Продължение...- Разкажи ми за Ñебе Ñи, за детÑтвото Ñи, къде и какво Ñи учила?
- Ðищо оÑобено нÑма за разказване, общо взето - къÑÐ¼ÐµÑ‚Ð»Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº. Ð’Ñрно, може би не е кой знае какъв къÑмет да Ñе родиш и чак до 26-годишна възраÑÑ‚ да живееш в комуниÑтичеÑка Ñтрана Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸ граници, но от друга Ñтрана, можеше да Ñе Ñ€Ð¾Ð´Ñ Ð¸ на по-лошо мÑÑто - например в Китай или в СССР. Можеше да не дочакам падането на комунизма или това да Ñе Ñлучи, когато вече Ñъм Ñтара и болна. Ðай-хубавото е, че най-невероÑтните ми мечти Ñе Ñбъднаха. Като 4-5-годишно дете не знам как, защото никой не е говорил Ñ Ð¼ÐµÐ½ или пред мен такива неща, но знаех, че от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ може да Ñе излиза, че живеем в затвор. Сигурно защото живеехме в Рудозем, тоеÑÑ‚ в гранична зона. И вÑÑка вечер Ñе приÑпивах Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° и Ñъща мечта - да пътувам из Европа. Ðатоварвах вÑичките Ñи кукли и мечета на една от онези детÑки колички Ñ Ð¿ÐµÐ´Ð°Ð»Ð¸ и тръгвах на пътешеÑтвие (през 1968 имаше една такава количка на витрината на меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ "Детмаг" и Ñтруваше коÑмичеÑката за тогава Ñума от 20 лева; майка ми тъкмо Ñе беше навила да ми Ñ ÐºÑƒÐ¿ÑÑ‚ за Ñ€Ð¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ и като Ð²Ð¸Ð´Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð°, отÑече: „20 лева, дума да не Ñтава!†По онова време меÑечните заплати Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñа били между 60 и 120 лева). Ðо като Ñ Ð½Ñмаш, кой ти пречи да Ñи предÑтавÑш, че Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñˆ? И аз вÑÑка нощ миÑлено въртÑÑ… педалите на моÑта Ñветлозелена количка и обикалÑÑ… цÑла Европа, а отзад грижливо завити Ñ Ð¾Ð´ÐµÑлце пътуваха двете ми кукли и мечокът. Спирах пред разни хотели, Ñлизах важно, пиколото ми отварÑше вратата, а ноÑачите разтоварваха куфарите ми. Кой знае откъде Ñъм видÑла тези Ñцени, защото по онова време и телевизиÑта беше Ñ€ÑдкоÑÑ‚, хората Ñи ходеха на гоÑти да гледат телевизиÑ.
Обаче ето че тази невероÑтна мечта Ñе Ñбъдна. Сега пътуването ни из Европа не е Ñъбитие, а ежедневие. Това е едно от нещата, които винаги ме въодушевÑват и които нÑмаше да ценÑ, ако Ñе бÑÑ… родила в Ñвободна Ñтрана. Затова човек Ñ‚Ñ€Ñбва да е благодарен и на злите ориÑници - вÑÑко зло за добро. Как ще разбереш какво щаÑтие е Ñвободата, ако не знаеш каква мъка е да Ñ Ð½Ñма.
- Какво е да Ñи българин в чужбина?- Подозирам, че е по-леÑно, отколкото да Ñи чужденец в БългариÑ, но завиÑи, разбира Ñе, ÐºÐ¾Ñ â€žÑ‡ÑƒÐ¶Ð±Ð¸Ð½Ð°â€ Ð¸ що за българин. Ðко във въпроÑа Ñе Ñъдържа подтекÑÑ‚ дали към българите нÑма натрупани предразÑъдъци - не, нÑма. Макар че ние правим, каквото можем по въпроÑа. Ðо заÑега на Запад Ñа доброжелателно наÑтроени.
- ЧувÑтваш ли Ñе емигрант? Какво е да Ñи емигрант?
- Ðе знам какво значи точно да Ñе чувÑтваш емигрант. Ðко е чувÑтво, че Ñи извън общноÑтта, че не те приемат или те ÑмÑтат за втора ръка човек - не, не Ñе чувÑтвам емигрант. Може би, защото така Ñе Ñлучи (пак вÑÑко зло за добро), че до 8. ÐºÐ»Ð°Ñ Ð±ÑÑ… Ñменила 7 училища. Във вÑÑко ново училище (Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на поÑледното - 18-та гимназиÑ, където вÑички бÑхме нови, защото бÑхме приети във въпроÑната френÑка паралелка Ñлед изпити в Ñедми клаÑ), та във вÑÑко ново училище ме чакаха Ð¸Ð·Ð¿Ð¸Ñ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ - като нова ученичка. ПоÑтепенно натрупах опит и на 12-13 години вече Ñе ÑправÑÑ… доÑта уÑпешно. От немай-къде Ñе отърÑих от ÑтеÑнителноÑтта Ñи, а и бързо завързвах приÑтелÑтва. Ðападките и обидите на дежурните заÑдливци Ñъщо Ñе оказаха полезна школа. Тогава открих Ñилата на хумора. Пък и точно заÑдливците Ñе оказаха най-обидчиви и уÑзвими, ако им отговориш Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на ирониÑта. Ð’ÑъщноÑÑ‚, като изключим това, че - оÑобено през първите 5 години, в Ð¥Ð¾Ð»Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¼Ðµ душеше ноÑталгиÑта, че ми липÑваше ужаÑно българÑкиÑÑ‚ език - да именно езикът, общуването на българÑки (още нÑмаше интернет, а пиÑмата пътуваха по една Ñедмица), та като изключим моÑта тъга по приÑтелите в БългариÑ, в Ð¥Ð¾Ð»Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð±ÑÑ… поÑрещната далеч по-радушно и повече като „ÑвоÑâ€, отколкото в трети ÐºÐ»Ð°Ñ Ð² едно училище в Елин Пелин, където живÑхме една година.Там, на 9-годишна възраÑÑ‚ за първи път Ñе ÑблъÑках Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñловутата българÑка толерантноÑÑ‚ в кавички. Ðо вÑичко завърши Ñ Ñ…ÐµÐ¿Ð¸ енд, иначе можеше да Ñе превърне в травма.
- Какво Ñе Ñлучи?
- Ðз и брат ми Ñме родени в Родопите, в Рудозем. Дълги години, чак до гимназиÑта твърдÑÑ… гордо, че Ñъм родопчанка и понеже вÑички прихваха да Ñе ÑмеÑÑ‚: â€ÐšÐ°Ðº така Ñи родопчанка, ние нÑмаме корени оттамâ€, много Ñе ÑдоÑвах и категорично отказвах да приема теориÑта за „корените†от Северна БългариÑ, ОдринÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ не знам Ñи къде още. УпорÑтвах, че Ñъм родопчанка и толкова. Ð’ УниверÑитета веднага Ñе ÑприÑтелих Ñ Ð•Ð»ÐµÐ½Ð° КаневÑка от СмолÑн и до ден-днешен Ñме най-близки приÑтелки, да не говорим, че при родителите й и ÑеÑтра й в Момчиловци Ñе чувÑтвам като у дома Ñи - и така и ме поÑрещат.Имах чудно детÑтво в Родопите - колко ÑофийÑки деца могат да Ñе похвалÑÑ‚ Ñ Ð¼Ð¾Ð¸Ñ‚Ðµ детÑки Ð¿Ñ€Ð¸ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ - гората започваше буквално Ñлед кооперациÑта, в коÑто живеехме, миришеше на бор и Ñмола, привечер ÑедÑхме в клоните на един огромен дъб и Ñи разказвахме Ñтрашни иÑтории, къпехме Ñе в реката, подÑкачахме по въжените моÑтове (Ñтрашно и хубаво!), Ñкиторехме из „Салажаâ€... Ñвобода и приключениÑ! Е, затворът Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе уÑещаше - като деца ни пълнеха главите Ñ Ð³Ð»ÑƒÐ¿Ð¾Ñти за диверÑанти (в които ние вÑрвахме, еÑтеÑтвено) и дори ни заведоха на границата да ни покажат как Ñмелите батковци граничари ни пазÑÑ‚. Още Ñънувам кошмари от това комуниÑтичеÑко мероприÑтие Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð°Ñ€Ñки кучета, Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð° пред очите ни Ñцена Ñ Ð¼Ð½Ð¸Ð¼ диверÑант, Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‚Ðµ, разораната гранична бразда и Ñ‚.н., но за това друг път. Ð’ крайна Ñметка, майка ми - жена умна и предвидлива, заÑви, че е крайно време „да Ñе приберем в СофиÑâ€, „децата раÑтат, образованието е важно†и ей такива ми ти. Много ÑроÑтно Ñе ÑъпротивлÑвах на това решение, но Ñлава Богу, никой не ме поÑлуша. Пратиха ме при дÑдо ми на Ñело в Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (близо до Лом) за лÑтната Ð²Ð°ÐºÐ°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ като ме взеха - вече Ñе бÑхме премеÑтили. Оказа Ñе, че заради работата на баща ми Ñ‚Ñ€Ñбва да живеем една година в Елин Пелин. И ето ме - нова ученичка в трети ÐºÐ»Ð°Ñ Ð² царÑтвото на шоплука. ПървиÑÑ‚ и вториÑÑ‚ ден минаха нормално и на Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñе Ñлучи това, което никога не забравих. ЯвÑвам Ñе Ñутринта в училище, отварÑм вратата на клаÑната ÑÑ‚Ð°Ñ Ð¸ изведнъж вÑички деца започват да крещÑÑ‚ в един глаÑ: â€ÐŸÐ¾-ма-ки-нÑ, по-ма-ки-нÑ!â€
Това е през 1973. Ðз Ñе втрещих, ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° вратата и не знам какво да направÑ. Ðе Ñъм помакинÑ, но в Родопите имах приÑтели помачета и турчета - много добри, кротки деца, родителите им и те - мили, благи хора. Запомнила Ñъм тази благоÑÑ‚, защото моÑта майка беше учителка по математика, безкомпромиÑно пишеше двойки и понÑкога виждах родителите на нейни ученици. Как Ñъм знаела, че Ñа помаци ли? Ðми това Ñе коментираше от възраÑтните, което е доказателÑтво, че май никога не Ñме били толкова толерантни, колкото вÑе Ñе препоръчваме. Ðе знам нÑкой да е коментирал тук, в ХоландиÑ, Ð¼Ð¾Ñ Ñин, че е българин Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ нотка на многозначителноÑÑ‚, коÑто тогава уÑещах, когато в Родопите казваха: помак. Това не значеше, че хората не другаруваха помежду Ñи, дори години по-къÑно разбрах, че едни от най-близките приÑтели на родителите ми, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ непрекъÑнато Ñи ходехме на гоÑти, Ñа били вÑъщноÑÑ‚ помаци. Ðо когато при майка ми идваха родители на нейни ученици от Ñелата край Рудозем, виждах огромна разлика между Ñ‚ÑÑ… и другите родители - това бÑха тъжни хора, излъчваха доброта и тъга. И ми Ñтаваше Ñтрашно жал, чудех Ñе защо тези хора винаги гледат тъжно, примирено, нÑкак уплашено. Тогава не знаех, че тъкмо е минала вълната на наÑилÑтвеното преименуване, но детÑката ми душичка очевидно е уÑещала нещо нередно и когато Ñи играех Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ деца, инÑтинктивно Ñе мъчех да Ð¾Ð¼ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ мъка. Рте изобщо не бÑха агреÑивни деца - напротив, много кротки деца бÑха.
И ето ме, деветгодишна в Елин Пелин, ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð° вратата на клаÑната ÑтаÑ, гледам разкривените лица на новите ми Ñъученици, които крещÑÑ‚ зло: „помакинÑâ€, Ñълзите ми текат и не знам какво да направÑ. Ðко кажа â€Ð½Ðµ Ñъм помакинцизлиза, че ÑмÑтам това за нещо обидно, а нÑкак Ñи не можех да извърша такова предателÑтво към моите детÑки приÑтелчета от Родопите. Да мълча, Ñъщо не вървеше, иÑтериÑта Ñтаваше вÑе по-голÑма, Ñърцето ми тупаше бързо, бÑÑ… Ñтрашно уплашена. И нали Ñъм родена Ñ ÐºÑŠÑмет, ÑпаÑението дойде от най-неочаквана поÑока. Точно в Ñ‚Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ‚ на вратата на клаÑната ÑÑ‚Ð°Ñ Ñе поÑви Павката Граматиков - Ñинът на ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¿Ð¾ физичеÑко. За Ñекунди разбра какво Ñтава, хвърли Ñи чантата на земÑта, покатери Ñе много решително на един чин и извика Ñ Ð½ÐµÐ¾Ñ‡Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð° ÑроÑÑ‚: „Млъкнете, бе! Ð¢Ñ Ð°ÐºÐ¾ е помакинÑ, вие Ñте шопи, бе! Дървени шопи!!!â€
Ðе знам как и откъде на това деветгодишно момче му дойде наум да атакува ÑобÑтвената им идентичноÑÑ‚ и откъде толкова кураж да Ñе изправи Ñрещу групата, но ефектът беше поразителен. Ð’Ñички мирÑÑаха моментално, млъкнаха и гузно Ñи Ñеднаха по чиновете. ПоÑле даже бÑÑ… много популÑрна в това училище, защото Ñпечелих една викторина и бих дори оÑмоклаÑниците. Така че - хепи енд. Ðо запомних тази Ñлучка и винаги Ñлед това Ñъм Ñе водила от проÑÑ‚Ð¸Ñ‡ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ð¿ - не прави на другите това, което не иÑкаш нÑкой да направи на теб.
- Ти Ñи омъжена за холандец, живееш вече 16-17 години в ХоландиÑ...- Станаха дори 18. Ð’ÑÑка година в Ð´ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° Ñватбата ни, моÑÑ‚ мъж пее онази пеÑен „45 години Ñтигат, времето е нашеâ€, но вмеÑто 45 Ñлага Ñъответната годишнина от Ñватбата ни - 15, 16... или Ñъответно: „18 години Ñтигат, времето е мое!â€, но и той като българÑкиÑÑ‚ народ Ñи оÑтава Ñамо Ñ Ð¿ÐµÑента и не предприема нищо по-натам, за да Ñтане времето „неговоâ€. Иначе за 18 години брак не Ñамо че говори добре българÑки, ами и Ñтава вÑе по-българин, а аз - вÑе по-холандка (Ñмее Ñе). Ðеотдавна заÑвих, че не иÑкам повече да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° българÑкото Черноморие, пиÑна ми от мръÑни и пренаÑелени плажове, бетонни Ñтроежи, калпаво обÑлужване и липÑа на хигиена в реÑторантите, а той ми вика: „Ти ходи, където иÑкаш, аз Ñи отивам в Поморие. Ðз Ñъм българче!†Ей такива ми ти Ñмешки.
- Как живеÑÑ‚ българите в ХоландиÑ, има ли нÑкакво Ñпециално отношение към Ñ‚ÑÑ…, а така Ñъщо и към чужденците от Ñтрана на холандците? - ÐÑма никакво Ñпециално отношение към българите в ХоландиÑ. Тук човек изобщо не Ñе чувÑтва чужденец, защото има много чужденци и Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° вÑички Ñа Ñвикнали - и холандците, и Ñамите чужденци. Проблеми има там, където чужденците поради мнителноÑÑ‚, недоÑтатъчна образованоÑÑ‚ и поради това, че Ñа живели в ÑъвÑем различна култура, Ñе затварÑÑ‚ в Ñвои ÑобÑтвени доброволни гета, текат нÑкакви непрекъÑнати Ð½ÐµÐ´Ð¾Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ð¸Ñ - и от двете Ñтрани, разбира Ñе, и Ñе наÑлагват. Ðо това е тема за отделен разговор, не може да Ñе разкаже Ñ Ð´Ð²Ðµ думи за вÑички Ñложни процеÑи.
- ПоÑледната ти ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð¿Ð¾Ñ€ÑŠÑ‡ÐºÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ñ€Ð¾Ð¼Ð°Ð½ на Ð. Дончев “Време разделно†разбуни духовете у наÑ. Това бе повод и да Ñподелиш мнението Ñи за кампаниÑта “ГолÑмото четенеâ€. Какво миÑлиш за Ð½ÐµÑ Ð¸ дали Ñ‚Ñ Ñ‰Ðµ увеличи четенето в БългариÑ? - „ГолÑмото четене†(The Big Read) е обърнато не към четÑщиÑ, а към малко четÑÑ‰Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº. И в това нÑма нищо лошо, напротив. Ð’ÑÑка провокациÑ, коÑто буди Ð¸Ð½Ñ‚ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑŠÐ¼ книгите, е добра. Проблемът започва, когато започнат Ñпекулациите. Предварително извеÑтно е какви книги ще ÑпечелÑÑ‚ подобна клаÑациÑ, определÑна от маÑÐ¾Ð²Ð¸Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ» - тоеÑÑ‚ от Ñлабо четÑÑ‰Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº.
Ðнтон Дончев Ñи призна в разговор Ñ Ð¼ÐµÐ½, че романът е политичеÑка поръчка, даже Ñе оплака, че малко му били платили - Ñамо 75 лева за 15 дни командировъчни в Родопите, на Стефан Дичев били предложили повече, но той отказал да пише подобна книга. По-горе бÑÑ… Ñпоменала, че през 1968 година Ñумата от 20 лева е изглеждала фантаÑтично голÑма на моите родители - и двамата работеха и Ñа получавали Ñигурно Ñравнително прилични заплати. Така че Ñе ÑъмнÑвам, че 75 лева командировъчни през 1963 година Ñа били малка Ñума. Да не говорим, че въпроÑниÑÑ‚ пиÑател оÑребрÑва тази поръчка вече 45 години. Романът „Време разделно†е напиÑан Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð° цел и използван години наред Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ цел - да Ñе оправдае аÑимилаторÑката политика на българÑките влаÑти и понеже е образно и Ñръчно напиÑан (въпреки че далеч не е шедьовър), уÑпÑва да поÑее отровата в душите на много хора. Колко Ñериозни и аргументирани иÑторичеÑки изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð»Ñзоха от 1990 наÑам - за това, че нÑма доказателÑтва за маÑова наÑилÑтвена иÑлÑмизациÑ, а Ñъщевременно има за наÑилиÑта, но не при "потурчванетоâ€, а при „побългарÑването†на турци, татари, помаци и Ñ‚.н. от 1912 наÑам, обаче общеÑтвото ни още Ñи живее Ñ Ð¸Ð´ÐµÑта, че Ñамо ние, българите, Ñме жертви. Че и Ñе обиждат, като им противоÑтоиш по форуми и форумчета, че и те заплашват чак. Ðо ледът Ñе движи дори в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ лека-полека ще започнем да миÑлим Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи, а не Ñ Ñ†Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ в Ñ‚ÑÑ… клишета.
- Как ни възприемат холандците и защо непреÑтанно Ñ‚ÑŠÑ€Ñим образа Ñи навън, а не вътре в Ñтраната ни, в Ñамите наÑ? Избиваме комплекÑи ли, или?...
- Много Ñе тревожим кой как ни възприема, ÑÑкаш Ñветът Ñи нÑма друга работа оÑвен за българите да миÑли и да Ñи ги предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸Ð»Ð¸ като краÑиви моми, берÑщи гюл в Розовата долина, или като наперени юнаци и оттам Ñтрахът ни, че току-виж в тази грижливо пропагандирана балкантуриÑтка предÑтава Ñе е промъкнал образ негативен. Ðма кой ще Ñе занимава Ñ Ñ‚ÐµÐ±, Ñамо за теб да миÑли какъв Ñи и що Ñи. Защо не Ñе запитаме ние по колко чаÑа в денонощието миÑлим какви Ñа афганиÑтанците, холандците, албанците, полÑците. ЕÑтеÑтвено, че този Ñтрах е Ñтрахът на този, който много иÑка да го хареÑат, но Ñи знае, че не е много за хареÑване и като нÑма Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ лично той да Ñе похвали - хайде, започват локуми за Ñлавното минало и големите юнаци в родата. РвÑеки има Ñлавни Ñтраници в иÑториÑта Ñи и герои в родата Ñи, въпроÑÑŠÑ‚ е ти какво имаш да кажеш.
- Ð’ ÑпиÑанието ти редовни Ñътрудници Ñа творци като Едвин Сугарев, ÐœÐ°Ñ Ð”ÑŠÐ»Ð³ÑŠÑ‡ÐµÐ²Ð°, Юлка, Иван Ганчев - ти упорито издирваш българÑки творци и в ХоландиÑ, и в други Ñтрани, даваш трибуна на публициÑти, политичеÑки наблюдатели, живеещи в Европа и Ðмерика, рекламираш проÑвите на концертиращи артиÑти и художници? Как уÑпÑваш?- Много, много Ñи обичам авторите и Ñ‚Ñхното учаÑтие в „Диалог†е чеÑÑ‚ за мен. Тук принципът е „малко, но от клаÑа†- това Ñа вÑе хора умни и талантливи. ÐÑмам възможноÑÑ‚ да изплащам хонорари, което е жалко, защото вÑеки труд заÑлужава да бъде заплатен, но това е положението заÑега. От друга Ñтрана, доÑега никой не ми е отказал да ми изпрати текÑÑ‚, Ñнимка или илюÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ - нито българин, нито холандец, нито чужденец (ха, ето че холандците не ги Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° чужденци), защото не изплащам хонорари. Много, много хора ми помагат, иначе как? Ð’ÑъщноÑÑ‚, „Диалог†Ñе прави от двама души - моÑÑ‚ колега, който прави предпечата и който Ñтрашно Ñи разбира от работата, Ñъщевременно ми е и финален редактор, а и много чеÑто най-ÑмиÑлените интервюта в „Диалог†Ñа по негова идеÑ. Да не говорим, че много ми помага Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñта, защото е доÑта по-прецизен от мен. Обичам Ñи много и читателите, защото благодарение на Ñ‚ÑÑ… „Диалог†излиза вече пета година, а и Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð·Ð¸Ð½Ð° имам обратна връзка, получавам отзиви и това е много важно. Изобщо трудно е, но работата ми доÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÑƒÐ´Ð¾Ð²Ð¾Ð»Ñтвие и заÑега виждам ÑмиÑъл в неÑ.
- ОÑвен политичеÑкиÑ, ти Ñледиш и ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ у наÑ. Ð’ този ÑмиÑъл ÑпиÑанието ти е “поÑланик на българÑката култура†в Ð¥Ð¾Ð»Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¸ Европа, а така Ñъщо и на холандÑката култура у наÑ. Какво е важното за теб в този диалог между културите ни?
- РадоÑтта от общуването, от възможноÑтта да пътуваш Ñвободно в духовното проÑтранÑтво - ами това е толкова прекраÑно. ÐбÑолютен привърженик Ñъм на глобализациÑта, на Ñвободното преминаване през границите - и на времето, и на проÑтранÑтвото. Да Ñлушам аз една Ñтара гурбетчийÑка българÑка пеÑен в Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¾Ñтъклен музикален театър в ÐмÑтердам и Ñъщевременно зад гърба на певицата да виждам Ñветлините на града, плуващите кораби, колите по магиÑтралите и в този момент да премине влакът за Париж... ами това е неопиÑуемо изживÑване. Само като Ñе ÑÐµÑ‚Ñ Ð·Ð° злощаÑтното Ñиво комуниÑтичеÑко временце Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ лозунги и проÑÑ‚Ð¾Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸ хумор... бррр... не иÑкам никога да Ñе връщам там. Макар че Първанов, Румен Петков и Станишев правÑÑ‚, каквото могат да ни напомнÑÑ‚ за онова Ñлавно време - хем и на правешки хумор ги избива.
- Ðе Ñи ли оÑтава човек вечен чужденец?
- Може би, но обикновено е чужденец по-чеÑто в Родината Ñи. Обаче по тази тема може да говорим до безкрайноÑÑ‚.
Източник- © Емил БаÑат
=============================
© Електронно ÑпиÑание LiterNet, 28.03.2009, â„– 3 (112)