Български > Дискусии
Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?
feggaria:
--- Quote from: havaika on August 17, 2012, 13:46 ---
Има църкви и то много и даже повече от 1000г запазени. ;)Ама кой да чете ;D
--- End quote ---
Пак лъха невежество от изказването ти. Тези църкви са византийски и много от тях са превърнати в джамии, а днес в Истанбул има само една бълг. църква и тя е строена 1849 година. Хубаво е обаче, че най-голямата християнска черква "Света София" строена още от Юстиниан Велики отново връща блясъка си.
havaika:
--- Quote from: feggaria on August 17, 2012, 13:51 ---Пак лъха невежество от изказването ти. Тези църкви са византийски и много от тях са превърнати в джамии, а днес в Истанбул има само една бълг. църква и тя е строена 1849 година. Хубаво е обаче, че най-голямата християнска черква "Света София" строена още от Юстиниан Велики отново връща блясъка си.
--- End quote ---
Много ти са повърхностни знанията за църквите. ;DПоне от обща култура да се беше подготвил преди да коментираш ;)
ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
http://stara-sofia.com/knigadikodikov.pdf
Дико Диков
ГРАДОУСТРОЙСТВО, БИТ,
РАСТИТЕЛНОСТ И ГРАДИНИ В
СОФИЯ
Факти, бележки и коментарии по източници от 17 – 20 век
.
.
..
...
Бележка. Май вестника е бил прав за богатството на българите - сравни с
писаното в материала за Ловеч за укритата част от богатството на Петър
Димитроолу по време на войната А в града е имало и хора далеч по богати от . -
него
Стр. 133-137. Доклад от 10 1876 ноември г.
Мисията католическата мисия в Пловдив която датира от ( , 40- те години на ХІХ в .)
изпрати тук отец Тимоте*. ( , При първото си пътуване до София в 1875 г.) той ми
каза че бил много затруднен понеже к , , ато търсел участък за построяване на
църква попаднал само на високи цен , , и и смятал че ще бъде за предпочитане
мисията да направи тази покупка от име . то на обикновено частно лице Отвърнах
му че имам причина да смятам че Софийс , , кият управитл е предразположен да
улесни закопуването на участък от мисията при условията определени от ,
регламента приет от посланиците , . Махзар паша всъщност търси начин да намали
влиянието на българското духовенств о и затова подкрепя развитието на
еврейското училище в Самоков като си з , , , атваря доколкото е възможно очите пред
действията на американските мисионери установени в същия град , **Ö
î - Добре е - ми каза един път той , в такъв град като Самоков където българите са
много сплотени да ги видим в борба с други общности , î
При второто си посещение о тец Тимоте .[ ] , - , ми каза че той току що е закупил терен
но среща затруднения от страна на посо ( , ) лството френското в Цариград към което
се обърнал за получаване на необход , . имото разрешение за строеж на църква
Разбрах че г н посланикът иска от мисия , - , , та преди да направи някакви постъпки
да му бъде отговорено на следните четири въпроса :
1. , Дали вече е закупен теренът върху който ще се построи църквата и къщата на
свещеника?
2. Дали този терен е мюлк ( . - , , , тур владение имот недвижимо имущество
собственост или не ) ?
3. ? Какви ще са размерите на църквата и на къщата
4. Съществуват ли опасения от страна на местните власти в София или жителте
на квартала където е разположена сградата , ?
Веднаж запитах о тец Тимоте .[ ] , дали са изпратили отговор на тези въпроси но той
ми отговори отрицателно Такава безоч . ливост спрямо посолството на Франция от
страна на протежета на френското посолство ми вдъхна известни опасения
относно бъдещето поведение на мисият , а която имаше намерение да се установи
в София Ö
Този мисионер на когото трябва да призная жив ум неуморен дух и задълбочено , ,
познание на османската администрация ми отговори , ÖîГ н Лутероти - [ . австрийски в
[ ] ] , ице консул се съгласи да ни отстъпи терен върху който да построим нашата
църква както и да контролира строежа й , .
В началото ще си дава вид че той строи , , къща за своя лична сметка а когато
всичко свърши ще направи постъпки пред Френското консулство да получи ,
документ който да урежда положението й , ì î. Този последен отговор само потвърди
опасенията ми Ö
Няколко дена по късно ми казаха че първоначално закупеният терен от - , г н-
Лутероти за петдесет лири е бил преотстъпен от него на мисията за седемдесет и
пет лири Това обяснява как едно добро дело е доходно понякога и защо са .***
казали на о тец Тимоте .[ ] , , , че терен закупен от името на общината ще струва
скъпо Тогава написах доклад за тази сделка до Н егово п ревъзходителство г н . .[ ] .[ ] -
посланика на Франция но трябваше да забавя изпращането му , Ö
Махзар пашаÖ писал на г н Лутероти - , че мюсюлманските жители на квартала му
изпратили колективно прошение срещу построяването на църква посред тяхн ите
къщи, а моят колега отговорил че ще построи обикновено жилище за себе си , Ö
Накрая предприемачите имали трудности с о тец Тимоте .[ ] , , който смятал че може
да построи църквата си за осемстотин лири Но тъй като на петдесет сантиметр . а
от повърхостта открили вода трябвало да се правят дълбоки дебели и здрави , ,
основи от това следва че след като се свършила първоначално определената Ö ,
сума били необходими други хиляда и двеста лири за да се завърши започнатия , ,
строеж Строежът бил спрян на половината Ö от предвидената височина и останал
непокрит Такова е състоянието в което се намира от вече близо петнадесет . ,
месеца поради липса на пари защото , , ( ) разбрах че посолството френското е
отказало помощ от две хиляди франка на Н егово в исокопреосвещенство [ ] [ ]
м онсеньор Рейноди [ ] ( ) шефа на католическата мисия в Пловдив Ако не виждах в
построяването на римска т е католическа църква в София само ( . . )
прозелитизъм то щях да се задоволя с изчакване на заповеди в това ****,
отношение но тъй като тази сграда трябва да бъде под покровителството на ,
Франция сметнах за свой дълг да преценя доколко може да бъде полезна или ,
вредна за френското влияние в тази страна .
Днес имам честта да предам на Ваше превъзходитлство това проучване което с , е
свежда до следните три въпроса :
1. ? Има ли интерес Франция да поощрява изграждането на римска църква в София
2. В случай на изграждането на църква под покровителството на Франция на кого
ще бъде най добре да се повери извършването на богуслужението - ?
3. , Ако Франция подкрепи изграждането на тази църква трябва ли да се извърши
започнатият строеж или да се избере друг терен , ?
План на църквата приложен е план на квартала ( )
Теренът върху който бяха положени осн , , овите на църквата ми се струва лошо
избран Първо разположен е в началото к . , , вартал известен с чести заболявания от
треска понеже е нисък и което беше д , оказано от наличието на вода на
[ ] Ö дълбочина петдесет сантиметра Освен това тази църква се намира обградена
от мюсюлмански къщи в съседство е с училище на тази общност и само на ,
няколко метра от джамия Ö
Накрая за да се икономисат двадесет и четири метра зидария тази църква е , ,
построена в края на улицата вместо в ср , . едата на терена Вследствие на това към
улицата не можаха да бъдат направени отвори на партерния етаж Ö
Тези неудобства които произтичат от разполагането на тази църква ме карат , , да
вярвам че ще бъде по добре въпреки вече направените разходи да се изостави , - , ,
започнатия строеж и да се и - . збере по подходящ терен
* [ ] Тимоте Тимотео Савояр от Биала Италия католически мисионер от ордена на , —
капуцините интелигентен и активен човек заел се с построяването на , ,
католическата църква в София Заместник на Франсоа Рейноди . .
Франсоа Доминик Рейноди от ордена на капуцините От края на . 1867 г. е назначен
за апостолически викарий в Пловдивската католческа епископия Бел на . ( . 7
съставителите).
** Американският съвет в сътрудническтво с методиската епископална църква
открива през 50-те ( години на миналия век ХІХ в .) . мисия сред българите
Софийската станция е основана . от мисионера Чарлс ф Морс през 1862 г. От 1869
г. . тя е преместена в Самоков През 1870 г. в Самоков се премества и
мисионерското девическо училище от Стара Загора и мъжкото от Пловдив Бел . ( .9
на съставителите ).
*** , , Има податки че мястото върху което е била построена католическата църква
е било закупено на името на жената на австрийския вицеконсул Емили —
Лунтероти Бел на съставителите . ( .14 ).
**** ( .) - Прозелетизъм фр , усърдие което се полага за привличане на
новопокръстени в дадена вяра . :(
...
..
.
EvroPOMAK:
Чия работа е българската история?
В далечната 1977 година, в едно родопско село – Сърница, седяхме със 109-годишния Мустафа ага на стълбите пред дома му. И дори не съзнавах какво ми се случва. На мен, начинаещия журналист. А имах среща с Историята. Очи в очи.
Седмица по-късно се върнах в Сърница. Вече с цял екип колеги от Пловдивския телевизионен център. За зла участ, Мустафа ага береше душа. Беше го повалила обикновена, но фатална за възрастта му настинка. Естествено, камерата остана отвън на двора. По-късно Пловдивската телевизия излъчи документалния филм „Моите води”, на когото сценарист бе моят приятел Иван Есенски. Но Мустафа ага го нямаше сред старците на селото, които разказваха истории от миналото, кои от кои по-интересни.
Но защо ви разказвам всичко това? Преди всичко, заради една поучителна история, която успях да запиша на касетофона си, преди старецът да отпътува за отвъдното. От нея ставаше ясно, че Батак е бил нападнат не от турци, а от помаци. Също така, че след Освобождението, когато Мустафа ага е бил 9-10-годишен*, батачани, с помощта на македонски харамии бастисали на свой ред Сърница (тогава Бабек) и околните села. Някои от батачани са се завърнали с местни момичета. И дори се оженили за тях. И след време съвсем случайно Мустафа ага и баща му, пазарувайки в Батак, се срещнали с една от тях – с бабечанската фамилия Парутеви.
Но има една дори още по-съществена причина, за която най-вече ми е думата. Ние – българите, обичаме Родината, тачим историята и героите, без които не можем. Не винаги обаче Родина и история за тъждествени. Не заради някаква заблуда на днешното или вчерашното поколение. А защото тя, историята, само до преди двайсетина години бе работа не на историците, а на Българската комунистическа партия.
Най-важните събития и факти в нея се интерпретираха и одобряваха не в научните, а в партийните кабинети. Там се решаваше кой български цар е велик и кой не толкова. Там се роди версията за първото в света антифеодално въстание на Ивайло. За една нощ там, в кабинетите, можеха да бастисат народния поет Иван Вазов, на следващата пък да изтикат княз Александър Батенберг в трета глуха, на по-следващата да измислят мощното, почти югославско българско партизанско движение. Пак в същите кабинети, някъде съвсем накрая на дългата нощ, дори се роди историческата теория, че българските турци не са нищо друго, освен помохамеданчени българи и по тази причина трябва да се завърнат в лоното на народността. А да отварям ли дума за българо-руските и българо-съветските отношения? И за това що сладък сироп се изля върху тях във времето, когато по магазините захарта бе дефицит?
Ето защо, когато днес текат споровете за историята, когато младите слагат на фланелките си лика на Ботев, когато образователният министър патетично защитава Апостола на свободата, който, между нас казано, няма нужда от това, трябва да мислим с главите, а не с краката си. И знаете ли защо? Защото един ден вашето дете ще тръгне на училище, ще му кажат за тежкото турско робство и за злините, на които е бил подложен народът през всичките тези пет века. Но детето ви непременно ще си зададе въпроса, който и аз си зададох преди много години: а какви са тези китни подбалкански градове? Градове, в които са процъфтявали занаятите и са вървели гайтани за целия пазар на империята. Че дори и на запад. Каква е тази фабрика в Сливен, която е обличала и обувала цялата турска армия? Защо в Панагюрище турчин не е смеел да влезе на кон? Защо имаме толкова издигнати българи край Високата порта, като например рода Богориди? Защо в Цариград живеят 50 000 българи и излизат сума ти вестници? Много, много такива въпроси може да си зададе вашето дете. Но не мислите, че отговори на тях няма. Има. Дори в нашата история, и в нашата историография. Дадоха ги хора като покойният проф. Тончо Жечев в прекрасната си книга „Българският Великден или страстите български”. Даде ги Вера Мутафчиев и в романите, и в документалистиката си. И дори не само те. Върнете се назад, още по времето на Захарий Стоянов. Отворете биографиите му на Ботев и Левски. И четете. И не се притеснявайте, че ще падне ореолът над главите на двамата титани на българските освободителни борба. Напротив, тъкмо защото ще ги видите с човешките им слабости, ще разберете по-добре тяхното величие.
Слава Богу, дебатът върху българската история припламна отново. И дано този път да завърши бързо. Има какво да си говорим. И да ви кажа под секрет, това е преди всичко наша работа. А не на Министерството на образованието. Още по-малко пък на Комисията по дискриминацията.
Пламен Даракчиев
(17.08.2012)
-------------
* Като десетгодишен хлапак, Мустафа ага бе видял с очите си Агмед ага Барутанлията, а кървавата му ръка погалила детската му главица. Очите на кръволока би тъжни, много тъжни. И няма как да е било другояче.
http://www.dnes-bg.org/view_news/showme/2181
BG POMAK:
Вече влизам в сайта само профилактично с необходимите предпазни средства, които използвам за това, че сайта е вече мухлясал. Какво става бе хора, защо е необходимо толкова подробно да се връщате в миналото и да демонстрирате познания.Там вони.Дайте да говорим за настоящето и бъдещето на нашите помаци. Хората изнемогват, а вие ги връщате в нанайси години.Аз веднъж обявих с какво да ангажираме вниманието на помаците, а то е предлагане на алтернатива за излизане от това лошо състояние. Трябва да се съветват хората в посока в която да намерят препитание. Ръководителите на сайта се фукат, че той се поддържа от помаци извън България. Дайте контакти с тези хора за да се намерят работни места на наши гастербайтери.Аз самия обявих, че имам строителна фирма в България и търся работници.
Явно тук този сайт се занимава само с глупави писания и не обръща внимание на такива неща.В сайта основно участват няколко безделници, които си препращат определени писурщини, които само те ги разбират. Сериозните предложения ги подминават, защото такъв им е багажа на писурковците.
Аз определено се заканвам на тези писурковци, че този текст ще го публикувам във всички теми с надежда някой да му обърне внимание. но аз съм сигурен, че има заговор.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version