Български > История
Помаците наследници ли са на богомилите и павликяните?
Rasate:
--- Quote from: Marlboro on September 10, 2013, 07:55 ---
Nai-vajnoto za konete opitomeni ot predstcite na tyrkite , koito sa mnogo vajni za ypravlenieto na takiva golemi imperii haidyte, zashtoto vie haidytite ste peshternqtci i samo kozi ste opitomili v peshteri.
Samo s komynikatciq selenche-haidyshko, komynikatciq s liderite na imperiqta po vsichki kraishta .
Komynikatciq stava s ezdachi poshtalioni kade konete se smenqt v postove na vseki 3 chasa za barzo bqgane , ot ediniq do drygiq krai na imperiqta pristigat po rano do tri dena, haidyte peshterski.
--- End quote ---
Кои тюркски империи бре Марлборо- тази от 6 век от н.е. ,която просъществува за по малко от век, или за теб и Монголската империя е тюркска.Да не споменавам държавата Сю-Ну или Европейските хуни,които нямат нищо общо с тюрките.
Защо Марлборо-защото на народите участвали в хунският съюз има живи потомци- маджарите в Панония,българите на Дунав,аварите в Дагетсан,аланите в Осетия и забележи-нито един от тези народи не е тюркски.
Не ставай смешен- тюрките преминават Алтай едва през 6 век при Гюктюрките- нито минута по рано.Преди това в района доминьон са били различни индоевропейски скитски и ирански народности,като саките,тохарите,хунорите и пр.
Marlboro:
Taka,taka haidyshki tochno taka kakto sa sachinili haidytite istoriqta taka e stanalo.
Predtcite na turkite do 6 vek sa bili skriti zad shirokiq myrgav "indo-Avropeiski" zadnik na pra-babati ot 4 v.p.n.era do 6 vek. Tochno taka ty se pokazvali ty se krieli dokato se poqvat Orhanovite turki otnovo pri Vizantiiskiq impearator Kantykuzin za da sprat razbyntyvalite se Balkanski haidyshki peshternqci prishaltci ot razlichni posoki s razlichni ezitci i kyltyri kato tvoqta murgavka pra-baba ot severna Indiq.
Suleyman.45:
Na nerazumnite ürodi,koito se sramuvat da se nariçat türko-bılgari preporıçam nauçniyat trud na izvestniyat türkolog i spetzialist po Türkska filologiya prof.İvan Dobrev"Sikroviştata na bılgarskite hanove ot Atila do Simeon" Ne mutlu Türküm diyene.
Rasate:
Нито Атила ,нито Симеон са Тюрки.
В нито един източник не се споменава думата Хан-има Канас,Кана.
Подобна е титлата на бактрите,кимерийци и масагетите(персийски източници).
Навярно титлата произлиза от индоевропейската дума Кwan-глава.T.e. титлата е подобна на съвременната българска-" Държавен глава" характеризираща англосаксонската президент или френската Председател.
Ето малко размишления базирани на източниците за Атила,Дуло и хуните.Източници ,които малко хора в този форум познават и използват.
"Дуа е известен с два афикса. С тюркския афикс „л, ло”,т. е. като Дуло и с иранския афикс „ен, ан”, т. е. като Дуан,а така също „Донат”, според Олимпиодор (V в.). Допълнително в адихейският фолклор е запазен спомен, отбелязанв началото на ХIХ в. от Шора Ногмов, за цар от IV в. Дау,който воювал с готите. В българо-помашкия фолклор, събран през ХIХ в. от Веркович и Гологанов, Атила е именуван„Атле”, а баща му е „Диа”Най-важното доказателство за съществуването на езикова норма, която ротира d(t)^r, ни дава кратката версия на хазаро-еврейската кореспонденция47 от Х в.Хазарският каган Йосиф (Х в.) подготвя писмо до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут. В кратката версия на това писмо,при превода на иврит, имаме буквален превод.Там „Б. л. г. р.” е изписан „Б. л. г. д.” Хазарологът Новоселцев допуска, че това е „правописна грешка”. Но всъщност не е прав. В кратката версия ротацията съществува масово.Река Дунав е изписана „Руна”. Там хазарите, според Йосиф, прогонили народа и „завзели тяхната страна”. Всички изследователи са единодушни, че става дума за българите на Аспарух, които отиват на Дунав след хазарската инвазия.В „кратката версия” има „страна Рудлан”, която в „разширената версия” е поправена на „Д-ралан”. Има и други примери: „Тир-с” (кратка версия) става „Тудис” (разширена версия) .В разширения вариант на писмото на каган Йосиф буквализмът е коригиран от преводача на иврит. Всичко това показва, че е съществувала ротация, която е играла ролята на езикова норма.Следи от тази ротация d(t)>r са се запазили отчетливо в татския (средноперсийски) говор на евреите-горци в Кавказ през ХIХ и ХХ в. В останалите татски говори (таджикски и ирански) тази ротация липсва.Така става ясно, че съобщенията на някои арабски географи и историци, като ал-Балхи, който в своя труд „Ашкал ал-билад” (850-934 г.) пише, че „езикът на българите е сходен с хазарския”, не са без покритие...
Уяснява се, че утиг и урус (урог) са всъщност калки на едно и също име.А особено важно за българската историческа наука е, че Руа (Приск) е всъщност „цар на хоните Дуа”,основател на династията на Хонската империя в Европа.През V в. в Европа има три империи. Две римски (Византия и Рим) и една хонска. Двете римски империи,според Приск Панийски, са били „данъкоплатци” на Хонската империя.Вече имаме пълни основания да кажем, след Рънсиман, че Атила е бил от рода Дуло. Дуа е бил негов баща и е имал прозвище „Мундзук” от топонима на германската земя „Мундиак”, т.е. римската провинция Мунтания(дн. област Muntenia в Румъния).Изглежда Атила кръщава своя трети и любим син Ернак (Ирник) на родственика си (чичо), който според Олимпиодор, бил първи хонски цар и се казвал „Харатон”.Можем да предположим, че прозвището на този владетел е Аудан („Барадж тарих”). Созомен, Зосим и Агатий го изписват „Улдин”, а за Агатий той дори е „Улдин хун”. „А-у-д” в Аудан и „У-л-д” в Улдин имат не само общ корен, но очевидно се родеят с „А-в-т” в Авиотохол. Едно е ясно, това име е „прозвище”, т.е. по всяка вероятност съдържа етнонимен субстрат.
През II в. от н. е. римският историк Ариан в разширената редакция на своя „Перипл” (доскоро се смяташе, че„Анонимния Перипл на Черно море” е византийски документ, но Агбунов доказа, че това е всъщност разширен вариант на същия „Перипл”, който Ариан дарява на император Адриан) съобщава за „страна Евдоусия” около р. Дон, до Анап. В името на тази страна четем все същото „Е-в-д”.Най-накрая бе разгадано за какво става дума и кой е този загадъчен народ „Аудан”, чието прозвище носи Улдин (Харатон).Отговорът идва от разширената редакция на т. нар.„Арменска география" от VII в. от н.е. (Анани Шираканци).Летописецът пише, че ще изброи народите, които живеят на западното Прикаспие, „според Птоломей”. Подобни компилации от „Географията” от II в. от н.е. на Птоломей, са се вършели през цялото средновековие. Внимателният читател може да забележи, че там, където през II в. Птоломей поставя народ „венед” до „Венедския залив” (северно-западното Прикаспие), авторът на „Арменската география”, който заявява, че ще изрежда „според Птоломей”, поставя народ с име „Адон”.Оттук води името си „Аудан”, то всъщност е калка на„Венед”. Под птоломеевския етноним „Венед” и „Венедски залив”, се крие упоменатият през V в. от н.е. от арменския историк Мойсей Хоренаци „народ на Вунд” (Бунд), който през 395 г. колонизира земята на север от езерото Ван в Задкавказието и основава държавата „Вананд”,която Хоренаци нарича „страна на българите”.
Поздрави
Rasate:
В една легенда, съхранена в епоса „Искандер наме” на Низами (ХII в.), се казва, че народите „Бул и Гар” се обединили в едно и станали станали „булгар" ,което е още едно повтърждение на защитаваната от мен теза за обединение на балканските Пеласги(траки) и иранските Бахлики станало около 3 в.пр.н.е.-3 в.н.е. в Северният понтик.
Лека
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version