Български > Дискусии

Помаците - какви са били ?

<< < (278/325) > >>

ibrahim65:
 subigi kurt абе аз не разбрах какви са били и те незнаят казват че са били тяхни......а сега са комшии.
Но мие интересно ако този въпрос се зададе в България дали ще намеря отговор аз лично се съмнявам.
Освен ако не попадна на Расате да ме метне нещо.....

Mariana:

--- Quote from: subigi kurt on December 04, 2011, 19:54 ---Ибрахиме, отговори им че булгарите са вся и всё па белким кандисат.

--- End quote ---


По отношение на т.нар. прабългари (т.нар., за да се различават от народа, който се образува след създаването на Дунавска България) може би историците трябва още да се поровят и като съгласуват между себе си хипотези и проучвания, да го представят и на по-широката публика, която може да се обърква от многото хипотези. А когато непрофесионалисти (и аз съм такъв, впрочем, не съм историк) цитират и четат най-различни източници с различни наименования на еди кой си хронист или писар на еди кой си император, те също може да се объркат - понеже всички тези хронисти от доста отдалечени от нас времена не са разпомагали с толкова много информация и възможност да сравняват на наименованията, които едни народи са давали на други, които наименования често не са съвпадани с наименованията, които последните са имали сами за себе си и пр.  (Каквито възможности са се появили доста по-късно, в доста по-близко до нашето време, и ги има сега.)

Във всеки случай нещата никак не са прости. А другата беда е, че собствените източници - т.е. това, което българска средновековна държава, основана по тези земи е оставила като извори за собствената си историческа памет, е разпиляно, изчезнало, недостатъчно. Поне по отношение на за времето преди Аспарух да основе тази държава на Дунав, но и не само.  Дори един основен източник, т.нар. Именник на българските канове или князе, е препис, намерен в някакъв сборник от руски учен през ХVІІІ век, ако не ме лъже паметта. Но ако вмеме предвид дори само този, запазил все пак понякакъв начин, макар и чрез преписи, писмен паметник, ще видим, че тези българи, т.нар. пра, са наричали себе си с това название. И държавите - или поне три от тях - са наричали с това име - България. Както и да са ги наричат тук, на Балканския полуостров, византийските хронисти примерно, те самите едва ли са се интересували много от това. А за онези, които са основали държава на Волга, други хронисти и пътешественици, арабски примерно, като ибн Фадлан, са използвали същото название.

Споменатите по-горе три държави са т.нар. Стара Велика България, т.нар. Волжска България, както и тази, която Аспарух основава на Дунав. Във всяка от тези държави населението не се е състояло само от т.нар. прабългари (по-късно, за удобство от историците, както вече споменах, т.нар. с представка "пра"), имало е етническа и племенна пъстрота. Но те са били държавнотворният фактор, имали са опита и знанието да създават и ръководят държави, имали са своите аристократични родове, създавали династии и т.н. (Известно е, че Аспарух, или Исперих, Испор, Еесперих - каквито варианти на това име се срещат в различни източници - е бил от рода Дуло.)

Колкото до езика на древните българи, той разбира се не е бил като този на славяните. Но и  днешният, както и в средновековният варинат на българския език на народа, образувал се с доста значително славянско участие по тези земи (и не само славянско разбира се), има някакво не само лексикално (т.е. някакъв брой останали и до ден днешен думи) влияние от езика, на който са говорили Аспарух, Кубер, Котраг и пр.

Така или иначе, каквито и точно да са били древните българи, каквато и да е била точна картината на населението, когато се основава Дунавска България, и както и да се формира по-късно езикът и етногенезата на народа, наричащ се с името български, преди завладяването на полуострова от Османската империя не е имало въобще наименование помаци например и това е известно. Това наименование се свързва не с етнически произход, а с приемане на исляма, на религиозно вероизповедание. А ако помаците са били примерно печенези, кумани или не знам какви други - каквито версии съм срещала - те просто нямаше да говорят и да съчиняват песните си на български. (Имам предвид тук разбира се езикът, който под давление на славяните надделява в средновековна България, и който има литературна, книжовна форма.  Езикът на древните българи за съжаление няма такава - ако имаше, вероятно щяхме да знаем доста повече за тях.)

Ако не славянски наречия, диалекти и пр. са се говорили от по-голямата част от населението в тази държава - ако се е говорил повече, масово, езикът на Кубрат/Курт/ и Аспарух - то езикът на древните българи щеше да е вероятно и този, който щеше да остане. И той щеше да развие литературна, книжовна история. Във всеки не той, а създаденият на основата на славянски говори български език, е развит, писан и говорен достатъчно преди започването на османския период; той е и този, който се е запазил пет века, по времето на империята. Този е езикът, който единствено може да се нарече майчин не само за българите, но и за помаците. Просто се е установил, развил,  запазил доста преди да се появи самато название помаци.

Дали това название обозначава население - имащо преди дали християнска, дали еретическа спрямо християнстовото, т.е. богомилска, дали езическа вяра - е отделен и спорен въпрос. То се появява като локално название за общности от хора, приели исляма след идването на Османската империя. Това население при идването на империята не е говорило на езика на разни по-малки етнически групи, които изчезват по някое време, претопяват се като отделна идентичност - като кумани или печенеги и пр. Ако е било така - ако е било етнически и езиково различно от онези, които не приемат исляма по времето на империята - от това щяха да са останали все някакви естествени следи.

ibrahim65:
Госпожа Mariana принуждаваш ме да ти целуна ръката
не случаино ви казвам да не се одалечавате много от тук
за разлика от други съфорумци винаги изчерпателна
изкрена и достоина имено от това имаме нужда.

Но  до ден днешен съществуващата история и малките деца знаят че е скалъпена.
Това го опровергават и самите Българи някой от който твои приятели.
Като апелират за някакви пет лъжи а според мен педстотин и пет.
А за новата сами се опровергаваш като казваш че....
като извори за собствената си историческа памет, е разпиляно, изчезнало, недостатъчно.
Тогава как ще се пише тя и от кого какви извори и источници ще се ползват.
Днес научих че името на България е била Турска дума за това какво ще кажете.
България, която Аспарух основава на Дунав доста хора това го отричат
защото няма доказателства и защото е бил хан България от хан лие основана.
Расъждавате по ПОМАШКИЯТ език и  следи следите бяха доста грижовно заличени защо ли....

EvroPOMAK:
Тези дни по един от каналите на "Discovery channel", май излъчиха някакъв документален филм част за историята на Европа и Балканите където подробно описаха нашествията на персите през 7 - 8 в. по направление Констатинопол - подножието на Родопите за завземане на Солун, та май, че точно през това време нашите по-стари Помаци (Траките) са направили срещи, опознаване, първоначално приемане на исляма и други подобни неща, където постоянно се спори тук - кога, как и защо Помаците са станали Помаци, но е ясно, че молко повече трябва да се опознават и чуждите източници за по-старата история на Балканите и по конкретно на Помашките райони, ако някой иска съвсем точно да разбере - какви, защо и нещо ново за онези най-стари Помаци!  ::)
А, иначе за сегашните Помаци, които са се определили за Помаци, това едва ли е най-важно, а и то все някога може да има значение, когато имат повече време и повеча пара, да правят тези независими проучвания, но и това време може да дойде, ако до тогава местните шовинисти съвсем не ги "възродят" и не им заличат всичко различно от съзнанието което им е набивала в главите комунистическата панславянистична измислена история.  8) :) ;)

Фита:

--- Quote from: Mariana on December 04, 2011, 18:55 ---
Всъщност, диспут във връзка с триезичната догма има и във Венеция, а и на други места.

"В 867 г., на път за Константинопол, за да получат указанията на новия василевс Василий I, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка, подкрепящи триезичната догма и защитава правото на славяните да имат имат богослужение на родния си език." (Из Уикипедия.)

--- End quote ---

Разпитвал съм италианци и всички там се отнасят с особена почит към името на Канстантин-Кирил. В Сан Клементе съм влизал и мога да кажа, че е забележителна църква. Имах време и същия ден отидох да видя  Санта Мария Дел Маджоре заради капелата Сфорца, която Микеланджело е проектирал. Там пък разбрах, че една от картините горе се отнася точно до церемонията, в която папа Адриан II посреща Кирил и брат му Методий.
......"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие не влязвате, та не оставяте да влязат в него, които искат да влязат.".........
   Явно е един от най-надарените умове на епохата, а същевременно и млад. Бил е едва 40 годишен по това време. Ползата на Ватикана тогава също е била голяма защото той не е прекарал малко време в града. Проповядвал е в много църкви и си представям какъв интерес е имало към него от гражданите на Рим. Винаги съм смятал, че точно заради тази му известност папата е настоявал да не бъде отнасян обратно във Византия, а да бъде погребан там. Въобще, славянското племе е извадило голям късмет, че точно този мъж се заема с тяхната защита.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page