Български > Помаци

Версии за етимологията на названието "Помаци"

<< < (70/105) > >>

Hashashin:

--- Quote from: isa71 on March 30, 2010, 10:57 ---

някои знае ли от къде е взаимствал тези закони хан Крум


--- End quote ---
Като цяло от кодекса на Хамурапи.

isa71:
вижте нещо интересно което намерих-
,,Съществуването на обособени християнски общности не следва от нуждите на османската организация, то е възможно като резултат на историческа приемственост.
С включването на българските земи в пределите на османската държава статута на българската църква се променя значително. Църквата играе важна роля на обединител, опора на българското население. Исляма и мюсюлманската църква са толерантни към другите религии. Султанските чиновници са негативно настроени към неверниците.
През 1453 г. с фермана на султан Мохамед II християнската църква получава правомощия в областта на семейно-правните и наследствено-правните спорове.
Християнската църква намира място в държавната структура на империята.
Църковно-религиозните общини се изграждат на принципа на религиозната принадлежност. По силата на фермана православните общности са единни по своята организация и дейност и се водят от Цариградската патриаршия. Вярващите + материалните обекти оформят религиозна община. Свързващото между човешкия и материалния субстрат е духовенството, което запазва извън административни функции, след като османската власт допуска съществуване на църквата. Тя, като институт, запазва своите компетенции спрямо свещениците и миряните.
В отношенията между вярващите, които не засягат турците, християнската църква има по-широки правомощия. При решаването на правни спорове се използва каноническото и българското обичайно право. Християнската църква запазва определена екстериториалност, а населението получава възможността да се опира на църковния съд, който има арбитражен характер.
Развитието на занаятчийското производство има за краен резултат създаването на еснафите. Те отговарят, както на интересите на българите, така и на османците, затова се подкрепят от султана.
Производствено-териториалните самоуправляващи се общности са известни като тайфи (това са еснафите). По своята организация и структура те са корпоративни общности, развиващи се под чуждо господство. Българските еснафски организации са търпели както влиянието на арабско-турските руфети, така и на западните цехови организации.
Калфа, чирак – арабски произход;
Майстор – латински.
В продължение на векове еснафите имат еднообразна и ясна структура. Всяка еснафска организация обединява лица като чираци, калфи и майстори. Първата степен е чиракуването. За такива се наемат деца на 10-12 години, срокът е 3 години, домашен прислужник в дома на майстора. Чираците изучават елементарни функции.
Калфите са произведени чираци. Те получават определено предварително възнаграждение, което се увеличава. Един калфа става майстор при тържествена обстановка.
Управлението на еснафската организация се осъществява от първомайстора (вергибаши), следва го чауш (разсилен), и след него е млад майстор.
Лоджа – в нея участват само майсторите:
-   цехов орган;
-   еснафски съд;
-   избира устав (кондика).
Всяко нарушаване на устава води неминуемо до започване на съдебен процес. С фермана на Мустафа Трети от 1773 година се постановява, че еснафите трябва да се ръководят от нормите еснафското право.
Във фермана се казва, че еснафите трябва да се ръководят от старите еснафски традиции.
По политически, религиозни и икономически причини османската власт допуска съществуването на елементи на българската държавност, което способства за съхраняване на народностното ни обичайно право и българското население при необходимост да урежда своите частно-правни конфликти.

isa71:
Според преданието султан Мехмед II Завоевателя обиколил на кон току-що превзетия Константинопол. Той бил силно впечатлен от разрушените сгради и недоволен от разграбването на града. След три дни на разруха султанът дал амнистия на оцелелите защитници и предприел мерки за възстановяване на градския живот. Една от първите му политически стъпки била да уреди статута на Константинополската (Вселенската) патриаршия.
Документи за това съдбовно за християните в Османската империя решение не са запазени. По всичко личи, че Мехмед II следвал модела, създаден от един от наследниците на Мохамед – халифа Омар. След като завоюва през първата половина на VІІ в. Сирия и Палестина, той сключил с християните в тези земи специално съглашение, известно като “Пакта на Омар”. [1] В него срещу гаранцията да запазят живота и имота си покорените приемат безпрекословно властта на завоевателите, срещу което те запазват правото си да изповядват своята религия в свои храмове и духовна самостоятелност.
Османците заимстват този арабски модел на ограничена верска търпимост и след завоюването на Константинопол полагат основите на т.нар. система от милети. В основата й лежи разделянето на иноверните поданици в отделни религиозни общности. В 1453 г. са признати правата на общността на православните християни, а в 1461 г. – на армено-грегорианската общност. По-късно първата ще бъде назована Рум милет, а втората – Ермени милет. След прогонването на евреите от Испания в 1492 г. и от Португалия в 1497 г. и преселването на огромна част от тях в Османската империя се полагат основите и на Яхуди милет.
Съвместното съжителство на мюсюлмани, християни и евреи в Османската империя я прави много по-различна от всички средновековни държави. Макар и ограничени, нормите на верска търпимост осигуряват траен религиозен мир в нейните територии, докато в други части на Европа се водят безконечни религиозни войни. Показателен е фактът, че до началото на XVII в. евреите се стичат в османските градове от всички краища на Християнския свят.
http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/22.html

Hashashin:

--- Quote from: isa71 on March 30, 2010, 11:07 ---вижте нещо интересно което намерих-
,,Съществуването на обособени християнски общности не следва от нуждите на османската организация, то е възможно като резултат на историческа приемственост.
С включването на българските земи в пределите на османската държава статута на българската църква се променя значително. Църквата играе важна роля на обединител, опора на българското население. Исляма и мюсюлманската църква са толерантни към другите религии. Султанските чиновници са негативно настроени към неверниците.
През 1453 г. с фермана на султан Мохамед II християнската църква получава правомощия в областта на семейно-правните и наследствено-правните спорове.
Християнската църква намира място в държавната структура на империята.
Църковно-религиозните общини се изграждат на принципа на религиозната принадлежност. По силата на фермана православните общности са единни по своята организация и дейност и се водят от Цариградската патриаршия. Вярващите + материалните обекти оформят религиозна община. Свързващото между човешкия и материалния субстрат е духовенството, което запазва извън административни функции, след като османската власт допуска съществуване на църквата. Тя, като институт, запазва своите компетенции спрямо свещениците и миряните.
В отношенията между вярващите, които не засягат турците, християнската църква има по-широки правомощия. При решаването на правни спорове се използва каноническото и българското обичайно право. Християнската църква запазва определена екстериториалност, а населението получава възможността да се опира на църковния съд, който има арбитражен характер.
Развитието на занаятчийското производство има за краен резултат създаването на еснафите. Те отговарят, както на интересите на българите, така и на османците, затова се подкрепят от султана.
Производствено-териториалните самоуправляващи се общности са известни като тайфи (това са еснафите). По своята организация и структура те са корпоративни общности, развиващи се под чуждо господство. Българските еснафски организации са търпели както влиянието на арабско-турските руфети, така и на западните цехови организации.
Калфа, чирак – арабски произход;
Майстор – латински.
В продължение на векове еснафите имат еднообразна и ясна структура. Всяка еснафска организация обединява лица като чираци, калфи и майстори. Първата степен е чиракуването. За такива се наемат деца на 10-12 години, срокът е 3 години, домашен прислужник в дома на майстора. Чираците изучават елементарни функции.
Калфите са произведени чираци. Те получават определено предварително възнаграждение, което се увеличава. Един калфа става майстор при тържествена обстановка.
Управлението на еснафската организация се осъществява от първомайстора (вергибаши), следва го чауш (разсилен), и след него е млад майстор.
Лоджа – в нея участват само майсторите:
-   цехов орган;
-   еснафски съд;
-   избира устав (кондика).
Всяко нарушаване на устава води неминуемо до започване на съдебен процес. С фермана на Мустафа Трети от 1773 година се постановява, че еснафите трябва да се ръководят от нормите еснафското право.
Във фермана се казва, че еснафите трябва да се ръководят от старите еснафски традиции.
По политически, религиозни и икономически причини османската власт допуска съществуването на елементи на българската държавност, което способства за съхраняване на народностното ни обичайно право и българското население при необходимост да урежда своите частно-правни конфликти.



--- End quote ---
Да, тези документи са напълно верни. И аз знам че  е било така. Много интерсно, благодаря ти!

isa71:

--- Quote from: pomak BG on March 30, 2010, 10:19 ---За арабското и селджутско влияние на Балканите преди османския период е написано много. Въпросът е дали те са  Вероятно и прабългарите са имали такова влияние. Знае се че владенията им достигали чак до река Днепър и подържали близки контакти с Волжките българи, които през 922 ако не се бъркам приели исляма за уфициална религия.

--- End quote ---
Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма.

Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг".
http://www.kroraina.com/fadlan/vb_1a.html

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page