ЛевÑки, Ботев робÑтвото и приÑÑŠÑтвието You are not allowed to view links.
Register or
Login СъщеÑтвува едно привидно противоречие, което вÑъщноÑÑ‚ не е никакво противоречие. Или ако вÑе пак го има, то по никакъв начин не е там, където повечето българи го виждат.
Ботев пише Ñрещу оÑманÑкото робÑтво и оÑманлийте. И ги проклина. И робÑтвото и оÑманлийте.
ОÑманÑко робÑтво обаче не е имало. Ðито в буквалниÑ, нито в иÑторичеÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата. Имало е в иноÑÐºÐ°Ð·Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ ÑмиÑъл. ПриÑÑŠÑтвие.
Ðо не Ñтава на Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ за приÑÑŠÑтвие, както го наричат нÑкои.
Може би най-точната дума за тези петÑтотин години, който наричаме робÑтво, е оÑманÑко приÑÑŠÑтвие. Така най-големиÑÑ‚ българÑки иÑторик ВаÑил ЗлатарÑки е нарекъл годините на ромейÑко управление в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ ВизантийÑко владичеÑтво.
Откъде Ñе поÑвÑва изкуÑтвеното противоречие. И защо?
Ðми от там, откъдето Ñе поÑвÑват повечето противоречиÑ. От глупоÑÑ‚, от недобронамереноÑÑ‚, от невежеÑтво и вÑÑкакви подобни. (Ð Ñъщо от подлоÑÑ‚ и алчноÑÑ‚)
Поначало оÑманÑкото приÑÑŠÑтвие в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¾Ð±Ñ‰Ðµ не Ñе изучава. СÑкаш през тези пет века Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ е ÑъщеÑтвувала.
Или е ÑъщеÑтвувала Ñамо доколкото е Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе оÑвободи.
И Ñамо защото е щÑла да Ñе оÑвободи.
И Ñе е оÑвободила.
От оÑманÑкото робÑтво, което въобще не е било робÑтво. Само че през Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‚Ñтотин години за въÑтание и оÑвобождение, българите Ñа миÑлели Ñравнително Ñ€Ñдко. Живели Ñа нÑкак и без подобни помиÑли. С вÑекидневие неопиÑано в читанки и летопиÑите. ПетÑтотин години.
ÐÑкак необÑÑнимо и дори извратено е желанието на доÑта хора в БългариÑ, вÑъщноÑÑ‚ на повечето, да наÑтоÑват, че петÑтотин години Ñме били роби. Да ÑмÑтат робÑтвото за Ñвое национално Ñвоеобразие. Ðещо, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ могат да Ñе гордеÑÑ‚ едва ли не. Ðещо, което Ñа длъжни да изтъкват. И пред Ñвои, и пред чужди. Като оправдание. Като утеха. Като обÑÑнение. Като желание да предизвикат Ñъжаление. Като довод, че Ñветът им е длъжен Ñ Ð½ÐµÑ‰Ð¾.
И да го използват като цÑÑ€ Ñрещу нежелани духовни и душевни, тоеÑÑ‚ пÑихичеÑки ÑвоеобразиÑ.
Ðа такива не би било толкова Ñтрашно, нито укоримо да Ñе рече:
„ÐÑмате повод за гордоÑÑ‚, милички. Ðито за оплакване или оправдание. Ðито пък можете да обÑÑните Ñ Ñ€Ð¾Ð±Ñтвото Ñегашните Ñи и бъдещи неволи и злополуки. Ðито пък нÑкой нещо ви дължи, защото предците ви Ñа били роби.
РобÑтво в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ е имало.РобÑтво е имало във ФранциÑ. Във ФренÑката империÑ.
Ð’ ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 18-ти и началото на 19-ти век Ðаполеон разпроÑтранÑва из цÑла Европа оÑновните начала на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ñки договор ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ñ‰Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° на човешките права. Ð’ Ñъщото време воините му Ñе издържат и от търговиÑта Ñ Ð°Ñ„Ñ€Ð¸ÐºÐ°Ð½Ñки роби в американÑкиÑÑ‚ континент.
РобÑтво, както Ñе знае, е имало в Ðмерика. Ð’ иÑтинÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата. Чак до ГражданÑката война в СÐЩ. РобÑтво е имало и в ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð´Ð¾ началото на 19 век чак. Пак в иÑтинÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата. In the United Kingdom, trading in slaves was made illegal by an Act of Parliament, „An Act for the Abolition of the Slave Trade“ passed on 25th March 1807. Обединеното кралÑтво обÑвÑва за незаконна търговиÑта Ñ Ñ€Ð¾Ð±Ð¸ чак на 25 март 1807-ма година.
РобÑтво в иÑтинÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата е имало и в РуÑката империÑ.
Дали Ñи дават Ñметка радетелите и почитателите на оÑманÑкото робÑтво в БългариÑ, че руÑките ÑелÑни, тоеÑÑ‚ деветдеÑет процента от руÑкото наÑеление, не Ñа имали право да Ñе женÑÑ‚ без разрешението и одобрението на помешчика? Дали Ñи дават Ñметка радетелите и почитателите на оÑманÑкото робÑтво в БългариÑ, че руÑките мужици Ñа били ÑъвÑем законно бити, продавани, изÑелвани и меÑтени от мÑÑто на мÑÑто като добитък. ХилÑди хора, цели Ñела Ñа били произволно натирвани от Ð³ÑƒÐ±ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð² губерниÑ, по прищÑвка на гоÑподарите-дворÑни и помешчици.
Дали знаÑÑ‚ радетелите и почитателите на оÑманÑкото робÑтво в БългариÑ? че колкото Ñтатии е напиÑал Ботев Ñрещу оÑманлийте – двойно, че и тройно повече е напиÑал и Ñрещу РуÑиÑ.
Ðми откъде ще знаÑÑ‚. Те Ботев не четат. Само му Ñе прекланÑÑ‚. И декламират Ñтиховете му. Само нÑкои от Ñ‚ÑÑ…, обаче. Две-три Ñамо. И не целите. Само първите редове.
Защото и Ботев използват като лек Ñрещу лични и общеÑтвени безпокойÑтва. Ð Ñъщо и за прикритие за невежеÑтвото Ñи, и умÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи мързел.
РдоÑта руÑнаци напоÑледък уÑилено обÑÑнÑват, че въобще не Ñа били под татарÑко иго. Били им Ñамо Ñъюзници. Дори татарите им Ñа Ñе подчинÑвали. Пък и Чингиз хан май е бил руÑнак, (има и такова предположение в Youtube).
Докога продължава руÑкото робÑтво в РуÑиÑ? ÐÑкой казват – до 1861-а година, когато ÐлекÑандър II премахва крепоÑтничеÑтвото. Само че руÑките крепоÑтни ÑелÑни, преименувани век по-къÑно на колхозници, не Ñа имали право да напуÑкат Ñелата Ñи без разрешение на влаÑтите, чак до Ñредата на 80-те години на 20-ти век.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ те не Ñа имали право на нищо чак до 90-те години на 20-ти век. (При оÑманлийте, вÑеки ÑелÑнин е имал право, като Ñи плати глобата, да Ñе меÑти и да живее където Ñи иÑка – ако иÑка в Цариград, ако иÑка и в Солун. И ÑелÑните Ñа Ñе меÑтили, и Ñа живели там. Ð’ Цариград и Солун).
ОбÑтоÑтелÑтва, които би Ñ‚Ñ€Ñбвало да припомнÑÑ‚ друго едно робÑтво под което попадат българите. РобÑтво в иÑтинÑÐºÐ¸Ñ ÑмиÑъл на думата. РобÑтво, при което робите не Ñа имали право нито до говорÑÑ‚, нито да миÑлÑÑ‚, нито да разÑъждават, нито да Ñе Ñдружават, нито да пътуват, нито да вÑрват Ñвободно в ГоÑпода-Бога, нито Ñвободно да възпитават децата Ñи дори.
Защо ли за това робÑтво никой не говори? Защо ли не Ñе празнува тържеÑтвено оÑвобождението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ червеното комуниÑтичеÑко робÑтво на 10.11.1989 г. Може би защото Ñи е наше, родно робÑтво.
Което по никакъв начин не го прави по-малко гадно, отблъÑкващо, Ñрамно и унизително. Ðапротив, прави го още по-гадно, отблъÑкващо, Ñрамно и унизително.
В книгата на поп Минчо Кънчев „Видрица“ има една прелюбопитна преживелица.
Поп Минчо е поборник, радетел за оÑвобождението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ „оÑманÑко робÑтво“, и като такъв е бил заточен в Ðнадола и нейните Ñтрашни зандани. Ð’ книгата му това заточение е опиÑано Ñ Ð½Ð°Ð´Ð»ÐµÐ¶Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ и неизбежни Ð¾Ð¿Ð»Ð°ÐºÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ оÑманÑките зверÑтва, включително и от жеÑтокоÑтта на надзирателите, които не позволÑвали на една ханъма да му ноÑи Ñутрин млÑко Ñрещу Ñъответното заплащане.
Какво ли би Ñи казал горкиÑÑ‚ изтерзан поп, ако можеше да прочете „ЗапиÑки от Ð¼ÑŠÑ€Ñ‚Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼â€œ, например. („ЗапиÑки от Ð¼ÑŠÑ€Ñ‚Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼â€œ е книга. ÐапиÑал Ñ Ðµ ДоÑтоевÑки Ñлед преживелиците Ñи в ÑибирÑката каторга).
Ð Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ е плащал поп Минчо Кънчев Ñутрешното Ñи млÑко? Онова дето проклетите оÑманлий Ñа забранÑвали на ханъмата, за да му го ноÑи ?
И тук идва изненадата.
Той тръгва на заточение Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ кемер жълтици, опаÑан под дрехите около кръÑта.
След нÑколко години заточение Ñе връща в родното Ñи Ñело пак ÑÑŠÑ ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ кемер жълтици. Ðепокътнат. С една жълтица повече дори. Щото уÑпÑл да позавърти и търговийка на заточение.
Ха Ñега кажете и дайте пример за една единÑтвена Ñъвременна Ñтрана, и за един единÑтвен Ñъвременен зандан, където затворника нÑма да бъде Ñъблечен гол, където нÑма да му бъдат преровени вÑички дупки, и на който нÑма да бъде иззето вÑичко без изключение.
Един кемер жълтици – цÑло богатÑтво. И Ñега и тогава…
ИÑториÑта ни не Ñе изучава, и тайните й Ñи оÑтават неразкрити, ÑÑкаш Ñа нещо Ñрамно.
ÐÑма обаче нищо оÑобено Ñрамно, или Ñтранно в това, че българите не Ñа оказали оÑобена Ñъпротива на оÑманÑките нашеÑтвеници и дори нещо повече – помагали Ñа им. Ð’ битката на КоÑово поле Ñа учаÑтвали и българи. Ðма не на Ñтраната на хриÑтиÑните. Хич не Ñе чудете, нито пък подÑкачайте от възмущение или изненада – българите Ñа Ñе били Ñрещу обединеното хриÑтиÑнÑко войнÑтво на Ñърби, албанци, унгарци, влаÑи и други, (малко италианци и полÑци). Ðа Ñтраната на оÑманлиите Ñа Ñе Ñражавали Ñ Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñта Ñи по вÑра. Ðачело Ñ Ð±Ð¾Ð»Ñрина КонÑтанти от Велбъжд.
РЦар Иван Шишман наиÑтина е водил войÑките Ñи – кон до конÑ, мила Ð¼Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ð½Ð¾ льо, юнак до юнака. Само че не Ñрещу оÑманÑките завоеватели, а на Ñ‚Ñхна Ñтрана. Цар Иван Шишман е водил кон до конÑ, мила Ð¼Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð¹Ð½Ð¾ льо, юнак до юнака, Ñрещу враговете на Ñултана – анадолÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð¾Ð´ на Караманите. Защото е бил негов верен ваÑал. Ркак Ñе е държал Цар Иван Шишман при неколкодневната обÑада на Търновград, по-добре да не знаете. Както е рекъл Един: „Ðз още много мога да ви разкажа, ама можете ли го понеÑе…“
Ð’ÑъщноÑÑ‚ най-упоритата, най-продължителната и най-юнашката Ñъпротива Ñрещу оÑманлиите Ñа оказали албанците. Това Ñъщо е Ñлабо извеÑтно, обикновено ги ÑмÑтат за оÑманÑки, а Ñега за турÑки Ñъюзници, защото Ñа мюÑюлмани (такива Ñтават по-къÑно). ОÑманÑки Ñъюзници Ñа били българите, а не албанците. Рпо-къÑно и Ñърбите Ñа им били Ñъюзници.
Ð’ това, че българите Ñа помагали на оÑманлийте (е, има нÑколко малки крепоÑти, оказали Ñъпротива) при завладÑването на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, нÑма нищо Ñрамно в това. Ðикой не е могъл да предвиди бъдещето. Ðито да направи едно по-ÑмиÑлено, и по умно тълкуване на това, което Ñе Ñлучва (геополитичеÑки анализ му викат). БългарÑката държава е имала един отколешен враг – ВизантийÑката империÑ. И Ñе поÑвÑва племе, което има друга вÑра, но иначе Ñи е по-Ñкоро като наÑ, не като ромеите. Това племе Ñъщо е враг на ВизантиÑ. Воюва уÑпешно Ñрещу неÑ. Ми дайте да му помогнем, какво толкова. Пък поÑле ще му миÑлим.
Това „пък поÑле ще му миÑлим“ и „леле каква Ñ Ð¼Ð¸Ñлехме, пък каква Ñтана“ не е нÑкогашна оÑобеноÑÑ‚ на българÑÐºÐ¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñъдък. Сегашна Ñи е.
ОÑвен това има и друго.
Когато един болÑрин не окаже Ñъпротива на оÑманлийте, и приеме да бъде доброволен ÑултанÑки ваÑал, той запазва вÑичките Ñи титли, права и предимÑтва на велможа. По-къÑно е Ñ‚Ñ€Ñбвало да избира – да изгуби тези права и предимÑтва, или да приеме чуждата вÑра. Ðко Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÐµÐ¼Ðµ – вÑички врати пред него Ñа широко отворени. Включително към най-виÑшите длъжноÑти на империÑта.
За тогавашните, пък и за Ñегашните нрави, изборът е ÑÑен и недвуÑмиÑлен. ОÑобено за Ñегашните нрави. Който Ñа ÑледÑтвие на тогавашните, разбира Ñе…
Рима и друго нещо. Ðещо оÑновно.
То Ñе пренебрегва. Подминава Ñе. Ðе Ñе изучава. Ðе Ñе познава.
Как Ñа живели хората?...СелÑните които Ñа били 99,99% от тогавашното оÑманÑко наÑеление. Ðародът тоеÑÑ‚. Какво е било вÑекидневието му. Как Ñа изтърпели игото на тези проклети оÑманлии, толкова години не, ами векове.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ е нÑмало какво толкова да изтърпÑват. ДоÑта от Ñ‚ÑÑ… Ñа прекарвали Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи живот без да видÑÑ‚ нито един жив оÑманлиÑ. Или Ñа го виждали Ñамо отдалеко.
Работата е там, че в ОÑманÑката империÑ, различните народноÑти Ñа живели отделно една от друга. Ð’ различни Ñела, а при градовете – в различни махали. По българÑките Ñела, нÑкъде в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° еÑента Ñа идвали оÑманлий – ÑпахиÑта и дружината му от катили да Ñи приберат деÑÑтъка. И толкова. Това е бил доÑегът на народа ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð¾Ð´ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ и потиÑниците.
СпахиÑта не е имал право да оÑтане в едно Ñело повече от три дни, най-много Ñедмица. Ðко оÑтане повече или вземе повече отколкото му Ñе полага, ÑелÑните Ñа Ñе оплаквали на кадиÑта. Ркадиите – хич не Ñе чудете, тук нÑма никакви чудеÑа, обикновено Ñа вземали Ñтраната на ÑелÑните.
Защото ÑлавÑно-българÑките ÑелÑни, Ñъщо както и оÑманÑките, Ñа били Ñ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ñултана. РраÑ, това ще рече, не нÑкакви потиÑнати и унизени роби, а чиÑто и проÑто данъкоплатци. И кадиÑта, ако е бил почтен (криво Ñеди право Ñъди Ñтар ÐºÐ°Ð´Ð¸Ñ â€“ не е Ñлучаен този израз в народните пеÑни) е защитавал данъкоплатците на Ñултана Ñрещу произвола на ÑпахиÑта – нищо чудно и поразително нÑма тук.
Та това е. Идва веднъж годишно ÑÑ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ñ‚ÐµÐ» за да Ñи прибере деÑÑтъка.
Ð Ñега какво е? Платихте ли Ñи този меÑец тока, парното, водата, оÑигуровките, Ð¿ÑŠÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð½ÑŠÐº, данъка Ñмет, Ð¸Ð¼Ð¾Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð°Ð½ÑŠÐº и глобите?
Можете ли, като по оÑманÑко време, да Ñкриете половината Ñи овце в гората, та беглика да ви излезе двойно и тройно по-малък. Възмущавате ли Ñе от изедниците кръвопийци? Или ходите покорно, като овце и роби в „иизи пей“ за да Ñи платите колкото ви кажат?...
СтрашниÑÑ‚ кръвен данък. Отнемането на млади момчета от ÑемейÑтвата им за еничарÑката войÑка и за ÑултанÑките Ñлужби. Данъкът, който е бил една от причините за народното недоволÑтво и въÑтаниÑта против оÑманлийте.
Ðародното недоволÑтво (отделен е въпроÑÑŠÑ‚ доколко е било общонародно това недоволÑтво), национализмът и бунтовете против оÑманлийте Ñе Ñлучват главно през втората половина на 19-ти век. „КръвниÑт“ данък е отменен през 1637 година – два века по-рано.
С този кръвен данък Ñа били Ñъбирани около три хилÑди момчета годишно. От цÑлата ОÑманÑка империÑ. ЦÑлата. От вÑичките Балкани, от цÑла Мала ÐзиÑ, и от Египет. Което показва, че отнетите от оÑманÑката влаÑÑ‚ деца тогава, не Ñа били повече на брой от тези, които майките изоÑтавÑÑ‚ по домовете за Ñираци Ñега.
ОÑвен това, когато едно ÑемейÑтво отглежда Ñредно от пет до Ñедем деца, по-леÑно може да Ñе разделиш Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾. И да храни едно гърло по-малко.
Още повече, когато знае, че детето не Ñамо че ще оцелее, но ще бъде оÑигурено откъм битови удобÑтва и рахатлъци за цÑл живот.
Ðещо повече – като знае, че това е единÑтвениÑÑ‚ начин това дете да Ñе издигне. Да Ñтанеш богаташ, управник, велможа. Да доÑтигне до най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ñан в империÑта – велик везир. Ðещо като миниÑÑ‚ÑŠÑ€ предÑедател тоеÑÑ‚.
Между 1453 и 1623 година от 47 поÑледователни велики везири 37 Ñа били от хриÑтиÑнÑко вероизповедание, и почти вÑички Ñа били Ñъбрани от „кръвниÑ“ данък – девширме.
И в това пак нÑма нищо чудно. Да избере Ñултанът за Ñлужители и Ñановници хора от Ñтарите оÑманÑки родове, значи да Ñи Ñложи таралеж в гащите. Да храни неблагодарни заговорници и душмани. Рвиж – Ñъбраните от хриÑтиÑнÑките Ñела придворни, имат Ñамо една опора, и Ñамо един благодетел, а именно негово величеÑтво Султана.
Ð’Ñрата…Първото нещо, което прави Мехмед II ЗавоевателÑÑ‚, Ñлед като превзема КонÑтантинопол (Цариград) Ñега ИÑтанбул, и Ñлед като дава за три дена града на развилнÑлата Ñе войÑка (Ñветовен адет още от римÑко време) е да възÑтанови хриÑтиÑнÑката правоÑлавна църква като инÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ (учреждение) и да назначи патриарх. (Ðазначава Генадий. Ех, цÑлото пиÑание Ñтава много дълго, но ще Ñи Ð¿Ð¾Ð·Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° вмъкна и една Ñтранична Ñмешка. ÐаÑтоÑват правоÑлавните, че патриарÑите им Ñа неÑменÑеми, защото Ñа богопомазани, тоеÑÑ‚, защото ноÑÑÑ‚ ÑÐ²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÑƒÑ…, който им Ñе предал бил чрез ръкополагане от патриарх на патриарх още от времената на Ñветите апоÑтоли. Е да, ама не. ПървиÑÑ‚ патриарх от оÑманÑки времена е бил назначен и „ръкоположен“ от оÑманÑки мюÑюлманÑки Султан на име Мехмед II ЗавоевателÑ.)
При оÑманÑкото владичеÑтво, виÑшите хриÑтиÑнÑки Ñвещеници Ñа имали правата на виÑшите оÑманÑки велможи – на пашите, на бейовете, на Ñпахиите и тимариотите (фанариотите). Имали Ñа право да притежават Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¸ да Ñъбират данъци, например. Без да имат отговорноÑтите на оÑманÑките велможи. Ðе Ñа ходили на война задължително, например.
Затова хриÑтиÑнÑката правоÑлавна църква като учреждение (инÑтитуциÑ) е била Ñътрудник и активен помагач на оÑманÑките влаÑти. Била е чаÑÑ‚ от тогавашната оÑманÑка олигархиÑ, на тогавашната управленчеÑка върхушка.
ПаиÑий не е бил чаÑÑ‚ от тази олигархиÑ. Той, както точно го опиÑва Иван Вазов, е бил монах тъмен, непознат и бледен. Софроний ВрачанÑки е бил гонен и преÑледван колкото от оÑманлийте, толкова и от хриÑтиÑнÑката църковна върхушка по това време.
Рщо Ñе отнаÑÑ Ð´Ð¾ ÑелÑките попчета – поп Груйо БанÑки, поп Минчо Кънчев, Иларион МакариополÑки (като изключение) и още дузина други, които въÑтават заедно Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´Ð° Ñи през 1876-та година, те Ñа на толкова ниÑко Ñтъпало в църковните завиÑимоÑти и толкова отдалечени от големите й началници, че дейÑтвиÑта им по никакъв начин не могат да ÑвидетелÑтват за нÑкаква общо църковна подкрепа на българÑките Ñтремежи към незавиÑимоÑÑ‚. (Четете ХриÑто Ботев бе хора, ама вÑичко негово, не Ñамо откъÑите в читанките удобни за влаÑта. Рбе защо ли Ñ‚Ð¾Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº нарича нÑкои хора „правоÑлавни Ñкотове не знам“).
Църквата е била допринеÑла за националното, племенното и езиково оцелÑване на българите.
Да, разбира Ñе. Толкова, колкото и Мехмед II ЗавоевателÑÑ‚, който Ñ Ð²ÑŠÐ·Ñ€Ð°Ð¶Ð´Ð°. правоÑлавната църквата. ХриÑтиÑнÑката. Колкото и оÑманÑкото законодателÑтво, което допуÑка ÑъщеÑтвуването на вÑички вери от „Книгата“ – тоеÑÑ‚ и на хриÑтиÑнÑтвото, и на юдаизма.
ПомюÑюлманчванетоСега ще ви кажа кой е бил най-ÑтрашниÑÑ‚ иÑлÑмизатор. ОнÑ, който е накарал най-много хриÑтиÑни да ÑменÑÑ‚ вÑрата Ñи Ñ â€žÐ¿Ð¾Ð³Ð°Ð½Ñката“ вÑра.
Казва Ñе джизие.
Джизието не е оÑманÑки злодей, чер арап, кожодер или главорез.
Джизието: Това е данък.
Хората в ОÑманÑката империÑ, по никакъв начин не Ñа били равнопоÑтавени. Били Ñа неравнопоÑтавени по вÑра. ХриÑтиÑнÑтвото е било позволено, но това, че хриÑтиÑните Ñа били задължени да ÑтроÑÑ‚ църквите Ñи по определен начин, и че Ñа им били забранени определен вид дрехи, е вÑрно, но нÑма нищо нееÑтеÑтвено в това, вÑе пак Ñа били подчинени на негово величеÑтвото Султана.
ОÑвен това Ñа плащали данък джизие за това, че Ñа хриÑтиÑни. И това е причина мнозина да ÑменÑÑ‚ вÑрата Ñи Ñ Ð¼ÑŽÑюлманÑката вÑра Ñами и доброволно. Имало е и наÑилÑтвено иÑлÑмизиране в Родопите. Ðо то Ñтава по време на КритÑката война, когато в империÑта Ñе разпалва верÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°Ð½Ð°Ñ‚Ð¸Ð·ÑŠÐ¼. Ðо това иÑлÑмизиране е нÑкакво изключение. И никак не е било така маÑово, както го опиÑват по читанките, и както го показват по филмите ÑÑŠÑ ÑъвÑем пропагандна цел.
„Време разделно“, например, е поръчков филм, направен въз оÑнова на Ñледното ÑвидетелÑтво, от летопиÑа на поп Методи Драгинов от Ñело Корова:
„И на Гергювден приеха мюÑюлманÑката вÑра бан Велю, протопоп КонÑтантин, поп Гюрге, и поп Димитър ва КоÑтантово, и Ñите кметове и попове от друзите Ñела. И като бьеше много гладиÑ, пашата оÑтави още четири оджи да ни иÑлÑмчват, и кои Ñе поиÑлÑмчат, да им дадат жито за Ñденье…Ðашите Ñе иÑлÑмчиха до Богородица (авгуÑта). Кои Ñе не изÑлÑмчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и Ñ‚Ñм изгореха кащите“. Една подробноÑÑ‚: иÑлÑмизирането започва Ñлед един доноÑ, направен от „пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚ проклет Гаврил“, както го нарича отец Методи Драгинов. РМитрополит Гаврил, обвинÑва ÑелÑните, че „не му давали“. Ето какво пише отчето:
И пашата каза: „Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе (ПловдивÑки митрополит проклет Гаврил – б.а).“ И тье казаха: „Он Ð½Ð°Ñ Ð½Ðµ заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети.“Какво ли не Ñе му дали ÑелÑните на митрополита, та да Ñе почне поиÑлÑмчването?... – това във фила „Време разделно“ не е обÑÑнено, разбира Ñе.
Ðо това иÑлÑмизиране в Родопите по никакъв начин не може да бъде показател и ÑвидетелÑтво за нÑкаква цÑлоÑтна, държавна имперÑка целенаÑочена, поÑтоÑнна и принудителна ÑмÑна на вÑрата. РдоказателÑтво, че такава принуда не е имало, е Ñамото запазване на вÑрата.
Ðа Ñултана му Ñ‚Ñ€Ñбват и хриÑтиÑни. Иначе кой ще плаща проклетото джизие…
ГеноцидТоеÑÑ‚ целенаÑочено изтребление на една народноÑÑ‚, на един човешки вид, на един ген.
Е, това вече Ñа ÑъвÑем празни приказки. ÐÑма такова нещо при оÑманÑкото владичеÑтво.
Султанът не избива Ñвоите хриÑтиÑнÑки поданици. Пази ги. ЯÑно защо. Че нали от Ñ‚ÑÑ… идва вÑичко бе. Ðали те му произвеждат вÑичко.
През оÑманÑкото робÑтво Ñе получава тъкмо обратното на геноцида. Българите Ñе увеличават по брой. Дори казано грубо, но точно и по научному, те Ñе размножават много по-бързо от оÑманлийте. Причината е пак данъкът джизие. ХриÑтиÑните го плащат за това, че не ходÑÑ‚ на война. Джизието е вÑъщноÑÑ‚ кръвен данък Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ñ‚ÐµÐ½ знак.
Времето от 15 до 18 век, а и Ñлед това, е било време на войни. Из цÑла Европа Ñа Ñе водили войни. Без прекъÑване. Ðе Ñе побират в читанките, толкова Ñа много. И хората Ñа измирали. От войни, глад и болеÑти – най-вече чума.
През вÑичките тези векове българите не Ñа ходили на война. Ðе Ñа умирали от глад – по нашенÑко гладни гробища нÑма. Чумата е коÑÑла най-вече градовете, българите Ñа живели по Ñелата.
И Ñа Ñе увеличавали по брой.
Клането в Батак е жеÑтоко, но нÑма как да надмине по брой жертвите от поÑтоÑнните войни и кланета в хриÑтиÑнÑка Европа. (Четете Захари СтоÑнов, бе хора, ама вÑичко негово, не Ñе Ñамо това, което пише в читанките.)
И накраÑ, да Ñтигнем и до най-важното. Ðай-ÑъщноÑтното. Онова за което никой не Ñе Ñеща! и за което никой не говори. Пълното и цÑлоÑтното Ñамоуправление на българÑките църковни общини по време на оÑманÑкото владичеÑтво.
Ð’ ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¹Ñтва един адет, един закон, наложен от още от византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Лъв Трети ИÑавър . Този закон е бил Ñъобразен ÑÑŠÑ ÑлавÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½ на живот, и е имал за цел да привлече ÑлавÑните към РомейÑката държава, за да не бÑгат те при българите на Кана Тервел. Според този закон (Ð½Ð¾Ð¼Ð¾Ñ Ð³ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ð¸ÐºÐ¾Ñ) ÑелÑките общини, които обхващат едно, или нÑколко Ñела отговарÑÑ‚ общо пред държавата за данъците и дейÑтвиÑта Ñи, като техен предÑтавител е кметът или чорбаджиÑта. И Ñе ÑамоуправлÑват. ЖивеÑÑ‚ Ñи по Ñвоите Ñи закони. По обичайното Ñи право.
Ð’ ОÑманÑката империÑ. ЦÑлата Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð´Ð»ÐµÐ¶Ð¸ на Ñултана, това е Ð¾Ñ‚Ð³Ð»Ð°Ñ Ð¾Ñ‚ чергарÑкото минало на оÑманлийте. Чергарите нÑмат нужда от ÑÐ²Ð¾Ñ Ð·ÐµÐ¼Ñ, земÑта принадлежи на ГоÑпода Бога, и на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ½ предÑтавител – кана или Ñултана.
Ðа общините Ñе предоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÑултанÑка земÑ, в замÑна на което те Ñа длъжни да Ñи плащат данъците. Ркакво ще правÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта, как ще Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ‚, как ще Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÑÑ‚ – това Ñи е Ñ‚Ñхна, общинÑка работа и никой не им Ñе меÑи.
ЖивотновъдÑтвото и земеделието е поÑледното нещо, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ един ÑÐ¿Ð°Ñ…Ð¸Ñ Ð±Ð¸ Ñе занимавал. И ÑелÑните обработват и разпределÑÑ‚ земÑта така, както Ñа го правили от неолита още.
ЗемÑта бива чаÑтна – купува Ñе, продава Ñе и Ñе предава по наÑледÑтво (вътре в общината, между ÑелÑните). ЗемÑта е и общинÑка – горите, реките и пашата. Като цÑло земевладението е такова, каквото винаги е било при ÑлавÑните и каквото е общо взето и Ñега в Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚.
И както Ñтава по Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, нещата Ñе променÑÑ‚ при поÑвата на едри Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ â€“ в ÑÐ»ÑƒÑ‡Ð°Ñ Ñ ÐžÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ â€“ при поÑвата на чифлиците. Когато бейовете и Ñпахиите решават, че ÑултанÑката (гоÑподювата) Ð·ÐµÐ¼Ñ Ñ‚Ñ€Ñбва да бъде Ñ‚Ñхна. Ð’ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñтава чак през18 - 19 век и Ñамо в нÑкои облаÑти като Добруджа.
Важното е друго.
Получава Ñе значи, нещо причудливо. Получава Ñе така, че по време на оÑманÑкото „робÑтво“, общините имат пълно, цÑлоÑтно и неоÑпорвано от никого Ñамоуправление. Те живеÑÑ‚ така, както винаги Ñа живели, и както Ñа иÑкали да живеÑÑ‚.
ОÑманлийте Ñа дали на българÑките земевладелци онова, което те винаги Ñа иÑкали да имат, което винаги Ñа имали, и което не друг, а нÑкои българÑки царе като (Симеон) и нÑкой българÑки велможи (тези от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Второто българÑко царÑтво) Ñа Ñе опитвали да им го отнемат като привилегиÑ! а именно Ñвободата при общинÑкото Ñамоуправление до голÑма Ñтепен обÑÑнÑва липÑата на вÑенародна Ñъпротива, Ñрещу оÑманÑкото нашеÑтвие. ОбÑÑнÑва Ñъщо и липÑата на нÑкакви по-забележителни въÑтаничеÑки проÑви през вековете на оÑманÑко приÑÑŠÑтвие.
Ð’ÑŠÑÑ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð´Ð¸Ð³Ð° по-чеÑто оÑманÑките ÑелÑни – чергари от Ðнадола, нежели българÑките.
ÐприлÑкото въÑтание го прави нововъзникналата българÑка гражданÑтвеноÑÑ‚. СелÑните Ñа били по-Ñклонни да предават въÑтаниците, нежели да им помагат. (Четете Захари СтоÑнов бе хора, ама вÑичко което е напиÑал, а не това което читанките ви преразказват).
Защо за тези неща, иÑториците ни нищо не пишат, и нищо не казват ? Дали защото не им е изгодно ? Или пък защото не ги знаÑÑ‚ ?
Ще излезе май, че Вера Мутафчиева, Бога да Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñти и вечна и памет, е поÑледната познавачка на тази чаÑÑ‚ от иÑториÑта ни .
ОбщинÑко Ñамоуправление е разковниче и обÑÑнение за много неща. Ð’ доÑта Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ð¾ е било благоÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° земеделците. За народа тоеÑÑ‚. Ðо е било и проклÑтие. Както и цÑлото оÑманÑко приÑÑŠÑтвие, или владичеÑтво, или робÑтво – както иÑкате го наричайте. То, робÑтвото или приÑÑŠÑтвието, е било проклÑтие не заради причините, опиÑани в читанките – тежкото положение на народа, непоÑилните данъци, еничарÑтвото, иÑлÑмизирането, изтреблението на хилÑди хора, или пък геноцида Ñрещу ÑлавÑно-българите – това поÑледното твърдение Ñе дължи на въпиющо невежеÑтво.
ОÑманÑкото приÑÑŠÑтвие е било проклÑтие за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð´Ð¸ други причиниЗаради оÑманÑкото приÑÑŠÑтвие на балканите, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿ÑƒÑка европейÑкото Ñи развитие. ЦÑлото. ПропуÑка оÑновни, решителни, ÑъдбоноÑни доÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° европейÑката и човешка цивилизациÑ. ПропуÑка Възраждането, пропуÑка Великите географÑки Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ отварÑнето към Ñвета, пропуÑка научните Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ â€“ Коперник, Бруно, Ðютон, пропуÑка реформациÑта, църковните преобразуваниÑ), пропуÑка забележителни доÑтижениÑта на музиката, живопиÑта, литературата, театъра и филоÑофиÑта. ПропуÑка печата, книгоиздаването и книгоразпроÑтранението. ПропуÑка готиката, барока и клаÑицизма. ПропуÑка века на разума и века на проÑвещението. ПропуÑка индуÑтриализациÑта. ПропуÑка големите общеÑтвени борби и преобразуваниÑ, пропуÑка великите идеи за правата на човека, за гражданÑките (не ÑелÑките) Ñвободи и равенÑтвото пред закона.
Ето за това бива да Ñе ÑъжалÑва и да Ñе проклина (в иноÑÐºÐ°Ð·Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ в Ð±ÑƒÐºÐ²Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÑмиÑъл) оÑманÑкото приÑÑŠÑтвие, оÑманÑкото владичеÑтво, или оÑманÑкото робÑтво, не заради глупоÑтите в читанките. (Ð’ читанките Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿ÑƒÑки не Ñе Ñпоменават, там Ñе казва че европейÑкото възраждане не е започнало Ñ Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ð¾Ñ‚ÐºÑ€Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð½Ð° Колумб, а Ñ Ð²ÐµÐ»Ð¸Ñ‡ÐµÑтвените ÑтенопиÑи на БоÑнÑката църква).
Ðе бива да Ñе забравÑ, че заедно Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ, вÑичко това пропуÑкат и оÑманлийте. И оÑманлийте, и гърците, и румънците, и Ñърбите, и албанците, и боÑненците, и херцеговците, и черногорците.
Ботев и нÑколкото деÑетки възрожденци, будители и проÑветители него е Ñ‚Ñ€Ñбвало да навакÑват вÑичко.
През ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, за деÑетина години Ñамо, Ботев е Ñ‚Ñ€Ñбвало да навакÑа пропуÑнатото от българите през вÑичките тези четири-пет века. И пропуÑнатото през реформациÑта (правоÑлавните Ñкотове), и пропуÑнатото през века на разума (и ти, Боже, на разума), и пропуÑнатото в поезиÑта и литературата, навакÑвал е изоÑтаването в общеÑтвените Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñвобода, равенÑтво и човешките права (плачете за Париж), навакÑвал е пропуÑнатата ренеÑанÑова предÑтава за Ñилата на личноÑтта и Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…, навакÑвал е изоÑтаването в книгоиздаването и печатарÑтвото, пиÑал е веÑтници, превеждал е от френÑки, и е ÑÑŠÑтавÑл задачи дори.
За деÑетина години Ñамо Ботев Ñе е опитал и в много Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ уÑпÑл да извлече, да Ñъбере, да предÑтави, да изрази, да предложи и да разпроÑтрани непознати за Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Балканите доÑÑ‚Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° европейÑката и Ñветовната цивилизациÑ.
Отделен е въпроÑÑŠÑ‚, че от Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ възрожденÑки дух и непомерна дейноÑÑ‚ българите почитат Ñамо въÑтаничеÑко-хайдушките му Ñкитни и неизбежните (а Ñъщо ÑмиÑлени и величави за времето Ñи) националиÑтичеÑки пориви.
Затова от вÑичко, което е напиÑал не бива да Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð½Ð¸Ñ‚Ð¾ дума или запетаÑ.
Ðито пък бива да Ñе притулват ÑъщноÑтни Ñтрани на творчеÑтвото, както Ñе прави Ñега. Да Ñе прикриват пиÑаниÑта му Ñрещу руÑÐºÐ¸Ñ (казашки) ботуш, например.
Ðми пиÑал е Ñрещу Ð¼Ð¸Ñ€Ð¸Ð·Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð·Ð°ÑˆÐºÐ¸ ботуш“, както Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¾ тогавашното руÑко общеÑтво, защото това общеÑтво е било робÑко и мракобеÑно. (Ð’ много отношениÑ, то и Ñега Ñи е такова).
Ðми пиÑал е че, оÑманлийте Ñа проклети, защото наиÑтина Ñа били такива. (Ð’ много Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ вече не Ñа такива).
Ðми пиÑал е, че българите Ñе идиоти, защото наиÑтина Ñа били такива. (Ð’ много Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñега Ñа Ñи такива).
ПредÑтавете Ñи Ñамо на какво невежо, захлупено, назадничаво, затъпÑло природонаÑеление е Ñ‚Ñ€Ñбвало Ботев да натрапва 500 века европейÑко и Ñветовно развитие.
Ð’Ñе едно Ðйнщайн да направи във facebook Ñтраница за Общата Ñ‚ÐµÐ¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° отноÑителноÑтта, поÑещавана предимно, ако не и Ñамо от малоумни хейтъри (Омрази, както им викат на Северозапад), които по никакъв начин не могат да бъдат убедени, че земÑта е кръгла Ñлед като нощем, бидейки Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° надолу, не изпопадат в бездната на проÑтранÑтво-времевите кривини. (Рбе защо ли това ÑÑŠÑтоÑние на неразбиране ми е познато?)...
През вÑичките тези векове на оÑманÑко приÑÑŠÑтвие, българите Ñи живеÑÑ‚ в Ñвоите общини – далеч от общеÑтвените бури, ÑÑ‚ÑŠÐ»ÐºÐ½Ð¾Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ доÑтижениÑ. ЖивеÑÑ‚ като чушки в буркан безметежното Ñи живуркане – Ñгушено, битово, земно, без пориви, възходи или падениÑ, без войни и доÑтижениÑ.
Без възможноÑтта да влиÑÑÑ‚ върху общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ на Ñвета в който живеÑÑ‚.
Ðещо повече. Без надеждата, че биха могли да влиÑÑÑ‚.
Ðещо повече. Без предÑтавата, че биха могли да влиÑÑÑ‚.
Тази предÑтава Ñе поÑъбужда едва през втората половина на 19 век /църковните народните борби/, Ñлед четири века и половина Ñън. Сън дълбок, както Ñе пее и в бунтовничеÑките пеÑни.
Това ÑÑŠÑтоÑние, тези адети, привички и обичаи предопределÑÑ‚ завинаги общеÑтвеното и гражданÑкото поведение на българите. РобÑката пÑихика не е празно понÑтие.
Ðие тук ще Ñи живеем Ñ Ñ…Ð¸Ñ‚Ñ€Ð¾Ñти и далавери (ще крием добитъка в гората, за да пеÑтим от данъка), кметът ще Ñи прокара джаде до къщата, щото ни предÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ влаÑтите, а пък когато дойде пашата, ще му целунем ръка, белким ни направи нÑкой Ñебап – къде чешма (поÑтроена от ÐДСВ), къде Ñпортна зала, къде магиÑтрала от ГЕРБ....
Ðе преди триÑта, или четириÑтотин години, а преди три меÑеца ÑелÑните от Сапарева Ð±Ð°Ð½Ñ (нарочно пиша ÑелÑните), паднаха на колене пред портрета на Бойко БориÑов, белким им уреди нещо Ñи там. ÐаиÑтина изпопадаха на колене – Ñлучката Ñ Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ…Ð° по телевизора, има Ñ Ð¸ в Интернет.
Дойдат ли пък нашите на влаÑÑ‚, дошло му е значи времето да уредим нашата община, нашата махала, нашата рода и въобще нашите Ñи хора. За държавата има кой да миÑли. Пашата, беÑ, Ð²ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¸Ñ Ð²ÐµÐ·Ð¸Ñ€ и Ñултана. Или продължителÑÑ‚ на Ñ‚Ñхното дело – Бойко БориÑов. Ðали това им е работата – да миÑлÑÑ‚ вмеÑто наÑ.
И така е във вÑичките Ñтрани на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, били под оÑманÑко владичеÑтво.
Казват, че ЛевÑки бил закононарушител.
Ðми еÑтеÑтвено е, че е бил закононарушител разбира Ñе. Сега ще ви кажа още трима закононарушители.
Султан Селим Трети, решил да направи нÑкои Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ да замени еничерÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ñки боен корпуÑ, (той вече не Ñе попълва Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ²ÐµÐ½ данък) Ñ Ñ€ÐµÐ´Ð¾Ð²Ð½Ð° Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ западен образец. Удушен.
Султан Ðбдул ÐÐ·Ð¸Ñ (по негово време избухва ÐприлÑкото въÑтание), обÑвил финанÑÐ¾Ð²Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ñ… на империÑта, и по тази причина решил да направи Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð·ÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ западен образец. Убит.
И третиÑÑ‚ – най-големиÑÑ‚. МуÑтафа Кемал Ðтатюрк.
Ð’ÑъщноÑÑ‚ най-големиÑÑ‚ закононарушител и душманин на оÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ðµ бил, и най-големиÑÑ‚ рушител и губител на нейните адети, и на нейното наÑледÑтво е не ВаÑил ЛевÑки, а бащата на вÑички тюрки, МуÑтафа Кемал Ðтатюрк.
Ð’ преобразувателÑкото Ñи ровене, и в желанието Ñи да изÑтърже оÑманÑкото наÑледÑтво от родината Ñи, той Ñтига до там, че забранÑва отколешната оÑмано-арабÑка пиÑменоÑÑ‚, и Ñ Ð·Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¸ Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð°Ñ‚Ð° латиница. Дотам Ñтига, че Ð¸Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма чаÑÑ‚ от архивите на империÑта. Като шега на Ñъдбата, чаÑÑ‚ от тези архиви Ñа ÑпаÑени от българÑки офицери, и тайно прекарани в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ ÐºÐ°Ð¼Ð¸Ð¾Ð½ – това е Ñравнително извеÑтна Ñлучка.
Хайде да Ñи въобразим невъобразимото – Султан Селим Трети, ВаÑил ЛевÑки, Султан Ðбдул ÐзиÑ, ХриÑто Ботев и МуÑтафа Кемал Ðтатюрк като общи Ñъратници.
РвÑъщноÑÑ‚ защо пък да е чак толкова невъобразимо.
Четиримата дейÑтвително Ñа имали нÑкои общи разбираниÑ. Имали Ñа и едно общо виждане (идеал).
Страните им да Ñе отърват от назадничавите, овехтели и пагубни за народите им оÑманÑки табиети, да догонÑÑ‚ Европа, и да бъдат чаÑÑ‚ от Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚.
Разбира Ñе, на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¹ е най-трудно за да Ñе отърÑи, от това наÑледÑтво. Ð¢Ñ Ð²Ñе още не Ñе е отърÑила.
Ðо и Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñе е отърÑила. Ðе ÑъвÑем.
Омраза, раздухвана по примера на националните пориви от втората половина на 19 век е чаÑÑ‚ от това наÑледÑтво.
Едни хора предложиха да Ñе поÑтрои огромен, ама много огромен паметник на ЛевÑки и да Ñе забучи нÑкъде при турÑката граница, та ЛевÑки да гледа Ñтрого към турчолÑта, за да ги плаши като едно време джингибито както ги е плашил, а пък ние, българите, да Ñе гордеем национално.
Турците пък, ако решат и те да Ñе покажат ербап, могат и те на границата, баш Ñрещу паметника на ВаÑил ЛевÑки да издигнат един Ñвои Ñи огромен, ама още по-огромен паметник, примерно на Сюлейман от „при Шипка“ или на адаша му Сюлейман Великолепни.
Пък ние да не им Ñе дадем и да издигнем нов, още по-огромен паметник на ЛевÑки.
Пък те, ако щат да Ñе покажат още по-ербап, да издигнат един още по-нов, още по-огромен паметника на Сюлейман.
И така нататък, докато...ИзÑледователите вече разбраха защо Ñа изчезнали племената от ВеликденÑките оÑтрови. Ðми изчезнали Ñа заради огромните каменни иÑтукани който Ñа Ñи направили. За да изправÑÑ‚ тези иÑтукани близо до брега на морето, на меÑтните хора Ñа им били нужни много дървени трупи, (подлагали Ñа трупите отдолу, та да търкалÑÑ‚ иÑтуканите). И затова Ñа изÑекли вÑички дървета на оÑтровите. Като ÑледÑтвие изворите преÑъхват и оÑтровът опуÑÑ‚Ñва.
Рза какво Ñа им били тези иÑтукани, не е ÑъвÑем Ñигурно.
Може би за да ги види откъм морето нÑкое божеÑтво, или нÑкой баш юнак, та да дойде, и да им оправи а бакиите.
Рможе би иÑтуканите Ñа били издигнати, за да Ñе види, че племето на дългоухите е било по-велико, от племето на къÑоухите. (Или обратното, нÑма значение, но такива две племена е имало на оÑтрова).
Ðо каквито и ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð° има по въпроÑа паметник на какво Ñа Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸Ñтукани, нÑма ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° това паметник на какво Ñа Ñтанали.
Ðа човешката глупоÑÑ‚, разбира Ñе.
Ðма ще кажете, че това е било много отдавна, било е много далеч, нÑкъде по Ñредата на Ð¢Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½ и Ñега такива щуротии не Ñтават.
Ðми не ходете чак в Ñредата на Ð¢Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½, идете в ÑÑŠÑедно Скопие и ще видите дали не Ñтават такива щуротии.
То не Ñи оправило водопроводите, кръÑтовищата и транÑпорта, то не Ñи е изнеÑло боклука, ами Ñтрои каменни иÑтукани на кой ли не, включително на император ЮÑтиниан (sic), та да Ñи повдигне ÑамочувÑтвието.
Ð Ñега да ви кажа какъв би бил най-подходÑщиÑÑ‚ паметник и за БългариÑ, за ОÑманÑката империÑ, и за българо-турÑките взаимоотношениÑ.
Двама души от бронз. Ðма не големи, малки, като Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° площад Славейков, дето децата им викат „чичковците“ а Симеон СакÑкобургготÑки â€žÐ±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð¡Ð»Ð°Ð²ÐµÐ¹ÐºÐ¾Ð²Ð¸â€œ
Да ÑедÑÑ‚ кротко един до друг нÑкъде на българо-турÑката, или на турÑко-българÑката граница, да Ñи приказват, да разтÑгат локуми и да Ñе наддумват.
ÐаÑтрадин Ходжа и Хитър Петър, разбира Ñе. Рможе Ñъщо Хитър Петър и ÐаÑтрадин Ходжа. Рможе ÐаÑтрадин Петър и Хитър Ходжа. Само да не е ЛевÑки и палачите му. Те вече Ñи имат паметници където Ñ‚Ñ€Ñбва.
Преди време вековните врагове Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ предложение на Ñъответните миниÑтрите на културата и образованието, и Ñ Ð±Ð»Ð°Ð³Ð¾ÑловиÑта на ФранÑоа Митеран и Хелмут Кол направиха общи изложби за миналото на двете Ñтрани, за това как едните Ñи предÑтавÑÑ‚ другите, за заблудите и недоразумениÑта, за глупавите Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÑƒÐ±ÐµÐ¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ предразÑъдъците, както и за откровените лъжи.
И хората не Ñе хванаха за гушите, когато видÑха, че в германÑката чаÑÑ‚ на изложбата Карл Велики е предÑтавен като велик германÑки император, а във френÑката – велик френÑки император. СмÑха Ñе.
Преди време двамата големи държавници ФранÑоа Митеран и Хелмут Кол заедно, хванати за ръце отдадоха почит на загиналите при Вердюн.
Сега Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñа вековни врагове. За омраза между французи и германци е Ñмешно дори да Ñе говори. Сега Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа двете водещи европейÑки държави, които имат най-голÑмо влиÑние при определÑне политиката на ЕС.
Ртолкова ли е Ñтрашно и нÐ