Author Topic: Притчи и житейски мъдрости!  (Read 72510 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #45 on: January 05, 2010, 14:07 »
Пътят
Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #46 on: January 05, 2010, 19:46 »
Стъклото – Еврейска Притча


-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?


-Погледни през прозореца, какво виждаш?

-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….

-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?

-Че какво мога да видя там, само себе си.

-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.

Offline @xmet

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 215
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #47 on: January 11, 2010, 18:58 »


Известен лектор започнал семинара си с с 200 човека и 100 доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.





Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #48 on: January 22, 2010, 10:11 »
Desiderata (Желания)

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.

Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш някого. Не бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е вечна като тревата.

Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с You are not allowed to view links. Register or Login/Бог, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди радостен.

Опитай се да бъдеш щастлив.


 
Макс Ерман (Max Ehrmann)

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #49 on: January 22, 2010, 11:16 »
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #50 on: January 22, 2010, 16:41 »
Полунощ е, часът е някъде към два-три.
Наоколо е пусто, тихо, всичко живо спи.
Както винаги само в кръчмата се вдига врява.
Кръчмарят гони редовния клиент и го предупреждава:
“Сметката ти се напълни, няма вече вересия.
Ако продължаваш тъй, тежка ще е твоята орисия!
От месец за всяка бутилка, която си изпил
И лев не си дал, нищичко не си платил!
Разкарай се веднага, махай се, пиян боклук.
Повече без пари, да не съм те мярнал тук!”
Човекът тръгна , люлеейки се ту на ляво, ту на дясно.
Сам самичък бе на пътя, но му беше тясно.
И въпреки, че виждаше двойно, и му светеше луната,
Преплете си краката и се просна на земята.
Паднал там в мрака, лежеше мъртво пиян.
Дрехите му мръсни, в кърви целият бе облян.
Въобще не беше ясно дали е мъртъв или жив.
Но след време се събуди от езана красноречив.
Изправяйки се в калта намери листче,
На което бе написано следното стихче:
“О братко, поне за малко се поспри.
За живота след смъртта помисли!
Опомни се и сатаната остави.
На Всевишния се покори и правдив бъди!
Защото света е в последния си период.
Скоро ще се свърши краткия живот!
И ще кажеш: “Ах! Защо ли бях деспот,
Защо избрах шейтана пред Великия Господ?!”
Затова преди да стане прекалено късно, 
Бързай да поправиш всяко дело мръсно!’’
Прочитайки това - изтрезня и като че ли не бе пиян.
Замисли се защо в дома му никой не е засмян!!!
После си спомни как на излизане бе пребил жената,
В ушите му кънтеше все още плачът на децата.
Колко пъти бе разплаквал невинните им бляскави очи.
Колко мъка, колко болка и непресъхващи сълзи!...
Като ужилен скочи, на краката се изправи
И със бързи крачки към дома си се отправи.
Стигайки пред прага първо почука на вратата.
Жена му едва го позна, защото обикновено той не влизаше така.
Още повече се учуди, когато към нея се приближи,
На колене падна и промълви: “О, скъпа, прости!’’
Жената от радост грейна и на ум си каза:
“О, Всевишни! Благодаря, че чу моята молба!’’
Колко хубаво нали, няма плач, няма вик!
Прекрасно е когато опомни се един алкохолик!


Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #51 on: January 22, 2010, 18:52 »
Авинка,тоя ще да е бил голямо пиянде! :D Сега малко по сериозно ! :) Доста поучително е за днешната младеж!

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #52 on: February 12, 2010, 11:15 »
Притча за човека с велико сърце

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #53 on: February 13, 2010, 21:01 »
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?


Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 
 
 

Offline PETER

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1028
  • Gender: Male
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #54 on: February 13, 2010, 21:52 »
Аз съм от оня списъка дето ВИНАГИ ПРОВЕРЯВА дали повредената банкнота има някаква стойност.
Винаги проверява, защото се СЪМНЯВА. :)

Quote
Всички банки ще приемат и сменят надраскани, скъсани или захабени български банкноти и монети от днес. Това предвижда Наредба 18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение.
...
 Банките ще изплащат пълната номинална стойност само на банкнота, от която е запазена най-малко три четвърти (75%) от площта или сглобените части възстановяват такава част от нея. Ако е повредена до 50% от площта, банкнотата ще се заменя по половината от номиналната й стойност.
You are not allowed to view links. Register or Login

Така че, както се вижда, ИМА ЗНАЧЕНИЕ какво се прави, защото има случаи в които стойност се губи.
Та така и при хората.
:)

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #55 on: February 18, 2010, 13:22 »
You are not allowed to view links. Register or Login


Придържай се към ...

Придържай се към важните неща в живота си.

Придържай се към Вярата - само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата.

Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни.

Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни.

Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък.... придава смисъл на живота.

Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб.

Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място.

Към Себе си...

Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно.

Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти.... слушай го.

Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата.

Другите

По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди.

Наслаждавай се на красотата около теб.

И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин.

Прави света си по-добър всеки ден!

И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти!

Придържай се към тези неща!


Мартин Стоянов


Offline PETER

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1028
  • Gender: Male
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #56 on: February 19, 2010, 07:35 »
Придържай се към съмнението - само то ни позволява да различаваме истината от лъжата.

Надеждата не прогонва съмнението а се поражда от него. Защото надеждата е в усъмнената истина.

Доверявай се, но проверявай. Не бъди доверчив глупак.

Не слушай сърцето си - то жадува за кръвта ти. :) Слушай разума си.

Няма нищо лошо в лесния път - не не необходимо всичко да става със зор.

Не се води по лъжливи думи написани на фона на красиви картинки и успокояваща музика ... :)










Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #57 on: February 22, 2010, 21:52 »
You are not allowed to view links. Register or Login

Човешкия живот е един миг от вечността изпълнен с премеждия и очакване на доброто. Животът ни подлага на какви ли не изпитания, поднася ни изненади, когато най-малко ги очакваме, за да изпита силата и вярата ни в него, а и нали болката и страданието ни правят по-силни и ни карат да се борим с всички сили, за да успеем, защото въпреки всичко живота продължава.

Много хора смятат, че са родени само, за да страдат, но забравят, че в живота има много неща, които могат да ти доставят радост, не само парите и колите могат да те направят щастлив-не всичко в живота е пари има много по-ценни неща. Понякога духовното е много по значимо от материалното. Да не забравяме, че след всяко зло идва нещо добро, което ни стимулира и ни връща вярата в доброто. Животът ни предизвиква на двубой и най-голямата грешка, която можем да извършим е да се откажем без дори да сме опитали да се сражаваме срещу трудностите.

След всяко зло идва нещо добро - трябва да живеем за това добро и в най-тежките моменти да си повтаряме "и се пак, живота е прекрасен" и да не забравяме, че щастието е в малките неща. Не се изисква да имаш много за да бъдеш щастлив, напротив трябва ти съвсем малко стига само да успееш да го оцениш.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #58 on: February 25, 2010, 09:56 »
КЪДЕ СЕ КРИЕ ДУШАТА ?!?
Душата в действителност е доста малка. Примерно с размера на пета. Особено ако се свие на кълбенце и се направи, че я няма там. А се крие в петата, защото петата е кост. Какво може да се случи с такава здрава и твърда кост? Та душата се крие там, като в окоп. През останалото време броди из организма и се занимава с какво ли не. Обикновено се изкачва на самия връх, в главата. Седи там и гледа през прозорчето. Именно затова казват, че очите са огледало на душата. Като лъжат, разбира се. Какво огледало, като са прозорец? И в него свети душата. Малка, усмихната и доволна. Е, не винаги е такава. Понякога и дотежава, застава в средата на организма, възвишено-трагична такава, и плете стихове. Добри или лоши - вече на кой както му провърви. Случва се отвътре да има хлад и едно такова странно чувство. Глупавите хора мислят, че това е глад и се нахвърлят да ядат. Всичко пада на главата на възвишената душа и тя, засипана със сдъвкани макарони и залята с изпит чай, много се обижда. Но по-често душата има добро настроение. Ако на нея и е добре, ако се е нагледала през прозореца и е доволна от себе си и от живота, застава точно посредата и започва да пее Песен.
Спрете за секунда и се вслушайте! Чувате ли тънко, радостно гласче? Това е тя!

(От Притчите)  ;)

Offline Avinka

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 87
  • Gender: Female
Ynt: Притчи и житейски мъдрости!
« Reply #59 on: March 06, 2010, 14:59 »
По време на всеизвестния голям пожар в Юскюдар – Турция, дъщерята на един Паша, уплашена и разтревожена от нощния пожар се отдалечила от своя дом. Той бил обхванал цялото село и много къщи изгаряли и се превръщали в пепел.

Изплашеното момиче се изгубило и започнало да се чуди  какво ли ще прави само в тази тъмнина! А тогава все още нямало електричество както сега и навсякъде царял мрак. Изведнъж момичето видяло светлина от свещ в едно от училищата до Джамията, то погледнало през прозореца и видяло един ученик да чете книга. Момичето нямало другаде къде да отиде и почукало на вратата. Ученикът отворил вратата и попитал:

- Какво се е случило! Какво желаеш?

- Изплаших се от пожара и се изгубих! Цялото ни село изгоря, а сега е тъмно и не мога да намеря своята къща. Ако ми позволиш ще остана тук до сутринта, докато съмне! – казало момичето.

- Естествено, че ще ти позволя! Заповядай, там има легло, на което можеш да си отпочинеш и да се наспиш. Виждам, че си доста изплашена!...

Момичето се излегнало и веднага заспало. Ученикът пък продължил да работи върху своите уроци…

По едно време прокълнатият Сатана започнал да досажда на ученика:

- Хайде, какво чакаш?! От двадесет години за първи път имаш такава възможност. Виж колко е красиво това момиче!... – нашепвал му той.

Ученикът малко се замислил, после сложил пръст върху пламъка от свещ и пръста му изгорял. Тогава ученикът рекъл:

- О, моя душа! Ти не можеш да издържиш дори на пламъка от тази малка свещ, а утре как ще издържиш когато бъдеш изложен на огъня на Ада?

Това продължило чак до сутринта. Цяла вечер той се борил със своята душа и нашепванията на Сатаната.

На сутринта момичето се събудило и след като благодарило за гостоприемството, се прибрало в къщи. Разтревожените родители със сълзи на очи запитали:

- Как си мила?  Къде  беше до сега! Да  не ти се е случило нещо?

- Нищо ми няма, добре съм! – рекла тя и разказала за случилото се.

Бащата на момичето, който както вече споменахме бил Паша, отишъл при ученика, за да му благодари и да му даде малко пари. Но ученикът не приел парите с думите:

- Господине, аз не съм извършил нищо голямо. Всъщност, леглото ми беше свободно, защото аз си учех уроците и ги научих, а вашата дъщеря само пренощува тук!...

Но Пашата не искал да остави без отплата това добро дело и запитал:

- О, ученико! Кажи ми, защо са увити всичките ти пръсти на ръцете? Защо и как си бил подложен на тази болка!

Ученикът рекъл:

- Господине, аз не съм направил нищо за вас, всичко което съм направил е било за мен! Преди 20 години, аз дойдох тук от моето село с цел да изучавам Ислямската религия. Толкова години аз съм далеч от своите родители и вече изгарям от желание да ги видя. Тази година ще се дипломирам и ще се завърна при своите родители. 20 години се възпитавам своята душа и смятах, че вече съм успял, но днес разбрах, че все още не съм. Затова я подложих на пламък от свещ, за да види дали ще може да издържи на огъня… Превръзките по ръцете ми са от това!

Пашата целунал ръцете на ученика и казал:

- Синко! Ако ми позволиш, искам да извърша малка добрина към теб. Ела да живееш в моя дворец, ако желаеш бъди мой син или пък приеми за съпруга моята дъщеря!...




 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 
anything