https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22БалканÑката война – маÑова Ñмърт и етничеÑко прочиÑтване
15 Октомври 2013
Георги Зеленгора
ПоÑещениÑ: 2126
Share
„Ðе ви ли заÑтавиха неоÑпоримите факти да Ñтигнете до извода,
че българите и Ñърбите в Ñвоите национални Ñтремежи да поправÑÑ‚
не ÑъвÑем благоприÑтните за Ñ‚ÑÑ… данни на етнографÑката ÑтатиÑтика
Ñе заеха ÑÑŠÑ ÑиÑтематично изтребване на мюÑюлманÑкото наÑеление?“
(Извънпарламентарно питане на Лев Троцки
към депутата в Държавната Дума Павел Милюков,
веÑтник „Лъч“ 30 Ñнуари 1913 г.)
ИÑторичеÑката Ð´ÐµÐ¼Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ðµ най-големиÑÑ‚ враг на национализма. Точните и обективни данни, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ Ñ‚Ñ Ñи Ñлужи, обикновено не Ñе хареÑват на Ñъздателите на националиÑтичеÑки митове. ТехниÑÑ‚ оÑновен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографÑката ÑтатиÑтика и замÑната и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²Ð¾Ð»Ð½Ð¸ твърдениÑ, при които демографÑките показатели на нашата етничеÑка група винаги Ñе преувеличават, а тези на другите Ñе подценÑват. Този начин на правене на наука е характерен за вÑички балканÑки държави. Той заÑÑга и трудовете, поÑветени на миграционните процеÑи в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½ през Ð¥IÐ¥-ХХ век.
ЕтничеÑките прочиÑÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ възникналите като ÑледÑтвие от Ñ‚ÑÑ… бежанÑки проблеми Ñа чаÑÑ‚ от новата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° вÑÑка балканÑка държава. Ð’ÑÑка национална иÑторичеÑка наука им Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ð·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¾ мÑÑто. БалканÑките иÑторици и предÑтавителите на бежанÑките организации произвеждат огромно количеÑтво Ð¸Ð½Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ бежанÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼, в коÑто преобладават емоционалните оценки, но липÑват напълно ÑтатиÑтичеÑките аргументи. ИзÑледователите обръщат внимание на трагедиÑта на Ñвоите бежанци от ÑÑŠÑедните Ñтрани, но запазват мълчание по въпроÑа за нещаÑтието на хората, прогонени от ÑобÑтвените им държави. Родината Ñе предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ жертва на етничеÑко прочиÑтване от Ñтрана на ÑÑŠÑедите, но не и като извършител на подобни злодеÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ÑобÑтвените Ñи малцинÑтва. Ð’ резултат на това хората на Балканите имат погрешна предÑтава за етнодемографÑките процеÑи в региона. Те не Ñи дават Ñметка, че етничеÑки хомогенните общеÑтва, в които Ð´Ð½ÐµÑ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚, Ñа Ñъздадени благодарение на маÑовото и наÑилÑтвено прогонване на чуждите етничеÑки и религиозни общноÑти.
По отношение на Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° бежанците най-ощетена е ТурциÑ. При възникването на балканÑките национални държави мюÑюлманÑките общноÑти в техните земи не Ñамо не отÑтъпват по чиÑленоÑÑ‚ на Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑки етноÑ, но на меÑта дори го превъзхождат. Днешните жители на тези държави или не оÑъзнават тази реалноÑÑ‚, или Ñ ÑмÑтат за нещо нормално и Ñ Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‚ напълно Ñ ÐºÐ»Ð¸ÑˆÐµÑ‚Ð° от националиÑтичеÑката фразеологиÑ. Твърдението, че Ñа били под „турÑко робÑтво“, е натрапвано ÑиÑтемно на балканÑките народи от момента на Ñъздаването на техните държави, за да Ñе оправдае подготвÑното наÑилÑтвено прогонване на „поробителите“ от Балканите. МаÑовото прочиÑтване на мюÑюлмани и заграбването на техните имоти Ñе предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ чаÑÑ‚ от процеÑа на национално оÑвобождение.
Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñтавата на хората за бежанÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð±Ð»ÐµÐ¼ в българо-турÑките Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе изчерпва Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð³Ð¾Ð½Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на българите от Източна Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1913-Â1914 г. ÐаÑледниците на тези бежанци дори започват преди две деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на компенÑации от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° отнетите имоти, без да Ñи дават Ñметка, че мюÑюлманÑките бежанци от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа многократно повече, а ÑтойноÑтта на изоÑтавените от Ñ‚ÑÑ… имоти е значително по-виÑока.
ÐапоÑледък в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе наблюдават плахи опити за преоценка на нÑкои от Ñпоменатите патриотични заблуди. Тези логични и изключително здравоÑловни за общеÑтвото тенденции предизвикват вулканични Ð¸Ð·Ñ€Ð¸Ð³Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ първоÑигнален патриотизъм. Ето и чаÑÑ‚ от неговата хронологиÑ. През 2010 г. бе издадена на българÑки език книгата на ДжъÑтин Маккарти „Смърт и изгнание. ЕтничеÑкото прочиÑтване на оÑманÑките мюÑюлмани 1821-1922 г.“, от коÑто българÑкиÑÑ‚ читател за първи път научи за нÑкои от преÑтъплениÑта на неговата родина Ñрещу мюÑюлманите. Патриотичните организации оÑъдиха книгата като антибългарÑка. ДемонÑтрирайки нулеви Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ демографиÑ, полуграмотни журналиÑти и треторазрÑдни политици Ñе втурнаха да оÑпорват профеÑионализма на автора.
Ð’ началото на тази година парламентът прие декларациÑ, оÑъждаща Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ. Там за първи път Ñ‚. нар. „голÑма екÑкурзиÑ“ бе официално наречена етничеÑко прочиÑтване. Патриотите Ñкочиха като ожилени против това закъÑнÑло Ñамопризнание. ÐедоволÑтвото от декларациÑта бе оглавено от извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸Ð¼Ð½Ð¾ Ñ Ð°Ð³ÐµÐ½Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ Ñи минало академик Георги Марков.
ИÑтинÑката иÑÑ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ð°Ñ‡Ðµ Ñе разрази във връзка Ñ Ð¾Ñ‚Ð±ÐµÐ»Ñзването на 100 годишнината от БалканÑката война. Приемана дотогава единодушно и безкритично като оÑвободителна и като нÑкакъв недоÑтижим национален връх, БалканÑката война бе напълно демаÑкирана като едно от най-големите преÑтъплениÑ, които нашата държава нÑкога е извършвала. Първи ÑмелоÑтта да назоват нещата Ñ Ð¸ÑтинÑките им имена проÑвиха членовете на новоÑÑŠÐ·Ð´Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð•Ð²Ñ€Ð¾Ð¿ÐµÐ¹Ñки инÑтитут „ПОМÐК“. Те призоваха държавните инÑтитуции да отменÑÑ‚ чеÑтваниÑта в Родопите, тъй като по време на тази война Ñрещу мюÑюлманÑкото мнозинÑтво в планината е извършено брутално наÑилие от Ñтрана на българÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ подкрепÑщите Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñки и тракийÑки чети. ПоÑледва КърджалийÑкиÑÑ‚ Ñкандал. Отказът на мнозинÑтвото в общинÑÐºÐ¸Ñ Ñъвет да приÑъди на окупатора на града генерал Делов званието почетен гражданин на Кърджали отприщи невиждана патриотична агреÑиÑ. И отново начело на тази иÑÑ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñтана ÑпоменатиÑÑ‚ вече академик-доноÑник. „ÐезавиÑимите“ медии Ñе надпреварваха да канÑÑ‚ „безÑÐ¿Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÑпециалиÑт“, а неговите крÑÑъци горещо Ñе акламираха от фашизоидите от ВМРО и „Ðтака“. КазуÑÑŠÑ‚ „Делов“ Ñе превърна в оÑновен проблем на общеÑтвото.
ÐамеÑи Ñе и Ðхмед Доган, който Ñъщо определи БалканÑката война като война за етничеÑко прочиÑтване. Тази абÑолютно вÑрна конÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñе оказа поредното наливане на маÑло в Ð¾Ð³ÑŠÐ½Ñ Ð½Ð°Ð¹-вече поради факта, че е изказана от лидера на ДПС. РеакциÑта на Георги Марков не закъÑнÑ. Той обвини вÑички, които не приемат глупавите му патриотични клишета, че Ñа турÑки агенти и проводници на измиÑлената от него ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑ‚Ñ€Ð¸Ð½Ð° на неооÑманизма. Политици от различни цветове Ñе юрнаха да Ñе изказват по въпроÑ, от който Ñи нÑмат хабер. ПоÑледната неадекватна Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ на нÑкакъв Ñветовно неизвеÑтен пиÑател-тракиец, който на Ñтраниците на веÑтник „24 чаÑа“ разказа Ñърцераздирателна иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° трагедиÑта на Ñвоите предци по време на турÑкото нашеÑтвие през лÑтото на 1913 г., но не обели нито дума за значително по-мащабната Ñ‚Ñ€Ð°Ð³ÐµÐ´Ð¸Ñ Ð½Ð° „омразните поробители“ от еÑента на 1912 г.
Ð’ цÑлата тази ÑловеÑна иÑÑ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾ отÑÑŠÑтваха научните аргументи. ÐаÑилието над помаците и етничеÑкото прочиÑтване Ñе отхвърлÑха Ñ Ð³Ð¾Ñ€ÐµÑ‰ патриотичен плам, но без научни доказателÑтва. Ртакива безÑпорно има. При това не чужди, не турÑки, европейÑки или американÑки, а чиÑто българÑки. Ð’ Ñледващите редове ще Ñе опитам да предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñката война от гледна точка на българÑката ÑтатиÑтика, коÑто по Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ†ÐµÐ½ÐºÐ° е на много виÑоко профеÑионално ниво и, ако вÑе пак в Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° нÑкакви ÑлабоÑти или приÑтраÑтиÑ, то те в никакъв Ñлучай не Ñа протурÑки или промюÑюлманÑки.
ЕтничеÑкото прочиÑтване на мюÑюлманÑко наÑеление от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° още по време на РуÑко-турÑката война (1877-1878) и продължава почти до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ХХ век. То заÑÑга не Ñамо турците, но и другите мюÑюлманÑки общноÑти като помаци, татари, черкези, юруци и цигани-мюÑюлмани. БългарÑката ÑтатиÑтика позволÑва да уÑтановим Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ð·Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð° точноÑÑ‚ Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° изÑелниците, наÑелените меÑта, от където произхождат, и годината на Ñ‚Ñхното изÑелване. Ð’ това отношение най-полезни Ñа резултатите от преброÑваниÑта на наÑелението в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1881 г. нататък, както и други Ð¸Ð·Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° ДирекциÑта на ÑтатиÑтиката в БългариÑ. Поради причини, които вече изтъкнах, в българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ð¿Ñват опити за изÑÑнÑване на този важен демографÑки проблем. Сериозни изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° в турÑката и в западната иÑториографиÑ. Изводите в Ñ‚ÑÑ… Ñе потвърждават почти изцÑло от данните на българÑката ÑтатиÑтика, но тук нÑма да Ñе Ñпирам на Ñ‚ÑÑ…, за да не бъда обвинен в тенденциозноÑÑ‚.
БезÑпорно БалканÑките войни бележат една от връхните точки в изÑелването на мюÑюлмани от БългариÑ. КоличеÑтвените параметри на този Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ‚ да бъдат проÑледени, като Ñе ÑъпоÑтавÑÑ‚ резултатите от преброÑваниÑта на наÑелението в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1910 и 1920 г. Това, разбира Ñе, не обхваща вÑички изÑелени в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлмани, а Ñамо тези, за които Ñе отнаÑÑÑ‚ и двете преброÑваниÑ, а именно за довоенните територии на БългариÑ, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на Южна Добруджа и Западните покрайнини, които през 1920 г. вече не Ñа чаÑÑ‚ от Ñтраната. Тази ÑъпоÑтавка не Ñе отнаÑÑ Ð¸ за териториите, придобити Ñлед 1912 г. Това Ñа окръзите Петрич, Пашмакли и МеÑтанлъ, околиите Кърджали, Свиленград, Малко Търново и ВаÑилико. Ðа Ñ‚ÑÑ… ще Ñе Ñпра отделно.
ОбщиÑÑ‚ брой на наÑелението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ 31 декември 1910 г. е 4 337 513 души. От Ñ‚ÑÑ… 602 078 души Ñа мюÑюлмани. Към 31 декември 1920 г. наÑелението на Ñтраната е вече 4 846 971 души, от които 690 734 души Ñа мюÑюлмани. За деÑет години наÑелението на Ñтраната Ñе е увеличило Ñ 509 458 души, а мюÑюлманите Ñ 88 656. Тези данни обаче не отчитат териториалните промени през този период. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³ÑƒÐ±Ð¸ една Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ð»Ð°Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ‰Ð¾ мюÑюлманÑко наÑеление, каквато е Южна Добруджа, но получава други територии Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ по-многобройно мюÑюлманÑко наÑеление, каквито Ñа Родопите.
За да отчетем най-точно намалÑването на мюÑюлманите в Ñтарите предели на БългариÑ, Ñ‚Ñ€Ñбва да ÑъпоÑтавим резултатите от двете преброÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ окръзи, околии и наÑелени меÑта. През периода 1910-1920 г. не Ñа правени промени в териториално-админиÑтративното деление на Ñтраната. ÐŸÑ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ñе Ñамо общата териториÑ, което води до отпадане и приÑъединÑване на нови окръзи и околии. Ето и данните по окръзи:[1]
Окръзи
1910
1920
разлика
Забележка
БургаÑки
40 739
40 925
+ 186
Без ок. ВаÑилико и Малко Търново
ВарненÑки
39 543
42 284
+ 2741
Без ок. Балчик, Добрич и Куртбунар
ВидинÑки
7665
7539
- 126
ВрачанÑки
12 945
12 703
- 242
КюÑтендилÑки
1402
1811
+ 409
ПловдивÑки
47 553
39 878
- 7675
ПлевенÑки
22 000
21 446
- 554
РуÑенÑки
88 163
99532
+ 11 369
Без ок. СилиÑтра и Тутракан, Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ð½Ð° Юнузлар
СофийÑки
5215
6509
+ 1294
Без ок. Цариброд
СтарозагорÑки
30 234
31 411
+1177
Без ок. Кърджали и Свиленград
ТърновÑки
27 015
27452
+ 437
ШуменÑки
132 648
142 510
+ 9862
От таблицата Ñе вижда,че при нÑкои окръзи Ñе наблюдава намалÑване на мюÑюлманÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ñ‚, а при други незначително увеличение, което при Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð°ÑÑ‚ е по-малко от нормалното и означава, че има изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° мюÑюлмани от Ñъответните окръзи. Прави впечатление, че мюÑюлманите намалÑват в окръзите, където отноÑителниÑÑ‚ им дÑл е малък, а в окръзите, където Ñа мнозинÑтво, въпреки наличието на изÑелваниÑ, мюÑюлманите запазват Ñилно приÑÑŠÑтвие и бележат увеличение. Ðай-Ñилно намалÑва мюÑюлманÑкиÑÑ‚ елемент в ПловдивÑки окръг и това Ñе дължи почти изцÑло на изÑелването на помаци през 1913-1914 г., предизвикано от наÑилÑтвената хриÑтиÑнизациÑ. Помаците Ñа причина и за Ð½ÐµÐ³Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð°Ð»Ð°Ð½Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ мюÑюлманите в ПлевенÑки и ВрачанÑки окръг.
Повече ÑÑнота за териториалното разпределение на изÑелничеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº ще придобием, като ÑъпоÑтавим данните от двете преброÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ околии.
Околии
1910
1920
Разлика
ÐйтоÑ
16 603
16 064
- 539
Ðнхиало
5216
4996
- 220
БургаÑ
2872
2285
- 587
Карнобат
6248
6840
+ 592
Котел
1812
2113
+ 301
Къзълагач
1228
944
- 284
Сливен
5072
5477
+ 405
Ямбол
1940
2206
+ 266
Варна (градÑка)
6164
5615
- 549
Варна (ÑелÑка)
9184
11 039
+ 1855
ПровадиÑ
24 186
25 630
+ 1444
Белоградчик
843
892
+ 49
Видин
3607
3199
- 408
Кула
179
82
- 97
Лом
2036
3366
+1330
Берковица
677
626
- 51
БÑла Слатина
3382
3490
+108
Враца
2084
2773
+691
ОрÑхово
4125
4102
- 23
Фердинанд
1777
1712
-65
Дупница
350
566
+216
КюÑтендил
796
990
+194
Радомир
256
255
-1
Карлово
4381
4485
+104
Пазарджик
5067
4939
-128
Панагюрище
833
1026
+193
Пещера
15 892
11 878
-4014
Пловдив (градÑка)
6583
7199
+616
Пловдив (ÑелÑка)
5246
4123
-1123
Станимака
9551
6228
-3323
Ловеч
3365
3291
-74
Луковит
2415
2706
+291
Ðикопол
5840
4957
-883
Плевен
6086
6383
+297
Тетевен
3179
3038
-141
ТроÑн
1115
1071
-44
БÑла
8404
8481
+77
Разград
46 947
51 740
+4793
РуÑе (градÑка)
6090
6182
+92
РуÑе (ÑелÑка)
27 122
33 129
+6007
Орхание
1107
1153
+46
Пирдоп
303
202
-101
Самоков
833
921
+88
Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ (градÑка)
2440
3500
+1060
Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ (ÑелÑка)
510
627
+117
Трън
22
59
+37
БориÑовград
1215
1442
+227
Казанлък
10 655
10 755
+100
Ðова Загора
2067
2013
-54
Стара Загора
3585
3095
-490
Харманли
6062
6222
+160
ХаÑково
4721
5974
+1253
Чирпан
1929
1910
-19
Габрово
34
89
+55
Горна ОрÑховица
3324
3043
-281
ДрÑново
258
212
-46
Елена
6731
7651
+920
Свищов
6372
6037
-335
Севлиево
6270
6389
+119
Търново
4026
4031
+5
ЕÑки ДжумаÑ
23 676
24 500
+824
ОÑман пазар
26 695
28 676
+1981
Попово
8312
8174
-138
ПреÑлав
15 876
14 342
-1534
Шумен
58 089
66 818
+8729
От 65 околии в 28 мюÑюлманÑкото наÑеление бележи Ñпад. ОÑобено забележително е намалÑването на мюÑюлманите в околиите Пещера, Пловдив (ÑелÑка) и Станимака, където преди войната преобладават помаците. От наÑелените предимно Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸ околии най-Ñериозно намалÑва наÑелението в ПреÑлав. Значителен отлив има и от околиите ÐйтоÑ, Ðнхиало, БургаÑ, Къзълагач, Варна (ÑелÑка), Видин, Ðикопол, Свищов и Стара Загора.
Резултатите от преброÑваниÑта по наÑелени меÑта дават приблизителна ÑÑнота от кои Ñела и градове по колко мюÑюлмани Ñе изÑелват в ТурциÑ. Ð’ повече от 20 наÑелени меÑта в БургаÑки окръг мюÑюлманÑкиÑÑ‚ елемент намалÑва значително между двете преброÑваниÑ. Ð’ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ намалÑват Ñ 406 души (от 1287 на 881), в Ñело Скеф Ñ 24 души, в Созопол Ñ 20; в Ñелата от ÐнхиалÑка околиÑ: Ðрнауткьой Ñ 69, в Бурунджук Ñ 62, Гюргенкьой Ñ 21, Даутлий – 39, Еникьой – 67. Ð’ ÐйтоÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹-много мюÑюлмани Ñе изÑелват от Ñело Барък. От 483 през 1910 г. през 1920 г. оÑтават Ñамо 6. ИзцÑло Ñе изÑелват турците от Ñело Казалък-ени-махле, наброÑващи 261 души през 1910 г. Село Хотал намалÑва Ñ 211 мюÑюлмани, Джелеп кьопрю Ñ 45, Ичмей вакъф Ñ 43, Каравелилер Ñ 22. От КарнобатÑка околиÑ: БългарÑко Бейкьой Ñ 27, Караджиларе Ñ 28, Сигмен Ñ 43; от СливенÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ â€“ Юренджик Ñ 53. От Къзълагачка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло Ñе изÑелват мюÑюлманите от Ñелата Оджакьой – 238 души през 1910 г. и Попово – 65, а в Кайбиларе намалÑват Ñ 23 души.
ИзÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и от ВарненÑки окръг. Ð’Ñички мюÑюлмани от Ñело Ðбдикьой, на брой 36 през 1910 г. Ñе изÑелват. Ðай-много намалÑват мюÑюлманите в Ñело Чокек – Ñ 267 души. Ð’ Ñело Бейджиоглу намалÑват ÑÑŠÑ 185 души, в Дервиш мюÑлим ÑÑŠÑ 125, в Големи Ðладън (Страшимирово) Ñ 38, в Челебикьой Ñ 43. ПреброÑването през 1920 г. отчита 119 мюÑюлмани по-малко в ПровадиÑ. Ð’ ПровадийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾ÑÑ‚ на мюÑюлманите намалÑва в Ñелата Мухалий ÑÑŠÑ 114 души, Чамурна Ñ 204 и Петрушан Ñ 238. Бежанците от поÑледното Ñело Ñа наÑтанени в Ñело Шевкетие (Хаджи Паун кьой), окръг МанÑÑ, на мÑÑтото на изÑелените оттам българи. Една от трите махали на Шевкетие Ñе нарича Петрушан (или Потрошан).
Във ВидинÑки окръг мюÑюлманите намалÑват Ñамо в Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Ñ 508 души и в Ñело Ðрчар Ñ 99. МюÑюлманите, които не Ñе изÑелват, Ñа предимно цигани. Във ВрачанÑки окръг ÑъщеÑтвен дÑл в изÑелваниÑта Ñе пада на помаците от БелоÑлатинÑка околиÑ. ИзцÑло без помаци оÑтават Ñелата Бъркачево (48 души през 1910 г.) и РеÑелец (28 души през 1910 г.). Ð’ БреÑке помаците намалÑват Ñ 31, в Буковец Ñ 30, в Глава Ñ 43, в Койнаре Ñ 46, в Тлачене Ñ 33 и в Търнак Ñ 43. ЧаÑÑ‚ от помаците в околиÑта заминават за Ð ÑƒÐ¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ оттеглÑнето на румънÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñлед Втората БалканÑка война и Ñе изÑелват в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· приÑтанището в КонÑтанца. Във ВрачанÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват в Ñелата ГолÑмо Пещене Ñ 21 души, Цаконица Ñ 21, Краводер Ñ 29, Лик Ñ 28, Ракьово Ñело Ñ 41, Тишевица Ñ 22 и Чирен ÑÑŠÑ 79; в ОрÑховÑка околиÑ: ОрÑхово Ñ 81, Ðлтимир Ñ 30, Бързина Ñ 25, Малорад Ñ 54 и Селановци Ñ 37; в Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¤ÐµÑ€Ð´Ð¸Ð½Ð°Ð½Ð´: Винище Ñ 22, Вълкова Слатина Ñ 39, Громшин Ñ 24 и Мърчево Ñ 41. Ð’ целиÑÑ‚ окръг почти не оÑтават турци. Помаците намалÑват значително. ЕдинÑтвено циганите запазват Ñилно приÑÑŠÑтвие. Ð’ КюÑтендилÑки окръг броÑÑ‚ на мюÑюлманите е Ñимволичен, поради което динамиката на Ñ‚Ñхното наÑеление не оказва никакво влиÑние върху етнодемографÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на региона. ÐамалÑване на мюÑюлманите Ñе наблюдава единÑтвено в Дупница от 260 на 147 души.
Ð’ ПлевенÑки окръг изÑелваниÑта заÑÑгат най-Ñериозно ÐикополÑка околиÑ. Ð’ Ðикопол мюÑюлманите намалÑват Ñ 338 души между двете преброÑваниÑ, в Ñело Гиген Ñ 36, в ГулÑнци ÑÑŠÑ 72, в Коиловци ÑÑŠÑ 70, в Крета Ñ 32, в МуÑелиево Ñ 23. От ПлевенÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñамо Ñело Ортакьой намалÑва Ñ 31 мюÑюлмани. От помашките Ñела в окръга намалÑват Ñамо ТурÑки извор Ñ 263 души и Добревци Ñ 28. Другите големи помашки Ñела в региона като Галата, Градешница, Ð¢Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ Помашка Лешница бележат увеличение.
Ðай-маÑовите изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ñтарите предели на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа от ПловдивÑки окръг. От КарловÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñелата Татаре и Кърнаре намалÑват Ñъответно Ñ 45 и 37 мюÑюлмани. МюÑюлманите в Пазарджик през 1920 г. Ñа Ñ 224 по-малко, отколкото през 1910 г. През периода 1910-1920 г. Ñе изÑелват вÑички мюÑюлмани от Ñелата Ðканджиево – 21 и ЛÑхово (ЯÑъджа) – 37. Спад на мюÑюлманите в околиÑта е региÑтриран в Ñелата Ð‘Ð¾ÑˆÑƒÐ»Ñ Ñ 32, Дебръщица 199, Динката – 34, Семчиново – 20, Хаджилии – 40. От Ñело Ерелии, ПанагюрÑка околиÑ, Ñе изÑелват вÑичките 27 мюÑюлмани.
Като ÑледÑтвие от наÑилÑтвеното покръÑтване на помаците ПещерÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð²Ñва иÑтинÑка демографÑка катаÑтрофа. Чепино Ð±Ð°Ð½Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð°Ð»Ñва Ñ 1299 души, колибите МечекоритÑки Ñ 35, Дорково Ñ 1029, Корово ÑÑŠÑ 151, КоÑтандово Ñ 449, Ðово Ñело Ñ 27, ОÑеново Ñ 457 (изцÑло изÑелено през 1911 г.), Ракитово Ñ 1014 и Фотен Ñ 94 помаци. От ПловдивÑка ÑелÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло Ñе изÑелват помаците в Еникьой (Цар КалоÑн) на Ð±Ñ€Ð¾Ñ 496 души през 1910 г., а в помашкото Ñело Чурен от 536 души през 1910 г. оÑтават Ñамо 5 през 1920 г. Село Каратаир намалÑва Ñ 46 мюÑюлмани, Куртово Конаре Ñ 23, МанолÑко Конаре Ñ 50, Марково ÑÑŠÑ 164, Полатово Ñ 25, СтрÑма Ñ 95.
Почти вÑички помашки Ñела в Станимашка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ»ÐµÐ¶Ð°Ñ‚ значителен Ñпад между двете преброÑваниÑ. Ð’ Станимака мюÑюлманите Ñа Ñ 44 по-малко. Ð’Ñичките 91 мюÑюлмани от Орешец Ñе изÑелват в ТурциÑ. Село Савтъще от 447 през 1910 г. оÑтава Ñ 6 жители през 1920 г. ОÑновната чаÑÑ‚ от жителите на Ñелото Ñа заÑелени в Ñелата Чаталтепе и ÐуÑретие, Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð›Ð°Ð¿Ñеки, на мÑÑтото на изÑелените оттам българи през 1914 г. Богутево намалÑва Ñ 596 помаци, Дреновец ÑÑŠÑ 73, ОÑтрица ÑÑŠÑ 169, Харделово Ñ 51, Борово Ñ 226, Белица Ñ 333, Ер кьопрю Ñ 216, Добралък ÑÑŠÑ 185, Куклен Ñ 43, ПавелÑко Ñ 97, Гюндюзица Ñ 262, Чепеларе Ñ 365 и Чукуркьой Ñ 564 души.
Ð’ много Ñела на РуÑенÑки окръг броÑÑ‚ на мюÑюлманите намалÑва. Ð’ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð‘Ñла това Ñа околийÑкиÑÑ‚ център Ñ 52 души и Ñелата Батин Ñ 28, Бей Върбовка Ñ 34, Батишница Ñ 34, Бъзовец Ñ 22, Горно Ðбланово Ñ 25, Дреновец Ñ 31 и Чилнов ÑÑŠÑ 72; в РазградÑка околиÑ: Гюзелдже алан Ñ 25, Демирджилер Ñ 64, Дикили таш Ñ 22, Калово Ñ 82 и Сеново Ñ 33; в РуÑенÑка ÑелÑка околиÑ: ÐšÐ°Ñ Ð¼Ð°Ñ…Ð»Ðµ Ñ 21, Пара махле Ñ 21, ГолÑмо Враново Ñ 46, ПроÑена Ñ 21, КоÑтанденец Ñ 44, Табан Ñ 55, ÐŸÐ¸Ñ€Ð³Ð¾Ñ ÑÑŠÑ 111, Семерджиево ÑÑŠÑ 133, ТръÑтеник ÑÑŠÑ 102, Щръкльово ÑÑŠÑ 141 и Юпер Ñ 56. Ð’ СофийÑки окръг абÑолютниÑÑ‚ брой на мюÑюлманите е незначителен. Между 1910 и 1920 г. Ñе наблюдава Ñпад Ñамо в Ñелата Белопопци Ñ 20 души и Ð’Ð»Ð°Ð´Ð°Ñ Ñ 25.
Повече изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° от СтарозагорÑки окръг. Ð’Ñичките 36 мюÑюлмани от Ñело Бодрово, БориÑовградÑка околиÑ, го напуÑкат. Ð’ Ñело Дълбок извор, Ñъщата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват Ñ 28 души. Ð’ Казанлъшка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват в Ñелата Мъглиж Ñ 32, ОÑетеново (Доймушлари) Ñ 91, Ръжена Ñ 48; от ÐовозагорÑка околиÑ: Долно Паничерево Ñ 37, Караджа Муратлий Ñ 34, Попово (Ени Пазлии) Ñ 36, Сборище (Джумалии) Ñ 37; от СтарозагорÑка околиÑ: Богомилово (Теке) Ñ 36, ЛевÑки (Ðладалий) Ñ 27, Ореховица Ñ 56, Черково Ñ 22. ИзцÑло Ñе изÑелват мюÑюлманите от Змейово (Дервент) – 47 през 1910 г. и Климентово (Кючюклери) – 26. Село Хан ÐÑпарух (Чавла кьой) намалÑва Ñ 66 мюÑюлмани. Те Ñа наÑтанени в Ñело Килик, окръг Гьонен, където дотогава живеÑÑ‚ българи. Ð’ ХарманлийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват в Ñелата Брегово (Ярджелий) ÑÑŠÑ 70, Горни Главанак (Ðкбаш БалÑ) Ñ 89, Ефрем (Урум кьой) Ñ 25, Лешниково (Пандъкли) Ñ 24, Любимец (Хебибчево) ÑÑŠÑ 143, Орешец (Козлуджа) Ñ 32 и Малко Градище (Ðлван дере) Ñ 35 (вÑички). Ð’ ХаÑковÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло Ñе изÑелват мюÑюлманите от МанаÑтир (ХаÑарлоба) – 77 и от Петелово (Хорозлар) – 88 души през 1910 г. Криво поле (ИробаÑ) намалÑва Ñ 46 мюÑюлмани, Козлец (Кочашлий) Ñ 65, Каменец (КаÑджик) Ñ 24 и Узунджово Ñ 22. Ð’ ЧирпанÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñе изÑелват вÑички мюÑюлмани от Ñелата Зетьово – 55, Крушево (Халът кьой) – 39, Малко БориÑово (БурнуÑуз) – 29 и ЦарÑко Ñело (Чикарджик) – 24 през 1910 г. Ð’ Голобрадово (КюÑелий) мюÑюлманите намалÑват Ñ 20, а в ПъÑтрово (Ðлагюн) Ñ 24. ТурÑкото наÑеление намалÑва и в ТърновÑки окръг. Горна ОрÑховица намалÑва Ñ 38 мюÑюлмани, Добри дел ÑÑŠÑ 70, Долна ОрÑховица Ñ 36, Драганово Ñ 29, Крал бунар Ñ 81, Сушица ÑÑŠÑ 74, Чаир Ñ 65. Ð’ ДрÑновÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñе изÑелват вÑички 28 мюÑюлмани от Ялово. Свищов намалÑва Ñ 211 мюÑюлмани, а Ñелата околиÑта Козловец Ñ 29, Лъжене Ñ 22, Ореш Ñ 53, Царевец Ñ 26, Чаушово Ñ 25, Яйджии Ñ 32; в СевлиевÑка околиÑ: Върбовка Ñ 97, ГорÑко Сливово Ñ 35, Душово Ñ 23, Хирево Ñ 28; в ТърновÑка околиÑ: ОÑмо Градище Ñ 49 и Дебелец Ñ 57.
Ð’ довоенна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¹-многобройно е турÑкото наÑеление в ШуменÑки окръг. Въпреки че между 1910 и 1920 г. то нараÑтва, през ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ има маÑово изÑелване в ТурциÑ. Ð’ ЕÑки Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ (Търговище) мюÑюлманите намалÑват ÑÑŠÑ 139 души, в Ямла Ñ 64, в Бухлар Ñ 39, в Ðйладън Ñ 33. Ð’ ПоповÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñпадът заÑÑга Ñледните Ñела: Балджи Омур ÑÑŠÑ 120 души, Гагово 25, Дриново (Бахшишлар) Ñ 68, Ковачовец Ñ 53, Къзъллар ÑÑŠÑ 111, Люблен (Дагъени) Ñ 55, Садина Ñ 30, Султан Ñ 38, Хайдар Ñ 68; от ПреÑлавÑка околиÑ: БÑла река (Ðк дере) ÑÑŠÑ 110, Ðова бÑла река (Ðк дере йени махле) Ñ 346, Софулар ÑÑŠÑ 175, Върбица Ñ 57, Карамихца Ñ 80, Бекирлие Ñ 172, Иваново Ñ 355, ХаÑаново ÑÑŠÑ 124, Чулфа Ñ 231, ОÑмар Ñ 27, Троица (Тружа) Ñ 58, Суха река (Кору дере) Ñ 33; от ШуменÑка околиÑ: Ðбоба Ñ 357, Крива река (Ири дере) ÑÑŠÑ 76, Имрихор Ñ 29, Марковча (Марково) Ñ 64, Кулаково Ñ 62 и Ðови Пазар Ñ 265 души.
СъпоÑтавката на резултатите от двете преброÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ валидна Ñамо за онези територии, които Ñа били в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÐ°ÐºÑ‚Ð¾ през 1910, така и през 1920 г. Като извадим от Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ на мюÑюлманите през 1910 тези, които живеÑÑ‚ в откъÑнатата от Ñтраната Южна Добруджа 166 565 души, получаваме 435 513, а като извадим от Ð¾Ð±Ñ‰Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ на мюÑюлманите през 1920 г. 690 734 броÑÑ‚ на мюÑюлманите от новите земи 216 634 души, получаваме 474 100. Двете ÑтойноÑти получени от изваждането визират Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° мюÑюлманите в земите, които и през двете години Ñа били в БългариÑ. Разликата между двете е 38 584 и показва увеличението на абÑÐ¾Ð»ÑŽÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¹ на мюÑюлманите в тези земи. Това прави прираÑÑ‚ от 8,86% за период от 10 години. СредногодишниÑÑ‚ еÑтеÑтвен прираÑÑ‚ за периода между двете преброÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ 1,04 %. При мюÑюлманите обаче той е малко по-виÑок от ÑредниÑ, 1,25 %, поради неучаÑтието им в бойните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· БалканÑката война. Като приложим ретроÑÐ¿ÐµÐºÑ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð¾Ð´, уÑтановÑваме, че между 1910 и 1920 г. от довоенните предели на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа Ñе изÑелили около 20 000 мюÑюлмани. Това Ñтава предимно през периода 1912-1914 г. Приблизително половината от тези бежанци Ñа помаци, напуÑнали Ñтраната заради наÑилÑтвената хриÑтиÑнизациÑ.
ОтноÑителниÑÑ‚ дÑл на мюÑюлманите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ 1910 и 1920 г. бележи ÑъвÑем леко увеличение от 13,9 на 14,4%. Като Ñе има предвид, че в новите земи мюÑюлманÑкиÑÑ‚ елемент преобладава, това Ñкромно покачване подÑказва, че има маÑово изÑелване на мюÑюлмани в Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ наÑтанÑване на българÑки бежанци от ÑÑŠÑедните държави. Ð’ Ñтарите земи обаче Ñе наблюдава Ñериозен Ñпад в отноÑÐ¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñл на мюÑюлманите във вÑички околии, Ñ Ð¸Ð·ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на РуÑенÑка ÑелÑка околиÑ, където те Ñе увеличават от 32 на 34,4%.
От териториите, които Ñа обхванати от преброÑването през 1910 г., в горните таблици не Ñа включени Южна Добруджа и Западните покрайнини, които на Ñледващото преброÑване Ñа вече извън БългариÑ. Ð’ админиÑтративно отношение тези земи включват околиите Балчик, Добрич, Куртбунар, СилиÑтра, Тутракан (без община Юнузлар, коÑто оÑтава в БългариÑ) и Цариброд, както и община БоÑилеград от Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ ÐšÑŽÑтендил. През 1910 г. в тези околии Ñа преброени общо 166 565 мюÑюлмани, разпределени, както Ñледва:
ОколиÑ
МюÑюлмани през 1910 г.
Балчик
9070
Добрич
30 565
Куртбунар
34 103
СилиÑтра
39 515
Тутракан (без Юнузлар)
33 184
Цариброд
128
ÐÑма данни колко от тези мюÑюлмани Ñе изÑелват в ТурциÑ, преди облаÑтта да бъде откъÑната от БългариÑ.
От друга Ñтрана Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð²Ð° нови територии, наÑелени предимно Ñ Ð¼ÑŽÑюлмани Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð° чиÑленоÑÑ‚ 216 634 души Ñпоред преброÑването през 1920 г. Тези територии образуват три нови окръга МъÑтанлийÑки, ПашмаклийÑки и Петрички и четири околии Кърджали, Свиленград, Малко Търново и ВаÑилико, приÑъединени към СтарозагорÑки и БургаÑки окръг. Към тези земи Ñ‚Ñ€Ñбва да прибавим БеломорÑка Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Струмишко, които Ñа отнети от Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñлед Първата Ñветовна война, но през чаÑÑ‚ от интереÑÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð½Ð¸ период Ñа под българÑко управление. Преди БалканÑките войни тези земи влизат в ÑÑŠÑтава на ОдринÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ СолунÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚. Данните за Ñ‚Ñхното наÑеление Ñа напълно ÑъпоÑтавими Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ на българÑката ÑтатиÑтика, въпреки нÑкои разлики в методиката и нÑкои промени в админиÑтративно-териториалното деление. ОÑвен това има нÑкои показатели, които Ñа отчетени от българÑката ÑтатиÑтика и дават коÑвена предÑтава за размера на изÑелваниÑта от тези земи. Това е ÑтатиÑтиката на наÑелените меÑта, в коÑто е отбелÑзано кои Ñа Ñелищата, напуÑнати от Ñвоите жители.[2] Ето и данните за Ð±Ñ€Ð¾Ñ Ð½Ð° мюÑюлманÑкото наÑеление по кази и околии за 1903 и 1920 г.[3]
ОколиÑ/Каза
Салнаме 1319 (1903)
ПреброÑване 1920
МуÑтафа паша
10432
153
Ортакьой
16951
1879
Кърджали
37388
42017
Малко Търново
2603
40
Ðхтопол
1461
86
Султан йери
58772
61136
ÐÑ…ÑŠ Челеби
21857
17620
Даръдере
21887
17555
Егри дере
38397
35228
Ð’ Малко ТърновÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите Ñе изÑелват почти изцÑло. От 2603 през 1903 г. през 1920 оÑтават Ñамо 40. Българите в околиÑта и преди войната Ñа мнозинÑтво. Има едно обезлюдено Ñело Бакаджик. Подобна е ÑитуациÑта и в Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð’Ð°Ñилико (ÐхтополÑка каза). Тук мюÑюлманите намалÑват от 1461 на 86 души между 1903 и 1920 г.
От картата на СвиленградÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñа заличени 5 Ñела: Ðлиолар, Гюрген, Карабунар, КюÑелер и Хаджикьой. ÐÑкои Ñа презаÑелени Ñлед войната Ñ Ð±ÐµÐ¶Ð°Ð½Ñ†Ð¸. Спадът при мюÑюлманите в околиÑта е драÑтичен от 10 432 през 1903 г. на 153 през 1920 г. Втората ÑтойноÑÑ‚ обаче не включва мюÑюлманите от бившата Ð½Ð°Ñ…Ð¸Ñ Ð§Ð¸Ñ€Ð¼ÐµÐ½ (Орменион), коÑто оÑтава в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñлед Първата Ñветовна война.
Ðай-Ñериозно заÑегната от изÑелваниÑта е ОртакьойÑка околиÑ, от чиÑто карта Ñа заличени 32 Ñела от общо 79, а други Ñа Ñ Ð¸Ð·Ñ†Ñло променен етничеÑки облик. За по-малко от година околиÑта на три пъти ÑÐ¼ÐµÐ½Ñ Ñтопанина Ñи. През еÑента на 1912 г. е окупирана от българÑката армиÑ, през юли 1913 г. попада в турÑки ръце, а по Ñилата на ЦариградÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ е върната на БългариÑ. Ð’ хода на войните в околиÑта Ñа извършени маÑови репреÑии от Ñтрана на окупационните войÑки на едната и другата Ñтрана. Ð’ крайна Ñметка родните Ñи меÑта напуÑкат жителите на Ñелата Ятаклар, КараклиÑе, Къзълчал, Кютюкли, Съчанлъ, Ямаджик, Ðлагьозлер, Горно ÐкчаÑар, Горно и Долно Юрюклер, Гюджеклар, Дуванджикьой, МюÑелим, Рахманлар, Спахалар, Ходжакьой, Юваджилар, ЮÑекьой, ÐрмутлиÑ, Ðптарманкьой, Ðшакьой, Карлово, Умурверен, Балджа, Башюрен, Зорнаджилар, КохчаÑ, Менекьой, Рахманкьой, Солуклар, Топузлар и Чуките. ЧаÑÑ‚ от тези Ñела Ñа възÑтановени Ñлед войните, като в Ñ‚ÑÑ… Ñа заÑелени бежанци. Така от 16 951 мюÑюлмани през 1903 г. 17 години по къÑно оÑтават 1879. Ðко в навечерието на войните мюÑюлманите в ОртакьойÑка каза Ñа над 18 хилÑди, 90% или над 16 хилÑди Ñа напуÑнали родните Ñи меÑта или Ñа загинали.
ТериториÑта на каза Султан йери включва бъдещата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ ÐšÐ¾ÑˆÑƒÐºÐ°Ð²Ð°Ðº и община МеÑтанлъ. След Първата Ñветовна война към новоÑъздадената Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ ÐœÐµÑтанлъ е приÑъединена и чаÑÑ‚ от ГюмюрджинÑÐºÐ¸Ñ Ñанджак. През 1903 г. мюÑюлманите върху териториÑта на бъдещите Кошукавашка и МеÑтанлийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñа 58 772, а през 1920 г. върху Ñъщата Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²ÐµÑÑ‚ 61 136 мюÑюлмани. Човешките загуби Ñред мюÑюлманите в облаÑтта в резултат на БалканÑките войни Ñа между 8 и 10 000 души, умрели или изÑелени. Четири Ñела в околиÑта Ñа обезлюдени в резултат на войните – Дахъкьой, Казаклъ, Сюргюлю и Чукурите. Жителите на други пет Ñела от Ñъщата Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð“ÑŒÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð»Ð°Ñ€, Едилоглар, Кабиллер, Каинтепе и Ðалбантлар Ñа Ñе пръÑнали из околните Ñела.
Данните за Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð•Ð³Ñ€Ð¸ дере (Ðрдино) Ñа ÑъпоÑтавими, защото нейната Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñъвпада Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ на казата. От таблицата Ñе вижда, че между 1903 и 1920 г. наÑелението на облаÑтта намалÑва Ñ 3169 души. Загубата на мюÑюлманÑко наÑеление обаче е повече 2 пъти по-голÑма, тъй като между 1903 и 1912 г. е оÑъщеÑтвен прираÑÑ‚ от минимум 10 %.
Ð’ КърджалийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите Ñе увеличават Ñ 4629 души между 1903 и 1920 г. Това означава 12,38% прираÑÑ‚ за 17 години или 0,72% Ñредно годишен прираÑÑ‚, а това е доÑта под нормалното за периода. Поне 3000 души Ñа загубите на мюÑюлманите в района. Това е по-малко отколкото в другите нови околии. Причината за това е, че КърджалийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ðµ етничеÑки хомогенна. Турците в Ð½ÐµÑ Ð´Ð¾ БалканÑките войни Ñа близо 100%. Поради това те Ñе чувÑтват по-Ñигурни и Ñа по-малко Ñклонни към емиграциÑ.
Околиите Даръдере и Пашмакли (Ðхъчелеби) почти Ñе покриват Ñ Ð±Ð¸Ð²ÑˆÐ¸Ñ‚Ðµ кази. ДемографÑките промени в двете околии Ñа много Ñходни. От 1903 до 1920 г. мюÑюлманите в Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð”Ð°Ñ€ÑŠÐ´ÐµÑ€Ðµ намалÑват Ñ 4332 души. Ð’ ПашмаклийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾ÑÑ‚ на мюÑюлманите от 1903 до 1920 г. е намалÑл Ñ 4237 души. Така общите загуби от Ñмърт и изÑелване през 1912-1914 г. надхвърлÑÑ‚ 6000 души във вÑÑка една от двете околии, като огромното мнозинÑтво от Ñ‚ÑÑ… Ñа помаци, напуÑнали Ñтраната заради хриÑтиÑнизациÑта.
Ð’ ДевинÑка околиÑ, наÑелена Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð°Ñ†Ð¸, войната Ñъщо води до обезлюдÑване. Ð’ хода на бойните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð±Ñгат жителите на Ñелата Барутин, КаÑъка, Чавдар махле, Яланджиево, Балабан, Ðеапли (Попово), Каурчан, КеÑтенджик, Гьоврен, Тъмръш и Чуруково. ÐÑкои от тези Ñела Ñа заÑелени повторно Ñлед войната, а други като голÑмото Ñело Тъмръш изчезват завинаги. Ðеговите жители Ñа пръÑнати в различни райони на ТурциÑ. Ðай-голÑмата група е наÑтанена в измирÑкото предградие Газиемир. Друга чаÑÑ‚ от тъмръшката диаÑпора живее в Ñело Гьохююк, окръг Чумра, облаÑÑ‚ КонÑ. По-малки групи има в Ñело Ðеджип кьой, окръг МанÑÑ, облаÑÑ‚ БалъкеÑир, където има и помаци от Ñелата Черешово и ОÑиково. Тъмръшлии има и в окръзите Бига и Одрин. От Яланджиево (Змеица) има заÑелени бежанци в град Караджабей, облаÑÑ‚ БурÑа, и в Ñело СьольоÑ, окръг Орхангази, облаÑÑ‚ БурÑа. Помаци от ДоÑпат и Сърница, ДевинÑко, Ñе заÑелват в Ñело ТашкеÑии, окръг БалъкеÑир.
Данните за новоприÑъединените земи от ПиринÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñъщо дават възможноÑÑ‚ за извеÑтна ÑъпоÑтавка. Данните от подробното Ñалнаме на СолунÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚ за 1899 г. предÑтавлÑват най-точна оценката за етнодемографÑкото ÑÑŠÑтоÑние на региона.[4]
ОколиÑ
Салнаме 1899
Ñелища
ПреброÑване 1920
Селища
Горна ДжумаÑ
5442
32
1579
39
Мелник
6419
53
504
63
МехомиÑ
11 907
13
7618
13
Ðеврокоп
47 190
130
18 301
69
Петрич
15 249
70
1151
72
С изключение на ÐеврокопÑка околиÑ, където Ñелата Ñа два пъти по-малко, за оÑтаналите имаме приблизително запазване на Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ…Ð²Ð°Ñ‚. Ð’ ГорноджумайÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват повече от три пъти. Ð’ околийÑÐºÐ¸Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ от 3000 мюÑюлмани през 1899 г. за две деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñпадат до 1013 души. МаÑови изÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° от ОÑеново и Симитли. През 1899 г. в Ñело Крупник живеÑÑ‚ 400 помаци. ДвадеÑет години по-къÑно оÑтават Ñамо 60. СъпоÑтавката показва, че в Петричка и Мелнишка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¼ÑŽÑюлманите намалÑват Ñ Ð½Ð°Ð´ 90%. Ð’ Мелнишка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ñа опожарени и трите помашки Ñела Градежница (1322 жители през 1899 г.), Грънчар (270 жители през 1899 г.) и Ðово Ñело. Почти вÑички мюÑюлмани Ñе изÑелват от градовете Мелник и Свети Врач и от Ñелата Белица, Джигурево, Левуново, ПлоÑки, ПолÑница, Припечен и Склави. Ð’ Петричка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°Ñ‚Ð° води до обезлюдÑване на Ñелата Будилци, Гюргюво, ВъкÑан и ЛÑшница, както и на помашкото Ñело Сливница. Значително намалÑват или изчезват напълно мюÑюлманите в Ñелата Вишнени, Тополник, Димидово, Дрожево, Дреновци, Елешница, Камена, Ключ, Коларово, Каменица, Мендево, Моровци (помашко), МуÑли чифлик, Скърт, Старчево и Яворница. От 1570 помаци в околиÑта през 1899 г. Ñлед БалканÑката война оÑтават Ñамо 13. Ð’ МехомийÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° трета от мюÑюлманите Ñе изÑелват. За 20 години броÑÑ‚ им намалÑва Ñ 1976 души в МехомиÑ, Ñ 279 в БабÑк, Ñ 688 в БанÑ, ÑÑŠÑ 122 в Бачево, Ñ 422 в Белица, Ñ 675 в Добринище и ÑÑŠÑ 139 в Якоруда. Ð’ Струмишка околиÑ, коÑто Ñлед Първата Ñветовна война е приÑъединена към ЮгоÑлавиÑ, има едно обезлюдено Ñело Драгомирово.
ИзÑÐµÐ»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° и от българÑката чаÑÑ‚ на ÐеврокопÑка околиÑ, но те по-трудно могат да Ñе уÑтановÑÑ‚ от наличните ÑтатиÑтичеÑки ÑведениÑ, поради разликата в обхвата на казата и околиÑта. Следващата таблица обхваща почти цÑлото мюÑюлманÑко наÑеление на ÐеврокопÑка Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1920 г.
ÐаÑелено мÑÑто
Салнаме 1899
ПреброÑване 1920
Ðбланица
1300
931
Боголин
158
158
Крибул
290
215
БеÑлен
307
267
Перица
340
287
Долен
334
247
Теплен
370
191
БлатÑка
215
262
Дъбница
355
608
ФуÑтанÑ