Български > Религия и мистика
За религиите.
Turas:
ХРИСТИЯНСТВО
„Люби ближния си!”
„Не убивай!”
„Аз съм пътят, истината и животът.”
„Блажени плачещите,
защото те ще се утешат.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
ОРФИЗЪМ
„Мой бог е любовта.”
„Кръв не проливай!”
„Познай себе си и ще познаеш Вселената и Боговете!”
„Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички” – това е мотото на Орфей. Орфиците вярвали, че ако водят чист, добродетелен и хармоничен живот, ще се слеят
с божественото.
За траките 24 декември е Денят на Дионис, който също е Син на Бога, символизиращ плодородието и обновяващата се природа. Ето защо апостол Павел и евангелистът апостол Лука намират толкова благоприятна почва за разпространението на новата вяра при траките в гр. Филипи и Никополис ад Нестум. Името на Бога е друго, но много от нещата съвпадат, а и Исус толкова много им напомня за тракийския Орфей, който казва „Мой бог е Любовта”, а първият му закон е: „Кръв не проливай!”
Първите християнски мисионери при траките Карп и Ерм сравнявали християнството с орфизма. Появила се икона със Св. Орфей. Но после те забелязали, че Орфей става при траките по-популярен от Исус и иконата на Орфей била изхвърлена. Записано е: „И траките като губеха езическата си вяра, забравяха и езика си. Бе забранено да произнасяме името на Орфей, но ние скритом пеехме песните му.”
След като християнството става държавна религия по времето на Константин І Велики тръгват мисионери и към Родопите. Тук бастионът на древната вяра е земята на бесите – Северозападните Родопи.
Александър Арнаудов смята, че „под Северозападни Родопи разбираме частта от Западните Родопи, заключена от р. Яденица и седловината Юндола на Запад, долината на Фотинската река на Изток, Доспатската котловина на Юг и Тракийската низина на Север” . Според Ал. Арнаудов:
„Най-старите обитатели на Северозападните Родопи според писмените известия са траки от племето беси. Това е било едно от най-войнствените и най-известни тракийски племена, населявало и част от Тракийската низина.”
Арнаудов смята, че покръстването на бесите започва след 366 г. от епископ Никита от Ремесиана (Бяла Паланка). Никита от Ремисиана е роден около 335 г. През 366 г. той е бил на 28 г. и е получил високо образование в Рим, проповядвал е в Солун, Филипи, Епирския бряг и Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Вече като прославен мисионер и дакийски епископ е бил изпратен от Рим при бесите.
Шали:
--- Quote from: havaika on December 21, 2011, 19:09 --- И да не намеквате,че като не желая децата ми да коледуват,че сме врагове на Родината ни ::) ???
И тъй като постоянно натрапвате религиозни наставления ...
--- End quote ---
Не намеквам каквото и да било, Вие разбирайте както можете.
В останала част от поста Ви не се разпознавам, така че няма как да Ви отговоря. Нищо не натрапвам и никога не съм писала за Православие в този форум без да е имало конкретно питане. Изобщо не знам за какво иде реч в изказването Ви.
Turas:
Според биографа на Никита Ремесиански епископът на Нола Павлин бесите са приели християнството около 396 г.
Тази дата е приемлива, защото през 391 г. Теодосий I Велики забранява езичеството и езичниците са преследвани. Никита Ремесиански живял и проповядвал десетки години сред бесите. Той написал 6 книги за оглашените във вярата:
първата е за готвещите се към вярата;
втората – против езическите заблуждения;
третата – за вярата във Височайшето същество – Бог;
четвъртата – против родословието;
петата – за символа на вярата;
шестата – за жертвата на пасхалния агнец.
Запазена е изцяло петата книга и части от останалите. Написал е още “За падналата дева”, с което призовава към покаяние и “Te Deum”.
Никита Ремесиански е предизвикал дълбока промяна сред бесите. Той е въздействал не само с проповедите, но и с начина си на живот. Той бил образец на мисионер. За резултата от дейността му пише Св.Павлин от Нола: ”Каква промяна ! И колко е достойна тя ! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси – труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се криел разбойник, сега се подвизава праведник”.
Около дейността на епископ Никита има някои спорове. Преди всичко той е епископ на Дакия и някои изследователи се съмняват, че е могъл да обиколи целите Родопи: ”Описаните от еп. Павлин събития несъмнено се отнасят за региона на Родопите, които са били родината на бесите, но тук възниква въпросът: Обхващала ли е мисията на Св. Никита целите Родопи или само северозападната й част, която е била в близост до Дакия?” Отговорът на този въпрос е лесен – като се има предвид, че територията на бесите е Северозападните Родопи, не е било необходимо да обикаля целите Родопи.
Gelina:
Що е диалог?
В тълковния речник думата диалог е разтълкувана като разговор между две лица или между група хора; разбирателство. Другото значение на думата е разговор между двама души или повече хора от различни култури и етноси, с различни политически възгледи, и създаване на цивилизовани взаимоотношения.
В сферата на религията диалогът се изразява в споделянето на мисли и чувства между различни групи от една религия или хора от различни религии, без принуда и не за формалност, а чрез разговори, дискусии и съвместна работа в името на общите им ценности.
От тази гледна точка диалог означава по-добро разбиране на хората и на отделните групи, опознаване помежду им и търсене на решения на общите им проблеми. Ако тези усилия дадат резултат, ще има предпоставки за по-добър живот и съжителство. С други думи, усилията за диалог ще дадат отражение първо в съзнанията на хората, а после и в социалния им живот за съвместно културно съжителство в обществото.
Какво е междурелигиозният диалог?
По-точно е понятието да се определя не като „междурелигиозен диалог”, а като „диалог между представители на религиите”. Но първото понятие е получило по-широка употреба. Освен това от него несъмнено се извлича и смисъла за диалог между представители на религиите. И ние в настоящата книга ще използваме понятието „междурелигиозен диалог”.
Междурелигиозният диалог не е принудително налагане на вяра и идеи на представителите на различните религии, а е среща, която допринася добронамерено, почтено, искрено, с обич, с уважение и с добри чувства за решаването на общи или различни проблеми, за обсъждането им в мирна атмосфера, за научаване повече за другия, за опознаването му, за изслушване и разбиране, за създаване на предпоставка за сътрудничество, за съвместно съжителство и дори за споразумение.
Днес всички ние сме изправени срещу глобални проблеми като морално разложение, замърсена околна среда, икономическа неравнопоставеност, болестта СПИН, бедност, аборти, увеличаване процента на разводите, расизъм, терор, войни, потисничество и всички те застрашават световния мир. Разбира се, че религиите и техните представители биха могли да дадат своя принос за решаването на тези проблеми. Междурелигиозният диалог се появява в резултат на търсенето на решения на тези проблеми – а това е един неизбежен процес. Това са усилия за осигуряване на по-сигурно и мирно бъдеще на поколенията, за прекратяване на всякакви кръвопролития и забравяне на неразбирателствата от близкото и далечно минало.
Какво не е междурелигиозният диалог?
Междурелигиозният диалог не е отхвърляне на религията, към която човек принадлежи. В процеса на диалог всеки човек остава верен на своите убеждения и ценности. Индивидът не се притеснява да изпълнява религиозните си задължения, да защитава своите морални и правни ценности. Напротив, всеки се стреми да покаже обединяващите признаци, общите ценности и прилагането им в живота и ежедневието на хората. Но съвместната работа може да доведе до повлияване от останалите хора и приспособяване към тях. През цялата човешка история именно това е стояло в основата на промяната на религията – поддаване на влияние и приспособяване. Но това не се дължи на съвместната работа, а на степента на вярата и дали тя удовлетворява душата и чувствата на човека. Ако погледнем от този ъгъл, ще се убедим, че броят на мюсюлманите, които по собствена воля са приели друга религия, е много малък за разлика от обратното. А това ни дава нови идеи за задълженията, с които сме натоварени.
Междурелигиозният диалог не е стремеж към обединяване на религиите или известяване на собствената религия, не е показване на превъзходството на религията или стремеж за промяна на вярата. Както се изразява Фетхуллах Гюлен, диалогът е опознаване на себе си, „приемане на другия като такъв, какъвто е” и търсене на решение на общите ни проблеми.
В някои среди, и особено от гледна точка на келяма (теология), това обяснение може да се изтълкува като проблемно. Но нашата цел не е да обясним диалога от гледна точка на келяма. Искаме да изложим социалната и културната страна на свободата на религията.
Понятието свобода на религията включва свободен избор на вероизповедание, в която и да е религия; спазване на религиозните ценности, в които личността вярва; споделяне на тези ценности и с останалите хора; възможност за общуване с хората, които изповядват подобна вяра и извършване на различни общи дейности. С други думи, чрез тези четири условия свободата на вероизповедание се превръща в едно цяло. Ако в една държава един от тези фактори липсва, то може да кажем, че там липсва свобода на вероизповеданието. Човечеството трябва да се стреми да осигури такава свобода на всяка религия и вяра. На хората и институциите, които желаят да известяват своята религия, трябва да се даде тази възможност. В някои държави съществува свобода на религиите. В резултат на това, въпреки че някъде са малцинство християните, мюсюлманите, юдеите, будистите и представителите на останалите религии изпълняват и съхраняват своите религиозни и културни ценности, учат останалите хора и съумяват да се обединят в организации.
Автор :Ахмет Куруджан
KaraIbrahim:
ТОВА ЛИ СА НОВИТЕ СЕДЕМ ЧУДЕСА НА СВЕТА?????
1. Защо когато една монахиня е покрита от глава до пети, тя е уважавана за това, че се е отдала на Бог, а когато една мюсюлманка го прави, то тя е “подтисната”?
2. Защо един евреин може да си пусне брада и се казва, че той просто практикува религията си, а когато един мюсюлманин го прави, то той е екстремист?
3. Защо когато една жена на запад си стои вкъщи и се грижи за домакинството и децата си, тя се жертва и прави добро за своето семейство, а когато мюсюлманката прави същото, тя “не е свободна и трябва да бъде освободена”?
4. Защо когато едно дете се отдаде на нещо, то има потенциал, а когато дете се отдаде на исляма, то е безнадежден случай?
5. Защо когато християнин убие някого, не се споменава религията (наприемр ИРА и Тимоти Мак Вей), а когато мюсюлманин бъде обвинен в престъпление, започват да съдят исляма?
6. Защо изневярата, проституцията и дори хомосексуализмът се считат просто за сексуална свобода на Запад, а когато се каже, че според исляма мъжът има право да сключи брак с повече от една жена, това става отвратителна полигамия.
7. А сега и другото: Защо, въпреки всичко това, ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в света?
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version