Истината за Батак според устната традиция на Вълкосел
В село Вълкосел от много време, от поколение на поколение, от баща на син се предава една друга истина -  истината за събитията в Батак. Както всички знаят, сега известните ни факти са преди всичко от Записките по българските въстания на Захари Стоянов, както и от множеството кости, положени в черква в Батак. Събитията са били описани във вестниците за да привлекат вниманието на европейската общественост. Впрочем,  досега е имало не един опит за доказване на преувеличенията, които са направени, от български и чужди учени, но да не се спирам подробно на това. 
 Според преданията в събитията в Батак са участвали и хора и от Вълкосел, както и от селата Боголин, Абланица, Слащен  и др. Това твърдение се потвърждава още и от няколко книги. Но каква е била причината за събиране на чета!? Известно е, че от Абланица през Батак е минавал древен път,  който е свързвал Солун и Атина със Пловдив. По него ежедневно са преминавали помаци, които са пътували за Пловдив -  едни били студенти, други войници и по търговски причини, разбира се. Някои от тях обаче не се завръщали. Били избивани и ограбвани от батачани. Това се случвало често и в продължение на много години. Докато един ден, връщайки се от Пловдив, бива убит синът на Ахмед ага Барутанлията от с.Барутин. Барутанлията дава заповед да се събере чета, която да отиде в Батак и да накаже виновните. Четата далеч не била толкова многобройна, колкото е описана в Записките по българските въстания – 3000 помаци. Когато пристигнали, те няколко пъти призовали виновните да излязат и да си признаят.  Това, разбира се, не се случило.  Четата събрала няколко от първенците на селото и на пън били заклани 14 човека за назидание на останалите. Палачът бил от Вълкосел, чийто фамилия няма да назовавам, поради мерки за сигурност.  Именно той, а и много други   участници от различните села , след това разказват за истината за събитията през онези времена –били убити само 14 човека.  Костите в черквата в Батак са на помаците, убити от батачани. Това е устната традиция на Вълкосел.