Author Topic: Как са живеели българите в Османската империя?  (Read 12382 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!



   Ново изследване за демографската политика на Османската империя с автор професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов.


   През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.


Това сочи ново изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов, разказва

   You are not allowed to view links. Register or Login
 
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов.
Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му.
В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.


  Българско жито за Истанбул.

Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век.


Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.
Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция.
В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването", казва професор Щерионов.
През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.
Историческата истина.
Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града.Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята.


До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.[size=14px !important][font=Arial !important]"Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи", казва професор Щелиан Щерионов.


]От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.[/font]


Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол.


Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.


Интересна и често несъвпадаща с вкоренените представи за османския период в българската история е и миграционната политика на Високата порта. Тя също е насочена към увеличаване на населението по българските земи.


Много българи напускат селищата си след Руско-турската война през 1829 г. Заедно с това от северното Черноморие и Кавказ в империята се заселват прогонени от руснаците мюсюлмански народи.


Османските власти ги заселват в стратегически за отбраната на империята райони в Северна България. Но известните с разбойничеството си кавказци след като плячкосват, каквото има, се насочват към други български области.
Същевременно Османската империя се опитва да привлича и християни за икономическото развитие на българските земи. За целта Високата порта сключва спогодба с Австрия за заселване в днешните български земи на хора от Трансилвания, на които са предоставени и стимули за включване в икономическия живот на империята.


   Дойче веле.[/size]

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2172
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Назми


Това е в последните 100 годнини на империята ,когато живота на българите значително се подобрява- но не само на тях-а на всички етноси в тази империя.
Късната Османска империя наподобява късната Римска империя ,наречена Византийска.
Това дава възможност на българите да надигнат глава и да лелеят за своята свобода и независимост.
А до този период само са се борили за своето физическото оцеляване.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3444
  • Gender: Male
Rasate govorish gluposti, poslednite godini sa godini na upadak. Centralnata vlast otslabva i ne moje da kontrolira nito ikonomikata nito reayata ( vsichki danakoplatci). Poyavyavat se cheti ( hayduti) po cyalata imperiya sıs  cel grabeji.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Quote
лелеят за своята свобода и независимост


..., tova "лелеят" trqbva li da se chete kato  le-le-e-e  le-le  k'va svoboda doide samo ! 8)

"Svobodata" s minirani granici doide ot "bolni chovecheta" i v momenta idva za nedorazviti haidyti otnovo ot kremalskite mini-midgit prezident i premier, no Erdogan im svi sarmite na barzo da ne dokarat pak onazi lili-botoks "svoboda" !!!

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Част от действителността през последните 100 години!

Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи. Въстаническите действия протичат в периода април - юни 1841 година.

Повод за въстанието е издевателство - клане на мъже и насилия над жени на Великден в църквата на село Каменица. По това време племенникът на нишкия управител Сабри Мустафа паша, след като не успял да накара харесана от него мома да приеме исляма, я убил.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Пресъхнала и чумава България пада под турско робство

Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и съсипана, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 г.
Българите са единственият покорен от турците народ, който не дава генерално сражение на завоевателя си и пада в плен почти без да е оказал съпротива.
Нови изследвания обаче доказват, че някои подценявани досега фактори са имали доста голямо, даже решаващо значение за краха на българската държава. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, много по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена извън поречията на реките, които не пресъхват.
Тези фактори на разрухата фатално са се комбинирали с другите, които традиционно изтъква историческата литература: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците и др.

В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в хаос и безвластие, чийто завоевател изчезва за десетилетия след триумфа си, сякаш не желае да я владее.
Какво представляват Балканите през втората половина на XIV в., става ясно от ценното описание на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер пише, че е бил в три държави, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра.

Той идва по време, когато царството на изкуфелия Иван Александър вече е поделено между синовете му. Иван Шишман е получил търновското парче от България, а Иван Срацимир - видинското. Източната част е отцепена още по-рано от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия син Иванко.
Българиите всъщност са повече - отцепили са се и Влашко и Молдова, воеводствата на Прилеп и Сяр и др. При появата на турците в средата на XIV в. на Балканите има общо 40 феодални образувания, но само няколко са формирани на етническа основа. Унитарните държави - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е периодът на най-слаба централна власт и най-голяма феодална разпокъсаност и в другите части на Европа. По онова време нито една държава не е достатъчно мощна, че да обедини другите или сама да предприеме поход и да прогони турците вдън Азия. Папата също се проваля. Във вула от 25 декември 1366 г. той обявява кръстоносен поход и поставя условие за него - обединението на двете църкви. Поход обаче няма, обединение също няма, в Европа цари анархия и християнските държавици продължават да се боричкат помежду си. Маджарите например издебват сгоден момент и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 г. България пък два пъти вика турците на помощ във войните й срещу маджари и византийци между 1356 и 1366 г.
Най-унизен и безпомощен е император Андроник IV в Цариград. В замяна на своето оставане на византийския трон той отстъпва на султан Мурад I стратегическата крепост Галиполи. Така турците си възстановяват връзката между Румелия и Анадола през Дарданелите и набезите им се засилват.
По онова време чумата вече е връхлетяла Европа и изтребва половината от населението й. Някои градове губят 80% от жителите си и трябва да минат 300 години, за да може населението на континента да възстанови числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.

Вече се знаят доста подробности за това най-голямо бедствие в историята на човечеството, по-гибелно от световните войни през ХХ век. С чума заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя тръгва от монголската степ и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 г. два кораба пренасят заразата в Месина. Оттам тя плъзва на континента.
За разрастването на епидемията способстват много фактори, но един от тях е куриозен. Съвсем наскоро папа Григорий IX е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) ерес, чийто ритуал включва целуване на котка. В прекомерното си усърдие Ватиканът обявява котките за дяволски изчадия и призовава да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа вече е изчезващ вид. И тъкмо когато се появяват заразните мишки, те нямат насреща си своя естествен враг.
На Балканите чумата подранява с малко. В "Трапезундски хроники" Михаил Панарет пише, че е дошла през септември 1347 г. и върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 г., а третата вълна е през 1369 г. Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 г. в Югоизточна Европа е имало 9 епидемии в интервали от 6 до 15 г.
В България чумата влиза в края на 1347 г. от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, но заради студа се разразява през май 1348 г. За разлика от литературата обаче ("Антихрист" на Ем. Станев) в историческите извори не се говори за "страшен мор, дошъл преди агарянците". Но започналата по онова време силна миграция към планините показва, че болестта е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 г., когато е третата вълна. За българския погребален ритуал кремацията е крайно необичайна. Тук тя издава грижа да бъде ограничено разпространението на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в резултат от болестта е над 40%.
Турците също са поразени, макар и не толкова силно. Първите смъртни случаи от чума при тях са през 1363 г., като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите на чумата са по-малко, отколкото са в Западна Европа - между 40 и 50 на сто от населението. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е голяма и болестта се предава лесно. Търново например губи половината от жителите си и при падането на града населението му наброява едва 10-15 хиляди души. Има хипотеза, че Балканите са по-малко засегнати от епидемията, защото голяма част от хората е с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на заразата.
Въпреки това изследване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в друг район показва смайващо ниска продължителност на живота при мъжете и жените заради лошите условия за живот. Детската смъртност е ужасяващо висока - 56%.

Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата засяга най-вече родените след предходната вълна, които нямат имунитет.
Чумата е най-убийствената напаст, но сушата е най-разорителната. Ролята като фактор за българската разруха през XIV в. осветли с много ценни сведения изследването на Георги Атанасов "Добруджанското деспотство" от 2009 г. Той се позовава на проучване на руския учен Л. Гумильов за количеството вода в Каспийско море, което варира в зависимост от валежите във водосборния район на Волга. Равнището на Каспийско море се вдига, когато циклоналната влага се пренесе на север. Тогава в руската равнина вали повече, а в края на евро-азиатската степ (Бесарабия, Добруджа и Лудогорието) има продължителни засушавания. Суши има и в Мизия между Бели Лом и Тимок заради "валежната сянка" на Карпатите и Стара планина. Обратно, когато нивото на Каспийско море е ниско, климатът в Северна България е влажен.
Най-свирепата суша в очертания район започва в средата на XI и трае почти до края на XV век. Това е период на постепенно, а през XIII и XIV в. на рязко повишаване на нивото на Каспийско море. Пресъхват реки, почвите се вцеляват и земеделците се местят по морето и покрай реки, които текат целогодишно - Провадийска, Камчия, Дунав и др. Вътрешността от 1036 г. насетне се обезлюдява заради набезите на печенегите, всички крепости са разрушени и изоставени завинаги. Има и други вълни от нашествия - на кумани, на узи и особено на татари между 1242 и 1399 г. Те обаче са номади и не създават поселища. Така в този полустепен район настъпва демографски вакуум и животът секва.
Атанасов показва две карти (виж 18-а стр.) на Североизточна България - едната от IX, другата от XI век, с обозначения на села, укрепени селища и крепости с гарнизон. Разликата е поразителна - за стотина-двеста години цивилизацията от тази гъстонаселена област е изметена като с метла. Още през XII в. - в периода между 1143 и 1180 г., византийският хронист Йоан Кисим описва областта като пустинна, без хора, без ниви, само с диви животни. Пътеписите на Андреа де Палацио от 1444 г., на Донато де Лече от 1475 г. и един турски дефтер от 1530 г. също наричат Добруджа безводна пустиня. От османските данъчни регистри се вижда, че през XV в. дори равнинната област между Бели Лом и Тимок е била слабо населена.
Контрастът с долината на Струма например е поразителен. Там няма суши, няма и обезлюдяване. От изследването на Борис Цветков от 2002 г. за селищната система по Струма през IX-XVII в. се вижда, че повечето села край реката от XIII в. фигурират и в първите османски данъчни регистри от XVI в. Тези села ги има и днес.
Заради демографския срив и обезлюдяването, а и заради отказа на болярите да пускат на война селяни, които им работят ангария, България все по-трудно набира хора за войската Ето каква е тенденцията: През 1330 г. Михаил Шишман събира 12 000 българи и 3000 "скитски" наемници за своя поход срещу сърбите. Само две години по-късно цар Иван Александър се бие с византийците при Русокастро с войска от едва 5000 българи и 3000 татари, пристигнали в последния момент. В следващите походи Иван Александър разчита почти изцяло на наемници, включително и турци.

От смаленото си царство Иван Шишман след 1379 г. не може да свика под знамената повече от 1000-2000 души. Това обаче не е боеспособна армия, а по-скоро лична гвардия и поради това царят е принуден да сключва всякакви съюзи и да се отмята от тях, да води безпринципна политика и дори да се признава за васал, за да задържи владенията си.
За някои историци Иван Шишман е слаб цар, главен виновник за падането под турско робство. Божидар Димитров стига до крайност и го нарича "негодник". За други обаче той е трагична фигура, подобна на цар Самуил, която води отчаяна борба, за да спаси държавата.
Иван Шишман единствен от българските владетели побеждава турците в битка - на Чамурлийското поле през 1373 г. Отглас от нея е може би най-известната и разтърсваща до сълзи наша народна песен.
След тази битка е сключен мирен договор и Мурад I получава за жена сестрата на царя Кера Тамара. Тя обаче е вдовица (т.е. втора употреба) и това прави договора унизителен според османските разбирания.
Така става ясно защо техните хронисти обилно ругаят цар Иван Шишман и защо само той от покорените владетели е посечен веднага след залавянето му в Никопол на 3 юни 1395 г.
Още с появата си на Балканите турците са изненадани от липсата на съпротива. Първи е Сюлейман, синът на емира Орхан, който нахлува с много малко войска през 1352 г. по-скоро за да разузнава. Целият му отряд е приютен в крепостта Галиполи, която не ще да е била голяма по онова време. Сюлейман е учуден от леснината, с която напредва, и моли баща си за подкрепление, за да се укрепи на завзетата територия.

През следващите години в Тракия най-опустошителни са набезите на акънджиите. Това са катунари от най-бедния бейлик в Мала Азия - Османския. Те са гладници и свирепи разбойници - отвличат пленниците в робство и палят посевите.
Многовековната война на кръста с полумесеца започват братята Вълкашин и Углеша. Единият е владетел на Прилеп, другият наследява като серски управник Елена, вдовица на сръбския крал Стефан Дечански и сестра на Иван Александър. Те събират доста голяма войска срещу нашественика, но заради военното им неумение са разбити при Черномен през септември 1371 г. Вълкашин е наследен от Крали Марко, юнака от българския епос, който всъщност става васал на поробителите и им помага в битката при Косово.
След като цар Иван Шишман отблъсва турците, той подчинява и деспотството на Иванко в съюз с влашкия княз Мирчо I Стари, на когото отстъпва Силистра. Но през 1385 г. те нахлуват пак и завземат Пловдив, а София пада през юни 1386 г. Следват разгромът на турците при Плочник и ответният поход на великия везир Али паша през 1388 г. в земите на цар Иван Шишман.

Тогава за първи път в историята стратегическият рубеж Стара планина не се брани и вражеска войска минава в Северна България, без да й е оказана каквато и да било съпротива. Иванко се признава за васал на султана, а българските крепости Овеч, Шумен, Дръстър и др. са превзети.

При този поход Мирчо губи земите си отсам Дунава. Но още през 1390-1391 г. той се възползва от конфликта на Баязид с караманите в Мала Азия и настъпва на юг, като стига до Карнобат. Ответният поход на 30-хилядна турска армия обаче е отново срещу царството на Иван Шишман и го разорява. Търново пада след обсада, турците настъпват във Влашко и разбиват Мирчо при Ровине на 17 май 1395 г. Той се скрива при унгарците и после приема васалитет. През 1396 г. е завзето и Видинското царство на Иван Срацимир.
Българските земи падат под турска власт още преди самите турци да са се обединили в единна държава. Само няколко години след техния триумф на Балканите монголската орда им нанася унизително поражение в битката при Анкара на 28 юли 1402 г. Султан Баязид е пленен, затворен е в клетка и Тимур го разнася като маймуна из Азия. Синовете на султана са спасени на бойното поле от сръбския полк, който воюва на страната на поробителя. После обаче между тях започва война за трона на Баязид.
Първи Мирчо се възползва от междуособиците при османската династична криза и в една грамота от 1406 г. отново се титулува "владетел на двата бряга на Дунава до великото море". След него и Константин Асен II (1397-1422), синът на Иван Срацимир, се връща във Видин, откъдето е избягал при унгарците след походите на Сюлейман и Муса.

Той е последният български владетел. Има несигурни сведения, че крепостта Ловеч се удържа задълго независима през XV век. През 1397 г. Иванко, макар и васал, приютява разбития при Никопол Сигизмунд. Това вбесява султана и през 1399 г. татарите помитат деспотството.
Въпреки османската слабост опитите за бързо отвоюване на завладените земи пропадат. Причината е, че българите са съсипани от връхлетелите ги напасти и са разложени като държава и общество.
И в Европа църквата е в криза заради неспособността й да се пребори с чумата. Това поражда криза и на вярата, която от своя страна води до Ренесанса. В България култът също е безсилен да се справи и се стига до бум на ереси и духовен хаос, предизвикал събора против еретиците в Търново през 1360 г.

Но най-зловредна, даже гибелна е официалната ерес - исихазмът, наложен от патриарсите Теодосий и Евтимий. Той проповядва самовглъбяване и пълно отрешение от тукашния свят, и то в момент, когато е нужно българите да се обединят и да напрегнат всички сили.
Вместо това горите се изпълват с гламави отшелници. В Търново шестват варламити и жидовстващи. По друмищата бродят голи тълпи от адамити и съботяни. Няма кой да хване меча, чувството за обреченост е всеобщо. Народът приема всички беди като прояви на Божи гняв и е примирен със съдбата си.
Много от чертите на тогавашното общество се забелязват и в днешното - разюздани нрави, липса на морал в политиката, отказ от борба, отчаяние, стигащо до самозапалвания, и масово бягство от действителността през терминал 2. И сега България е крайно бедна, със съсипана икономика, бездарно управление и преживяваща тежък демографски срив.

Турция пък става все по-многолюдна и силна. А и в Добруджа от десетилетия не вали както трябва...






You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Европейската история и Oсманската Империя

Султан Мехмед, II Фетих (Завоевателя), се е различавал по характер, мироглед и възпитание от предходните османски владетели. Той е полагал възможни средства, за да се превърне във владетел, и не само на мюсюлманите и османлиите в границите на империята му. Но и владетел на християнското, еврейското и друго население в завладените от него земи. Той е бил готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е бил готов да приеме неговото му покровителство. След завладяването му на Констинтанопол.

Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) се е превърнал, според тогавашното разбиране, и в пряк наследник на западната римска империя, и по тази причина е предприел някои опити, за да овладее Италия, и да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за овладяване на Западна Европа, султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) е установил контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което е подтикнало западните европейски владетели, да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай, и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни държави. А именно това е довело и до началото на епохата на великите географски открития, и поставя основите на бъдещата колониална Европа.
За разлика от предходните османски и европейски владетели, Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) признава след завладяването на Константинопол, много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той е разрешил на православните християни, на евреите, на арменците и на католиците свободно да изповядват религията си, и дори да основат свои патриаршии в Цариград. За върховен религиозен представител на православните християни, който са били най-многобройната след мюсюлманите, религиозна общност в османската империя, е приет, гръцкият фанариотски патрарх.
Гръцката фанариотска патриаршия, е станала като единствен върховен представител, на православните християни в османските земи, до фактическият край на османската държава. Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на (не)мюсюлманските общности в империята, е било в разрез, с тогавашните религиозни разбирания, царящи в Западна Европа през средновековието.

Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери с това, как католическата църква е репресирала представителите на други религии. През 11-век, римският папа е наложил на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството.
Създадени са инквизиционните съдилища, които са подлагали на гонения и репресии всички и всеки, които не е желаел да се подчинява на църковните канони, и на волята на римския папа. Римския папа е обявил инквизиционните съдилища за свещенни съдилища, борещи се с враговете на божието слово.
Изправяните пред тези съдилища са наказвани със смърт на кладата, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните. Но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания стават жертва на инквизицията. В течение на 15-век, в Европа са изгорени на клада над 15-хиляди човека.В действитерлност.

Първият кръстоносен поход е организиран от римския папа, който поход не е бил срещу мюсюлманите. А е бил срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последват кръстоносните походи срещу мюсюлманите
.Католическата църква е раздавала срещу не малко злато, документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните, и им гарантират място в рая. Това е предизвикало много остри критики в Европа.

Толерантното отношение на османлиите към християнското население в превзетите Балкански земи, което е поставило под въпрос действията на папския престол.
За 6-годишен период, папския престол е пренесен от Рим в Авиньон. Започва се периодът на великата западна схизма. През този период. Лидерите на римо-католическата църква, остават под не малкото влияние на френските крале.
Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим, и назначават свой папа в Авиньон. Това е предизвикало разцепление в католическата църква.
Римския папа анатемосва привържениците на авиньонският си папски колега, който той пък от своя страна обявява за грешници и неверници, привържениците на римския папа. Организираните църковни събори, не успяват да разрешат проблема. Германските и английски владетели създават своя полуавтономна от папството църкви.
В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14-век, също не съумяват да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължаващите конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия. Който войни отнемат живота на над един милион човека. Германия и Италия са разпокъсани на градове държави, и на малки княжества. През този период се започва да набира мощ урбанизацията.

Градове като Флоренция, Венеция, Генуа, Париж, Лондон се превръщат в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединяват в търговски съюз, който наречен "Ханзенска лига". Франция и Англия се превръщат в големи централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си, структурата на еничарските, имперски, бойни корпуси, основани от османлиите, още век преди това.
Италианските градове-държави, които са контролирали голяма част от търговията между запада и изтока, благодарение на близките си връзки с османската империя, значително са забогатели. Неподходящите за изчислителни работи, римски цифри са изместени от използваните от османлиите, по-практичните арабски цифри.

Въвеждането на десетичната система, и на нулата, взаимствана от османлиите, е улеснило изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се е превърнала в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини. И венецианската златна монета дукати.
Стават основните парични единици през 14-ти и 15-ти век в западна Европа. През 15-ти век, римският папа отново възстановява влиянието си над християнските владетели в Европа.
С началото на епохите на реформите и ренесанса, в Европа се разпространяват и античните идеи и изкуства. И заедно с християнската религия, се създава нов синтез, който е изградил и съвременната европейска култура. В много университети на Европа, тогава са започнали да се поставят на бял свят идеите! че християнска Европа е трябвала била да се обединяла, за да се спряло било османското настъпление.

Походът на Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) в Италия. И превземането на Отранто, подтикват европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания са започнали война, за прогонването на емевидите-мюсюлмани. Същевременно е възприето и становището, че трябва да се възприеме благосклонната позиция, и към различните секти в християнството. Започва се процесът на реформи, който променя от основи, някои от принципите на християнската религия.


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Нито доктрината на Османската империя е била да ислямизира местното население, нито да го обезкървява, нито да го подлага на каквато и форма на геноцид. Ако имаше такива намерения, днес този разговор нямаше да го водим.
[/color]Тракия е обезлюдена много преди да се появят османлиите. Калоян унищожава Пловдив и изселва оцелелите му граждани (само един пример за осъществяван от българи, ромеи и латини доста по-страшни неща от най-страшните извършени от османлиите в периода на завоюване). Българската аристокрация чудесно се интегрира в османската без да се променя предмета и на дейност, а т.н. кръвен данък хич няма за цел да "обезкърви" ама то трябва да се помисли малко, преди да се пише! АБЕ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ? ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИД, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕДАДЕ НЕПРЕВЗЕМАЕМОТО ТЪРНОВО Е ЖИДА КОЙТО Е НА ТРОНА И КОЙТО МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗВА ОТ ГРАДА. Убитите боляри и заточения Патриарх са тези, които са били вероятно на Трапезица и са отказали да се предадат след предаването на основния град и Царевец. Затова са били наказани болярите, а Патриарха заточен, но не и убит. Откачена работа. Търново е в пъти по-защитен, заселен и непревземамем град от Константинопол в този момент.[/size]
[/color]Да, то връзката с обесването на Левски и трети март е смисловата, след това ще се появи пак темата при Априлското въстание, евентуално около Ботев и след това почивка до следващия февруари, за да се почне отново.[/size]
[/color]Убеждението в правотата на моите думи не е необходимо. Историята, колкото и да им се иска на някои не е политическа наука, въпреки че се ползва активно за правене на политика. Науката история от Херодот насам е реконструиране на миналото на база на лични свидетелства, изворов материал за тях и вече създадени интерпретативни разкази за тях. В основата на всяка историческа реконструкция е негово величество ФАКТЪТ! Второ ниво в йерархията е за преките свидетелства за съответния факт (от участници, свидетели, наблюдатели) като изрично трябва да се подчертае и да се каже, че това са субективни свидетелства (историята обективира на база на субективното свидетелство и за това изворите винаги се цитират!), третото ниво е съответната авторова интерпретация на факта, към която освен изворовия материал той следва и може да обогати с други свидетелства свързани с факта, археологически данни, етнографски, антроположки, други по-късни интерпретации на този факт и т.н. целият инструментариум от помощни за историята науки, със съответното позоваване на източника и анализ на неговата стойност. Едва накрая идва и философско-етичната оценка на автора, която той може да направи на база на собственото си съвремие и неговите ценности - но тя изрично трябва да бъде маркирана като такава и да не ангажира коректността на историческата реконструкция![/size]
[/color]Сега да погледнем предложения пост от гледна точка на тази йерархия и исторически подход (не мислех, че е нужно), защото несъстоятелността му е очевидна, но все пак:[/size]
[/color]1. Както е казано в увода и геноцид е модерно понятие с модерно измерение и то преди всичко свързан с насилствено и физическо унищожаване на големи национални и етнически групи (пример геноцидът над арменците, геноцидът над евреите и циганите, геноцидът над народите от Съветска Русия при Сталин и т.н. Към историческите периоди в по предно време и към процеси, които не са свързани с такава политика коректния термин е асимислация (тя може да бъде насилствена или доброволна) примери също много, последният от тях е "Възродителният процес" в България, която едва ли ползвайки посоченото определение бихте нарекли "геноцид", но е типичен пример за опит за насилствена асимилация (при това не първия и все неуспешен) над част от населението на България.[/size]
[/color]Това по отношение на понятията, за да сме коректни![/size]
[/color]Всеки средно грамотен османист или човек с интереси към историята като наука може да ви каже, покаже и убедително докаже, че Османската империя в идеологическата си рамка не е продукт на "ислямската идеология", също не особено смислено използвано понятие, тъй като както и християнството и ислямът не е хомогенен и има много и най-различни "идеологии" в него, като и официални и неофициални разделения, които проповядват коренно различни доктрини. Но да се върнем на Осмнаската империя - идеологическата и рамка е изработена от християнски ренегати в двора на султан Орхан и продължена и развита от следващи такива, които представляват интелектуалния и управленския елит на Империята. Ня е компилация от класическите разбирания за универсална теократична монархия от християнски тип, каквато е Източната римска империя дълго време, подплатена с някои концепции на исляма. За османлиите в ранния период на империята се знае, че все още са първично ислямизирани и са далеч от интелектуалните и концептуални разбирания за исляма които ще се появят едва след завладяването на арабския свят и най-вече на Египет и присвояването на "халифата" от султан Селим в началото на 16 век. Не случайно повечето изследователи на Османската империя я наричат наследник на Византийската такава.[/size]
[/color]Какви са разликите обаче! Най-съществената е, че Християнсктата теократична монархия на първо място е нетолерантна към иноверците. Появата им на територията на дадена християнска държава, независимо от това дали изповядват друга религия или друг клон на християнството се преследва жестоко и безкомпромисно! За разлика от този основен фундамент за християнските средновековни държваи - без изключение, доктрината на Османската империя казва, че да ислямът е официална религия в империята, но тя е толерантна и дава право на всички народи изповядващи религията на "Книгата" да продължат да я изповядват без да загубят своите религиозни организации и култови центрове. Естествено рангът е свален и естествено, за да се развиваш в управленската и военнта йерархия на Империята следва да приемеш исляма! Точно обратно - Османската империя нарушава друго правило на исляма, че мюсюлманин не може да воюва с мюсюлманин и в резултат на това нарушение тя е наказана и унищожена от Тамерлан по един много категоричен начин. Възстановяването и става на Балканите с пряката подкрепа на християнските князове и християните. Малоазийскатие владения на империята се свеждат до ранните размери на бейлика от времето на Орхан.[/size]
[/color]Сега малко по фактите. От битката при Черномен до битката при Никопол, които са през втората половина на 14 век, османската империя води всичко на всичко четири битки с християниските държави - Черномен, Ключ, Косово поле, Никопол. Безлюдната Тракия е завладяна с лекота поради липса на каквито и да е съпротивителни сили и без никакви свидетелства за проливане на кръв (то няма и чия). Малкото останали градове се предават след слаба съпротива или директно! Сериозна съпротива е засвидетелствана при завладяването на Средец, където имаме три месечна обсада и т.н. Завладяването става на етапи - формален васалитет, фактически васалитет, военно присъствие, присъединяване на територията към Империята. В нито един от тези етапи не е засвидетелствано "масово избиване на хора" по-страшно от всичко преди или пък сериозна и съществена съпротива от страна на завладяваните. По сериозна съпротива е оказана в днешна Гърция, където ахейските и латински княжества се опитват по-организирано да се бранят срещу нашествието и подкрепата, която получават от запад е малко по-осезаема, а и това все пак е периферията на завладяването към този момент.[/size]
[/color]България (да кажем нещо и за нея) или по-точно българските държави към момента са единствените на Балканите, които не оказват никаква организирана съпротива (да не бъркаме първите два сина на Иван Александър и Момчил, те не са се били срещу османлиите). Владетелите постоянно и все по-унизително потвърждават своя васалитет и се отказват от сувернитет и територии, като най-страшното падение е предаването на Търново (не случайно фолклорът за Шишман е в Софийско, което е апанаж на двамата големи синове на Иван Александър, загинали в битка, а от самото Търново идва сподавеното мълчание за мястото и ролята на царя по време на обсадата и легендата за "жида" предал града - жид, който може да предаде града е единствено и само Иван Шишман, структурата на търновската отбранителна система не позволява града да бъде превзет дори да се влезе от една порта)[/size]
[/color]Няма свидетелство за пряко участие на български войници в битката при Никопол, а поведението на Иван Страцимир е всичко друго на не и героично, подобно на това на по-малкия му брат през целия период на завовевание с акценти влаченето на колене пред султана в Ямбол, падането на Търново и падането на Никопол и безславната му гибел след битката при Ровине). [/size]
[/color]Българската аристокрация - служебна и военна в по-голямата си част приема исляма и по този начин продължава своят статус на служебни или военни хора в империята. Демографските загуби от войните през 15 век, които се водят на българска територия са факт! Но, винаги има едно но:) Те са резултат не само на действията на Османската империя и армия - като цяло тя е бранела мирното население, а е извършвала репресии само над това, което се е биело срещу тях. Не е така, обаче с поведението на християнските армии, където засвидетелстваните случаи на "покатоличване" на населението са повече от тези на "помохамеданчване), а масовите насилствени изселвания на мирно население в посока на север от Дунав са доста по-насилствени и масови в сравнение с тези в посока Мала Азия - най-малкото Влад Цепеш е достатъчно популярен персонаж, за да сте информирани какво е правил той в Северна България и защо не е бил при Варна, за да се бие с османлиите![/size]
[/color]Загубването на етнокултурната идентичност на българите в Мала Азия е невярно твърдение, те си стоят там като компактни общност до гръко-турската война през 20 век, когато заедно с гърците от Смирна (към 2 милиона) са изселени на Балканите, посоката на загуба на етнокултурна идентичност на българите през целия османски период е "гърчеене", не турцизиране![/size]
[/color]С изключение на Родопския случай, който остава изолиран, свидетелства за масово помохамеданчване няма. Ислямизирането на българи върви по няколко линии - ислямизиране на аристокрацията, естествен процес, за да може тези хора да си запазат статута и да се развиват в рамките на империята (аналогичен с този при Василий Втори)![/size]

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
"Къщата на роба Каблешков в Копривщица - в днешно време трудно ще вдигнеш такава. Робът Васил Априлов построява триетажна гимназия, която и до днес се ползва. Робът Добри Желязков отваря текстилна фабрика. Робът Петко Славейков издава куп списания и вестници. Робите Христо и Евлоги Георгиеви - милионери, Софийският университет е малка част от техните дарения. Робът Стефан Богориди - султанът му идва на крак в къщата. Робът Гаврил Кръстевич - преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Робът Раковски - според енциклопедията е син на заможния търговец и занаятчия Стойко Попович. Като изключим самоукия Захари Стоянов, почти няма известен роб от онова време, който да не е учил във Виена, Цариград или Одеса - Найден Геров, Марин Дринов, Ботев, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Ангел Кънчев, Сава Доброплодни, Филаретов, Иван Богоров... който се сетиш.Разбира се, във всички тия училища има квота за прием по робска линия и робски стипендии. Робът Кольо Фичето проектира над 20 църкви пак по робска линия, Захари Зограф също цял живот робува да зографисва църкви и манастири. Робът Иван Минчов Вазов е роден в семейство на средно заможен търговец. Робинята Тонка Обретенова е женена за известния абаджия и търговец Тихо Обретенов. Любен Каравелов е роден в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. И т.н. и т.н.Всяка биография която отворим от онова време - кой от кой по-голям роб."
позорен акт в българската история – : в процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от жената на Любен Каравелов, която впоследствие се  оказала руска шпионка.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358
Жером-Адолф Бланки, френски икономист (брат на Луи-Огюст Бланки) пише и издава в Париж през 1843 една книга, наречена Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841 ( Пътуване из България през 1841 година):


"Българите не приличат много на гърците. Гръцката раса е по-префинена, по-класическа, но и по-безчестна и по-слабо религиозна от българската. Българите са, общо взето, миролюбиви, търпеливи, работливи и гостоприемни. Те имат по-чисти нрави от гърците и са по-сдържани, по-искрени. На тях за всичко може да се разчита. Гърците обичат шума, войната, движението и интригите. Българите са скромни, предпазливи, пестеливи и разумни.Българите са германците на Турция, а гърците са нейните италианци. Българите и гърците не се обичат ..."

Бланки е много негативно настроен спрямо мюсюлманите и тяхната религия. И все пак ето един цитат от книгата:
"Въпреки това справедливостта изисква да признаем добрите резултати от някои предписания на мюсюлманската вяра.

  В Турция няма бедни, защото всеки протяга милостива ръка на бедняка. Чувството за равенство преобладава. И най-нисшият слуга може да стане господар и да бъде достоен за този ранг, ако е интелигентен и кадърен.
Простотата на джамиите се равнява на тяхната внушителност и на отличната им поддръжка. Няколко строфи от Корана по стените, два амвона, низ от цветни стъклописи под свода, чисти рогозки за богомолците - това са единствените украси.
[/color][/size]Нежността на майките към децата е пословична. Душевноболните, старците, идиотите са обект на постоянна грижа. Религиозното чувство е вдъхнало дори и на най-големите грубияни известен респект към личното достойнство, от който те рядко се отклоняват."[/color]

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3444
  • Gender: Male
ЛЪЖАТА ЗА „ДАВАШ ЛИ ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”[/size]През последните дни, се начетох на глупости, от хора имащи някакви претенции. „Балканджи Йово” се приписва неправилно на Пенчо Славейков, уж по мотиви на фолклорна народна песен. Ако е песен, къде е мелодията и?Истинският автор на стиховете(!) е босненеца Стефан Илич Веркович. Първата публикация е осъществена във Виена – януари 1858 г., в сръбския вестник „Световид”, сетне, на следващата година, в „Цариградски вестник”, а в 1860 г. в Белград отпечатва първия голям сборник от български народни песни, 335 на брой - „Народне песме Македонски Бугара”. В тази фолклорна сбирка е и първообразът на „Балканджи Йово”, която започва така:
„Море даваш Никола
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам войвода
Яна не давам на турцка вера...”
И тъй:
1.Няма никакъв БАЛКАНДЖИ ЙОВО, а някой си литературен Никола.
2.Стихотворението не пресъздава исторически факт, а е литературна измислица предадена от Веркович, на Славейков
3.Това МОРЕ, МОРЕ е типично македонско, а не от Балкана
4.Каква е тая ТУРСКА (турцка) вяра (!?) Има ислям. Има християнство.
5.Какъв е тоя ТУРСКИ ВОЙВОДА? Да не би ортаците му да са и ТУРСКИ ХАЙДУТИ?
6.Уж ТУРСКИ ВОЙВОДА и ТУРСКА вяра, а Яна отива в ТАТАРСКО СЕЛО
7.Какъв пример на мъжество е да дадеш без бой сестра си. И македонци и балканджии са били въоръжени до зъби.
8.Какви са тия преговори с крадци на булки?
9.Какво е това рязане на крайници, че накрая и прощаване. В реалността човек изпада в шоково състояние и умира бързо поради кръвозагуба
СТИГА СМЕ УЧИЛИ ИСТОРИЯ ПО ЛИТЕРАТУРНИ ИЗМИСЛИЦИ...
7Dobrin Brant-/
[/color]

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 2951
  • Gender: Male


Левски, Ботев робството и присъствието
 
 You are not allowed to view links. Register or Login
 
 Съществува едно привидно противоречие, което всъщност не е никакво противоречие. Или ако все пак го има, то по никакъв начин не е там, където повечето българи го виждат.
Ботев пише срещу османското робство и османлийте. И ги проклина. И робството и османлийте.
Османско робство обаче не е имало. Нито в буквалния, нито в историческия смисъл на думата. Имало е в иносказателния смисъл. Присъствие.
Но не става на въпрос и за присъствие, както го наричат някои.
Може би най-точната дума за тези петстотин години, който наричаме робство, е османско присъствие. Така най-големият български историк Васил  Златарски е нарекъл годините на ромейско управление в България – Византийско владичество.
Откъде се появява изкуственото противоречие. И защо?
Ами от там, откъдето се появяват повечето противоречия. От глупост, от недобронамереност, от невежество и всякакви подобни. (А също от подлост и алчност)
Поначало османското присъствие в България въобще не се изучава. Сякаш през тези пет века България не е съществувала.
Или е съществувала само доколкото е трябвало да се освободи.
И само защото е щяла да се освободи.
И се е освободила.
От османското робство, което въобще не е било робство. Само че през тия  петстотин години за въстание и освобождение, българите са мислели сравнително рядко. Живели са някак и без подобни помисли. С всекидневие неописано в читанки и летописите. Петстотин години.
Някак необяснимо и дори извратено е желанието на доста хора в България, всъщност на повечето, да настояват, че петстотин години сме били роби. Да смятат робството за свое национално своеобразие. Нещо, с което  могат да се гордеят едва ли не. Нещо, което са длъжни да изтъкват. И  пред свои, и пред чужди. Като оправдание. Като утеха. Като обяснение.  Като желание да предизвикат съжаление. Като довод, че светът им е длъжен  с нещо.
И да го използват като цяр срещу нежелани духовни и душевни, тоест психически своеобразия.
На такива не би било толкова страшно, нито укоримо да се рече:
„Нямате повод за гордост, милички. Нито за оплакване или оправдание. Нито пък можете да обясните с робството сегашните си и бъдещи неволи и злополуки. Нито пък някой нещо ви дължи, защото предците ви са били роби.
Робство в България не е имало.
Робство е имало във Франция. Във Френската империя.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век Наполеон разпространява из цяла Европа основните начала на новия граждански договор със защитата на човешките права. В същото време воините му се издържат и от търговията с  африкански роби в американският континент.
Робство, както се знае, е имало в Америка. В истинския смисъл на думата. Чак до Гражданската война в САЩ. Робство е имало и в Англия до началото на 19 век чак. Пак в истинския смисъл на думата. In the United Kingdom, trading in slaves was made illegal by an Act of Parliament, „An  Act for the Abolition of the Slave Trade“ passed on 25th March 1807.  Обединеното кралство обявява за незаконна търговията с роби чак на 25  март 1807-ма година.
Робство в истинския смисъл на думата е имало и в Руската империя.
Дали си дават сметка радетелите и почитателите на османското робство в България, че руските селяни, тоест деветдесет процента от руското население, не са имали право да се женят без разрешението и одобрението на помешчика? Дали си дават сметка радетелите и почитателите на османското  робство в България, че руските мужици са били съвсем законно бити,  продавани, изселвани и местени от място на място като добитък. Хиляди  хора, цели села са били произволно натирвани от губерния в губерния, по  прищявка на господарите-дворяни и помешчици.
Дали знаят радетелите и почитателите на османското робство в България?  че колкото статии е написал Ботев срещу османлийте – двойно, че и тройно  повече е написал и срещу Русия.
Ами откъде ще знаят. Те Ботев не четат. Само му се прекланят. И декламират стиховете му. Само някои от тях, обаче. Две-три само. И не целите. Само първите редове.
Защото и Ботев използват като лек срещу лични и обществени безпокойства. А също и за прикритие за невежеството си, и умствения си мързел.
А доста руснаци напоследък усилено обясняват, че въобще не са били под татарско иго. Били им само съюзници. Дори татарите им са се подчинявали. Пък и Чингиз хан май е бил руснак, (има и такова предположение в Youtube).
Докога продължава руското робство в Русия? Някой казват – до 1861-а година, когато Александър II премахва крепостничеството. Само че руските крепостни селяни, преименувани век по-късно на колхозници, не са имали право да  напускат селата си без разрешение на властите, чак до средата на 80-те  години на 20-ти век.
Всъщност те не са имали право на нищо чак до 90-те години на 20-ти век. (При османлийте, всеки селянин е имал право, като си плати глобата, да  се мести и да живее където си иска – ако иска в Цариград, ако иска и в Солун. И  селяните са се местили, и са живели там. В Цариград и Солун).
Обстоятелства, които би трябвало да припомнят друго едно робство под което попадат българите. Робство в истинския смисъл на думата. Робство, при което робите не са имали право нито до говорят, нито да мислят, нито  да разсъждават, нито да се сдружават, нито да пътуват, нито да вярват  свободно в Господа-Бога, нито свободно да възпитават децата си дори.
Защо ли за това робство никой не говори? Защо ли не се празнува тържествено освобождението на България от червеното комунистическо робство на 10.11.1989 г. Може би защото си е наше, родно робство.
Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъскващо, срамно и унизително. Напротив, прави го още по-гадно, отблъскващо, срамно и унизително.
В книгата на поп Минчо Кънчев „Видрица“ има една прелюбопитна преживелица.
Поп Минчо е поборник, радетел за освобождението на България от „османско робство“, и като такъв е бил заточен в Анадола и нейните страшни  зандани. В книгата му това заточение е описано с надлежните и неизбежни  оплаквания от османските зверства, включително и от жестокостта на  надзирателите, които не позволявали на една ханъма да му носи сутрин мляко  срещу съответното заплащане.
Какво ли би си казал горкият изтерзан поп, ако можеше да прочете „Записки от мъртвия дом“, например. („Записки от мъртвия дом“ е книга. Написал я е Достоевски след преживелиците си в сибирската каторга).
А с какво е плащал поп Минчо Кънчев сутрешното си мляко? Онова дето проклетите османлий са забранявали на ханъмата, за да му го носи ?
И тук идва изненадата.
Той тръгва на заточение с един кемер жълтици, опасан под дрехите около кръста.
След няколко години заточение се връща в родното си село пак със същия този кемер жълтици. Непокътнат. С една жълтица повече дори. Щото успял да позавърти и търговийка на заточение.
Ха сега кажете и дайте пример за една единствена съвременна страна, и за един единствен съвременен зандан, където затворника няма да бъде съблечен гол, където няма да му бъдат преровени всички дупки, и на който няма да бъде иззето всичко без изключение.
Един кемер жълтици – цяло богатство. И сега и тогава…
Историята ни не се изучава, и тайните й си остават неразкрити, сякаш са нещо срамно.
Няма обаче нищо особено срамно, или странно в това, че българите не са оказали особена съпротива на османските нашественици и дори нещо повече  – помагали са им. В битката на Косово поле са участвали и българи. Ама  не на страната на християните. Хич не се чудете, нито пък подскачайте от  възмущение или изненада – българите са се били срещу обединеното  християнско войнство на сърби, албанци, унгарци, власи и други, (малко  италианци и поляци). На страната на османлиите са се сражавали с братята си по вяра. Начело с  болярина Константи от Велбъжд.
А Цар Иван Шишман наистина е водил войските си – кон до коня, мила моя майно  льо, юнак до юнака. Само че не срещу османските завоеватели, а на тяхна  страна. Цар Иван Шишман е водил кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,  срещу враговете на султана – анадолския род на Караманите. Защото е бил  негов верен васал. А как се е държал Цар Иван Шишман при неколкодневната обсада на  Търновград, по-добре да не знаете. Както е рекъл Един: „Аз още много мога  да ви разкажа, ама можете ли го понесе…“
Всъщност най-упоритата, най-продължителната и най-юнашката съпротива срещу  османлиите са оказали албанците. Това също е слабо известно, обикновено ги  смятат за османски, а сега за турски съюзници, защото са мюсюлмани (такива стават по-късно). Османски съюзници са били българите, а не албанците. А по-късно и сърбите  са им били съюзници.
В това, че българите са помагали на османлийте (е, има няколко малки крепости, оказали съпротива) при завладяването на Балканския полуостров,  няма нищо срамно в това. Никой не е могъл да предвиди бъдещето. Нито да направи  едно по-смислено, и по умно тълкуване на това, което се случва  (геополитически анализ му викат). Българската държава е имала един  отколешен враг – Византийската империя. И се появява племе, което има  друга вяра, но иначе си е по-скоро като нас, не като ромеите. Това племе  също е враг на Византия. Воюва успешно срещу нея. Ми дайте да му  помогнем, какво толкова. Пък после ще му мислим.
Това „пък после ще му мислим“ и „леле каква я мислехме, пък каква стана“ не е някогашна особеност на българския разсъдък. Сегашна си е.
Освен това има и друго.
Когато един болярин не окаже съпротива на османлийте, и приеме да бъде доброволен султански васал, той запазва всичките си титли, права и предимства на велможа.  По-късно е трябвало да избира – да изгуби тези права и предимства, или да  приеме чуждата вяра. Ако я приеме – всички врати пред него са широко отворени.  Включително към най-висшите длъжности на империята.
За тогавашните, пък и за сегашните нрави, изборът е ясен и недвусмислен. Особено за сегашните нрави. Който са следствие на тогавашните, разбира се…
А има и друго нещо. Нещо основно.
То се пренебрегва. Подминава се. Не се изучава. Не се познава.
Как са живели хората?...
Селяните които са били 99,99% от тогавашното османско население. Народът  тоест. Какво е било всекидневието му. Как са изтърпели игото на тези  проклети османлии, толкова години не, ами векове.
Всъщност е нямало какво толкова да изтърпяват. Доста от тях са прекарвали целия си живот без да видят нито един жив османлия. Или са го виждали само отдалеко.
Работата е там, че в Османската империя, различните народности са живели отделно една от друга. В различни села, а при градовете – в различни махали. По българските села, някъде в края на есента са идвали  османлий – спахията и дружината му от катили да си приберат десятъка.  И толкова. Това е бил досегът на народа със злодеите и потисниците.
Спахията не е имал право да остане в едно село повече от три дни, най-много седмица. Ако остане повече или вземе повече отколкото му се полага, селяните са се оплаквали на кадията. А кадиите – хич не се чудете, тук няма никакви чудеса, обикновено са вземали страната на селяните.
Защото славяно-българските селяни, също както и османските, са били рая на  султана. А рая, това ще рече, не някакви потиснати и унизени роби, а  чисто и просто данъкоплатци. И кадията, ако е бил почтен (криво седи  право съди стар кадия – не е случаен този израз в народните песни) е  защитавал данъкоплатците на султана срещу произвола на спахията – нищо  чудно и поразително няма тук.
Та това е. Идва веднъж годишно страшния поробител за да си прибере десятъка.
А сега какво е? Платихте ли си този месец тока, парното, водата, осигуровките, пътния данък, данъка смет, имотния данък и глобите?
Можете ли, като по османско време, да скриете половината си овце в гората, та  беглика да ви излезе двойно и тройно по-малък. Възмущавате ли се от  изедниците кръвопийци? Или ходите покорно, като овце и роби в „иизи пей“ за да си платите колкото ви кажат?...
Страшният кръвен данък. Отнемането на млади момчета от семействата им за еничарската войска и за султанските служби. Данъкът, който е бил една  от причините за народното недоволство и въстанията против османлийте.
Народното недоволство (отделен е въпросът доколко е било общонародно това  недоволство), национализмът и бунтовете против османлийте се случват главно  през втората половина на 19-ти век. „Кръвният“ данък е отменен през  1637 година – два века по-рано.
С този кръвен данък са били събирани около три хиляди момчета годишно. От  цялата Османска империя. Цялата. От всичките Балкани, от цяла Мала Азия, и  от Египет. Което показва, че отнетите от османската власт деца тогава, не  са били повече на брой от тези, които майките изоставят по домовете за  сираци сега.
Освен това, когато едно семейство отглежда средно от пет до седем деца, по-лесно може да се разделиш с едно. И да храни едно гърло по-малко.
Още повече, когато знае, че детето не само че ще оцелее, но ще бъде осигурено откъм битови удобства и рахатлъци за цял живот.
Нещо повече – като знае, че това е единственият начин това дете да се издигне. Да станеш богаташ, управник, велможа. Да достигне до най-високия сан в империята – велик везир. Нещо като министър председател тоест.
Между 1453 и 1623 година от 47 последователни велики везири 37 са били от християнско вероизповедание, и почти всички са били събрани от „кръвния“  данък – девширме.
И в това пак няма нищо чудно. Да избере султанът за служители и сановници хора от старите османски родове, значи да си сложи таралеж в гащите. Да храни неблагодарни заговорници и душмани. А виж – събраните от  християнските села придворни, имат само една опора, и само един благодетел, а именно негово величество Султана.
Вярата…
Първото нещо, което прави Мехмед II Завоевателят, след като  превзема Константинопол (Цариград) сега Истанбул, и след като дава за три дена града на развилнялата се  войска (световен адет още от римско време) е да възстанови християнската православна църква като институция (учреждение) и да назначи патриарх. (Назначава  Генадий. Ех, цялото писание става много дълго, но ще си позволя да  вмъкна и една странична смешка. Настояват православните, че патриарсите  им са несменяеми, защото са богопомазани, тоест, защото носят светия дух,  който им се предал бил чрез ръкополагане от патриарх на патриарх още от  времената на светите апостоли. Е да, ама не. Първият патриарх от  османски времена е бил назначен и „ръкоположен“ от османски мюсюлмански Султан на име Мехмед II Завоевателя.)
При османското владичество, висшите християнски свещеници са имали правата на висшите османски велможи – на пашите, на бейовете, на спахиите и  тимариотите (фанариотите). Имали са право да притежават земя и да събират данъци,  например. Без да имат отговорностите на османските велможи. Не са ходили  на война задължително, например.
Затова християнската православна църква като учреждение (институция) е била  сътрудник и активен помагач на османските власти. Била е част от тогавашната  османска олигархия, на тогавашната управленческа върхушка.
Паисий не е бил част от тази олигархия. Той, както точно го описва Иван Вазов, е бил монах тъмен, непознат и бледен. Софроний Врачански е бил  гонен и преследван колкото от османлийте, толкова и от християнската  църковна върхушка по това време.
А що се отнася до селските попчета – поп Груйо Бански, поп Минчо Кънчев, Иларион Макариополски (като изключение) и още дузина други, които въстават заедно с народа си през 1876-та година, те са на толкова ниско стъпало в църковните зависимости и толкова отдалечени от големите й  началници, че действията им по никакъв начин не могат да свидетелстват  за някаква общо църковна подкрепа на българските стремежи към независимост.  (Четете Христо Ботев бе хора, ама всичко негово, не само откъсите в читанките удобни за власта.  А бе защо ли тоя човек нарича някои хора „православни скотове не знам“).
Църквата е била допринесла за националното, племенното и езиково оцеляване на българите.
Да, разбира се. Толкова, колкото и Мехмед II Завоевателят, който я възражда. православната църквата. Християнската. Колкото и османското законодателство, което допуска съществуването на всички вери от „Книгата“ – тоест и на християнството, и на юдаизма.
Помюсюлманчването
Сега ще ви кажа кой е бил най-страшният ислямизатор. Оня, който е накарал най-много християни да сменят вярата си с „поганската“ вяра.
Казва се джизие.
Джизието не е османски злодей, чер арап, кожодер или главорез.
Джизието: Това е данък.
Хората в Османската империя, по никакъв начин не са били равнопоставени. Били са неравнопоставени по вяра. Християнството е било позволено, но това, че християните са били задължени да строят църквите си по определен начин, и че са им били забранени определен вид дрехи, е вярно, но няма нищо неестествено в това, все пак са били подчинени на негово величеството Султана.
Освен това са плащали данък джизие за това, че са християни. И това е причина мнозина да сменят вярата си с мюсюлманската вяра сами и доброволно. Имало е и насилствено  ислямизиране в Родопите. Но то става по време на Критската война, когато в  империята се разпалва верския фанатизъм. Но това ислямизиране е някакво изключение. И никак не е било така масово, както го описват по читанките,  и както го показват по филмите със съвсем пропагандна цел.
„Време разделно“, например, е поръчков филм, направен въз основа на следното свидетелство, от летописа на поп Методи Драгинов от село Корова:
„И на Гергювден приеха мюсюлманската вяра бан Велю,  протопоп Константин, поп Гюрге, и поп Димитър ва Костантово, и сите  кметове и попове от друзите села. И като бьеше много гладия, пашата  остави още четири оджи да ни ислямчват, и кои се поислямчат, да им дадат жито  за яденье…Нашите се ислямчиха до Богородица (августа). Кои се не  изслямчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите“.
Една подробност: ислямизирането започва след един донос, направен от „пловдивския митрополит проклет Гаврил“, както го нарича отец Методи Драгинов. А Митрополит Гаврил, обвинява селяните, че „не му давали“. Ето какво пише отчето:
И пашата каза: „Вие лажете. Мене обади  карабашот ва Филибе (Пловдивски митрополит проклет Гаврил – б.а).“ И  тье казаха: „Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети.“
Какво ли не се му дали селяните на митрополита, та да се почне поислямчването?... – това във фила „Време разделно“ не е обяснено, разбира  се.
Но това ислямизиране в Родопите по никакъв начин не може да бъде показател и свидетелство за някаква цялостна, държавна имперска целенасочена, постоянна и  принудителна смяна на вярата. А доказателство, че такава принуда не е  имало, е самото запазване на вярата.
На султана му трябват и християни. Иначе кой ще плаща проклетото джизие…
Геноцид
Тоест целенасочено изтребление на една народност, на един човешки вид, на един ген.
Е, това вече са съвсем празни приказки. Няма такова нещо при османското владичество.
Султанът не избива своите християнски поданици. Пази ги. Ясно защо. Че нали от тях идва всичко бе. Нали те му произвеждат всичко.
През османското робство се получава тъкмо обратното на геноцида. Българите се увеличават по брой. Дори казано грубо, но точно и по научному, те се размножават много по-бързо от османлийте. Причината е пак  данъкът джизие. Християните го плащат за това, че не ходят на война.  Джизието е всъщност кръвен данък с обратен знак.
Времето от 15 до 18 век, а и след това, е било време на войни. Из цяла Европа са се водили войни. Без прекъсване. Не се побират в читанките, толкова са много. И хората са измирали. От войни, глад и болести – най-вече чума.
През всичките тези векове българите не са ходили на война. Не са умирали от глад – по нашенско гладни гробища няма. Чумата е косяла най-вече градовете, българите са живели по селата.
И са се увеличавали по брой.
Клането в Батак е жестоко, но няма как да надмине по брой жертвите от постоянните войни и кланета в християнска Европа. (Четете Захари Стоянов, бе хора, ама всичко негово, не се само това, което пише в читанките.)
И накрая, да стигнем и до най-важното. Най-същностното. Онова за което никой  не се сеща! и за което никой не говори. Пълното и цялостното  самоуправление на българските църковни общини по време на османското владичество.
В Османската империя действа един адет, един закон, наложен от още от византийския император Лъв Трети Исавър . Този закон е бил съобразен със славянския начин на живот, и е имал за цел да привлече славяните към Ромейската държава, за да не бягат те при българите на Кана Тервел. Според  този закон (номос георгикос) селските общини, които обхващат едно, или  няколко села отговарят общо пред държавата за данъците и действията си,  като техен представител е кметът или чорбаджията. И се самоуправляват.  Живеят си по своите си закони. По обичайното си право.
В Османската империя. Цялата земя принадлежи на султана, това е отглас  от чергарското минало на османлийте. Чергарите нямат нужда от своя земя,  земята принадлежи на Господа Бога, и на неговия земен представител – кана или  султана.
На общините се предоставя султанска земя, в замяна на което те са длъжни да си плащат данъците. А какво ще правят със земята, как ще я обработват, как ще я разпределят – това си е тяхна, общинска работа и никой не им се меси.
Животновъдството и земеделието е последното нещо, с което един спахия би се занимавал. И селяните обработват и разпределят земята така, както  са го правили от неолита още.
Земята бива частна – купува се, продава се и се предава по наследство (вътре в общината, между селяните). Земята е и общинска – горите, реките и пашата. Като цяло земевладението е такова, каквото винаги е било при славяните и каквото е общо взето и сега в развития свят.
И както става по целия свят, нещата се променят при появата на едри земевладения – в случая с Османската империя – при появата на чифлиците. Когато бейовете и спахиите решават, че султанската (господювата) земя трябва да бъде тяхна. В България това става чак през18 - 19 век и само в някои области като Добруджа.
Важното е друго.
Получава се значи, нещо причудливо. Получава се така, че по време на османското „робство“, общините имат пълно, цялостно и неоспорвано от никого  самоуправление. Те живеят така, както винаги са живели, и както са  искали да живеят.
 
 Османлийте са дали на българските земевладелци онова, което те винаги са искали да имат, което винаги са имали, и което не друг, а някои български  царе като (Симеон) и някой български велможи (тези от края на Второто  българско царство) са се опитвали да им го отнемат като привилегия! а именно свободата при  общинското самоуправление до голяма степен обяснява липсата на  всенародна съпротива, срещу османското нашествие. Обяснява също и липсата  на някакви по-забележителни въстанически прояви през вековете на османско присъствие.
 
 Въстания вдига по-често османските селяни – чергари от Анадола, нежели българските.
Априлското въстание го прави нововъзникналата българска гражданственост. Селяните са били по-склонни да предават въстаниците, нежели да им помагат. (Четете Захари Стоянов бе хора, ама всичко което е написал, а не това което читанките ви преразказват).
Защо за тези неща, историците ни нищо не пишат, и нищо не казват ? Дали защото не им е изгодно ? Или пък защото не ги знаят ?
Ще излезе май, че Вера Мутафчиева, Бога да я прости и вечна и памет, е последната познавачка на тази част от историята ни .
Общинско самоуправление е разковниче и обяснение за много неща. В доста отношения то е било благословия за земеделците. За народа тоест. Но е било и проклятие. Както и цялото османско присъствие, или владичество, или робство – както искате го наричайте. То, робството или присъствието, е било проклятие не заради причините, описани в читанките –  тежкото положение на народа, непосилните данъци, еничарството, ислямизирането, изтреблението на хиляди хора, или пък геноцида срещу славяно-българите – това последното твърдение се дължи на въпиющо невежество.
Османското присъствие е било проклятие за България поради други причини
Заради османското присъствие на балканите, България пропуска европейското си развитие.  Цялото. Пропуска основни, решителни, съдбоносни достижения на  европейската и човешка цивилизация. Пропуска Възраждането, пропуска  Великите географски открития и отварянето към света, пропуска научните  открития – Коперник, Бруно, Нютон, пропуска реформацията, църковните  преобразувания), пропуска забележителни достиженията на музиката,  живописта, литературата, театъра и философията. Пропуска печата,  книгоиздаването и книгоразпространението. Пропуска готиката, барока и  класицизма. Пропуска века на разума и века на просвещението. Пропуска  индустриализацията. Пропуска големите обществени борби и  преобразувания, пропуска великите идеи за правата на човека, за  гражданските (не селските) свободи и равенството пред закона.
Ето за това бива да се съжалява и да се проклина (в иносказателния или в буквалния смисъл) османското присъствие, османското владичество, или османското робство, не заради глупостите в читанките. (В читанките тия  пропуски не се споменават, там се казва че европейското възраждане не е  започнало с незначителните открития на Колумб, а с величествените стенописи на Боянската църква).
Не бива да се забравя, че заедно с българите, всичко това пропускат и османлийте. И османлийте, и гърците, и румънците, и сърбите, и албанците, и  босненците, и херцеговците, и черногорците.
Ботев и няколкото десетки възрожденци, будители и просветители него е трябвало да наваксват всичко.
През своя живот, за десетина години само, Ботев е трябвало да навакса пропуснатото от българите през всичките тези четири-пет века. И пропуснатото през реформацията (православните скотове), и пропуснатото през века на разума (и ти, Боже, на разума), и пропуснатото в поезията и литературата, наваксвал е изоставането в обществените отношения свобода, равенство и човешките права (плачете за Париж), наваксвал е пропуснатата ренесансова представа за силата на личността и човешкия дух, наваксвал е изоставането в книгоиздаването и печатарството, писал е вестници, превеждал е от френски, и е съставял задачи дори.
За десетина години само Ботев се е опитал и в много отношения е успял да извлече, да събере, да представи, да изрази, да предложи и да разпространи непознати за България и Балканите достижения на европейската и световната цивилизация.
Отделен е въпросът, че от целия му възрожденски дух и непомерна дейност българите почитат само въстаническо-хайдушките му скитни и неизбежните (а също смислени и величави за времето си) националистически пориви.
Затова от всичко, което е написал не бива да се променя нито дума или запетая.
Нито пък бива да се притулват същностни страни на творчеството, както се прави сега. Да се прикриват писанията му срещу руския (казашки) ботуш, например.
Ами писал е срещу миризливия казашки ботуш“, както определя образно тогавашното руско общество, защото това общество е било робско и мракобесно. (В много отношения, то и сега си е такова).
Ами писал е че, османлийте са проклети, защото наистина са били такива. (В много отношения те вече не са такива).
Ами писал е, че българите се идиоти, защото наистина са били такива. (В много отношения и сега са си такива).
Представете си само на какво невежо, захлупено, назадничаво, затъпяло природонаселение е трябвало Ботев да натрапва 500 века европейско и световно развитие.
Все едно Айнщайн да направи във facebook страница за Общата теория на относителността, посещавана предимно, ако не и само от малоумни хейтъри  (Омрази, както им викат на Северозапад), които по никакъв начин не могат  да бъдат убедени, че земята е кръгла след като нощем, бидейки с главата  надолу, не изпопадат в бездната на пространство-времевите кривини. (А  бе защо ли това състояние на неразбиране ми е познато?)...
През всичките тези векове на османско присъствие, българите си живеят в  своите общини – далеч от обществените бури, стълкновения и достижения.  Живеят като чушки в буркан безметежното си живуркане – сгушено, битово,  земно, без пориви, възходи или падения, без войни и достижения.
Без възможността да влияят върху обществения и държавния живот на света в който живеят.
Нещо повече. Без надеждата, че биха могли да влияят.
Нещо повече. Без представата, че биха могли да влияят.
Тази представа се посъбужда едва през втората половина на 19 век /църковните народните борби/, след четири века и половина сън. Сън дълбок, както  се пее и в бунтовническите песни.
Това състояние, тези адети, привички и обичаи предопределят завинаги общественото и гражданското поведение на българите. Робската психика не е  празно понятие.
Ние тук ще си живеем с хитрости и далавери (ще крием добитъка в гората, за да пестим от данъка), кметът ще си прокара джаде до къщата, щото ни представя пред властите, а пък когато дойде пашата, ще му целунем ръка, белким ни направи някой себап – къде чешма (построена от НДСВ), къде спортна зала, къде магистрала от ГЕРБ....
Не преди триста, или четиристотин години, а преди три месеца селяните от Сапарева баня (нарочно пиша селяните), паднаха на колене пред портрета на Бойко Борисов, белким им уреди нещо си там. Наистина изпопадаха на колене – случката я даваха по телевизора, има я и в Интернет.
Дойдат ли пък нашите на власт, дошло му е значи времето да уредим нашата община, нашата махала, нашата рода и въобще нашите си хора. За държавата има кой да мисли. Пашата, бея, великия везир и султана. Или продължителят на тяхното дело – Бойко Борисов. Нали това им е работата – да мислят вместо нас.
И така е във всичките страни на Балканския полуостров, били под османско владичество.
Казват, че Левски бил закононарушител.
Ами естествено е, че е бил закононарушител разбира се. Сега ще ви кажа още трима закононарушители.
Султан Селим Трети, решил да направи някои преобразувания и да замени еничерския имперски боен корпус, (той вече не се попълва с кръвен данък) с редовна  армия по западен образец. Удушен.
Султан Абдул Азис (по негово време избухва Априлското въстание), обявил финансовия крах на империята, и по тази причина решил да направи преобразувания по западен образец. Убит.
И третият – най-големият. Мустафа Кемал Ататюрк.
Всъщност най-големият закононарушител и душманин на османската империя е бил, и най-големият рушител и губител на нейните адети, и на нейното  наследство е не Васил Левски, а бащата на всички тюрки, Мустафа Кемал Ататюрк.
В преобразувателското си ровене, и в желанието си да изстърже османското наследство от родината си, той стига до там, че забранява отколешната османо-арабска писменост, и я замени с западната латиница. Дотам стига, че  изгаря голяма част от архивите на империята. Като шега на съдбата, част  от тези архиви са спасени от български офицери, и тайно прекарани в  България с камион – това е сравнително известна случка.
Хайде да си въобразим невъобразимото – Султан Селим Трети, Васил Левски, Султан Абдул Азис, Христо Ботев и Мустафа Кемал Ататюрк като общи съратници.
А всъщност защо пък да е чак толкова невъобразимо.
Четиримата действително са имали някои общи разбирания. Имали са и едно общо виждане (идеал).
Страните им да се отърват от назадничавите, овехтели и пагубни за народите им османски табиети, да догонят Европа, и да бъдат част от развития свят.
Разбира се, на Турция й е най-трудно за да се отърси, от това наследство. Тя все още не се е отърсила.
Но и България не се е отърсила. Не съвсем.
Омраза, раздухвана по примера на националните пориви от втората половина на 19 век е част от това наследство.
Едни хора предложиха да се построи огромен, ама много огромен паметник на Левски и да се забучи някъде при турската граница, та Левски да гледа строго към турчолята, за да ги плаши като едно време джингибито  както ги е плашил, а пък ние, българите, да се гордеем национално.
Турците пък, ако решат и те да се покажат ербап, могат и те на границата, баш срещу паметника на Васил Левски да издигнат един свои си огромен, ама още по-огромен паметник, примерно на Сюлейман от „при Шипка“ или на адаша му Сюлейман Великолепни.
Пък ние да не им се дадем и да издигнем нов, още по-огромен паметник на Левски.
Пък те, ако щат да се покажат още по-ербап, да издигнат един още по-нов, още по-огромен паметника на Сюлейман.
И така нататък, докато...

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2172
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Геноцидът извършен над българския народ от турците в продължение на 500 г., изхвърли българите и страната им от списъка на големите народи и страни в Европа. Според някои демографи, днес България би била като Великобритания, Германия или Франция, с население до приблизително 70 милиона души. Икономически, какво би било, само може да смятаме и гадаем..
You are not allowed to view links. Register or Login

Т.е. за разлика от публицистът Ст. Динков сериозните учени смятат ,че ако Османската империя не бе съществувала българският народ щеше да един от големите народи в Европа и макар България да е била раздробена е било възможно по късно обединения в пъти по рано отколкото Германия или Италия страдащи от същият синдром.
В т.нар. ,,Баварски географ” от първата половина на ІХ в. се казва: ,,България е огромна област и с многоброен народ, която има 5 крепости. Понеже множеството от тях е голямо, не им е нужно да имат крепости”  . Сред изредените няколко десетки народа единствено за българите е направена такава бележка. Това показва, че тяхната многобройност и гъстота е била много по-голяма отколкото в Средна Европа.
В ,,Дуклянския презвитер”, съставен през ХІІ в., за времето на княз Борис І се посочва: ,,Под него имало девет първенци, които управлявали и съдели народа, понеже бил доста многоброен
 . В ,,Житие на Никон Метаноите“ се разказва, че при Василий ІІ Българоубиец било покорено ,,цялото племе на българското безчислено множество”  .
За многобройността на българите свидетелстват и добавките към Манасиевата хроника, направени през 30-те години на ХІV век. В свидетелството за царуването на император Константин (668 - 685) за българите се казва, че ,,бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунава, и онази до Драч, и по-нататък...” . В изказването на еничарски пълководец (1421) се съобщава, че османците ,,покориха напълно отвъддунавските власи, маджарите и многочислените народи албанци и българи..."


За периода на Втората българска държава (1187 - 1396) изказванията на съвременниците са предимно за големината и богатствата на страната, но се споменава и за населението. Такива са описанието на България от 1308 г., направено от неизвестен доминикански монах, докладът на турския пълководец Лала Шахин за отбраната на София, свидетелствата на турския хронист Мехмед Нешри (ХV в.) и други.


Единственото свидетелство с числови данни е писмото до папа Урбан V (1362 - 1370) от 1366 година. Както е известно, през 1365 г. Видинското царство е окупирано от унгарски войски и започва насилствено покатоличване на населението. Въпросното писмо е изпратено от генерала на ордена на миноритите Марко де Витербо. В него се известява, че според сведенията на унгарския крал Людовик Велики и викария на Босна към края на 1365 г. са покатоличени чрез повторно кръщение 200 хил. души. Те съставлявали една трета от населението на царството  . Източникът на данните за общия брой на населението е неизвестен. Напълно е възможно това да са били някакви описи на населението, правени по това време и в други средновековни държави. Блазиус Клайнер в своята „История на България” от 1761 г. помества целия текст на писмото до папата. Една част от него е доста интересна: „Моят босненски викарий в Босна определил за тази област от кралството и на викарията осем подведомствени нему братя от нашия орден, които в разстояние на петдесет дни са покръстили повече от двеста хиляди души. И за да не би да се яви някакво съмнение за техния брой, по кралска заповед всички покръстени поименно са били вписани в официален списък. Както ни пишат, от [населението на] тази страна не е обърната дори една трета част”  . Този текст дава възможности и за други тълкувания. От посоченото може да се заключи, че населението на Видинското царство към края на 1365 г. е било 600 хил. души( в момента броя на населението в обхвата на Видинското царство е два пъти по малък-бел Расате). В допълнение може да се цитира следният текст от „Хрониката на братята от ордена на миноритите в Босна и Унгария” от Блазий де Залка: „... На мене ми бе съобщено със сълзи на очи, че ако не се увеличи броят на братята, онази гъсто населена България ще загине и службите на вярата ще бъдат пренебрегнати, и особено това се отнася до прочутия голям град Видин...”

file:///D:/Programi/РАСТЕЖЪТ%20НА%20НАСЕЛЕНИЕТО%20В%20СРЕДНОВЕКОВНА%20БЪЛГАРИЯ.pdf


Т.е. по редица преценки българите са били от 6 от 8 милиона по време на Второто Българско Царство, в пъти повече през Първото Българско Царство.От това население през 15 век остава около 400-450 000 ,през 16 век съгласно османските архиви българите са около 850 000. А в края на 19 век вече според някой автори наброява 6 милиона - от 25 милионната Османска империя(от Балканите до Либия). За сравнение гърците са 4.5 милиона(българигъркомани,малоазийски гърци-маджери,власи-гъркомани,албанци-гъркомани),туркоманите- 5.5 милионна(турци,лази,татари,българи-мюсюлмани,кюрди и пр.);арменци-около 3 милиона и останалото араби.

Това говори точно кога са живеели добре в Османската империя българите- т.е. тогава когато самата империя се демократизира- в периода и на упадък.


Поздрави

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2344
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1358

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42