ПроÑти, за да бъдеш опроÑтен!
Ðвтор Фетхуллах Гюлен
24.07.2007
ВъпроÑ: Какво означава "Ñвиреп в разпрата"? Възможно ли е в Ñърцата, изпълнени ÑÑŠÑ Ñветлината на вÑрата, да има ненавиÑÑ‚, омраза и враждебноÑÑ‚? Къде е мÑÑтото на прошката и извинението в морала на вÑрващиÑ?
Духът на религиÑта е изграден от обич. Защото Ð’Ñелената е Ñътворена като Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ Ð·Ð° обичта, а Ñветът е нейната рима. Онези, които четат книгата на природата, винаги чуват мелодиите на обичта. Тази обич, коÑто обгръща вÑичко Ñътворено, оцветÑва Ñ Ð±Ð°Ð³Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ Ñи и човешките взаимоотношениÑ. След като човек открие възвишеното в Ñебе Ñи, забележи Ñемената на обичта в душата Ñи и почувÑтва връзката Ñи Ñ Ð¢Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ†Ð°, той започва да възприема оÑтаналите хора като Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° изкуÑтвото на Ð’ÑевишниÑ, интереÑува Ñе от Ñредата, в коÑто Ñе намира, изпитва обич към другите и бива ÑÑŠÑтрадателен към вÑичко.
Ðла душата на нещаÑтника, коÑто не е озарена от Ñветлината на вÑрата, бива завладÑна от ненавиÑÑ‚, омраза и враждебноÑÑ‚. Както Ñе изразÑва и Бедиуззаман, човек, който е заÑлепен от мрака на неверието, възприема Ð’Ñелената като огромен траурен дом, а творениÑта - като ÑъщеÑтва, чужди и враждебни едни към други. И понеже за него вÑички Ñа врагове помежду Ñи, той Ñъщо започва да Ñи Ñъздава най-различни противници. Живее в напрежение, ÑÑкаш Ñе намира на бойно поле и Ñред неприÑтели, и във вÑеки момент Ñтои нащрек. Така че мнозина от онези, които Ñа лишени от вÑра, непрекъÑнато изпадат в параноÑ. И понеже изпитват ÑÑŠÐ¼Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñтрах, такива хора не Ñа иÑкрени в дейÑтвиÑта Ñи, те Ñа лицемери, в Ñърцата им кипи ненавиÑÑ‚ и враждебноÑÑ‚, но въпреки това Ñе показват като еталон за любвеобилноÑÑ‚. Макар да не Ñа убедени в иÑтинноÑтта на ÑобÑтвените Ñи думи, така Ñловоохотливо говорÑÑ‚ за добротворÑтво, взаимопомощ и благодетелноÑÑ‚, че от уÑтата им ÑÑкаш текат реки от мед. И призовават Ðллах за Ñвидетел, Ñ Ñ†ÐµÐ» думите им да звучат по-убедително. Ето как Ñа опиÑани подобни лицемери в Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð½: "Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в Ð·ÐµÐ¼Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ и призовават Ðллах за Ñвидетел на онова, което е в Ñърцата им. Ðо те Ñа най-Ñвирепи в разпрата." (2:204) Ð’ Корана те Ñа окачеÑтвени като "най-Ñвирепи в разпрата".
Ðай-безмилоÑтниÑÑ‚ враг
"Ðай-Ñвиреп в разпрата" означава човек, в Ñърцето на когото нÑма дори и зрънце обич и ÑÑŠÑтрадателноÑÑ‚ и който е "най-безмилоÑтен враг". Въпреки че това коранично знамение включва вÑички лицемери Ñ ÐµÐ´Ð½Ð°ÐºÐ²Ð¸ качеÑтва, в книгите по тефÑир (Ñ‚ÑŠÐ»ÐºÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° Корана - бел. ред.) е напиÑано, че то Ñе отнаÑÑ Ð·Ð° ÐÑ…Ð½ÐµÑ Ð¸Ð±Ð½ Шурайк от рода Сакиф.
Този лицемер дошъл при Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ñ€Ð¾Ðº, мир Ðему, заÑвил, че приема иÑлÑма, демонÑтрирал приÑтелÑки чувÑтва и дал обет за вÑрноÑÑ‚, но Ñлед като Ñи тръгнал, отишъл в един чифлик на мюÑюлманите, запалил нивите и избил животните им. Ето, в Корана хора като ÐхнеÑ, които не понаÑÑли дори животните на мюÑюлманите, Ñа окачеÑтвени Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ "най-Ñвирепи в разпрата". Ð’ Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ ÐšÐ¾Ñ€Ð°Ð½ Ñе подчертава, че Ñ‚Ñхната враждебноÑÑ‚ е крайна и че те напълно Ñа лишени от прошка и ÑÑŠÑтрадателноÑÑ‚.
Извинение и прошка
ИÑтинÑки вÑрващиÑÑ‚ прощава и извинÑва. СвещениÑÑ‚ Коран наÑърчава мюÑюлманите да прощават. Ð’ Корана Ñе извеждат на преден план хората, които преглъщат ÑроÑтта Ñи, не Ñе поддават на омраза и ненавиÑÑ‚, за да ÑпечелÑÑ‚ благоволението на Ð’ÑевишниÑ.
Прощаването е чаÑÑ‚ от характера им. Ð’Ñрващите Ñе наÑърчават да не Ñе отказват от добротворÑтво, дори ако им Ñе Ñтори зло, и да дейÑтват по начин, по който да превърнат враговете Ñи в приÑтели. Ето какво Ñе казва в Корана: "Ðе Ñа равни добрината и злината. ОтблъÑквай Ñ Ñ Ð½Ð°Ð¹-доброто и тогава онзи, от когото те е делÑла вражда, Ñтава като близък приÑтел." (41:34) Както изтъква и Бедиуззаман, най-прекиÑÑ‚ път към надделÑване над врага е да Ñе отговори Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾ на Ñтореното зло. Защото, ако Ñе отвърне ÑÑŠÑ Ð·Ð»Ð¾, враждата ще нараÑне още повече. Дори и противникът видимо да е победен, в Ñърцето Ñи той ще изпитва омраза. Ðо ако Ñе отвърне Ñ Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾, човекът отÑреща може да ÑъжалÑва за поÑтъпката Ñи и да Ñтане приÑтел.
Прощаването е чаÑÑ‚ от морала на Пратеника на Ðллах, мир Ðему. През Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñи живот той е дейÑтвал Ñъобразно ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ñ€Ð°Ð». Пророкът проÑтил на вÑички онези, които по-къÑно приели иÑлÑма, но преди го подлагали на Ð³Ð¾Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ð¼ÑŠÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² Мека, както и на онези, които нападнали мюÑюлманите в ÑражениÑта при Бедр, Ухуд, в битката при Рова Ñ Ñ†ÐµÐ» да ги унищожат. Ð’ Корана това качеÑтво на Пророка Ñе възхвалÑва в Ñледното знамение: "По милоÑÑ‚ от Ðллах ти Ñе Ñмекчи ÑпрÑмо Ñ‚ÑÑ…. Рако беше груб, Ñ Ð¶ÐµÑтоко Ñърце, щÑха да Ñе разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и Ñе Ñъветвай Ñ Ñ‚ÑÑ… по делата! Ррешиш ли [нещо], уповавай Ñе на Ðллах! Ðллах обича уповаващите Ñе Ðему." (3:159