Български > Помаци
Документи относно помаците/Documents About Pomaks
isa71:
истината балканжи я пишат Вера Мутафчиева,К.Иречек,проф.Йорданов,Желязкова и др.
И един ден наистина ще излезе наяве.
,,Много е изписано през последните сто и двайсет години за насилственото ислямизиране на българи през османското робство. (И особено през соц-време.) Колкото повече се замислям над темата обаче, толкова повече нещо не ми се връзва из нея.
http://www.gatchev.info/blog/?p=894
Картини от Балканите (1906)Не приемайте този пътепис за „чиста монета“, но помнете – медалът винаги има две страни.
Няма обаче нищо, което да напомня за плячкосванията, грабежите и пияните оргии на руските войници, когато навлезли в селото.Един стар човек ми разказа няколко тъжни истории. “Ах,” , каза той “турците ни направиха много бели, но никога нещо толкова лошо като руснаците.” “Но пък сигурно сега си доволен,” казах аз “че турците бяха прокудени и България е свободна?” “Не чак толкова.” отговори той “когато турците бяха тук, данъците бяха по-леки, сега са повече. Тогава имахме по-голям пазар, за продуктите си – имахме цяла Турция. Сега сме различни държави и те се опитват да не ни допускат да търгуваме там. България е малка и другите държави слагат големи такси на нашите продукти. Може би беше по-добре преди.”http://statiite.com/2009/06/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-1906/
Hashashin:
--- Quote from: tersid on April 16, 2010, 16:08 ---По думите му и по лика ще го познаете ,че фентъзито му е основно хоби. Истината му била шарланена и била почерпена от /кои/хораи и някакви си стари източници с изтекла гаранция за достоверност. Понеже си неориентиран балкански субект ,ще ти кажа ,че всеки си има своята истина.Само ,че твоята която я предлагаш в ролята на инфантилен идеалист , не ми харесва ,затова не се прави на коректор и сеяч на на болни амбиции.Тоест, не се престаравай на метено.
--- End quote ---
Терсид слабо ме интересува какво ти харесва на тебе. Като не ти харесват постингите ми не ги чети!
Hashashin:
Иса за простотиите вършени от руснаците през Руско–Турската война мога да ти разкавам с часове. Не напразно, нито един еленчанин не е излязъл да посрещне руските войски, че даже и с храна не ги снабдявал. А за това че сме загубили пазарите е напълно вярно.
dim56:
isa71, а след цитирания от теб откъс следва:
--- Quote ---
Нашият гид беше словоохотлив и също разказваше истории за отминалите времена. Било нещо съвсем нормално например, турски войник да вземе цървулите от българин и насочвайки пистолет към него, да го накара да каже “Алаах ти ги даде!”
--- End quote ---
;)
Nazmi:
12 April 2010, Monday
В търсене на миналото.
Историята не престава да се простира върху нашето настояще.
Тя наподобява едно колело, задвижвано от машината на времето, която машина създава в представите унифицирани поведенчески и символни модели.
Всички следи от поуки, които миналото оставя по своя път към бъдещето, са образци на съвършения идеал, към който се стремим всеки един миг, в който си поемаме дъх.
Народ без минало е народ без бъдеще.
Ако не се помнят идеалите, които са запечатани в историческите извори на един народ, то той няма място да осъществи целите си, защото няма от какво да се поучи. Историята е онази част от колективната националност, която идентифицира моментите на величие и погром, но винаги носи в себе си момента на народностно осъзнаване и израстване. Летописите на времето спомагат човек да се почувства значим и ценен в свят, в който става все по-трудно да се съберат остатъците от собствената идентичност. В полето на “глобалното село” всеки се чувства разпилян в множеството светове.
Днес човек може да се пренесе виртуално от една държава в друга и така, докато не излезе извън очертанията на собствената си идентичност и не стане някой друг, за когото се представя. Единственото средство, което мо­же да събере в едно тези разпилени идентичности на един и същи човек, се оказва историята. Дълбоко в нейната същност е традицията, благодарение на която личността се съизмерва с тази от друг етнос или нация. В представите на всеки са се наслоили образи, идващи от традициите, които оставят своите трайни белези от присъствието си. Те кореспондират с миналото, с нашите предци, още повече, че те оформят националния стабилитет на един народ. Дълбоките връзки, които се разгръщат, са завещани на поколенията като ценност и свръхмяра на личностната принадлежност.
Всеизвестната теория на Юнг хвърля лъч надежда за познаването на корените на традицията, с която нацията осъзнава своята идентичност. Връщайки се назад към миналото и достигайки към извора на фолклорното и митологично начало, Юнг изгражда своя труд на базата на аналитичната психология и антропология. Като основно понятие застава представата за колективното несъзнавано. То съдържа унаследените психически нагласи и групови матрици и начините, по които даден индивид изживява процесите и явленията в своя живот. Тези унаследени матрици, които се съхраняват от поколение на поколение, предават енергията и споеността на един народ във времето. То от своя страна се превръща в посланик на традиционни идеи и митологични обреди, които спояват националната идентичност. Колективното несъзнавано диалогизира с универсалния модел на принципно поведение, който е кодиран във фолклорното начало и религията. Идеята е, че тези образи и представи, които пребъдват в поколенията, са дълготрайни колективни поведенчески модели. Те изграждат стереотипи в подсъзнанието на всеки един, които се помещават в колективното несъзнавано на нацията. Митовете, легендите, приказките, обичаите са създадени именно, за да се различаваме от другите, като изграждат ненарушими образци в културното съзнание на човечеството. Съдържанието на колективното несъзнавано се нарича архетип. По същество представлява психически праобрази, които се предават от поколенията и формират културното национално съзнание. Препредаването на тези устойчиви модели се открива в съкровищницата от митове и легенди по целия свят. Културното съзнание се оформя благодарение на тези незаменими паметници на национален престиж и гордост. Един народ се разграничава от друг със своето минало, в което минало се помещава целият арсенал на народностна история. С архетипната теория човек може да се опре на завещаното му от предците и да съгради живот по принципните повели на отминалото време.
Историята се проецира върху нашето настояще.
Основни архетипни образци са персона, сянка и анима/анимус. Персоната представлява маската, която слагаме пред света, лицето, което показваме пред себеподобните. Човек изпълнява много социални роли в своя живот - на родител, чиновник, управител, и винаги поставя своята маска, за да може да съхрани интимното си вътрешно пространство недосегаемо. Така изгражда необходимата защита, защото животът е сцена и всеки един е актьор на нея. Архетипът на сянката е отражението на собствената личност в съзнанието. Така всеки има възможността да се вгледа вътре в себе си и да се самоопознае. Анима/анимус олицетворява другото начало в нас. Анима е женското начало в мъжкото и, обратно, анимус унаследява мъжкото в женското начало. От основните архетипи се проектират тези на майката, на световното дърво, на мъдрия стар човек, на юнака, които намират израз в преносителите на традиционното начало, а именно митовете и легендите. Така споеността между минало и настояще спомага да открием и пренаредим собствения си вътрешен свят, благодарение на знаците, които са оставили нашите предшественици.
Историята не престава да се проецира върху нашето настояще. Тя наподобява едно колело, задвижвано от машината на времето, която машина създава в представите унифицирани поведенчески и символни модели. Всички следи от поуки, които миналото оставя по своя път към бъдещето, са образци на съвършения идеал, към който се стремим всеки един миг, в който си поемаме дъх.
12 April 2010, Monday вестник" Заман"
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version