижението да ги наврат в миша дупка със всякакви идиотски теории и практики. Самата теза - вие сте като нас - води до контрапункта - има и други. И когато се вгледаме в тези другите, виждаме че на света има истински европейци, които те приемат такъв какъвто се самооопределяш, виждаме че на югоизток има една държава, която не е само кюрдски терор и фундаментализъм. И след това идва сравняването и преценката и нашите, понякога неприятни за вас мнения. Но първопричината и вашето "вие сте като нас".
Говоря обобщено "вас", така че ми спести оправдания с комунизма и "и аз не съм от тях". Аз на тази държава каквото е поискала от мен съм и дал. Ако Всевишния и прати испитание пак ще дам. Казах ти в една друга тема - всяко нещо с времето си, всичко ще си дойде на местото. Още едно две поколения и всичко така ще се омеша, че точно такива като тебе малко ще се замислят и ще си кажат "абе ние какво мислехме, уж така стана, ама не баш".

Yovana:
Аз понеже съм романтична ще ти разкажа историята си,ако ми позволите разбира се и нека тя да послужи на вас като поучителна. Преди години,когато бях млада и зелена ненавиждах мюсолманите,били те помаци,турци или други,предците ми са се борили срещу турците и са изживявали тази война до края на дните си,а аз като солидарна дъщеря и представител на фамилията си не можех да не го правя. Така беше докъто не срещтнах едно момче-помак и не се влюбих безумно в него,сигурна бях,че Бог ми изпрати това изпитание,любовта ни беше страшна,обожавахме се,не можехме и минута един без друг,мечтаехме за семейство,деца,искахме никога да не се разделяме,но обстоятелствата ни разделиха,проблема не беше,че той е мюсолманин,а аз християнка,просто така се случи. След като се разделихме,страдахме един за друг,плакахме,търсехме се,но уви. За мен това беше голямата ми любов в живота,която винаги ще помня,а сега след години,осъзнавам,че това ми беше изпратено от Бога,за да разбера,че всички хора са еднакво важни под слънцето,че не трябва да мразиш някого,защото е с друга вяра,че не трябва да робуваш на миналото и трябва да приемаш човека такъв,какъвто е,да го зачиташ,уважаваш и обичаш,всичко друго е бошлав,годините минават и човек трови душата си с абсолютно ненужни неща,че трябва ако можеш да помагаш на тези около теб,а не обратното,защото в крайна сметка това е Бога-нашият,вашият,техният Бог-любовта,добротата и всичко хубаво по тази земя,когато в душата ти заблестят тези неща,значи си приел Бог в себе си,когато си отровен с умраза,дявола се храни със сърцето си и ликува. Извинявам се за дългото писание и за това,че тук не е мястото за него

rcn:
Ами защо се извиняваш. То и твоето си е най-автентичен документ. За мен такива документи са меродавни, а не разни авитохоли, ичиргу не знам си какви ... и да спра че ще се счупи клавиатурата ми, защото е по БДС и е свикнала на хубави бг думички използвани от Радичков, Йовков, Пелинко и Алеко, а не е настроена нито по прабългарски, тракийски, пелагски и прочее губиделникови стандарти.

Земя като една човешка длан...
и литератора може да продължи, че е по комунистическите поети.

А на който му е нужно повече или  му кипи кръвта южна, нека си рови в азиатските степи и прашасалите библиотеки. Но когато след години кръвта им прекипи, да не се учудват, че хобито на децата им е "търсене на историческите корени", а на децата от съседните страни  хобито ще им е да карат ски през уикенда на Боровец, Банско или Пампорово.

Беглик:
Rcn, предполагам, че мене ме преименува на литератора, но аз съм само Беглик и нямам други претенции. Подигравателното ти отношение към "комунистическите поети" ми е трудно да го разбера, но се опитвам. Виждам, че по-горе даваш за пример една държава на югоизток, но тази държава не се ли канеше да съди и заплашваше със затвор единствения си нобелов лауреат по литература?
Цитирах само двама наши поети, единият от които е убит, заради антифашистка дейност, а другият се самоубива, защото не може да понесе разминаването на реалността с идеалите си. И двамата умират млади и мисля, че заслужават малко по-добро отношение. От друга страна се радвам, че харесваш Алеко (също трагично загинал) и затова ще си позволя за последен път да го цитирам, защото продължава да бъде изключително актуален, съдейки по последните събития:

Аз се убедих, че за бай Неделковича не е безизвестно какво се върши и в нашия забравен край. Когато той, като демократ, ни се хвалеше с победата над республиканците, чрез избиранието на Клевеленда за президент, и аз го питах на какво мнение е за последния, той с най-голяма откровеност ми каза, че "Клевеленд е дòбър чòвек, ама ни е државни муж, он е будала; очете да ви дáдем Клевеленда, па да узмем вашег Стáмбулова, па он да додже овде, па да увати за руке ове американи?..." Благодарим за комплимента... Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че "овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас". Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. "Вéлика корупциjа" - повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.

Разправи ни той за подкупността на администрацията, на общинските власти. За грамадните злоупотребления с предприятията и обществените постройки. "С злато можеш купити и самог президента." В течение на тези разкази, които ме смутиха и ме накараха да се замисля, докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна мефистофелска усмивка, като че искаше да ми каже: "Е, как си? Чуваш ли? Видя ли, че и в Америка е същото..." Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй "и в Америка е същото"!...

ramize:
thanks a lot for dokuments...
es ga ye viduh beşe minıçka,se na rasla...!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page