Ðашенци в МакедониÑ, Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐлбаниÑ27.04.2010 21:44
Ðова книга ни отвежда Ñред торбешите в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Самуиловите българи в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðова книга на журналиÑтката Ð¢Ð°Ð½Ñ ÐœÐ°Ð½Ð³Ð°Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð° ни отвежда Ñред нÑколко малко познати, но интереÑни общноÑти - Ñред торбешите в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñред потомците на Самуиловите българи в Мала ПреÑпа (ÐлбаниÑ) и Северна ГърциÑ.
Ðвторката Ñледва маршрутите на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ñторик и етнограф ВаÑил Кънчов, който преди около век Ñъздава Ð¼Ð¾Ð½ÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñи труд "ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ - ÐµÑ‚Ð½Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ ÑтатиÑтика".
Ð’ него Кънчов опиÑва торбешите като българи мохамедани, дава ÑтатиÑтика за българите в Мала ПреÑпа, ÐлбаниÑ, и за българÑките Ñела в ЕгейÑка МакедониÑ.
Ðвторката пътешеÑтва в географÑката облаÑÑ‚ МакедониÑ, Ð´Ð½ÐµÑ Ð² границите на нÑколко държави, разказва за Ñрещите Ñи Ñ Ð¿Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¼Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ на етничеÑките българи в торбешките Ñела, за деветте българоезични Ñела в Мала ПреÑпа, за наричаните от Ðтина "ÑлавÑноглаÑни елини" в Северна ГърциÑ.
Ð¢Ð°Ð½Ñ ÐœÐ°Ð½Ð³Ð°Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð° разказва, че хората там помежду Ñи Ñе наричат нашенци и до ден-днешен пазÑÑ‚ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки говор, който наричат нашенÑки.
Чрез Ñрещите Ñи Ñ Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸ хора, политици, артиÑти, гурбетчии из целите Балкани авторката Ñ‚ÑŠÑ€Ñи отговор на въпроÑа за обърканата идентичноÑÑ‚. Ð¢Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð° как тези хора Ñа едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна Ñметка - нашенци!
Премиерата на "Ðашенци в МакедониÑ" е на 29 април, четвъртък, от 18 ч. в ÐÐ°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ·ÑƒÐ¹ "ЗемÑта и хората".
Книгата е изцÑло документална, оÑнована на пътните бележки, интервюта, Ñнимки, Ñтари пеÑни, изпети от нашенки из Балканите, ÑватбарÑки иÑтории.
Ð’ ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€ÐºÐ°Ñ‚Ð° пътешеÑтва Ñама, ползвайки меÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð½Ñпорт, чеÑто пеша или на автоÑтоп, в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ - Ñ Ð³Ñ€ÑƒÐ¿Ð° приÑтели.
Следвайки ÑƒÐ½Ð¸ÐºÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð¾Ð´ на ВаÑил Кънчов, включващ и пътуване Ñ "чун" (трикоруба лодка) в ПреÑпанÑкото и ОхридÑкото езеро, Ñ‚Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñва потомÑтвени рибари.
ЖивÑла е Ñред монахините в манаÑтира "Св. Георги ПобедоноÑец" в Ñело Райчица, ДебърÑко, където през лÑтото на 2009 г. започва ръкопиÑа на книгата.
Изданието Ñъдържа и лукÑозно приложение Ñ Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ñки Ñнимки.
Ð’ първата глава "Сред торбешите" за първи път в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ етно-културна общноÑÑ‚ от 120-150 хил. души , наÑелÑваща Република МакедониÑ, Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¸Ñ‚Ðµ и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга.
ОпиÑани Ñа торбешките Ñела в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, ОктиÑи), а Ñъщо и в ДебърÑко - град Дебър, облаÑтта Център Жупа (Ñелата Център Жупа, Брощица, Ðовак, Коджаджик) и долината на река Радика (Ñелата Скудрине, Жировница, Горно и Долно КоÑовраÑти).
Ðвторката прави паралели между торбешите в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ помаците в Ñело Рибново, както и Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ в КоÑово и ÐлбаниÑ.
Ð¢Ñ Ð¸Ð·Ñледва традициите на торбешите, които имат мюÑюлманÑки традиции, празнуват Байрама, но едновременно Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° пазÑÑ‚ и хриÑтиÑнÑки традиции - поÑрещат пролетта Ñ Ð¼Ð°Ñ€Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ñ‡ÐºÐ¸, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден на 8 ноември (Св. Димитър СолунÑки Чудотворец), ТанаÑовден (Св. ÐтанаÑий Валикий, архиеп. ÐлекÑандрийÑкий, 31 Ñнуари).
Ð’ разговори мнозина от торбешите Ñвързват потеклото Ñи Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð¾Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ‚Ðµ, дошли от БългариÑ.
Главата "Из ЕгейÑка МакедониÑ" е оÑнована на пътни еÑкизи от ГърциÑ, където времето заличава българÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð»ÐµÐºÑ‚, който Ñе говори от около 105 хил. души.
Ð’ земите на нÑкогашното царÑтво на Самуил в КаÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ (на българÑки КоÑтур), Флорина (на българÑки Лерин), ЕдеÑа (на българÑки Воден), и край ПреÑпа Ñ‚. нар. "ÑлавÑноглаÑни елини" вÑе още пеÑÑ‚ и говорÑÑ‚ на Ñтар българÑки диалект, разказва Ð¢Ð°Ð½Ñ ÐœÐ°Ð½Ð³Ð°Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð°.
Ð’ Република ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ говор Ñе нарича македонÑки, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ и потомците на бежанците от ЕгейÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾ ÑмÑтат за българÑки диалект.
Ð’ БеломорÑка Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ "ÑлавÑноглаÑните" Ñа Ñкритото малцинÑтво, за което нÑма официална ÑтатиÑтика.
Ðвторката Ñе Ñреща Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ ÑлавиÑÑ‚ Федон МалингудиÑ, Ñпоред когото в района на Флорина (ЛеринÑко) има 50-60 хил. "ÑлавÑноезични".
Ð¢Ñ Ñ†Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ€Ð° доклада "Евромозайка" на ЕвропейÑката комиÑÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1996 г., Ñпоред който в Ð“ÑŠÑ€Ñ†Ð¸Ñ 30 хил. души говорÑÑ‚ българÑки и 75 хил. души - "ÑлавÑномакедонÑки".
Ð’ тази глава Ñа опиÑани Ñрещи Ñ Ð½Ð°ÑˆÐµÐ½Ñ†Ð¸ в района на ЕдеÑа (Воден), гр. КаÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ (на българÑки КоÑтур) и околните Ñела ВаÑилеада (на българÑки Загоричане), Варико (на българÑки Мокрени), о. Свети Ðхил в ПреÑпанÑкото езеро, където е гробът на цар Самуил, и Ñ. Герман, където е открит СамуиловиÑÑ‚ надпиÑ.
Мангалакова отбелÑзва как по-Ñтарото поколение е запазило българÑÐºÐ¸Ñ Ñи говор, който поÑтепенно Ñе губи при техните Ñинове, дъщери и внуци.
Ð’ главата "Из Мала ПреÑпа" Ñе разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет Ñела в Мала ПреÑпа, край ПреÑпанÑкото езеро в ÐлбаниÑ, където живеÑÑ‚ около 5-7 хил. нашенци.
Ðвторката опиÑва Ñрещите Ñи в град Корча и в Ñелата ПуÑтец Ñ Ð¾Ñтров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
Ð¢Ð°Ð½Ñ ÐœÐ°Ð½Ð³Ð°Ð»Ð°ÐºÐ¾Ð²Ð° е родена на 17 декември 1966 г. в Стара Загора.
Завършила е журналиÑтика в СУ "Климент ОхридÑки" през 1989 г.
Работи като кореÑпондент на Osservatorio sui Balcani за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ координатор във Ñ„Ð¾Ð½Ð´Ð°Ñ†Ð¸Ñ "БалканÑки политичеÑки клуб".
Ðвтор е и на книга за гораните "Ðашенци в КоÑово и ÐлбаниÑ".
You are not allowed to view links.
Register or
Login