Author Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!  (Read 199563 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 ***

 Облече ми одежди,
 от пъстри мъжки надежди,
 зарадваха се и моите сълзи,
 че ще има за кой да живеят,
 като порой по нас да се леят! 

 Лумнаха в нас огньове,
 сред пламъци и дим,
 ние двама с теб в грях горим,
 и за Любовта поезия творим!

 Не е огън това, а пожар,
 в който умряха и дявола и Бога,
 и остана от тях ярка жар,
 да напомня, че без теб аз не мога!

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 Aşk bu olması gerek!

 Biri tam candan sevdim,
 kalanlara candan sildim! 

 Sana verdim ömrüme,
 bir olduk yar seninle!

 Gençliğimi geri versenler
 yine Gülüm seni severim!

 İbrahim Beyaz

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
 Когато плача -
 без сълзи и през сълзи,
 в главата ми си само ти, ти, ти!
 Когато искам да умра,
 с теб, без теб или от теб,
 в главата ми си пак само ти, ти!
 Но когато искам да живея,
 в сърцето ми, в душата ми,
 намирам само твоите спомени!
 Хайде бе Любов ела,
 да покорим с теб света,
 на нямащите да подарим нежността,
 тогава нека в твоят покой аз да умра!
 И на глас да кажат нямащите сърца,
 умря сиромаха, хей тъй за Любовта!

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Катя беше младо момиче, доста млада за живота който живееше. Обичаше всичко защото беше предобедена че животът се състой само от обич. Зад ясно-небесните й очи се беше скрила една цяла вселена от чувства. Всяка сутрин с усмивка поздравяваше изгревът, а през денят не пускаше ръката на вятърът, привечер пък с отворено сърчице посрещаше Луната. Отсядаше на открито и очакваше да изсипе среброто си върху нея. Така между тайни скрити тъжни сълзи, нощта преминаваше в тиха меланхолия. Не беше като другите тя, да има капризи и безброй мечти, а само една имаше тя: с Господ да си поговори. Имаше да му казва толкова неща .......

Откъс от разказа „МЕЧТА” на Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Небето бе ясно, толкова ясно сякаш днес Родопа планина празнуваше своят рожден ден. Само няколко малки седефени облачета имаше над планинските очертания. Бяха високо там някъде до Бога. Точеха се бавно и тихо като керван, пътуваха без вятър, отиваха там някъде на север. В низините пък като стада овце ненаситно от росата й пасяха бели пухкави облаци. Реката и тя беше понапълняла от дъждовете и от топящият се сняг по върховете. Гората се бе смълчала и като майка бе приютила дори и слънцето да пие сладост от нейните недра. Слънцето заради обичта й бе слязло ниско и я пробождаше със свойте жълто златни снопове светлина. По листата на дърветата, по тревата блестеше като бисерни сълзи жива роса. Беше време за обич и Любов. Любеха се всички не само гората със слънцето и мъглата. Любеха се дори и охлювите впили се до болка един в друг. Песента пята днес над Родопа планина беше някак по друга, звучеше любовно и идваше някъде там от недрата на душата.

И аз докато
чаках слънцето да изгрее,
в мойте небесно-сини очи,
сърцето ми плахо бледнееше
и питах планината къде си ти?

Откъс от разказа „ПЕСЕНТА” на Ибрахим Бялев

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!



Ot imeto na You are not allowed to view links. Register or Login iskam da kaja,che Ibrahim Bqlev -65 e chast ot nas i cenim talanta mu v poeziqtq,v pomashkata istoriq,i nai veche za saita ni.Vseki ot nas e tuk v imeto na pomaklaka,tova e.!

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male


РОД И РОДИНА

 Полето лека-полека опустяваше. Птичите райски гласове се чуваха все по-рядко и някак си откъслечно и глухо звучаха. В тях вече я нямаше тази врява, която излъчваше същността на техния живот.
 Земята почерня, до болка осиротя. Хората като безпощадни крадци бяха извзели всичко от нея. Беше останало само едно полу-сламено, полу–парцалено самотно чучело. Въпреки, че беше богато на парцали и на слама, и въпреки, че по него стърчаха страшни кръпки – от него вече никой не се плашеше.
 Някой му се присмиваха, че нямало крила, а други го съжаляваха, че нямало остри зъби, но всички те не чувстваха неговата болка, че в сламените му обятия то нямаше нито приятел - нито сърце, с което искаше сладко да живее.
 "Плашилото", както обичаха да го наричат селяните, си беше почти като тях, само дето му липсваха топло сърце и приятели. Но един ден като по чудо, на рамото му кацна едно премръзнало врабченце. Имаше то сърчице, но нямаше онази топлина, която имаше нашето чучело. Щом го усети на своето рамо, чучелото още повече се стопли.То усещаше, че се е превърнало едновременно на майка и баща за него.
 Вятърът – като ония лошите богове, запя своята страшна и студена песен, с която искаше да пропъди и врабчето, и чучелото от тази плодородна райска земя.
 Врабчето се опита да побегне от него, но той го сграбчи в своите ледени обятия и не му позволи да полети наникъде. От страх то се скри във вътрешността на нашето чучело, където имаше достатъчно закрила за него.
   След като почувства това сърце и приятелство, чучелото се опълчи като скала на вятъра. Сега вече бяха двама и си имаха всичко – сърце, приятелство, слама, парцали, топлина, гнездо ..... Имаха си дом и родина, имаха и смелост, с която биха се опълчили дори и на лошия Бог.

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

 ЗАРАДИ ТЕБ

 Само заради теб се обичам!
 Най-много си обичам душата,
 защото знам че ти си в нея,
 хей такава бяла, нежна и засмяна,
 винаги в празничната премяна!
 Обичам си и очите ...
 защото ти им си сълзите,
 извираш там някъде от дълбините,
 за да поливаш с тях мъките!
 Обичам си и сърцето,
 обширно е той за теб като полето,
 нищо че понякога е и клето,
 но той пред Бога за вярност се е клело,
 от сутрин до здрач за теб е копняло!
 Обичам си и косата,
 защото и тя за теб белее ....
 Обичам си дори и съня,
 защото в него си само ти,
 и от това хич, ама хич не ме боли!
 Обичам си и самотата,
 защото в нея пак си ти,
 и ми говориш със тишината!
 И ето сега в тази твоя тишина,
 аз ще ти проговоря със слова:
 Ако някога мила не ме намериш до теб,
 значи ме е изгоряла твоята жерава,
 и ме е превърнала в горда пепел,
 защото в обичта ти е горяла!

 Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male


ИСТИНАТА

Преди тишината цареше свадата: аз бях правият, тя още по права, аз бях силният, тя още по силна, аз мразех, тя сигорно ме съжеляваше, аз обичах / или поне така си мислех /, тя беше майката на обичта ......
 След това настъпи смъртна тишина. И двамата тънехме в нея, вече не беше важното кой беше правият, или силният, не се знаеше и кой кой обича и дали изобщо сме знаели нещо за обичта….
 Любовта стаена, осквернена, лежеше на пода цялата в червено обляна. Мойте сълзи не се виждаха, а нейните не говореха, само с бясна скорост се стичаха. Незнайно защо и те бягаха от нас, може би се плашеха от тишината: си мислех, но добре знаех че в този миг не можех и да мисля.
 В тишината прозвуча гласът на един изстрелен коршум : Сбогом....
 Тишината беше простреляна, но незнайно защо болката й я почувствах в сърцето си. Без глас зарида и той, видях го да лежи до Любовта на пода, цялото обляно в кърваво червено.
 На излизане тя не затвори вратата, стъпките й отекваха като грамотевици в ушите ми ....
 Вече и аз лежан на пода облян и задавен като вълк от сълзи.
 В този миг аз се запознах с Любовта. Знаех вече и моята мъжка сила на какво е способна.Тази моя мъжка сила заради една гордост днес пожертва Любовта.
 Въпросите над мен се бяха наредили строени като войници, а отговорите им бяха като огнестрелно оръжие, насочено към сърцето ми. Мечтите ми вече бяха бледи, болни, празни илюзии, а обещанията ми вече и пукнат грош не струваха. Покрай мен вече беше всичко от тишина и самота.
 Слушах как двете си говореха на глас за изживяните спомени: След есенният топъл проливен дъж, прогизнал чак до кости я чаках на моста. Не бързах за никъде, но бях доста ядосан: Дали и тя са е измокрила? ... Как ли се е облякла? ... Само да не се разболее....!
 И тя дойде, дойде като мен окъпана от божи сълзи, / видя ли, като закъсня и на Бог му дожаля / не на нея, а на сърцето си прошепнах. Тя ухаеше на цветя, имаше моята усмивка, която може да прогони и най-тъжните облаци и да застави слънцето да грее дори и през нощта. Казах си: това е тя – Любовта!
 – Здравей! .....Гласовете ни се бяха сляли в едно.
 Прегърнах я до болка силно, целунах я по челото като ангел нежно, както се целува Любовта, погалих меката й мокра коса и така при нас заживя Любовта!
 Намерих сили и проговорих на тишината: - Защо .....? Отговорите ми пак ги дадаха спомените. Разглеждах всички снимки, подаръци, въздишките ми спираха дъха. – Мога ли да забравя миналото? Мога ли без него да живея в бъдещето?
 Преди тишината си мислех че мъжете не ги боли, или че те сами си пишат съдбата. Понякога крещях за да си вярвам или за да накарам сърцето ми да повярва че само тя е виновна: ”Тя не отпи този път от чашата а реши да е строши”.
 А истината не беше това драги мой читатели. Истината е че аз не я бях приел заедно със нейните недостатаци, който ги има във всички живи същества. И именно сега след строшената чаша аз осъзнавам че те в мен са били най много. Толкова много че мога да накарам любимият ми човек да строши чашата, чашата която от самото начало побираше всички мой и нейни горчилки и грешки.
 Любовта ни прогонена, наранена, ни наблюдаваше като чужденка отстрани, притихнала, умаляла, а гласът и вече не се чуваше от задушаващата болка ... Тя имаше цялата сила на света, но тя никога не се натрапваше и винаги очакваше нашата воля да и подаде ръка.
 Когато тя произнесе думата Сбогом, Любовта тихо заплака, като онзи божествен дъждът в онази ден когато бях влюбовен.
 Коя е тя Любовта? Любовта винаги се появява, когато най-малко я очакваш. Влиза в живота ни с пролетни цветя и с красотата си изпълва света. Дарявате само с доброта, спокойствие и спиращи дъха моменти. Тя не очаква, не изисква, не задължава. Дава цялата свобода, от която се нуждаеш и не иска нищо в замяна. Любовта е приемане на другия, такъв какъвто е. С всичките му усмивки и сълзи, със всичките му страхове и мечти, със всичките му недостатъци. Любовта дава силата да прощаваш, да се извисяваш, да летиш! Тя е най-мечтаното, мило, хубаво и желано нещо, което може да ти се случи!
 Сега драги мой читателю, след тази ярка истина единственото нещо което ми остана, това е пътят който трябва да извървя без нея до края на животът си. Незнам дали на този живот живот ще се казва, като си от любимият човек погребан, а за Любовта си непотребен?

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

КЛЕТВА

Сам съм, а тъй ми се говори,
 и то всяка вечер до ранни зори,
 за тебе поезия ми се твори! ...
 Душата - ранен ястреб - крещи,
 сам съм, а тъй ми се говори,
 все, ама все - за любови ...!
 Моля ти се - не ме пъди,
 а просто затвори очи и замълчи,
 за миг послушай сърцето ми,
 как нежно за Любовта си говори!
 Не, не е приказка това повярвай ми,
 а истина една в която мога да умра!
 Плача – защото мога да обичам,
 имам на кой - името да сричам,
 с обичта му до насита да се кичам! В сърцето ми от обич - река тече,
 ти в него си по-топла и от огнище!
 Кълна се в стопанина на този свят,
 и във всички същества на тази земя,
 че ти за мен си единствената жена

Автор Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Една черна едра добре охранена муха доста упорито се блъскаше върху затворения прозорец и искаше да излезе на свобода. Това доста ме подразни, станах от леглото и с всичката си мъжка сила я размазах по стъклото.
 - Аз не се страхувам от твоята сила, ти с нея би потушил всеки пожар в мен. Аз се страхувам от твоята слабост, с която не би успял да помогнеш дори и на себе си. Думите на това за мен все още непознато момиче разтърсиха изоснови моите познания за живот. До преди малко аз се гордеех със своята мъжка сила, с която бих се преборил с лъв, мечка или каквото ви дойде на акъла, но сега вече разбрах, че за да направя човек щастлив, не е достатъчно да съм силен, а трябва да претежавам нещо друго – все още непознато за мен.
 – Ти вярваш ли в щастието, има ли го някъде? Ако ти подаря ключа на душата си, би ли била щастлива? Повярвай ми, за да те направя поне и за миг щастлива, бих се отказал и от себе си. Това някак си прозвуча фалшиво, немъжко. Всеки даваше или обещаваше, а аз повтарях като че ли тях. Искаше ми се да изкрещя, че не я искам за незначителни роли, за готвачката, перачката или чистачката. В тях няма красиви копнежи и възвишени стремежи ....
 – Щастието е нещо измислено, всеки може да го почувства само в своите представи, в своите измерения. Моите представи за щастие са извън моето тяло – да наблюдавам стремежа, борбата на една муха за свобода, за светлина ... Но ти си толкова мил, ти си онова, което трябва да бъде всеки мъж. Не бих искала твоето нещастие да е моето щастие. Не бих искала да обичаш жена, която в сърцето си носи друг. Позволи ми да остана за теб само едно красиво изкушение, един примамлив забранен сочен божи плод. По такъв начин ще съхраниш и теб, и мен като една несбъдната мечта.
 - Най-труден е онзи път, по който човек се страхува да тръгне. Но аз не се страхувам да тръгна с теб по него. Моля те, просто ми позволи и за теб бих сринал планини ....
 – Моят път е само за мен. Колкото и да е стръмен или раним, аз съм го избрала, а за товара ми не му мисли – всяка жена го носи скрито в сърцето си, без него нито една не би могла да живее.
 Стояхме прегърнати до прозореца и въпреки, че телата ни се отразяваха върху него в едно цяло – ние вървяхме по различни пътища, които по някаква шега на съдбата се пресичаха точно тук в тази хотелска стая, пред този прозорец, в този град на царете и бяхме като една малка играчка в ръцете на боговете. Чувствах нейната топлина, нейната беззащитност, нейната нежност, които бяха най-силното й оръжие. С тях тя би покорила и най-високите мъжки върхове. Знаех, че лесната победа не е победа, в нея плячката е мърша, за която не си заслужава човек да се поти.
 - След като искаш за мен да си забранен сочен божи плод или мечта, хайде ела, ела, ела ....
 И без да я освобождавам от прегръдката си, без дори да отделям устните си от нейните, я понесох на ръце обратно към леглото. А слънцето продължи още няколко пъти да изгрява и да залязва, да изгрява и да залязва ....

Откъс от романът „ТУК НЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА” на Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male


Крясъкът на чайките ме разбуди в тази пустота, която беше настъпила след нейното заминаване. Той приличаше повече на гаргово грачене, отколкото на крясъка на чайките. Откакто зазори вече беше изминал почти един ден, но аз все още лежах като прострелян не в леглото, а на пода. Опитах се да я спра, или по точно да я покоря, но за да покориш една жена не е достатъчно само мъжка сила. Дори паднал на колене я молех като просяк – молещ всевишния за здраве и благоденствие. Моето безсилие с невиждани пирони ме прикова към пода – там, където имаше всичко, но не и мъжко достойнство. Така след нея лежах няколко дни, прострелян, ограбен ..... Нейната загуба не можеше да се сравни с нищо материално на тази земя. Тя ме беше допуснала до душата си, тя ми беше позволила да вкуся от нейните сладости .....

 На вратата няколко пъти се почука, но аз не отварях. Не исках да виждам никой, нито пък да говоря с който и да е. Исках сам да изживея тази болка такава, каквато е – с цялото й величие. Не след дълго вратата я отвори хотелиерът и на нея застана Султана ханъм, облечена цялата в черно. Лицето й издаваше колко е ядосана и загрижена, но най-вече уплашена. Не каза нищо, нито упрек, нито укор, просто застана до леглото ми – впери нейния майчин поглед в моя и застрада повече от мен.

 Така мълчахме дълго, доста дълго, докато си кажем всичко. „Имал си възможността да се измокриш под дъжда на любовта – от това по голямо щастие има ли на света? Не само животът има правила – тях ги има и в любовта. Където има любов, има и сълзи, дори да е живяна в двореца на султана . Пътят към истината не минава винаги през сърцето, а по-често през трънливите пътеки на разума. Любовта няма етикети, нито пък високопарни определения. Тя просто е това, което е – нещо като живата вода, а влюбеният е огън, който трябва да обикне водата, и когато... и само когато пламъкът обикне водата, именно тогава настъпват чудеса. За влюбения няма време или посоки – за него е важен мига, в който изгаря и водата го погася. За него няма изток, запад, север или юг – посоката е само нагоре или надолу. За нагоре тя ти пришива крила, но за надолу ще ти е нужна и някоя човешка ръка. Накъде си тръгнал ти пътнико, след като все още нямаш пришити крила? Посоката ти е в черната земя! Хайде, избърши тези невинни сълзи и поеми моята човешка ръка, за да те измъкна от изкопа!”

 Султана ханъм беше права, трябваше да поема пътя на разума – път, който беше застлан само от материалното. Трябваше да се откажа от себелюбието, а много често дори и от себе си. Първо трябваше да опозная Бога в мен и ако този Бог беше любовта, то трябваше да живея така, че да създам такива условия, че и той да живее у мен. Не трябваше да се плаша от избрания от мен път, а трябваше да полагам стъпка по стъпка и от всяка една да получавам не болката, а сладостта. Не трябваше да се оставям на течението, а аз трябваше да бъда това течение. Не трябваше да се оставям на вятъра, а аз трябваше да съм вятър. Длъжен бях да намеря сили дори и да се опълча на съдбата. Първата крачка щеше да ми е да приема всеки такъв, какъвто е.

 На излизане дочух собственика на хотела да пита за мен: "Това ли е копелето от Истанбул?" Да! Аз бях вече едно истанбулско копеле, което все още не познаваше любовта, но страдаше от нея.

 На слизане от колата на Султана ханъм с присвити устни й прошепнах: – Да излезем някъде тази вечер.

 – Ти все още не си се прибирал, посъвземи се малко, пък тогава ще ходим където и когато пожелаеш.

 След малко почука на вратата ми с голяма кана кафе и няколко чинии пълни със сладкиши.

 – Хотелиерът ми каза, че няколко дена не си си поръчвал нищо от бара. Хайде едно кафе няма да ти дойде зле, пък и тези сладки съм ги правила лично аз, мисля, че няма да ми откажеш?..

 – Ибрахим, запомни нещо от мен! Който обича Аллах, обича и търпението. Те са една неразделна част. Именно търпението ти дава възможност да видиш залеза или изгрева. Търпението ти дава възможност да намериш себе си и в мрака. На този свят най-лесно се обича и свиква с любовта. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват. Но тя не е някакво сладко чувство, което идва и услажда нашата душа и си отива, хей тъй по живо и по здраво. Ти трябва да се научиш да я посрещнеш и ако иска да си отиде да я изпратиш така, както подобава. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние! Опознай се докрай! Погледни чесно и твърдо тъмните и светлите си страни, и ще постигнеш съвършенство. Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки.....

 След всичките нейни наставления вече знаех че трябва да обикна различията на всеки. Бях длъжен да приема всеки като божествено, защото всички ние сме създадени по божа препоръка или по негов образец. Бог е искал тези различия и ги е създал, за да можем в другия да намерим това, което ни липсва или от което имаме нужда. За сега в ръцете си имах един мой живот, едно негово творение и една действителност, така че да мога да се променя. На този свят няма черно мляко, просто няма, както няма и втори мой живот, с който бих могъл да зарадвам близък или приятел. Затова първо трябва да се променя и да обичам себе си – науча ли се на това ще заобичам всичко свързано с него.


 Откъс от романът „ТУК НЕ ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА” на Ибрахим Бялев

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male


You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42