87-годишниÑÑ‚ Ралф Джордано е авторитетен германÑки литератор, публициÑÑ‚ и режиÑьор. Жертва на ХолокоÑта, той е неуморен борец за човешки права и за иÑторичеÑката памет по Ñвета. Син на еврейка, като младеж Джордано преживÑва поÑледните години на хитлерова ГерманиÑ, Ñкрит в мазе в Хамбург. Ðвтор е на нÑколко беÑÑ‚Ñелъра и е поÑтоÑнен обект на ненавиÑÑ‚ на дÑÑно-екÑтремиÑтките кръгове в Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð´Ð¸ непримиримата Ñи Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ ÑпрÑмо преÑтъплениÑта на Ð¢Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ñ….Многоуважаеми гоÑподин БундеÑпрезидент,
Ð’ ÑвоÑта реч на 3 октомври по време на чеÑтването на 20-та годишнина от Обединението на Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ðµ казахте „ХриÑтиÑнÑтвото без Ñъмнение принадлежи към ГерманиÑ. Юдаизмът принадлежи без Ñъмнение към ГерманиÑ. Това е нашата хриÑтиÑнÑко-юдейÑка традициÑ. Ðо междувременно и иÑлÑмът принадлежи към ГерманиÑ“.
Това Ви изречение разкрива в ÑвоÑта Ð³ÐµÐ½ÐµÑ€Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° обезпокоително непознаване на дейÑтвителноÑтта и толкова припрÑн опит за Ñ…Ð°Ñ€Ð¼Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° фундаментално различни ÑиÑтеми, че на човек чак му Ñпира дъхът.
Ðе иÑкам да влизам в ролÑта на учител за навакÑване на пропуÑките Ви в чаÑовете по иÑториÑ. От думите Ви проличава обаче тъй наивно приравнÑване на реално ÑъщеÑÑ‚Ð²ÑƒÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð¸ÑлÑм Ñ Ð½Ñкакъв ЕС-Ñъобразен идеализиран иÑлÑм, че ÑмÑтам за дълг да Ви оÑÐ¿Ð¾Ñ€Ñ Ð½Ð°Ð¹-енергично! ПолитичеÑкиÑÑ‚, войнÑтващ иÑлÑм не подлежи на интеграциÑ. Ðо и „обичайниÑт“ иÑлÑм ноÑи ÑÑŠÑ Ñебе Ñи доÑтатъчно проблеми.
До ден днешен той не ни дава тъй Ð½ÑƒÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ за ÑвоÑта ÑъвмеÑтимоÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ñвободата на различни мнениÑ, Ñ Ñ€Ð°Ð²Ð½Ð¾Ð¿Ð¾ÑтавеноÑтта на жените, Ñ Ð¿Ð»ÑƒÑ€Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð¼Ð°, Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на държава и религиÑ, Ñ Ð´Ð²Ðµ думи – Ñ Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñта. Изправени Ñме пред един мрачен облак, надвиÑнал над небето на XXI-Ð²Ð¸Ñ Ð²ÐµÐº и заплашващ непоÑредÑтвено и Федералната република поради Ñъвършено Ñбърканата ни имиграционна политика.
Тук наиÑтина Ñе ÑблъÑкват две Ñъвършено различни културни Ñфери, при това намиращи Ñе на далечни един от друг Ñтадии на развитие. От едната Ñтрана юдео-хриÑтиÑнÑката, в коÑто Ñлед най-мрачните иÑторичеÑки епохи Ñе поÑвÑват РенеÑанÑÑŠÑ‚, ПроÑвещението, буржоазните революции и Ñе налага днешниÑÑ‚ либерален общеÑтвен модел – един гигантÑки Ñкок в общеÑтвеното развитие.
От другата Ñтрана имаме културната Ñфера на иÑлÑма, който Ñлед ÑвоÑта епоха на блÑÑкави цивилизационни поÑтижениÑ, ÑпоÑобни да заÑрамÑÑ‚ Ñъвременната Ñи Европа, днеÑ, въпреки цÑлата Ñи вътрешна диференцираноÑÑ‚, Ñе отличава Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð¾Ð²Ð°Ð»Ð¸Ð´Ð½Ð° патриархално-архаична ÑтагнациÑ: ориентиран е към покорноÑÑ‚, противопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñе на ÑекуларизациÑта, фикÑиран е върху неравнопоÑтавеноÑтта на половете, родителÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ñтен контрол и безуÑловното подчинение на религиозни авторитети.
Става дума за прÑк ÑблъÑък на една обуÑловена от традициите и религиÑта, притеÑнÑваща личните Ñвободи култура Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ общеÑтво, което Ñлед дълги Ð»ÑƒÑ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ формирано Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð° индивидуалиÑтична оÑнова, което е предимно хриÑтиÑнÑко и Ñъщевременно Ñекуларно.
Това Ñтълкновение е белÑзано от безброй пречки за ÑъвмеÑтното ÑъжителÑтво и много мюÑюлмани Ñами обръщат внимание на Ñ‚ÑÑ…. Така например големиÑÑ‚ турÑки пиÑател Зафер Сеноджак направо наÑочва Ñкалпела към най-болезнената точка: „Почти нÑма иÑлÑмÑки духовник, камо ли нÑкой от покорните редови вÑрващи, който да е Ñклонен и в ÑÑŠÑтоÑние да оÑъзнае, че централниÑÑ‚ проблем Ñе крие в интелектуалната Ñтруктура на ÑобÑтвената религиÑ. Ðикой не е готов за критичен анализ на ÑобÑтвената традициÑ, за безмилоÑтно ÑъпоÑтавÑне на ÑвоÑта вÑра Ñ Ð¶Ð¸Ð·Ð½ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° реалноÑÑ‚ на модерното общеÑтво.“
Или безÑтрашниÑÑ‚ ÐÐ±Ð°Ñ Ð‘Ð°Ð¹Ð´ÑƒÐ½, дългогодишен редактор на ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÑƒÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ» на ливанÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ñекидневник „ÐÑ-Сафир“, който риÑкува много Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð¾Ð±Ð½Ð° пренебрегваща вÑички табута Ñамокритична позициÑ: „При Ð½Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð·Ð¸Ð½Ð° Ñи Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° да не надзърнат в огледалото, за да Ñи ÑпеÑÑ‚ÑÑ‚ Ð¾Ñ‚Ð²Ñ€Ð°Ñ‚Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·, образа на един друг иÑлÑм, иÑлÑмът на изолациÑта и на безогледното наÑилие, който поÑтепенно взема връх и Ñкоро, докато ние Ñе ноÑим към Ð°Ð¿Ð¾Ð³ÐµÑ Ð½Ð° заÑлеплението, ще Ñе превърне трайно в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ÑтинÑки образ.“
Какво предÑтавлÑват, гоÑподин БундеÑпрезидент, „СатанинÑките Ñтрофи“ на Салман Рушди в Ñравнение Ñ Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ изÑтрадани и наÑтоÑтелни Ñлова? Тези мюÑюлмани ÑкъÑват Ñ Ð¾Ð±Ð¸Ñ‡Ð°Ð¹Ð½Ð¾Ñ‚Ð¾ прехвърлÑне на отговорноÑтта за техните Ñамопредизвикани беди и неÑгоди върху „Европа“, Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒâ€žÐ³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ñатана Ðмерика“ и â€žÐ¼Ð°Ð»ÐºÐ¸Ñ Ñатана Израел“. Тук имаме мюÑюлмани, които разобличават неÑпоÑобноÑтта на иÑлÑмÑÐºÐ¸Ñ ÑвÑÑ‚ да анализира ÑамоÑтоÑтелно Ñвоите проблеми и назовават ÑобÑтвените елити като иÑтинÑките виновници за кризата. От техните думи звучи онази диагноза, коÑто никой немюÑюлманин не би Ñе оÑмелил да изрече: Проблемът не е в миграциÑта, а в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ÑлÑм!
Една огромна, революционно напрегната чаÑÑ‚ от човечеÑтвото, Ñ‚.н. „Умма“ или цÑлата общноÑÑ‚ на правоверните мюÑюлмани е заплашена да Ñе задуши в ÑобÑтвената, религиозно обуÑловена, културна ретроградноÑÑ‚ и ÑтагнациÑ. Рзаедно Ñ Ð½ÐµÑ Ð¸ целиÑÑ‚ ментарджийÑки панаирджийÑки блÑÑък на петролните милардери край Залива, които Ñа пÑната по ръба на бездната от алчноÑÑ‚ и цинизъм... „ВÑичко това нÑма да Ñвърши на добро,“ казва Орхан Памук.
И в Ñамата ГерманиÑ, гоÑподин БундеÑпрезидент, Ñе надигат глаÑове на мюÑюлмани, които коментират Ñкептично Вашето включване на иÑлÑма в юдео-хриÑÑ‚ÑнÑката културна Ñфера.
ИранÑката теоложка Хамиде Мохагеги например предупреждава, че „вътрешноиÑлÑмÑкото изÑÑнÑване на Ð²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ към един иÑтинÑки Евро-иÑлÑм ще трае поне още 20 до 30 години и вÑе още е под Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð´Ð°Ð»Ð¸ той изобщо ще уÑпее да Ñе наложи или ще Ñ‚Ñ€Ñбва да отÑтъпи под натиÑка на Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¸ÑлÑм.“
Друга познавачка на предмета, коÑто призовава да Ñе вÑлушаме в глаÑа на народа и да заемем критична Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ ÑпрÑмо функционерите на различните мюÑюлманÑки и джамийÑки ÑÐ´Ñ€ÑƒÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ д-Ñ€ Ежар Джезаирли, член на ГерманÑката иÑлÑмÑка конференциÑ, предÑтавителка на ÑветÑки ориентираните мюÑюлмани. Ð¢Ñ ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°: „Според мен е разбираемо, че много граждани, които нÑмат нищо общо Ñ Ð´ÐµÑните екÑтремиÑти, Ñе боÑÑ‚ от пълзÑщата иÑлÑмизациÑ... Бъдещето на Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ в опаÑноÑÑ‚ от това, че поради невежеÑтво нÑкои политици Ñа готови в отношениÑта Ñи Ñ Ð¸ÑлÑмÑките организации да предадат фундаментални принципи на проÑветеното модерно общеÑтво.“
Ðека това Ñи го запишат на видно мÑÑто вÑички Ñоциални романтици, еднооки кÑенофили, безпринципни илюзиониÑти, дежурни хуманиÑти и апоÑтоли на вÑеобщата обич и разбирателÑтво. ТÑхната педагогика на хармоничното ÑъглаÑие и вÑепозволеноÑÑ‚ дори и Ñега, Ñлед прозрениÑта, които ни поднеÑе Тило Сарацин, продължава да ни внушава, че живеем в мултикултурна идилиÑ, в коÑто вÑички въпроÑи могат да Ñе решат Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на Ñоциално-терапевтични мерки.
Да не Ñе разберем погрешно, многоуважаеми гоÑподин БундеÑпрезидент: чеÑÑ‚ за нашата Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ да продължи да дава убежище и да защищава вÑеки мигрант, вÑеки пришълец и чужденец от чумата на раÑизма и неговите производни. Същевременно е наши гражданÑки дълг да Ñе противопоÑтавÑме на тенденции, обичаи, битови навици и традиции в Ñреди от турÑко-арабÑкото малцинÑтво, които, незавиÑимо от лицемерни и празноÑловни декларации, Ñа наÑтроени от негативно до враждебно към либералните Ð·Ð°Ð²Ð¾ÐµÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° демократичната република и на нейната конÑтитуциÑ.
Решаващите пречки за интеграциÑта Ñа заложени в Ñамото мюÑюлманÑко малцинÑтво. Това трудно може да Ñе оÑпори, колкото и да е миролюбива по-голÑмата чаÑÑ‚ от живеещите Ñред Ð½Ð°Ñ Ð¼ÑŽÑюлмани. Светът на иÑлÑма реагира Ñветкавично и Ñ Ð³Ð¸Ð³Ð°Ð½Ñ‚Ñки протеÑтни акции щом мюÑюлмани Ñе почувÑтват заÑегнати или обидени от нещо. Обратно, техните Ñъюзи и джамийÑки ÑÐ´Ñ€ÑƒÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñтават Ñлепи и глухи, когато например в турÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ ÐœÐ°Ð»Ð°Ñ‚Ñ Ñа ÑадиÑтки заклани трима Ñътрудници на библейÑко издателÑтво, когато в Ð¡Ð¾Ð¼Ð°Ð»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñтрелват монахини, а в ПакиÑтан хриÑтиÑни очакват ÐµÐºÐ·ÐµÐºÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð² килиите на Ñмъртниците за провинение в „богохулÑтвоâ€. ЖелÑзно мюÑюлманÑко мълчание ...
МиграционниÑÑ‚ и интеграционен проблем изиÑква от Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° надигнем Ð³Ð»Ð°Ñ Ñмело и критично. Какво е Ñтанало Ñ Ð½Ð°Ñ, къде живеем въобще, щом Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ñ€Ñбва да ни е Ñтрах, че ще бъдем заклеймени като кÑенофоби и неонациÑти Ñамо защото заÑвÑваме открито привързаноÑтта Ñи към нашите фундаментални ценноÑти? До къде Ñме Ñтигнали щом Ñе боим да наречем враждебна на интеграциÑта една патриархална култура, в коÑто личноÑтта не значи нищо, а ÑемейÑтвото и религиозната общноÑÑ‚ е вÑичко? Какво оÑъдително има в конÑтатациÑта, че в безброй Ñлучаи мотив за миграциÑта към Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ е желанието да Ñе трудиш, а изкушениÑта на германÑката ÑиÑтема за Ñоциална помощ?
„... Ðо междувременно и иÑлÑмът принадлежи към ГерманиÑ“ – наиÑтина ли? Бъдете така добър да Ñе оÑведомите, че у Ð½Ð°Ñ Ð²ÐµÑ‡Ðµ е много риÑковано да Ñе изказва Ñъмнение в това заключение. Ð“Ð¾Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð¾Ñ‚ личен опит! ИÑлÑмът проÑто не познава ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ñ…Ð¾Ð´. Затова там вÑÑка критика Ñе възприема като обида. Толкова по-тежка е Ñъдбата на критичните мюÑюлмани. Ð¡ÑŠÑ ÑвоÑта Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ñтавам Ñолидарно до такива Ñмели жени като Ðеджла Келек, Сейран Ðтеш, ÐÑaн ХирÑи Ðли... и до вÑички други миролюбиви мюÑюлманки и мюÑюлмани по Ñвета.
И един поÑÑ‚Ñкрипт за моÑта лична мотивациÑ: като човек, преживÑл и оцелÑл Ñлед ХолокоÑта познавам добре разликата между хитлерова Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Федералната република. Ðашата Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ðµ Ñвещена за мен, Ñамо в Ð½ÐµÑ Ñе чувÑтвам в безопаÑноÑÑ‚. Затова вÑеки който дейÑтва Ñрещу Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ Ñи има работа Ñ Ð¼ÐµÐ½, без значение дали е мюÑюлманин, хриÑтиÑнин или атеиÑÑ‚.
С уважение
Ралф Джордано
Източник: You are not allowed to view links.
Register or
Login