ОтварÑм тази тема Ñ Ð½Ð°Ð´ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ‚Ð° да Ñе публикуват различни данни от археологиÑта Ñвързани Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñките земи или българите.
ЕЗИЧЕСКИ ВЛИЯÐИЯ Ð’ ХРИСТИЯÐСКÐТРПОГРЕБÐЛÐРОБРЕДÐОСТ Ð’ ЮГОЗÐПÐДÐРБЪЛГÐРИЯВеÑелин Хаджиангелов
ИÑторичеÑки музей – Самоков При изÑледване на некрополи от КъÑно бронзовата епоха до Средновековието, изÑледователÑÑ‚ винаги Ñе ÑблъÑква Ñ Ð½Ñкои общи ÑвлениÑ, които Ñе разглеждат като задължителни норми, догми, характеризиращи Ñъответната погребална обредноÑÑ‚ за периода. Общите характериÑтики на некрополите позволÑват да Ñе проÑледÑÑ‚ редица оÑобеноÑти, които определÑÑ‚ етничеÑката, Ñоциалната, културна и религиозна принадлежноÑÑ‚ на покойниците, а Ñъщо и да Ñе диференцират влиÑниÑта на други, по-Ñтари култури.
При направените археологичеÑки Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Югозападна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (Западните Родопи и Средна МеÑта) Ñа локализирани деÑетки поÑÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ вÑички ранни епохи до КъÑното Ñредновековие.ОÑвен Ñелища, крепоÑти, Ñветилища, Ñа проучени и доÑта некрополи. Почти нÑма Ñъвременно Ñелище, в чието землище да не Ñа региÑтрирани могилни некрополи. Тези характерни и видими паметници еÑтеÑтвено говорÑÑ‚ за трайноÑтта на тази погребална практика. Може да Ñе приеме, че този типичен за траките обичай е продължил до към Ñредата на IV в. Ñл.Хр. (период на налагане на хриÑтиÑнÑтвото по нашите земи), когато погребалната обредноÑÑ‚ коренно Ñе променÑ. Любопитното в поÑÐ¾Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð¹Ð¾Ð½ е това, че оÑвен могилни, тук Ñе разкриват и друг вид Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ циÑтови.
Гробовете, изградени и покрити Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ плочи, Ñа характерен елемент от погребалните практики на наÑелението от долните Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñ Ð½Ð° Вардар, Струма и МеÑта, а Ñъщо и за ЕгейÑката чаÑÑ‚ на Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ‰Ðµ от РанножелÑзната епоха. През втората половина на IV в. пр.Хр. в нÑкои райони на Западните Родопи този вид каменни конÑтрукции Ñтава характерен елемент на погребалната практика на меÑтното наÑеление .
Ðалице Ñа нÑколко едновременни погребални практики, които вероÑтно Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñвържем Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð² ÑÐ¾Ñ†Ð¸Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑÑ‚Ð°Ñ‚ÑƒÑ Ð½Ð° погребаните. ЧеÑти Ñа Ñлучаите на откриване на Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ¿Ð¾Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñне в урна в близоÑÑ‚ до циÑтови гробове, както и наличието на могили Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð±Ð½Ð¸Ñ†Ð¸ и плоÑки некрополи Ñ Ñ†Ð¸Ñтови гробове .
Ð’ по-къÑно време, КъÑната античноÑÑ‚ и Средновековието, използването на циÑтови гробове Ñе запазва, но вече в друга Ñреда.
ЕтничеÑко определÑне (племенна принадлежноÑÑ‚ и Ñ‚.н.) на тракийÑкото наÑеление в Западните Родопи, поречието на МеÑта и източните дÑлове на Пирин вÑе още е трудно да Ñе направи днеÑ. Важно е да Ñе отбележи, че към IV в. започва Ñилен Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑ Ð½Ð° хриÑтиÑнизиране на наÑелението. От изворите Ñа извеÑтни покръÑтваниÑта на беÑите от епиÑкоп Ðикeта от РемиÑиана (366-414) . С идването на епиÑкоп Поликарп от СекÑагинта ПриÑта в ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтум през V в., този район Ñе обоÑобÑва и като епиÑкопÑки център . Ðалагането на хриÑтиÑнÑтвото Ñе оказва един хронологичеÑки репер, който Ñтрого Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð´Ð»ÐµÐ¶Ð½Ð¾Ñтта към религиÑта, нивото на култура и дейÑтвиÑта в неÑ. Погребалната практика е регламентирана в Правилата на ПравоÑлавната Църква .
След VI в., Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на ÑлавÑните, по-къÑно и на прабългарите, духовната и материалната култура на завареното наÑеление Ñе ÑмеÑва Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð°Ñ‚Ð°, което променÑ, но и обогатÑва ритуалните практики, като ги превръща в ценен иÑторичеÑки източник при изÑÑнÑването на етничеÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð±Ð»Ð¸Ðº на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
ÐезавиÑимо, че Ñ Ñ…Ñ€Ð¸ÑтиÑнÑтвото в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° IX в. Ñе въвежда еднообразие, ÑÑ‚Ð°Ð½Ð´Ð°Ñ€Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ нова форма на Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€ÐµÐ´, твърде живи Ñа чертите от езичеÑките погребални обичаи, които не изчезват и до днеÑ.
При циÑтовите Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ КъÑната античноÑÑ‚ и Средновековието в Западните Родопи и Средна МеÑта Ñе наблюдава голÑма вариантноÑÑ‚. Много от некрополите Ñа хриÑтиÑнÑки – Ñпазен е реда на трупополагането, ориентациÑта, но откриваме и елементи на антични, ÑлавÑнÑки и прабългарÑки езичеÑки традиции. Ðапример поÑтавÑнето на монети като гробен дар – Ñ‚.нар. „Харонов оболâ€. Това е един от обредите, чието практикуване в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° Ñлед V в. пр.Хр. Този обичай проÑледÑваме запазен и в некрополите от КъÑната античноÑÑ‚ и по-Ñетне – напр. в Ñелата Туховище, Ðбланица, БлатÑка, Рибново, Копривлен и др. За разлика от хриÑтиÑнÑките погребениÑ, където ръцете Ñа ÑкръÑтени върху гърдите или коремната облаÑÑ‚, в некрополите при поÑочените по-горе Ñела Ñе откриват много Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð¸Ñ Ð¸ варианти – изпънати покрай Ñ‚Ñлото ръце, едната Ñвита към гърдите, другата изпъната.
ЕзичеÑки оÑтатък в хриÑтиÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±Ð°Ð»ÐµÐ½ обред е трупоизгарÑнето – изразено вече Ñимволично Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑÑŠÑтвието на огън в отделните гробове при Туховища. Има го и в други райони на Западните Родопи. През периода XI-Ð¥III в. огънÑÑ‚ е твърде характерен елемент в погребалната хриÑтиÑнÑка практика .
Като езичеÑки оÑтатъци Ñе приемат – изваждането на коÑтите, определено време Ñлед погребението – Ñ‚.нар. „Равнене на гроб†(извеÑтно от IV в. до Ñредата на Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ð²ÐµÐº в Родопите), ограждането на гробната Ñма Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½ÐµÐ½ кръг и изобщо учаÑтието на камъка в Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€ÐµÐ´, натрупването на малка могилка върху гроба и Ñ‚.н.
При проучването на циÑтовите гробове възниква въпроÑÑŠÑ‚ – дали Ñпециалното оформÑне на гробната Ñма Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ плочи има нÑкакво по-Ñпециално ритуално предназначение или тази практика Ñе е наложила чиÑто функционално? ДейÑтвително западниÑÑ‚ дÑл на Родопите и източните Ñклонове на Пирин Ñа богати на гнайÑови Ñкали – леÑни за добиване и полуобработване. Ð’ некропола при Ñ. Копривлен, ГоцеделчевÑко Ñа използвани дори мраморни плочи (необработени) заради богатите залежи на мрамор. Ðо пак там прави впечатление и разнообразието на типове гробни ÑÑŠÐ¾Ñ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ оградени и покрити Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ñ‡Ð¸, изградени изцÑло Ñ Ñ€ÐµÑ‡Ð½Ð¸ камъни, Ñпоени Ñ ÐºÐ°Ð», маркирани Ñамо Ñ Ð½Ñколко камъка, обикновени Ñми покрити Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ñ‡Ð¸ или гробове, оградени и покрити Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ керемиди. Ð’ този некропол къÑноантичните и Ñредновековните гробове Ñа почти един до друг и чеÑто Ñе заÑичат. ОриентациÑта на повечето е СЗ – ЮИ и З – И .
ОÑновното при Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ñ€ÐµÐ±ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ грижливото оформÑне на гроба Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐµÐ½ материал – едно Ñимволично изграждане на вечен дом за покойника. Вторичното използване на тези ÑÑŠÐ¾Ñ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñъщо може да Ñе разглежда в този контекÑÑ‚.
Ðе Ñлучаен е факта, че до ден днешен в Ñ. Марчево, ГоцеделчевÑко Ñъвременните гробове Ñъщо Ñе ограждат Ñ ÐºÐ°Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸ плочи.
ÐрхеологичеÑките данни и етнографÑките Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² тази облаÑÑ‚ разкриват, че погребалниÑÑ‚ обред Ñе изменÑ, като Ñе запазват в определена поÑледователна приемÑтвеноÑÑ‚ нÑкои елементи от езичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ .
You are not allowed to view links.
Register or
LoginПоздрави