Author Topic: Притчи и житейски мъдрости!  (Read 66349 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #30 on: December 21, 2009, 09:16 »
Такъв брат

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .
Пол кимнал.
- Брат ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :
- Искаш ли да те повозя в колата си ?
- Да, разбира се .
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :
- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :
„ По- благословен е онзи, който дава ... „

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1484
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #31 on: December 21, 2009, 11:20 »
Веднъж ученик отишъл при учителя си и започнал да се оплаква от живота си. Учителят го изслушал и не казвайки нищо, му подал свитък... Свитък от Древната Книга на Знанието, който достигна до нас. Ето го:

 

Илюзията на превъзходството

Ще видите Илюзията като илюзия. Разберете най-после, че ние всички сме Едно. Човечеството и целия живот са единно поле. За това не съществува нищо, което може да бъде по-висше от нещо друго.

Това е най-важната истина, на която ни учи Животът. Нима лалето е по-висше от розата? Нима планините са по-красиви от морето?

Коя от снежинките е най-прекрасната? Възможно ли е всички те да са прекрасни и празнувайки това да сътворяват спиращи дъха ни пейзажи? След това те се топят, сливат се една с друга и образуват единство. Не те не изчезват. Те никога не престават да бъдат. Просто променят формата си. И не един път, а много пъти: преминават от твърдо състояние в течно, от течно в пара, от видимо в невидимо, за да се издигнат и отново да се върнат като снежинки с изумителна красота.

Това е и Животът. Истинският Живот. Това сте и Вие.

Това ще стане реалност във вашия опит, когато просто решите, че е истина и започнете да постъпвате по подобаващия начин. Ще видите удивителната красота на всички тези животи, до които се докосвате. Защото всеки от Вас е наистина прекрасен и при това не по-прекрасен от другите. И в един прекрасен ден Вие ще се слеете с Единството и тогава ще разберете, че всички Ние образуваме единен поток!

Помнете – ние всички сме едно Цяло!


Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #32 on: December 22, 2009, 11:51 »
Всеки ден е изключителен

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Offline Шали

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 487
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #33 on: December 22, 2009, 12:07 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Всеки ден е изключителен
...

Mисля, че всеки познава себе си в тази мъдрост. Тъжно, но винаги, когато загубим близки хора преоткриваме на ново тази простичка истина.
Благодаря на всички, които публикуват красивите притчи и житейски истини - нека ни бъдат пътеводна светлени в миговете на лутане и объркване :-*

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #34 on: December 22, 2009, 14:34 »
- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

/Неизвестен автор/  ;)
 
 
 

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #35 on: December 22, 2009, 17:21 »
Много яко!!! :)

Offline Amina

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 51
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #36 on: December 22, 2009, 21:56 »
Не знаем цялата история

Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.
Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”
Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”
И пратеникът си тръгнал.
След две седмици конят изчезнал.
Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”
Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.
Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”
Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.
Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.
Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”
Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.
Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.
Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.


Дениз Лин, откъс от книгата „Минали животи, настоящи сънища”
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Hadj

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 585
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #37 on: December 23, 2009, 13:07 »
   Група учени отишли при Бог и му казали,че вече са толкова напреднали в разбиранията си за живота и материята,че те също  могат да създадат човек от пръст.
   Бог пожелал да види демонстрацията им и след като един от учените се навел, за да си вземе пръст от земята,Бог  му отговорил "А не така .Първо си направете пръст и от нея човек"

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #38 on: December 25, 2009, 22:29 »
Оптимизъм

Ела Уилър Уилкокс

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни. Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве. Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

Offline Amina

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 51
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #39 on: December 26, 2009, 19:08 »
ЛЕЩАТА


   Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.
   В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа. С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.
   Минал един от министрите на императора и му рекъл:
   - А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.
   Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:
   -  Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш императора.

   Всички имаме нужда от одобрението на другите. Но ако цената за това е да престанем да бъдем себе си, тя не само е твърде висока, но се превръща и в някакво нелепо лутане: заприличваме на онзи мъж, дето си търсел мулето из цялото село, яхнал…самото муле.

                                                       
Хорхе Букай, „Нека ти разкажа”

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1484
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #40 on: December 26, 2009, 19:51 »
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
 
 
 
 
Посветено на всички, които ще кажат:


"Това не се отнася до мене!"

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
    - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!


Христо Смирненски

Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #41 on: December 27, 2009, 15:23 »
Поуката

 Живял някога юноша с лош характер.

Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.

Бащата го завел при вратата:
-"Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!"
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща,
оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш,
но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват.


Те са готови винаги да те изслушат ,
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #42 on: December 27, 2009, 16:29 »
МАЙОНЕЗА И КАФЕ
      Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза и кафето...

      Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

     Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

     После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

     Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

     След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

      Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

      Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

      Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

      Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

      Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

      Споделете това, с някого, когото обичате!



Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #43 on: December 27, 2009, 18:11 »
За здравата и пукнатата делви
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Пожелавам на всички мои чудати приятели да помиришат цветятаот
тяхната страна на пътеката. ;) ;) ;)

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1484
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #44 on: December 28, 2009, 12:04 »
          Кой каквото прави
         Беинса Дуно

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си:

- Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си.

- Защо?

- И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото.

Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.
You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything