Български > История

Помаците наследници ли са на богомилите и павликяните?

<< < (16/47) > >>

Marlboro:

--- Quote --- Такъв унищожен храм, и то епископски център, има до  античните руини Кабиле на Богинята Кибела , в Ямбол.
--- End quote ---
OYPФIЛА,  zdravo si obarkal Anatoliiskata maika boginq Cybele-  "Кибела"   s  / oracle-оракул / Sibyl- "Кабиле", koito sa prorochicite, gadatelkite i talkyvatelite. Sibylite, prorochicite gadatelki sa namereni navsqkade i v drygi darjavi, a statyelka na Cybele e nameren  v Tyrciq koqto e nai-starata  datirana ot 6000 BCE.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cybele
Cybele may have evolved from an Anatolian Mother Goddess of a type found at Çatalhöyük, dated to the 6000 BCE.
http://en.wikipedia.org/wiki/Sibyl
The word Sibyl (in English, /ˈsɪbəl/) comes (via Latin) from the Greek word σίβυλλα sibylla, meaning prophetess. The earliest oracular seeresses known as the sibyls of antiquity, "who admittedly are known only through legend"[1] prophesied at certain holy sites, under the divine influence of a deity, originally— at Delphi and Pessinos— one of the chthonic deities. Later in antiquity, sibyls wandered from place to place.
Homer seems to have been unaware of a Sibyl. The first known Greek writer to mention a sibyl is Heraclitus, in the 5th century BC:

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
 Cybele-  "Кибела"   s  / oracle-оракул / Sibyl- "Кабиле" :) ;)

Kabyle Amazigh Folk - Group Zorna

Marre:

Колкото до богомилите естествено не са били нация, те са били религиозна общност. Богомилството се разпространило от арменците павликяни. Първо в Родопите, после в Тракия и Западна Македония, после в Источна Македония и след това по Северна България. И ако арменците павликяни били в основата на разпространението на богомилството сред местните славяни, то юруците суфии пък били в основата на разпространението на исляма сред тях. За вторите свидетелстват много суфитски черти в религиозните ни мюсюлмански обеждения. Всеки който малко или много е навътре в исляма ще го потвърди това. Това е истинската историческа реалност, за първия и втория етп в изграждането на помашката общност. Всичко друго е да се намираме на приказка.
[/quot
Странно, защо юруците суфии са проповядвали успешно между арменците-павликяни. Да не би да са намирали общ език, поради това че са  били вероятно ислямизирани арменци от Анадола?

feggaria:

--- Quote from: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on June 04, 2012, 20:05 ---Установяване на българското робство над турските народности в края на 14 и началото на 15 век?

Както знаем, султан на османската империя през 1389г. става българинът Баязид І Йълдъръм, бейлербей на единственото по това време бейлербейство Румелия е българинът Лала Шахин Паша, а малко по-късно управител на половината от Мала Азия и главнокомандващ на османските войски там е българинът Искендер бей (повече за това писах тук).
С това българският контрол над младата Османска империя се заздравява.
След поражението на Баязид от Тимур край Анкара през 1402г. настъпва 11 годишен период на междуцарствие, най-накрая прекратено от един от синовете на първия – Мехмед, който влиза в историята като султан Мехмед І (1413-1421). Българската кръв на Мехмед І очевидно го подтиква да се ожени за българката Олга. От този брак се ражда султан Мурад ІІ, а негов син е известният завоевател на Константинопол Мехмед ІІ Ал Фатих. Най-добър приятел на Мехмед ІІ е бейлербеят на Румелия – могъщият генерал и българин Шахбедин паша, син на българина Лала Шахин паша – първият румелийски бейлербей.
Но нека се върнем за кратко в междуцарствените времена 1402 – 1413г. По това време империята е разположена единствено върху Румелия, т.е. старите български земи. Малоазийските територии на османците са завладени и подчинени на Тимур. Изминали са само 9 години от овладяването на Търново и едва 6 от края на Видинското царство. Румелия е населена с българи и малко гърци. Големият син на пленения от монголите Баязид – Сюлейман, се оттегля в Румелия като единственото свободно владение на османците, на практика – доскорошни български земи, населени, както казахме, предимно с българи. Сюлейман поема управлението на Румелия.
В същото време в Мала Азия Тимур позволява на най-малкия син на Баязид Иса да се завърне в Бурса и да управлява областта като негов васал.
Другият син на Баязид Мехмед (бъдещия султан Мехмед І) живее при емира на Амасия. Ето как в края на 1402г. османската империя съществува единствено върху земите на Румелия (старата България), които до преди 6-7 години са представлявали териториите на няколкото български държавици.
Няма да коментираме защо не се поражда нито един свободолюбив импулс в местното население, а ще акцентираме върху борбата за възстановяване на империята.
През 1403г. бъдещият султан Мехмед І бяга от Амасия. Събира войска и атакува Бурса, разгромявайки брат си Иса. През 1406г. владетелят на българска Румелия Сюлейман се вдига от Европа начело на армия, изградена предимно от българи, и преминава в Мала Азия. Сюлейман влиза в Бурса и Анкара, но Мехмед отново се скрива в непристъпната Амасия. Докато румелийският владетел се чувства победител, Мехмед се съюзява с другия си брат – Муса, живеещ по това време в Синоп, и с влашкия владетел Мирчо. Муса навлиза в Румелия докато Сюлейман е все още в Мала Азия. Разменяйки местата си, братята търсят привърженици в земите на противника. Армията на Муса е изградена от влашки и сръбски наемници. Озовал се в Румелия, към него се присъединяват и много български доброволци. Отличен популист, Муса повежда християнската си армия срещу брат си Сюлейман, който е начело на войски, също с преобладаващ християнски елемент. Към Сюлейман се присъединяват и византийските войски на Мануил ІІ. Муса е разгромен в две поредни битки - на 15 юни 1410г. край Космидион и на 11 юли – край Одрин. Тежко депресиран, той се оттегля във Влашко. През 1411г. Муса отново атакува Румелия с християнската си армия и този път разгромява брат си Сюлейман. Така Муса става владетел на Румелия.
В същото време обаче, Мехмед се свързва с Мануил ІІ и осъществява съюз срещу Муса. Той преминава проливите на византийски кораби и начело на византийските войски атакува брат си, но край Инджигиз претърпява поражение. Той се оттегля в Мала Азия, а Мануил ІІ – в Константинопол.
През 1412г. Мехмед отново се озовава в Румелия начело на голяма армия от сръбски и византийски съюзници. Край София българо-влашката армия на Муса е разгромена и най-сетне Мехмед І слага край на междуцарствието. Настъпват спокойни времена и султанът от български произход Мехмед І заживява щастливо с българката Олга.
http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/14-15.html

--- End quote ---

Какво турски народности, какво бълг. робство?!?! Искаш да кажеш тур. робство над българския народ и въобще над балканските народи. Доста си се объркал. Човекът по-долу ти е написал да не измисляш история, защото няма кого да излъжеш с нея. Послушай го!

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
Ne sam go kazal az a Stoqn Dinkov, dosta ironi4no napisano ot edin pisatel, hudojnik i geopolitik.
Tuk interesnoto e tova 4e avtora maistorski e izpolzval istori4eski sabitiq i li4nosti v svoeto hudojestveno tvorenie.
Ti veroqtno si se izpla6il spokoino moje da ne 4isto taka a ako naistina e taka imenno ot tova te e strah.  :) ;) :) ;) Spokoino.

http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/14-15.html
Установяване на българското робство над турските народности в края на 14 и началото на 15 век?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page