ТериториÑ
Района на Ñело Градежница по данни и Ñведение не бил наÑелен до идването на ТурÑкото владение тук бил е празен район почти без наÑеление и живот тук. От данни и ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ имало живот тук преди 1500 г. на византийÑко време ни казват Ñтените на калетата в нашиÑÑ‚ район и разкопките в Селимова махла.
При разкопки и обработване на земÑта нема никакви данни и признаци на живот от хора нито пък на гробници и коÑти.
Района е бил полупланинÑки гориÑÑ‚ и ÑкалиÑÑ‚ Ñ ÐµÐ´Ñ€Ð¸ мешани гори тук там полÑни.
Ð’ района на Ñелото има неколко калета, които каменни Ñгради ни показват, че тук е имало живот от първобитен етап на човешки живот кито не имало индуÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° производÑтво на Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ñ Ð° Ñе избират виÑочини и правÑÑ‚ каменни поÑÑи за отбрана и хвърлÑне от виÑочината Ñ ÐºÐ°Ð¼ÑŠÐ½Ð¸ или Ñтрелци към противника.
Каменните Ñгради говорÑÑ‚, че те не Ñа направени за обикновен човешки живот а за тогавашните военни цели и отбрана и такива поÑÑи каменни Ñе градÑÑ‚ от много хора за общи цели ни показва нашето кале в Ñелото то е изградено от камък и жива вар на три поÑÑа по време на римлÑните или траките по нагледноÑÑ‚.
Може да Ñе даде по положителна предÑтава ако калето беше запазено от разрушаване на миналото поколение за наука на Ñегашното поколение Ñ Ð³Ñ€ÐµÑˆÐºÐ° голÑма на разрушителите и Ñтарите управници.
Ðаименование
Името на Ñело Градежница идва от намиращите Ñе градежи Ñтени на калетата и тези градежи дават името Градежница на Ñелото Ñега в долината където имало оÑтанки на градежи и по къÑно Ñе нарича тази меÑтноÑÑ‚ Градежите (Градежница) такива Ñа обÑÑнениÑта на Ñтарите пред пиÑÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ‚ УÑин Котов, Силю Ðвин, ÐÑан ГалатÑки и др. които Ñа били кметове.
ЗапиÑки от Ибо ÐÑ. Глогов
За иÑторичеÑкото минало на Ñело Градежница, община ГложенÑка, Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¸Ñ Ð¢ÐµÑ‚ÐµÐ²ÐµÐ½Ñка, облаÑÑ‚ ПлевенÑка.
За иÑторичеÑкото минало и забележителноÑтите на Ñело Градежница махала Глогова както Ñледва.
По лични инициатива на пиÑÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸ Ñпоред Ñилите ми и възможноÑтите ми. Ðз иÑкам да Ñе знае макар и Ñ Ð¸Ð·Ð²ÐµÑтни пропуÑки от Ñледващото поколение иÑторичеÑкото минало и неговите забележителноÑти, каквито минават до Ñега.
С мойта запиÑка иÑкам да Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð¾Ñ‚Ñ‡Ð°Ñти Ñледващото поколение Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»Ð¾Ñ‚Ð¾, живота и традициите на Ñелото за Ñведение.
ЗапиÑката Ñъм напиÑал от данни при разпити и разговори ÑÑŠÑ Ñтари хора от мен и некой други данни през Ð¼Ð¾Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚ Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð¾ от 1935 гд. Реших да отпочна и отпочнах набирането на материалите и запиÑването им в книгата. Материали от идването на ТурÑкото владение тук 1400 г. от това време е Ñтанало заÑелването на тоз район по Ñведение и данни от:
УÑин Ðлиев ХаджийÑки от Ñ. Бежаново дошъл за ходжа в Ñ. Градежница 1900 г. разговора между пиÑÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¸ УÑин ходжа 1935 г. разказва говора и документите на Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ´Ð¾ жаджийÑки, какво е предал на УÑин ходжа.
ÐÑан Силюманов бекиров, рамо Ðвин, Махмуд Чауш, Дедо Менчи, Ðлийко Мортазаков, МуÑлю ТуÑун, Ðлито Ðлиджиков.
Манаил майÑтор е живÑл в ДжамийÑка махала и е притежавал извеÑтни книги иÑтори и библи които ни чел и разказвал казано на пиÑÐ°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð¾Ñ‚ Ðкман Дурев и УÑин Чернин.
ЗаÑелване на Ñело Градежница
По Ñведение и днни Ñ. градежница Ñа придошли хора да живеÑÑ‚ тук 1400 г. или Ñлед завладÑването на Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚ÑƒÐº. Тези райони на Ñ. Градежница е бил подходÑщ за развъждане и отглеждане на домашни животни, говеда, овце, кози и др., като отдалечен и неползвана меÑтноÑÑ‚ от ÑÑŠÑедните Ñелища тетевен, Гложене, БреÑница, ТороÑ, ТурÑки извор, Галата и Помашка лешница и други наÑелени меÑта.
При наличието на ….. колибарÑки живот прикрити от минаващи войÑки да не ги заграбват и …. уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° домашни животни паша, вода и дърва наÑочва хората от различни Ñелища на живот в този район.
Какъв е бил произхода на заÑелващите Ñе в Ñелото или тоз район в началото на турÑкото владение в Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа идвали от различни краища на Ñтраната от помашки и турÑки произход по време на ТурÑкото владение.
Отговора е ÑÑен, … че не може и невъзможно е било живот на единици или колибарÑки живот в балкана оÑвен на хора от турÑки произход по времена турÑкото владение. Други показател е че придошлите тук хора да живеÑÑ‚ идват от Ñелищата Ñ Ð½Ð°Ñеление Ñ Ð¿Ð¾Ñ‡Ñ‚Ð¸ от турÑки (мюÑюлманÑки) произход примерно Галата (Пещера), ТурÑки извор, ТороÑ, Беленци, Помашка Лешница, Бежаново, Добревци, Борима и др.
По Ñведението ми не говори идването тук на хора от Ñелищата Ñ Ð½Ð°Ñеление по това време от българÑки произход, като например от Ñело желÑзна, БреÑница, Гложене, Тетевен, ТроÑн, Ябланица и др.. които Ñелища Ñа наÑелени от българÑки произход.
От ÑведениÑта и наличните данни за вÑÑ€Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð´Ð¸Ñ†Ð¸Ð¸ и обичаи на миналите хора тук Ñа били мюÑюлманÑки, което Ñе потвърждава Ñ Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· църква в Ñелото имало е говор и пиÑмо на турÑки и обичаи от мюÑюлманÑки произход и въпреки Ñлухът от некой граждани, че ние ноÑим името помаци защото Ñме били потурчени от турците наÑила или (задраÑкано)
на мъки та Ñме били наричани помаци или помъчени от българи направени на турци за, което нÑма налице убедителни данни за твърдениÑта за помаците, че Ñа българи вероÑтноÑтта е, че теÑа помаци Ñ Ð°Ñ€Ð°Ð±Ñки имена и говор и пиÑменоÑтта е арабкÑка пиÑменоÑÑ‚.
ИÑтината на произхода ни е верното, че Ñтарите документи по времето на оÑвобождението на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ турците не поÑтавен никакъв Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° подобно наÑилие от турците за потурчват българи наÑила и иÑкат и иÑкане на Ñ‚Ñхното възÑтановÑване тогава на Ñтарите българÑки имена от новите ръководители при Ñвободна вече БългариÑ.
Ðалице говорÑÑ‚ за произхода на тоз народ тогава от пиÑмената документациÑ: ражданиÑ, умираниÑ, женитби и друга пиÑменоÑÑ‚ на турÑки за Ñведение.
Печата на вероизповедната община на ДжамиÑта в Ñелото, говори и традиционните обичаи на тоз народ Ñа турÑки и признати от българÑÐºÐ¸Ñ Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½ да Ñе говори, пише, чете и вероизповедание Ñвободно до 1920 г. нема никакъв белег за потурчване на Ñила и прочие в тогавашно време.
Ðа лице Ñа нашите факти от Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð²Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº за неговата народноÑÑ‚ и вÑра по това време и по къÑно Ñа Ñвидетелите на Ñелата Галата, Помашка Лешница и Ñело Градежница в, които Ñелища има изградени Ñамо джамии без църква или там където Ñа били Ñамо турци има Ñамо Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ´ÐµÑ‚Ð¾ Ñа ÑмеÑени турци и българи има Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ църква, където нема Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ð² Ñелото значи там живеÑÑ‚ българи. Като например ТурÑки извор, Ð¢Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ð¸ др. е ÑÑно на вÑеки какъв народ живее там при наличието на църква и Ð´Ð¶Ð°Ð¼Ð¸Ñ Ñ‚Ð°Ð¼ народа е мешен от българи и турци. ИÑтината Ñе доказва от наличните дела и документи от минало време каквито има за Ñведение на лице днеÑ, как е говорено, как е пиÑано, какви Ñа били традициите, обичаите, вÑрваниÑта и други и от Ñ‚ÑÑ… ще Ñе определи помашката националноÑÑ‚.
Придошлите фамилии тук от други Ñелища.
Гаджалови
Юрукови от Пазаржик е ÐÑан Юруков дошъл. Предошли от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ€ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸ юруци
Михтарови от Плевен поколение на (мюфтиÑ)
Саидови от Садовец е дошъл Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÐº
Котови от Ñ. Добревци придошъл …………………..
Чемерикови от Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð´Ð¾ÑˆÐ»Ð¸
Гавазови от ИÑтанбул е дошъл бащата на …..
УÑинчовци Ñа от Ñело Галата придошли казва Сил. УÑинчев
Ðлиджикови Ñа от Ñело галата придошли … казва …..
Ункови Ñа от Ñ. ХъÑен дошли …. …….
Зладалиеви дошли …. От Ñ. бежаново, които ………..
Ðли РудÑков е от Ñ. Добревци, Ñ. Галата, които Ñа Ñе занимавали Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на руди.
ÐÑки Рубин е от Ñ. Галата …………………..
Чаушеви е Ñлужел в турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð¾Ñ„Ð¸Ñ†ÐµÑ€ чауш.
Онбашиеви е Ñлужел в турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ ефрейтор например (онбашиÑ)
Бекирови идват от Ñело Беленци тук ………………..
Менчеви тук е живÑл извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ð´Ñдо Менчи от Добревци.
Морадови от Ñ. Галата Ñа придошли тук
ÐÑови Ñа от Ñ. ХъÑен Ñтара Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¥Ð°Ñеви.
ТоÑунови Ñа от помашка Лешница дошли
Рамчеви Ñа от Галата дошли тук
Мотишеви Ñа от Ñ. Помашка лешница дошли тук
Кулини Ñа придошли от Кула ÑемейÑтвото … Мехмед Кулин
Дженини Ñа от Ñ. галата без баща, майка Джениша
Ðнкини Ñа от Ñ,. Галата от майка Ðна ………
Глогови Ñа нарече на човека който е лекувал Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ½ глогов
ГалатÑки Ñа дошли от Ñ. галата наречени Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð“Ð°Ð»Ð°Ñ‚Ñка
Ðвини Ñа наречени на майка Ðвиша (Ðвини) Ñамотна.