СТÐРОРУСКИ ЛЕТОПИСЕЦ ОТ 1672Г.
СъхранÑва Ñе в ÐБКМ под â„– 774.
Превод от руÑки на българÑки: КонÑтантин Каменов
Цитат № 78
При Ñем КонÑтантине царе придоша блъгари чрез река Дунав к братьем." („При този цар КонÑтантин (Брадати; Погонат) при Ñвоите Ð±Ñ€Ð°Ñ‚Ñ Ð´Ð¾Ð¹Ð´Ð¾Ñ…Ð° българите през река Дунав.)
Именно затова в хрониките пише как е поÑтъпил ÐÑпарух Ñ Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ, какво Ñе е договорил ÑÑŠÑ "ÑлавÑните", но не пише какво е правил и за какво Ñе е договарÑл Ñ "траките"
Ð’ÑъщноÑÑ‚, интереÑно - за какво ли изобщо може да Ñе Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð¾Ð¹ ÑÑŠÑ ÑобÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ñи народ при завръщането Ñи в тези земи?
ЙОРДÐÐ (VI в.). За началото u делата на гетите. Ценов, Ганчо.
Произходът на българите и началото на БългарÑката държава. СофиÑ, 1910, Ñ. 8-9. ОÑъвременен текÑÑ‚ на българÑки език: КонÑтантин Каменов.
При превода е ползвано произведението Jordanis. De Origine Aetibusque Getarum. Monumenta Germaniae historiea. V, 30-38.
Цитат № 215
â€žÐ¡ÐºÐ¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð¸ c Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‡Ð°Ðº дотам, където извира ИÑÑ‚ÑŠÑ€ [Дунава] или където Ñе проÑтира МорзианÑкото езеро [езеро в долното течение на Ñ€. Драва]. Ð¢Ñ Ñе проÑтира чак go реките Tupac [приток на ДнеÑÑ‚ÑŠÑ€ - Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð°Ð¼ е град ТираÑпол], ДанаÑтер [ДнеÑÑ‚ÑŠÑ€] и Вагозола [Буг] и go Ð¾Ð½Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñм Данапер [Днепър], и go планината Ð¢Ð°ÑƒÑ€ÑƒÑ [Карпатите], не Ñ‚Ð°Ñ Ð² ÐзиÑ, а една оÑобена ÑкитÑка планина покрай цÑлото МеотийÑко езеро [ÐзовÑко море] и по-нататък през БоÑфорÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº [КерченÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð»Ð¸Ð²] чак до Кавказ и до реката ÐракÑ. След това Ñ‚Ñ Ñе извива налÑво отвъд КаÑпийÑко море до ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° ÐзиÑ; от ЕороборÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½ най-напред във формата на тънка гъба, Ñлед това Ñтава твърде широка и кръгообразна и Ñе проÑтира чак до хуните, алабаните и Ñерите. И тъй, тази Ñтрана СкитиÑ, коÑто Ñе проÑтира далеч нашир и надлъж, граничи на изток ÑÑŠÑ Ñерите, които живеÑÑ‚ в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð¹, и Ñ ÐšÐ°ÑпийÑко море, на запад - Ñ Ð³ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ и Ñ Ñ€ÐµÐºÐ°Ñ‚Ð° ВиÑтула [ВиÑла]. Ðа Ñевер Ñ‚Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð¸ Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½Ð° [БалтийÑко море и Ð¡ÐµÐ²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð»ÐµÐ´Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚ океан], на юг - Ñ ÐŸÐµÑ€ÑиÑ, ÐлбаниÑ, ПонтийÑкото море и долното течение на ИÑÑ‚ÑŠÑ€, който от мÑÑтото, където Ñе влива, до извора Ñе казва ДанубиуÑ[Дунав]."
То еÑÑ‚, гети и гепиди е едно и Ñъщо, а Ð¡ÐºÐ¸Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ теориториÑта, където Ñа живÑли българите, и един от Ñинонимите, които римлÑни и ромеи чеÑто ползват за българи.
ЙОРДÐÐ (VI в.). РапÑкоике. Ценов, Ганчо.
Произход на българите и начало на БългарÑката държава. СофиÑ, 1910, Ñ. 48-49. Превод от Jordanes (поÑоченото произведение).
Цитат № 216
„(Ñ. 230) От Ð¾Ð½Ð°Ñ Ñтрана на тези [агацирите, хуни-акацири], над Черното море Ñе проÑтират Ñелищата на българите, които Ñа извеÑтни по злините, що поради нашите грехове ни правеха. От тук Ñе разпроÑтраниха нÑкога в два народа хуните, един храбър народ. Едните Ñе казват аулциагри, а другите алири [може би тук Ñе крие името на no-Ñетнешните авари; Г. Ц.], които имат отделни Ñелища: аулциагрите - до ХерÑон, където лакомите азиатÑки търговци ноÑÑÑ‚ Ñтоки. Лете Ñе Ñкитат по обширните Ñи полета и Ñе Ñпират там, където намират паша за Ñтадата Ñи. Зиме Ñе прибират по бреговете на Черно море. Хунугарите Ñа извеÑтни Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñта на кожи, които идат от Ñ‚ÑÑ…. Пред Ñ‚ÑÑ… изчезва ÑмелоÑтта на велики хора. Техните първи Ñелища Ñа били в СкитиÑ, покрай МеотидÑкото езеро [ÐзовÑко море]. ИÑториÑта учи, че те Ñа живели в МизиÑ, Ñлед това в ТракиÑ, и поÑле в ДакиÑ, Ñетне над Черно море и че Ñа дошли пак в СкитиÑ."
ЙОРДÐÐ (VI в.). РапÑкоике. Ценов, Ганчо.
Произход на българите и начало на БългарÑката държава. СофиÑ, 1910, Ñ. 65.
Превод от Jordanes (поÑоченото произведение).
Цитат № 217
(Разпределение на народите в Ð¡ÐºÐ¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñлед боевете помежду им Ñлед Ñмъртта на Ðтила - уÑловно название на цитата; К. К.)
„(Ñ. 380-382) Сауроматите, които ние наричаме Ñармати, цемендрите (cemendri) и чаÑÑ‚ от хуните обитаваха меÑтноÑти, които им бÑха отпуÑнати в ИлириÑ, до КаÑтра Мартена (Castrum martenum). От този род произхождат Бливил (Blivilas), дук на ПентаполиÑ, и брат му Фроил, и в наше време патрициÑта БеÑа (Bessa)" (...) Ирнак, един от по-младите Ðтилови Ñинове, Ñи избра за Ñелище за Ñвоите най-крайната чаÑÑ‚ на малка СкитиÑ. Ðеговите братовчеди Емнедзар и Узиндур Ñе уÑтановиха в Брегова Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ (Oescus; ИÑкър) и Ðлм (Almus; Лом). Много хуни Ñе Ñтичаха тук и получаваха Ñелища в РомъниÑ."
(ТекÑÑ‚ÑŠÑ‚ е изваден от книга на Ганчо Ценов и затова вероÑтно древното наименование „РомъниÑ" не бива да Ñе превежда буквално, оÑвен ако не е къÑен Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° произведението.)
Ðтила живее, завладÑва и умира през III-IV век. Ð’ този паÑаж е опиÑано разкъÑването на империÑта на Ðтила Ñлед Ñмъртта му. Ðо тук ÑÑно Ñе опиÑва не Ñамо кои територии получават, но и къде Ñа живÑли преди това. МиÑлÑ, че нÑма ÑмиÑъл да напомнÑм Ñ Ñ†Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚Ð¸ колко пъти древни хрониÑти Ñлагат знак за равенÑтво между хуни и българи и даже ги ползват като Ñиноними.
Ðмиан Марцелин, от ÐнтиохиÑ, ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¥Ð¥VІІ 4, 10-14
С нараÑтването на Ñилите на римÑката държава, още по времето на конÑулите, Марк Дидий, проÑвÑвайки необикновена решителноÑÑ‚, подчинил Ñ‚Ð¸Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð°, които дотогава не били подчинÑвани и бродели в диво ÑÑŠÑтоÑние, като не знаели закони.
Друз пък ÑъумÑл да ги задържи в ÑобÑтвените им граници, а Минуций ги разбил в битката при река Хебър, коÑто извира от Ñтръмните планини на одриÑите, а Ñлед това техните оÑтатъци били доизтребени от проконÑула Ðпий Клавдий в опаÑно Ñражение.
РимÑката флота пък превзела градовете, разположени на БоÑфора и Пропонтида.
След това по Ñ‚Ð¸Ñ Ð¼ÐµÑта Ñе поÑвил пълководецът Лукул. Той влÑзъл в Ñражение Ñ Ð´Ð¸Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ беÑи и по време на този поход разбил хемимонтите въпреки жеÑтоката им Ñъпротива. Под негова заплаха цÑла Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñе подчинила на влаÑтта на нашите прадеди и по този начин Ñлед опаÑни походи били придобити шеÑÑ‚ провинции.
Пърната или предната от Ñ‚ÑÑ…, коÑто граничи Ñ Ð˜Ð»Ð¸Ñ€Ð¸Ñ Ñе нарича Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð² теÑен ÑмиÑъл на думата. Големите градове Филипопол, който в древноÑтта Ñе наричал Евмолпиада, и Ð‘ÐµÑ€ÐµÑ ÐºÑ€Ð°ÑÑÑ‚ тази провинциÑ.
Втората е Хемимонт Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ градове Ðдрианопол, който по-рано Ñе наричал УÑкудама, и Ðнхиало.
След това иде МизиÑ, където Ñе намира градът Марцианопол наречен на името на името на ÑеÑтрата на император ТраÑн, ДороÑтор, Ðикопол и ОдеÑоÑ.
Ðад Ð½ÐµÑ Ñе намира СкитиÑ, в коÑто най-извеÑтните градове Ñа ДиониÑопол, Томи и КалатиÑ.
Крайната Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ðµ Европа, а когато оÑвен не оÑобено големите градове Ñе намират два извеÑтни града Ðпри и Перинт, който по-Ñетне бил наречен ХераклиÑ.
Ð’ ÑÑŠÑедната Ñ Ð•Ð²Ñ€Ð¾Ð¿Ð° Ð¿Ñ€Ð¾Ð²Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð Ð¾Ð´Ð¾Ð¿Ð° Ñе намират градовете МакÑимианопол, ÐœÐ°Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ЕноÑ. ПоÑледниÑÑ‚ град бил оÑнован от Еней, който го изоÑтавил и Ñлед дълги ÑтранÑÑ‚Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ поÑтоÑнно добри Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð·Ð½Ð°Ð¼ÐµÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе уÑтановил в ИталиÑ.
Ð’Ñеобщо признато е, тъй като това поÑтоÑнно Ñе разказва, че почти вÑички люде, които живеÑÑ‚ в Ñпоменатите по-горе облаÑти около планинÑките виÑочини ни превъзхождат Ñ Ñ‚ÐµÐ»ÐµÑното Ñи здраве и дълголетието Ñи. Предполага Ñе, че това Ñе дължи на обÑтоÑтелÑтвото, че тези люде Ñе въздържат от ÑмеÑена храна, а Ñъщо че поÑтоÑнно Ñвежата роÑа Ñ Ñвоите хладни пръÑки укрепва телата им. Те Ñе наÑлаждават на прелеÑтите на чиÑÑ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ·Ð´ÑƒÑ…, а оÑвен това изпитват по-непоÑредÑтвено животворно въздейÑтвие на Ñлънчевите лъчи, преди да Ñе замърÑÑÑ‚ от земните елементи.