Български > История

Куман съм !!!

<< < (6/19) > >>

pmkASengel:
/831-836/  Маламир

Той бил третият, най-малкият син на кан Омуртаг. С възцаряването му бил пренебрегнат законът, според който престолът принадлежал по право на първородния син. Причините за отстраняването на Енравота (той носел и славянското име Воин) са известни - от младини престолонаследникът проявил склонност към християнската религия, което му струвало короната. Омуртаг посочил за свой наследник Маламир, тъй като бил убеден в предаността му към "отеческите богове". Тъй като Маламир бил непълнолетен, за регент съуправител бил назначен кавхан Исбул.

През 836 г. се навършвали 20 години от мирния договор между България и Византия. Възползувайки се от смяната на владетеля, император Теофил (829-842) предприел поход срещу България и опустошил пограничните земи. Веднага били предприети ответни действия - българска войска начело с кан Маламир и кавхан Исбул навлязла във византийска територия и опустошила околностите на Одрин и Бурдизо (др. Баба Ески). В един надпис на кан Маламир се заявява, че владетелят "придобил голяма слава" в ромейските предели. След това кан Маламир се насочил към Пловдив - в невъзможност да му се противопостави, гарнизонът напуснал крепостта. Споменатият по- горе надпис известява, че Маламир и кавхан Исбул "водили преговори" с жителите на Пловдив вероятно за условията около предаването на града. Градът отворил вратите си пред българските войски и бил включен в границите на българската държава.

Във вътрешната си политика кан Маламир се придържал към заветите на своя баща. Един от надписите му съобщава, че по негово време се извършило водоснабдяването на Плиска по нареждане на кавхан Исбул. Освещаването на водопровода преминало при тържествена обстановка - кавханът го "подарил" на Маламир, а той от своя страна дарил богато аристокрацията. Тържествата приключили с голямо народно веселие - кан Маламир "дал на българите много пъти да ядат и да пият".

Повече подробности знаем за една трагедия, която се разиграла в канския двор - тя е записана от охридския архиепископ Теофилакт през XI век. Още при управлението на своя баща престолонаследникът Енравота проявил особен интерес към един византийски пленник, който при разпределението на плячката се паднал като дял на Омуртаг. Кинам (така се казвал пленникът) бил "великолепен и хубав на вид, а по душевната си красота бил по-славен и по-божествен от своите съвременници" - украсявали го преди всичко добродетелите на истински християнин - така поне твърди Теофилакт Охридски. Напразно кан Омуртаг го приканял да се откаже от Христос - упоритият отказ на Кинам докарал кана до ярост и той заповядал да го "предадат на железен затвор".

След смъртта на Омуртаг Енравота се заинтересувал от съдбата на Кинам и по разпореждане на Маламир той бил издирен, изваден от затвора и предаден на по-големия му брат. Дългите разговори между тях завършили с това, че Енравота се превърнал в искрен и убеден християнин. Когато кан Маламир узнал истината, "бил обзет от ревност за отеческите си богове" и изправил брат си пред съд като "отстъпник на праотеческата религия". Религиозното усърдие на кана било поощрено от обкръжението му, което съзирало в разпространението на християнството опасност, заплашваща самото съществуване на българската държава; Христос бил чужд бог, богът на вечните им неприятели, следователно измяната не се изчерпвала само с прегръщането на християнството. Пред Енравота кан Маламир поставил следното условие: "Или обещай, че ще се отстраниш от чуждия бог, или знай, че на тези (и му посочил палачите) ще бъдеш предаден още днес." Енравота отказал да се подчини и бил посечен с меч по заповед на кан Маламир. Теофилакт е записал (по-точно е да се каже съчинил) "пророчеството", чрез което в предсмъртния си час Енравота предсказал бъдещото тържество на християнството по българската земя и близката смърт на "беззаконния" си брат: "Но и ти сам след изтичането на немного години ще изхвърлиш злочестата си душа, без да се възползуваш с нищо от жестокостта си." Три години по-късно пророчеството се сбъднало - "Животът на Маламир, като продължил три години, бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие." Преждевременната смърт на младия кан едва ли била следствие на естествени причини. Обяснението на Теофилакт Охридски е, че бил "пожънат" от сърпа на възмездието, но това може да се тълкува и като указание, че кан Маламир станал жертва на онези кръгове в България, които не били чужди на християнската религия.

Пресиян (според някои Персиан, 836 – 852) е български владетел, син на Звиница и племенник на кан Маламир. Според Надписът от Филипи е титулован "от Бога архонт" За управлението на Пресиан има изключително оскъдни сведения. От житието на Григорий Декаполит се знае, че през 837 г. смоляните въстанали в пределите на Родопите. Въстанието бързо се разпростряло до Беломорското крайбрежие и на североизток от Солун. Пресиян се възползвал от това и от конфликта между ромеите и арабите на изток и изпратил български войски, които превзели град Филипи и с това напълно прекъснали сухоземната връзката между Солун и Константинопол. По-късно българите завоювали Централна и Южна Македония, както и част от Албания. В завзетите територии местното население се предавало без бой. Византия се възползвала от съсредоточаването на българските сили в Македония и успяла да организира бягството на ромеите, които били преселени отвъд Дунав от кан Крум. Сред тези, които се завърнали във Византия бил и бъдещият император Василий I Македонец.

Успехите на българското оръжие се дължали до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитирало към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, Византия се опитала да настрои срещу тях сръбските племена. През 839 г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухнала война. Кан Пресиян нахлул в сръбските земи, но претърпял поражение. Мирът бил възстановен без териториални промени.
               За разлика от чичо си - хан Маламир Пресиян не преследвал христяните в България


Умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис I Покръстител

Hashashin:

--- Quote from: Marlboro on December 29, 2008, 07:56 ---Бившето име на Мусалла е Тангра.
sled idvaneto na osmanskata imperiq tozi vruh se kazva Mashallah-Musala

--- End quote ---
  Не ме разсмивай приятел. Преди турците не знам как се е казвал върха, ама след като те идват го назовават с името дадено му явно дошлите с тях бедуински племена- Мус Аллах- близко до Аллах на арабски , научи малко арабски преди да говориш. А за другото, че помаците са кумани се разсмях още повече. Аз съм роден във Варна и познавам доста натурални кумани--''гагаузи''. Точно те са старите кумани, на които царете са дали крайморските земи. Още си говорят тюркски, но не турски! Има даже некой старинни тюркски имена, които при турците ги няма. Елате и вижте как изглеждат гагаузите и какви обичаи имат и тогава говорете, че помаците са кумани. Щото между едните и другите общо няма.

Българин:
Баце Балканджия, извинявай, ама недей да смесваш куманите с гагаузите. Вярно е, че са братовчеди, но това не значи, че са един и същи народ.

След освобождаването на България от Византийското владичество, династията на Асеневци постепенно разселва куманите компактно в няколко региона - Габровско, Дряновско, Елена и Златарица, Софийското поле, Граовско, днешните Западни покрайнини и Северна Македония. А една съвсем малка част от тях се заселва дори в Егейска Македония (днешна Гърция). Повечето от тях бързо започват да се смесват с българското население и се претопяват.

Само две-три изолирани села в Дряновския Балкан са били запазили много от куманските си традиции до преди 100 години. Постепенно обаче и те започват да се смесват с останалото население и да се изселват към равнината. Днес в тях почти не живеят кореняци - селата са Кумани и Войници. Последният автентичен куманин в село Кумани почина преди две години, изпуснах го за две-три седмици и страшно много съжалявах, защото исках да запиша от него много неща за местните предания, фолклор и т.н.
Една от прабабите ми - Мяна, е родом от село Кумани, от рода Обрешкови. В началото на 20 век семейството й се заселва в Делиормана. Дъщеря й - баба ми Пенка, все още е жива и ми е разказвала някои неща за селото, макар че никога не е стъпвала там. За съжаление сигурно никога няма да го види, защото е инвалид от доста години и е парализирана на легло.

Ако някой път имаш възможност - иди в село Кумани. Намира се близо до по-голямото село Царева ливада. Оттам пътят тръгва нагоре в планината. В селото има къде да се спи - доста софиянци и варненци накупиха къщи, реставрираха ги и сега развиват селски туризъм. Хората обаче не са някакви търгаши, а много държат да запазят автентичния вид на селото. И са големи патриоти - пред всяка къща се развява голямо българско знаме.

В село Кумани наистина има какво да се види от автентичната куманска архитектура и бит, атмосферата е невероятна.

Hashashin:
Леле, ма немой! Ти и нас ша на искараш кумани бря. Ти вече уби рибата. Тва че балканджиите са кумани не им го казвай, ако искаш да си нямаш проблеми. Нищо куманско нямаме. Село Куманите го знам, ама там са кумани, колкото аз съм френски барон ;)

Subeyi Kurt:

--- Quote from: Балканджия on June 01, 2009, 09:24 ---  Не ме разсмивай приятел. Преди турците не знам как се е казвал върха, ама след като те идват го назовават с името дадено му явно дошлите с тях бедуински племена- Мус Аллах- близко до Аллах на арабски , научи малко арабски преди да говориш. А за другото, че помаците са кумани се разсмях още повече. Аз съм роден във Варна и познавам доста натурални кумани--''гагаузи''. Точно те са старите кумани, на които царете са дали крайморските земи. Още си говорят тюркски, но не турски! Има даже некой старинни тюркски имена, които при турците ги няма. Елате и вижте как изглеждат гагаузите и какви обичаи имат и тогава говорете, че помаците са кумани. Щото между едните и другите общо няма.

--- End quote ---
Nyama tyurkski ezik a ima turski ezik. İma grupa ot Tyurkski ezici no gagauzite govoryat oguzki dialekt t.e. kakto  seldjucite i osmanliite ta i kırcaliite i deliormanliite.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page