Български > Bестник
НОВИНИ - NEWS - HABER
ibrahim65:
Невероятно! Това, което откриха ченгета в ултрамодерна ферма за канабис до Дренково, едва ли го има другаде по света
http://sosnovini.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%81-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-40092.html
ibrahim65:
Вземете Македония от историците! В комплексирани страни като България и Македония историята се свежда до герои и гордости. Затова в Скопие си присвояват Самуил и Вапцаров, а ние се гордеем с Джон Атанасов, пише Ивайло Дичев.
Министър-председателите Заев и Борисов се покланят пред гроба на Гоце Делчев в църквата "Св. Спас" в Скопие
След цялата романтика около Договора с Македония не е лошо малко да се поуспокоим. Какво точно ще изяснява комисията за историята? Да речем, че от комисията се окажат разумни хора и обявят: Да, Самуил, макар да прекъсва тогавашната легитимна династия, продължава да се нарича български цар. Но и: Да, българското царство се измества на запад и се озовава основно на територията на сегашната република Македония. И тогава?
Тук просто има два типа национална идентификация, историческа и териториална. Къде е била заменена глаголицата с кирилица – в българската държава или на територията на днешна Македония? Верни са и двете. Инуитите възприемат Канада като своя, защото територията е изконно тяхна; британската монархия смята, че я е завладяла и превърнала в държава. Когато ѝ изнася, България изоставя историческата легитимация и се представя за наследник на автохтонните траки - това в битка с наследниците на Източната Римска империя, гърците. Същите гърци, които са приватизирали историята на региона, а на нас са оставили етноси и природни красоти.
Връзката между днешните македонци и Александър Велики се държи само на името, оцеляло, криволичейки през вековете. Но не правим ли и ние същото, когато хвърляме мост от държавата на Кубрат към тази от Търновската конституция? Националната идентичност си е такава - бриколаж от подръчни елементи, сглобени в конкретни исторически моменти. В Скопие превеждат Вапцаров, обявявайки го едновременно с това за македонски поет, ние пък се гордеем с Джон Атанасов, който не е имал особено силна връзка с родината на баща си.
Сборът от историческите факти не прави идентичност. Идентичността е нещо повече или пък по-малко - според както го погледнете. Тя е воля да се живее заедно. Историческите факти са суровина, но не причина за националната идентичност. Абсурдно е да мислим, че една комисия от учени може да ви привика: извинявайте, объркали сте се, не сте християнин, а будист. А впрочем точно това правеха с българските турци във времето на т.нар Възродителен процес.
Различни сме
Паметникът на цар Самуил в София
Македония е вървяла по свой път през цялата нова история – изключение са само руската окупация през 1878 и хитлеровата, за която е срамно да си спомняме. Съвременните македонци са различни от нас и „признаването“ на едни или други факти не могат да променят това. Идентичностите първо трябва да се разбират и уважават. Знаете ли колко се обидих, когато през 90-те един френски професор приятелски ми каза: Абе вие всъщност сте руснаци, нали? Нямам нищо против руснаците, дето се казва - по-славна нация от нашата, ама ей на, и до сега го помня. Наши сънародници правят с македонците това непрекъснато и резултатът е тежка омраза. Трябва да почнем с това: да се вгледаме в разликите, ако щете - да пием за разликите помежду ни.
Добрата новина откъм антропологията е, че идентичностите се променят. Не е имало македонци в сегашния смисъл преди ХХ век, а какво точно е значело българин през ХVII век просто не знаем. От една страна днес идентичностите се фрагментират, появяват се баски, донбасци, та даже борци за свободата на измислената Падания по долината на По. Наред с това текат и обратните процеси на окрупняване на идентичностите – като се почне от големите монотеистични религии и универсализма на модерността, та чак до глобалната култура на съвременния свят, където и българи, и македонци в едни и същи дънки пиратстват едни и същи сериали с едни и същи лаптопи.
Паметникът на цар Самуил Скопие
Проблемът ни на Балканите е, че не сме се научили да живеем едновременно в няколко вида идентичности. Общочовешката солидарност, например, която излезе на дневен ред с бежанците, брутално беше противопоставена на националната – ако си българин, трябва да помагаш само на своите; който помага на чужди е предател; или човек или българин. Това звучеше дори от амвона на църквата. По същия начин хората от Пиринска Македония не смеят да се нарекат македонци, освен с уговорката, че всички македонци са българи и обратно. Защото регионализмът се мисли като предателство. И защото още не сме излезли от идентичностното единоначалие от времето на националното строителство.
Оттук абсурдната ни ситуация с Македония: не може хем да сме различни, хем - по-близки отколкото, примерно, с унгарците. Трябва едните да наложат своето единоначалие на другите. И понеже победител в това глупаво перчене не може да има, влачим се така десетилетия.
За комплексираностите ни
Европейският съюз десетилетия наред опитва да гради наднационална идентичност чрез проекти, които поставят ударението - наместо върху историята на войните - върху мирното всекидневие, търговията, културния обмен. Тази политика беше много успешна за помиряването на Франция и Германия, но май не напредна много с Германия и Полша. Още по-неуспешна ми се струва, че ще бъде тя между комплексирани страни като България и Македония, където историята се свежда до герои и гордости. За да не отпочваме темата за признаването на собствената вина, задължителна за всяко сближаване: нашата - за пронацистката окупация, тяхната – за антибългарските гонения преди и след нея.
Проф. Ивайло Дичев
Много по-успешна обаче се оказа една съвсем друга европейска политика, на пръв поглед без връзка с идентичностите, а с по-практични неща: мобилността. Ако нещо прави хората от нашия континент европейци днес, то не е знанието за това чий точно крал е бил Карл Велики. То е в естествеността, с която човек тръгва да търси късмета си в Ирландия, почва бизнес в Испания, намира си брачен партньор в Румъния или просто се шляе из парижкото Маре. Навсякъде е малко различно, но вътре - в позната рамка. Не ви говоря колко процента се чувстват какви, а за усещането на европееца, който се връща от Индия и е готов да прегърне митничаря на първото европейско летище – защото е усетил, че вече е у дома.
„Поколение Еразъм“ наричат тези млади европейци, които прекарват част от следването си в друга европейска страна. Не ни ли трябва нещо такова с Македония? Не европейският Еразъм, а мощна двустранна програма за обмен на всички нива, професионални стажове, гостуване у семейства au pair. До ден-днешен наблюдавам как на конференции хората от бивша Югославия функционират като група – клаха се, ругаха се, и пак се търсят. Защо ли? Защото дълго време са правили неща заедно.
Нека помълчат
Просто трябва за известно време „романтичните“ историци да помълчат – нека тръгнем към сближаването прагматично, ако щете с цинизма на социалните науки - през правенето, не през дърдоренето.
http://m.dw.com/bg/%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-39946040
ibrahim65:
ПЕТ НЕУДОБНИ ФАКТА ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ
Повечето учени смятат, че произходът на името българи трябва да се търси в Азия. В древността, част от дедите ни наистина са се заселили далеч на изток, но това не дава право на никого да дефинира прародината ни край Алтай, или пък край Памир.
Потомците на англосаксите са се разпространили из Америка, Австралия, Нова Зеландия, Британия, владели са и Индия дълго време, но всеки образован човек знае, че мястото, в което англосаксите са се оформили като народ се намира в земите на Северна Германия и Южна Дания. Всички останали територии са просто колонии на англосаксите и техните потомци.
Името на нашия народ бива свързано с Тракия, Приазовието, Британия, Гърция а и Индия. Нека разгледаме подробностите и да разберем как точно стоят нещата, къде най-рано са споменати хора, чието название е станало основа за етнонима българи.
В далечното минало, на юг от Хималаите е живял народ, влезъл в историята под името баргава/бргу. Индийците считат баргава/бргу за полубогове и казват за тях, че са бойци-колесничари, че са донесли огъня, свързвани са и с брамините. Последното е много интересно защото неотдавна проведено генетично проучване показа, че брамините се различават ярко от дравидското население на Индия. За разлика от говорещите тамилски език, телугу и т.н., брамините са носители на маркерите J2, G2, E, R1a.
Това означава, че предците на арийците брамини са дошли от най-вероятно от Балканите защото тази комбинация от маркери е езкотична за населението на Средна Азия. Понеже около 56% - 60% от хората у нас са носители на маркерите J2, G2, E, R1a, то нашите деди се явават най-добрия кандидат за спътниците на тракиския бог по време на похода му за далечната Азия.
Излиза, че историите за идването на Дионис в Индия не са плод на фантазия, а предаване на реални събития – де факто появата на арийците на юг от Хималаите. Явно ненапразно Луций Ариан твърди, че Дионис е създал индийската цивилизация. Ако към тези факти добавим и това, че Ария е най-старото име на Тракия, то нещата си идват на мястото и става ясно кой е мистериозния народ баргава. Това са наследниците на хората, които тракийския бог (всъщност обожествен цар) оставя в земите на юг от Хималаите.
Не е никак трудно да се разбере кои са тези стари балканци, които в незапомнени времена идват в Индия и създават ранната култура на страната, но разкриването на самоличността на въпросните преселници показва, че официалната историография е просто сбор от угодни на чужденци измислици. Това поражда и нежеланието да се говори по този въпрос.
Данни обаче има, те са откъслечни, но съберем ли ги в едно, ще се получи нещо интересно. Макс Мюлер свързва името на народа баргава, познати и като бргу, с название на хора споменати от Омир – това са участвалите в Троянската война флегии. Според Мюлер, флегии е гръцкото представяне на бргу, баргава: “Few scholars would deny that Phlegyеs is the correct representative of Bhrgu in Greek”. Ясно е, че гърците са предали звука Bh като Ph, а това означава, че правилното име на флегиите е блегии, или бльгии. Става дума за едни и същи хора, чието название е предадено по различен начин от различни хора – индийците и гърците.
Това не е просто спекулация, не е волно предположение, има предания, в които се разказва, че представители на народа флегии (бльгии) придружават Дионис в похода му до Индия. Става дума за царя на флегиите (бльгии) Форба, който със сигурност не е тръгнал сам, а е взел със себе си най-добрите си бойци.
Както споменава Мюлер, флегии (бльгии) и баргава/бргу имат едно и също значение. Баргава идва от барга (भर्ग), а тази дума притежава смисъл сияние, блясък. Флегии идва от φλέγω-горя, сродна е и φλεγῠρος-горящ, пламтящ. Виждаме, че немския филолог в никакъв случай не е преувеличил сравнявайки баргава с флегиите (бльгии), наистина се касае за едни и същи хора.
Освен това, според изследователя Робърт Бък, флегиите спадат към тракийската общност, следователно и баргава са траки – тези траки, които Дионис довежда в Индия. Те са хората, благодарение на които типичната за за нас българите комбинация се среща при брамините - потомците на арийците.
Древните балканци, които колонизират Северна Индия, са оставили следи и на друго място. Това е Приазовието, там където Теофан и Никифор локалират Стара Велика България. Лингвистите Олег Трубачов, Александър Шапошников и др. свързват планинското название Болгатур с арийската дума балга/барга, чието значение е блясък: “Ороним, ск. Балготур, Болгатур (Гурз.) (Крым. КУГК 1985, 84). Скорее всего, результат адаптации аборигенного названия *balga-tūr виноязычной среде по типу Махульдур и Чалтура. Предп. из индоар.*balga-‘блеск’, ср. др.-инд. bhárga, bhálga”.
Олег Трубачов смята, че в дълбока древност арийците са обитавали Черноморските степи. Това несъмнено е така, но към владенията на гордите бойци-колесничари трябва да се добави и Тракия. Реално, нашата земя и територията на Украйна са били дом на хора от един и същ произход поне от шесто хилядолетие пр. Христа. Доказателство за това са сходната керамика, идолна пластика, типове жилища, погребения, а и обичаи като изгарянето на старото селище преди да бъде основано ново.
Тракия е и мястото, от което народ наречен болги потегля за Британия където ще стане известен под името Fir Bholg (fir означава буквално мъже, народ). Това сведение е било добре известно в миналото, споменато е навремето в енциклопедия “Британика”: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”- (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).
Свързването на създалите първите закони на Ирландия болги с Тракия е само по себе си интересен факт, но има още нещо, което е от голяма важност. По-горе бе посочено, че баргава и флегии (бльгии) означава едно и също – светли, сияйни. Думата болг от своя страна е обяснима с древния корен болг-светлина, сияние. Александър Макбейн представя връзката с лат. fulgeo-светя, сияя и др.: “ boillsg -gleam; *bolg-s-cio-; Latin fulgeo, shine, English effulgent, Lithuanian blizgù, glance, shine, English blink, Indo-European bhleg, *fulgeo.
Лат. fulgeo пък е сродна на φλέγω-горя, латв.balgans-светъл, санскр. bhárga, bhálga-сияние, а и на българските думи бял, благ. За благ се знае добре, че нейното ранно значение е светъл, лъчезарен– БЕР, с.52-53.
Нека обобщим казаното до тук:
1.В Индия е живял народ с име баргава/бргу, чието име означава светли, сияйни.
2.Омир локализира в земите на Гърция народа флегии (бльгии), които Робърт Бък определя за траки, а Макс Мюлер твърди за името им, че то е гръцкото предаване на баргава/бргу.
3.Виждането на Мюлер се потвърждава от легендите за Форба – царят на флегии (бльгии) и придружител на Дионис по време на похода му към Индия.
4.Името на българите няма как да се е появило в Приазовието през ранното Средновековие, или късната Античност. Топоним с елемент болг съществува на п-в Крим още от времето на Бронзовата епоха, когато мястото е било дом на арийците.
5.Народ, чието име съдържа елемент болг е обитавал Тракия в дълбока древност и от това място част от болгите, наречени от ирландците Fir Bholg идват на Британските острови.
Тъй както генетичното проучване на индийските брамини показва, че част от предците им са дошли от Балканите, така благодарение на друго генетично проучване стана ясно, че част от дедите на ирландците са дошли от Източна Европа. Явно народът Fir Bholg не е измислен от ирландските монаси записали старите предания, иначе няма как да си обясним присъствието на гени типични за балканските народи сред населението на Ирландия. Няма как да си обясним и големия брой археологически находки намерени на Британските острови, но имащи прототип в Тракия.
Хората наричани баргава, флегии (бльгии), Fir Bholg (болги), имат едни и същи корени, една и съща прародина – Балканите. В различни периоди от време, старите балканци, чиито наследници сме ние, са колонизирали различни области на Европа, а и Средна Азия, така както след векове ще направят римляните и англосаксите.
Представените тук данни показват, че отъждествяването на старите българи с най-старото цивилизовано баланско население познато в историята като траки, не е грешка както смятат нашите учени. Докато траки е название ползвано от римляни и гърци, то болги, бльгии, бльгари, блъгари, болгари, българи, са варианти на самоназванието на предците ни, или по-точно на част от тях – най-вероятно представители а групата на мизите, явяващи се най-многолюдната група от древните балкански народи.
Древното име на предците ни има значение светли, сияйни и може да се сравни с латв. balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, санскр. bhalga/bharga-сияние, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен.
Всъщност това се знае отдавна, но поради политически причини, поради това, че езиковедите са били заблудени от историците, Макс Фасмер не е могъл да каже цялата истина, а само част от нея - “Если бы можно было предположить для слав. *bolgъ знач. «прекрасный, лучезарный», то мы могли бы допустить родство с лат. fulgor, flagrō «горю, пылаю, накаляюсь», которое сопоставляется с др.-инд. bhárgas «лучезарный блеск», bhŕ̥gavas мн. «полубожества — воплощения молнии», греч. φλέγω «горю»…”
Ако в днешните по-необременени времена Фасмер разполагаше с всички данни, той несъмнено би заключил, че арийските баргава, споменатите от Омир Φλεγύες (бльгии), Fir Bholg, са названия на хора от един и същ произход, като названията притежават значение светли, сияйни и се явават древни варианти на етнонима българи.
Дано скоро да дойде времето когато учените ни ще успеят да се освободят от завладелите съзнанието им догми и въз основа на новите данни ще съобщят, че сме потомци на най-древния цивилизован народ, на хората, които са повлияли гърци, римляни, келти, индийци и не на последно място своите съседи и роднини.
Докато този момент дойде, ние не трябва да спираме с търсенето си на истината, с проверките и настояването новата информация да бъде взета под внимание. Не трябва да спираме и със стремежа си към самоусъвършенстване. За да имаме правото да се наречем българи, т.е. светли, сияйни, ние трябва да бъдем такива в действителност.
Използвана литература и пояснения:
1.F.M.Müller, Contrubutions to the Science of Mythology, Vol.II, Longmans, Green & Co, London, 1897; W.J.Wilkins, Hindu Mithology, Vedic and Puranic Texts, W.Tacker & Co Ltd, London, 1882;
2.R.J.Buck, A History of Boeotia, The University of Alberta Press, Alberta, 1979;
W.Ridgeway, The Origin of Thragedy with special reference to the Greek Tragedians, Cambridge University Press, Cambridge, 2015;
3.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, London, 1833;
4.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
5.О.Н. Трубачев, Indoarica в Северном Причерноморье, Изд.Наука, Москва, 1999;
8.Языковые древности Северного Причерноморья
boillsg -gleam; *bolg-s-cio-; Latin fulgeo, shine, English effulgent, Lithuanian blizgù, glance, shine, English blink, Indo-European bhleg, *fulgeo.
10.Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера:
“Если бы можно было предположить для слав. *bolgъ знач. «прекрасный, лучезарный», то мы могли бы допустить родство с лат. fulgor, flagrō «горю, пылаю, накаляюсь», которое сопоставляется с др.-инд. bhárgas «лучезарный блеск», bhŕ̥gavas мн. «полубожества — воплощения молнии», греч. φλέγω «горю»…”
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=94676
ibrahim65:
Болници в София отказаха на онкоболна, пратиха й линейка от Турция
Откарали жената в клиника в южната ни съседкаСедем столични болници са отказали помощ на онкоболна жена. Това твърдят роднините на 39-годишната Мариянна Цакова от Габрово.
Преди около година Мариянна разбира, че има рак на шийката на матката с разсейки в черния дроб. Благодарение на стотици добри хора, семейството й успява да събере 30 000 лева, необходими за лечението и операцията й в клиника в Турция.
[/color]Всеки ден една жена в България умира от рак на маточната шийка
Преди две седмици обаче жената [/font][/size]получава усложнения. По това време тя се намира в София при своите родители. В седем болници отказват да я приемат, въпреки състоянието, в което се намира.
[/color]Шестокласничка дари косата си на жена, болна от рак (ВИДЕО)
„Във ВМА, „Пирогов”, „Токуда”, „Сити клиник”, Онкологията в „Дървеница”, Александровска болница и „Майчин дом” – тотален отказ. Навсякъде отказват да я приемат за преливане на кръв – отказват лечение. За тях, това е следствие от заболяването. Дори от онкологичната болница ни казаха, че няма как да я приемат, защото приемите са само планови и трябва първо да мине през контролен преглед и ако лекари се съгласи – да я приемат”, разказа съпругът на Мариянна – Андриян.
„На 23 септември се принудихме да се обадим в Турция, където основно й върви лечението. От Турция изпратиха линейка за около 5 часа, след което я откараха обратно там”, съобщи Андриян. Мариянна все още е в Турция. На 29 септември тя е претърпяла успешна, спешна операция и в момента се възстановява.
От Александровска болница обясниха за NOVA, че отказали да приемат Мариянна, тъй като в болницата нямат АГ-отделение. "Колегите са насочили близките и пациентката към "Майчин дом" за осъществяване на АГ-консултация по повод карцинома на матката, който имала пациентката. При пациентката са извършени всички медицински дейности, които изисква Спешно отделение при прием на пациенти и по отношение на диагностичният процес", обясни проф. Атанас Темелков, началник-клиника по анестезиология и интензивно лечение в болницата.
От "Токуда" и "Сити Клиник" съобщиха за NOVA, че и в двете лечебни заведения не е търсена медицинска помощ на 23 септември.
"Категорично се разграничаваме от твърденията за отказ от лечение в "Аджибадем Сити Клиник" "Токуда" и Онкологичен център на 23 септември 2017 година. И в двете ни лечебни заведения не е търсена медицинска помощ на този ден. Последното посещение на пациентката в "Токуда" е на 7-ми септември тази година, когато са извършени консултации, лабораторни и образни изследвания, както и са дадени насоки към проследяващия й онколог", коментираха от лечебните заведения.
От Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология съобщиха, че случаят на жената не е изисквал спешен прием.
Проверка по случая правят в „Пирогов”, ВМА и Майчин дом.
https://nova.bg/news/view/2017/09/30/194339/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/
[/color][/font]
Marlboro:
Pitam q "Кои са българите", a tq otgovarq na vapros s vapros.
-"Кои са българите от България?"
Jyrnalistke ne te pitam " koi sa balgarite ot Balgariq", a te pitam "koi sa balgarite"- toest bulgar-turkite, osnovatelite ? (specialno Az ne sum ot "izmislenite balgari" ot Balgariq, i nikoga ne sum se chyvstval takuv i ne iskam ) zashtoto prichite i ti gi znaesh !!!
Nqma "balgari" chak do 19 vek gospojo jyrnalistke predi da se izreve Paisii (garkoman 'shtoto dedite my ne sa doshli s Ashbara han ot roda Dylo) "O Urode, poradi shto se sramyvash da se nazovesh , bOlgar".
Do 7 vek ima robi po Rimo-vizantiiski teritorii, ot 7-mi do 10 vek ezichnici vqrvashti v Tangri (edinniq nebesen bog Allah) bulgar-turki zavladqvat Rimo=vizantiiski zemi . Ot 10 do 12 vek otnovo Vizantiisko robstvo i ot 12 do 14 vek sa kymani turki } predi izdavaneto na ferman ot Syltana za otdelqne na hristiqni s "Balgarska" Ekzarhiq ot Gracka Patriarshiq (predishi hristiqni sa celyvali krakata na Syltana, vie dneshnite "balgari" sashto ne hodite na groba my da celyvate krakata ?)
Prichinite sa politicheski i religiozni za da ne se chyvstvat hristiqnite religiozno kato garci i politicheski kato sarbi.
Do 19 vek vseki hristiqnin znae dedite si, koito ne sa doshli s bulgarite na kon s Ashbara han ot Aziq.
Nie znaem zashto predcite na Ashbara han ot roda Dylo s tamga na Ashina, kato Korym i generalite my Disceng, Dokum i Tcog taka i sina my Omyrtag presledvat vizantiiski hristiqnski naslednici doshli ot razlichni posoki s ralzlichni ezici i kltyri v razlichni vremena i vekove p. n. era po bivshi Rimo-vizantiiski teritoriii i zashto gi gonqt ot predelite na Tyna -Bylgar (dneshna Balgariq), i vie jyrnalistite znaete i Evropa znae i v izvestnite yniversiteti stydentite znaqt.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version