Български > История

Islyama na Balkanite predi Osmanskata Imperia !

<< < (31/32) > >>

pomak BG:
Шумерската цивилизация е една древна цивилизаци. Първия шумерски град, който бил известен на учените е Ериду, той е от Халафската култура или е от 5-то хилядолетие. Приблизително през 4500 г. пр. Хр. в този град започнало строежа на първия храм, който бил построен за бог Енки. Енки бил бог на мъдростта, закрилник на хората, определял съдбите им  и пр. И най-вероятно той бил единствения бог, чрез качествата на който по-късно възникват и дргите богове като осветителя на ноща (Син), който постепенно станал отделен бог и пр. Този Енки потсказва на Ной, че ще настъпи потопа и на него му е отредено едно почетно място в Шумерската митология, въпреки, че боговете постепено придобили голяма численост. Според учените шумерите са изулирани от другите общности и освен търгоски връски други със тях не са имали. Постепенно се притопили в морето от семити, които са надошли приблизително през първата династия на Киш или малко след потопа в Месопотамия. Тъй като народа на Шумер е създал висо-развита цивилизация за вревмето си, различни народи от света търсят някаква близост със него за да си създадът накава слава. Никаде в изворите не се споменава, че тюрките или българите са тяхни потомци, това е налудничево и смешно.

Metka:
Прав си помак БГ.
Ето малко материал от този период сварзан със потопа:

http://www.mythology.tribak2007.com/shumer-mythology4.htm




Легенда за потопа (вавилонски мит)
Бог Енки дава указания на Утнапищим как да построи кораба синого, много отдавна Гилгамеш, владетелят на Урук, търсейки безсмъртие, отишъл при престарелия Утнапищим, който станал безсмъртен, благодарение на добродетелите си и спасил човечеството и животните от великия потоп. Тогава старият мъдрец му разказал своята история. Разгневени от греховния живот на хората, повечето богове решили да погубят човешкия род. Но понеже Утнапищим, който управлявал града Шуруппак бил праведен и известен с добрите си дела, бог Енки го предупредил за приближаващия ужасен потоп. Той му заповядал да изостави всяка работа, да изгори дома си и веднага да започне да строи голям кораб, който трябвало да бъде широк 120 лакътя и да бъде също толкова висок. Утнапищим трябвало да насмоли целия кораб, за да не пропуска вода. След това трябвало да натовари по едно мъжко и по едно женско от всичку видове животни, да вземе семейството си, храна за всички, злато сребро и украшения. И точно, когато Утнапищим завършил строителството на кораба, завалял пороен дъжд, какъвто не бил валял преди това. Дъждът валял без прекъсване шест дни и шест нощи и бурята и наводнението били толкова ужасни, че самите богове се изплашили. Даже бог Еа, богът на водите и океана, който изпратил потопа на земята, разбрал, че всичко станало много по-страшно, отколкото искал самият той. Боговете гледали с ужас към наводнената земя, а богинята на любовта и красотата Ищар се обливала в сълзи, виждайки как децата се превръщат в глина и изчезват в развилнялата се водна стихия. След шестия ден водите престанали да се изливат от небето и когато всичко стихнало, боговете видяли, че всички живи същества са изчезнали. Покрусеният Утнапищим склонил глава и заплакал от мъка по унищожения човешки род. В това време корабът спрял близо до върха на планината Нисир и на седмия ден Утнапищим пуснал един гълъб, за да провери дали ще намери място, където да свие гнездо. Но гълъбът се върнал скоро обратно на кораба. На следващия ден изпратил лястовица, но и тя се върнала. Накрая изпратил врана, която отлетяла и вече не се върнала, защото намерила място за своето гнездо. Така Утнапищим разбрал, че сушата се появила отново и че било време да излезе от своя кораб, за да принесе жертва за избавлението си. Той получил в дар от боговете "живот вечен" и бил пренесен заедно с жена си в божествената райска страна Дилмун.

Епосът за великия и страшен Гилгамеш, за праведния Утнапищим и унищожителния Вселенски потоп е записан върху множество глинени клинописни плочки, намерени в библиотеката (наброяваща повече от 20000 тома), която създал Ашурбанипал (669 - 635/627 г. пр. Хр.). Той бил изключително умен и образован владетел. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически знания. Този епос е най-значителното литературно произведение на древна Месопотамия, първият голям епос в световната история. Ето част от оригиналния текст:

"Всичко, що имах, взех със себе си,
всички плодове на своя живот натоварих на кораба;
и семейството и всички роднини, животните степни,
добитъка от полята и хората от занаята им,
всичките събрах и натоварих.
Качих се на кораба и затворих вратата...
Когато изгря новият ден,
на хоризонта далечен чер облак се вдигна...
Денят изведнаж се превърна в нощ,
брат вече не виждаше брата,
народът в небето не се познаваше вече.
И боговете даже потопът изплаши,
побягнаха те бързо към небето на Ану
и като псета край стената се свиха...
Шест дни и шест нощи растяха
буря и води, ураган царуваше над земята.
А седмият като настана, бурята стихна,
изгладиха се водите, що като войска бяха вилнели;
усмириха се вълни, вятърът утихна и потопът спря да се качва.
Погледнах над водата, замлъкнал бе ревът,
а всички хора бяха станали глина!
До сами покрива стигаше блатото!...
Огледах за земя, за хоризонта на морето,
далеч, далече там изплава остров.
Корабът стигна до планината Нисир,
заседна на планината Нисир като закотвен...
Когато настана седмият ден,
аз гълъб пратих и пуснах да лети,
литна той и пак дойде, гълъбът мой,
като не намери място да почине, върна с пак.
Аз лястовица пратих и пуснах да лети,
литна тя и пак дойде, моята лястовица,
като не намери място да почине, върна се пак.
Аз гарван пратих и пуснах да лети,
отлетя гарванът, видя, че водата взе да спада,
кълве той, върти се, грачи и веч се не връща."

Сидхарта:
Pomak.bg-Павликяните вярно ,първоначално не са били от българският етнос но тяхното заселване на балканите ,плод на византииската политика става твърде рано та те постепенно възприемат езика на по многобройното българско население те. езиково а и етнически търпят трансформация в посока към българският език и етнос.Въпреки че и в родопите в изворите е засвидетелствувано известно присъствие на такива ,макар и ограничено по численост в рамките на няколко села -то не може да се вземе заедно с населението на богомилските селища като единственото население в което можем да припознаем предците на помаците- за отделни селища да- за цялата маса от помаци не бих се съгласил-но съдбата на това население в българските земи иде в подкрепа на моето становище за преминаване  от един етнос в друг и езиково и впоследствие и етнически.Това население попаднало всред многоброиното българско население,  някое от което изповядвало вяра твърде близка до неговата-защото не всички българи изповядвали традиционното православие ,свидетелства за което има много-та това не само арменско а бих казал анатолийско население по общо  в течение на векове се променя - допълнителни трансформации част от него получава в периода на османската власт но става въпрос не за цялото население от павликянската диалектна група различно в езика си с масата родопско население.Що се касае за Шумерската цивилизация  аз също не я свързвам пряко с Българската макар че в езика на древните българи са засвидетелствани много думи еднакви с думи от този език в областа на селското стопанство и бита което показва че ако не пряко все пак има известна връзка която тепърва трябва да се осветли.Що се касае за мита за потопа -то той е по стар и от шумерската цивилизация такъв се среща и в Америка сред индианците-и то от двете америки и сред туземците в Австралия и Нова Гвинея  и тн.

Сидхарта:
http://www.miromir-h.narod.ru/istoria.html-Малко повече за павликяните намерих тук-Миромир е до Хисаря.

pomak BG:
Тъй като павликянството е по българските земи сравнително по-рано от богомилството става ясно, че от средите павликянството възникнало богомилството в България и Македония и патарянството в Босна. Докато от средите на сирийците са ислямските мисионери, които през 865 г. предложили на цар Борис І да разпространяват исляма по българските земи. И аз до някъде съм склонен да определя, че сред тези павликяни имало и анатолийци но в по-голямата част са били арменци, тъй като и според учените те са били арменци. Т. напр. ако предположим, че като павликяните, които били преселени на Балканите, са говорили арменски език. Приобщаването им към езика на мнозинството на територията на дн. България и на територията на дн. Македония е в различно време. Изследователят д-р Петър Голийски, на базата на редица езикови факти, твърди че окончателното деарменизиране на павликяните настъпва някъде около самия край на XV в. и в начало на XVI в., а на територията на дн. Македония към средата на XVII в. През втората половина на XX в, следи от арменския език в павликянския диалект, се установяват от доц. д-р Едуард Селян и д-р П. Голийски. Те разглеждат арменското етническо присъствие в българските земи от Средновековието на основата на допълнителни данни от диалектите и заключават, че антропонимите от арменски произход припокриват районите, населени с павликяни през XV – XVII в. В българската литературата се говори за павликянско наречие и павликянски говор. Според езиковеда Нено Неделчев обаче днес съществува цяла павликянска диалектна група, а не един павликянски говор. Тази павликянска диалектна група си има своя история и свое диалектно и говорно членение, което е резултат на продължителната разпокъсаност на павликянското население. Езикът, на дошлите по-рано и на дошлите по-късно павликяни, безспорно се е различавал, особено като се има предвид, че са ползвали не един западно-арменски диалект. Вероятно различията в днешните им диалектни форми, са отчасти отражение и на тази изходна езикова база, която са имали още от онова време.

Както казах и по рано шумерите слючвали търговски връски. Имали развито селскостопанство и занаяти. Безсъмнение те били водещи в Близкия изток за времето си. И като такива е нормално от тях някой термини, да са останали и при другите народи. Като днес възприемането на термини на новите технологии, които навлизат от по-развитите в по-изостаналите от тях страни. Факта, че големите им центрове Ур, Урук, Киш и Шурупак заедно с пренадлижащите към тях села били наводнени от потопа, който отнел голяма част от населението им, показва, че до голяма степен от шумерското населението по това време или преблизително през 3000 г. пр. Хр. намаляло. Другата част било избито по време на войните на Шумер с семитски Акад след потопа и така постепенно това население започнало да изчезва, като може би след време дава един по-отличаващ се белег са семитските Вавилонци от семитските Асирийци, като едните и другите първоначално произлизали от един народ акадския. Може да се предположи, че още в най-ранните години шумерците били родствени с еламците, защото и едните и другите нямали семитски произход и защото еламците били единствения народ, който е бил в близост до шумерския. Но за това най-добре знае Аллах, а след него учените които се занимават с този въпрос.

Що се отнася до потопа, според учените, той не бил мащабен, а регионален. Така е и според Корана, в който се говори за народа на Нух (Ной) или за град Шурупак. Легендите срещани по различните части на света били характерни за различни природни бедствия, като цунамита, орагани, проливни дъждове и пр. 

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page