Някои забележки за китайските "Българи"
Санпиен Чен
(Отава)
Изследването на етническата, езиковата и културна идентичност на булоцзите 
(Buluoji), една етническа група в Китай появила се по време на Северните династии, 
показва, че те са били представители на алтайските останки от конфедерацията Хунну 
(Xiongnu) смесени с ирано-кавказки елементи. Авторът разрешава древната загадка, 
относно наименованието „булоцзи” (Buluoji) която е пример за дълговековните 
контакти и взаимодействия между китайската, алтайските и иранските култури. 
Доказателствата  предполагат вероятността за съществуването на възможни връзки 
между „булоцзите” (Buluoji) и преселилите се в Европа прабългари, както и в по-далеен 
аспект се осветяват и др. въпроси свързани решаването на хипотеза за връзката на 
Хунну с европейските хуни (на Атила).
Въведение
В края на 6 в., когато Империята Туба-Вей вследствие на междуособици се 
разпада на шест части, на територията на Северен Китай се появяват племена на
„варварите Ху” (в кит. ху – чужденец) наречени „булоцзи” (Buluoji) чието название е 
звучало на китайски като b'uo lak-kiei) [1], също известни и като Цзиху (Jihu). Пръв и 
последен Питър Буудберг (Peter Boodberg) направи връзка между този етноним и 
древните българи (дунавските и волжките българи), но неговият труд така и не 
предизвика необходимия интерес [3].
В това време етимологията на етнонима „българи” се свързваше с тюркското bulga 
– смесени, и Буудберг също приема че това е значението на китайските „булоцзи” 
(Buluoji) без обаче да даде повече доказателства по въпроса. Той смята  Bulgar  
(българи) за родово название и счита че българите (булоцзи) в северната част на Китай 
просто за още една „смесена” раса, без да търси връзка между тях и известните други 
групи българи. Като се приеме че е общоразпространено мнението че различните групи 
българи в Европа и Вътрешна Азия са свързани помежду си, и са с общ произход, 
трябва да се проучи въпроса за „българите в Китай” което осветлява някои въпроси 
свързани с Хунну.
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_China_BG_Buloji.pdf