Български > История

ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

<< < (3/69) > >>

pomak BG:
Аллах разъ олсун Торбеш, сигурно за вбъдеще ще успеем заедно да постигнем това. За съжаление аз не знам да говоря на Босненски, а македноския горе долу го приказвам ама за превод неможе да става въпрос. Ако ти се наемеш да го направиш ще е добре. Имах желание книгата ми да се преведе и на турски, за да може да се чете в турция и Гърция но за сега толкова ми са възможностите.

GORANEC:
са били предците на днешните торбешите и горани. Има вероятност в някои части на горепосочените области и по-рано да са живели араби или селджуци. Например в село Млике, Призренско, някой си Ахмед ага родом от Халеб, Сирия построил джамия. Това се подразбира от долупосочената плоча на джамията в с. Млике, чийто надпис гласи следното:,
DO POMAK-BG BRATE . sakam edno da tI KAZAM , dali nekoj arapin bi mozel da dojde vo sred balkan i da zivee megu slovenci????
evo jas ke ti odgovoram, deka ne bi mozel da zivee, poradi jazikot koj ne go zboruva i poradi toa kade ne bi mozel da najde mesto, da zivee taka lesno vo sar planina.. zosto.. znaeme deka ako nekoj trebe da zivee vo toj predel na sar planina bi trebal da ima hrana sto bi ja napravil odamna,REZERVA ,  kuka, inace bi umrel lesno..
sto sakam da kazam ovde deka ne bil arapin toj sto dosol od sirija nego goranin sto bil od sirija .
znael dobro arapski kako majcin jazik posto ziveel so generaciji tamu i sekako doagal vo gora.
iako ne postoelo autobusi vo toa vreme. imalo konji, nekade i kamili sto imam slika od florina lerin egejska makedonija, znaci islamot go donesol vo gora koga dosol i znael deka od sirija ke mu pomognat i kako goranin go sirel islamot, sto najverejantno site go prifatile, ne bil superman..ama ova se objasnuva so nego dojdeni arapi. koji i ziveele poslem vo gora, kade mozes da najdes zborovi cisti arapski vo goranskiot jazik sto gi nema vo bosanskiot ili turskiot. primer APAP. HABAB NA ARAPSKI STO ZNACI BRAT ILI DRUGAR.

Nedim Mehmedoski:

--- Quote from: pomak BG on May 07, 2009, 19:46 ---Аллах разъ олсун Торбеш, сигурно за вбъдеще ще успеем заедно да постигнем това. За съжаление аз не знам да говоря на Босненски, а македноския горе долу го приказвам ама за превод неможе да става въпрос. Ако ти се наемеш да го направиш ще е добре. Имах желание книгата ми да се преведе и на турски, за да може да се чете в турция и Гърция но за сега толкова ми са възможностите.

--- End quote ---
Efendi Husein,vo vrska so prevodot smetam oti che zavrshime rabota,no vo mesetz avgust,oti togash doajam na odmor vo Makedonia.Pa bi te pokanil ako mojesh da doydish i da mi bidesh gostin vo Labunishta,a i Sherif Aga sigurno che se vkluchi vo realizatziyata na toi proekt!.A i m.g. Fijat Canoski i prof. Hasan Dzilo sigurno che pomognat na nekoi nachin(tie se veche zapoznati so toa).Selam!

Metka:
I az iskam da doida vo labunishta! ;D :D ;)

fotakiev:

--- Quote from: Toska on April 17, 2009, 11:30 ---

                    Контактите на арабите с населението на Балканския полуостров през VII-X в[/b].
През 602 г. славяните се възползвали от тежкото положение на Византия и започнали да се заселват масово на Балканския полуостров. Едно от интересните събития от този период е походът на Константин II през 658 г. Той е съпроводен с разселването на големи маси славяни и авари в Мала Азия към границите на Византия със Сирия през 665 г., от които като военно формирование от 5000 славяни преминало на страната на арабите. Причина за това събитие са съвместните военни действия на славяни и авари, завършили с обсадата на Константинопол през 626 г. Преди това, в 597 г., 609 г., и 620 г. славяните последователно обсаждали Солун, а през 622 г. в обсадата на Солун участвали и авари. Последната обсада на Солун от страна на славяните е била през 647 г

--- End quote ---
През 7ми век според Теофан, но дори и по-рано според други източници, българите започнали не само да опустошават и обезлюдяват балканският полуостров, но и да се заселват масово, отначало на колонии, а после на големи групи. Една от вълните била извършена когато част от Кутригурите, изгонени от домовете си, от подкупения от Византия вожд Сандилх, трябвало да се преселят във Беломорска Тракия и да станат Федерати на Византия. Век и половина по-късно, Аспарух и водените от него българи се заселили на Балканите. По същото време във Македония, стабилно стъпили другите българи - Куберовите. Днес се твърди че първит опит за присъединяването им към България, бил извършен едва от последните Канове неподресдтвено преди християнизацията на България, а големи български общности се наричат - славяни. Плод на тези погрешни схващания е остарялото преподаване на историята и залегналите стари заблуди, родили безумия във историческата ни наука. Проследяването на произхода на Берзитите например ни отвежда много далеч от Белоруските равнини, в които са се зародили славяните. Всъщност славянско преселение едва ли е имало въобще.
Славяни е измислено наименование и нокога не  се е използвало като такова от хронистите до 16-ти век. Където се споменава това наименование като група хора говорещи близък език.  .
През ІІ-ІV в.  се оформят  : източна – анти, западна – венеди, и южна – славини(склавини). През V в. Придвижването на големи маси хора от вътрешността на Азия към Централна Европа, известно като Велико преселение на народите , раздвижва и  племената. След смъртта на хунския вожд Атила в 453 г. племената се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия.
В началото на VІІ в. Византия изоставя отбраната на дунавската си граница. Няколко години по-късно, при управлението на император Ираклий (610-641), "славянската" преселническа вълна залива балканските провинции на Византия. Предполага се, че в хода на това движение в земите между р. Дунав и Стара планина се заселват племето на северите-Куберовите българи и обединението на “Седемте славянски рода”, които по-късно в съюз с прабългарите на хан Аспарух поставят основите на средновековната българска държава в Европа.
Успехът на Византия във войните със "славяните" и аварите зависи от нейната ангажираност във войните в Персия. Възползвайки се от това, българите масово нахлуват през Дунава. Вестите за "славянската" колонизация стигат чак в далечна Испания. Епископът на Севилия Изидор съобщава, че през четвъртата година от управлението на император Ираклий (610-641) “склавините завзели Гърция”.
През лятото на 626 г. Константинопол е подложен на двойна обсада. От северозапад го нападат "славяни(севери,берзити,смолени,тимочени)-наименование на Куберовите българи",седемте "славянски" племана(обединение на неизжестни по наименожание племена , авари и Българи от племената хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури, а от югоизток – перси. Съюзниците се изтеглят едва след десетдневни безуспешни опити да щурмуват града. За да ги спре, император Ираклий прехвърля крупни военни сили от Мала Азия на Балканите. Те се придвижват в три направления: по Черноморското крайбрежие; по пътя Одрин – София – Белград и по Егейското крайбрежие към Солун.
След смъртта на император Ираклий арабите  – новата сила в Мала Азия – притискат Византия. Обединени от вярата на пророка Мохамед, много скоро те стават най-силният противник на ромеите в следващите столетия. Империята използва периодите на мир с мюсюлманите, за да воюва на Балканите със Куберовите българи(севери,берзити,смолени,тимочени) и седемте  племена отбелязвани обикновенно пак като "славянски" племена .
През втората половина на VII в. тя възстановява властта си върху по-голямата част от Балканския полуостров и преврьща отседналите в тези земи "славяни" в свои поданици. Земите между Стара планина и р. Дунав обаче остават под контрола на седемте "славянски" племена и  устояват на натиска на Византия..


--- Quote from: Toska on April 17, 2009, 11:30 ---Интересни данни са запазени и за по-късните набези на арабите. Такива са например пиратските нападения още през първите години от управлението на Василий I, пред когото стояли трудни външнополитически задачи. Голяма заплаха за Византия представлявали арабите в Сицилия, които извършвали чести набези по далматинското и албанското крайбрежие. През 866 г., още преди Василий І да застане на престола, арабите завзели град Котаро (Котор), а на следващата година бил обсаден и Рагуза (Дубровник). Василий І се отзовал на молбите за помощ и изпратил на дубровчани голяма флота начело с пълководеца Никита Ориф. Арабите били принудени да се оттеглят. Намесата на Византия укрепила нейното влияние в градовете по адриатическото крайбрежие и по-специално в Далмация, която включвала местните градове и някои острови от Адриатическо море. Градовете в тази тема имали вътрешно самоуправление, но били длъжни да плащат, като израз на признание на византийската власт, малка сума на цариградския стратег. Набезите на арабите в Егейско и Средиземно море, които били прекратени за известно време след победите на Никита Ориф и Несър, отново се засилили в края на IX в.. Като използвали за главна база остров Крит, арабите предприели нови пиратски нападения. Опустошени били островите Самос и Лемнос, а през 902 г. бил разорен тесалийският град Димитриада. Начело на арабската флота стоял гръцкият генерал Лъв Триполитански. През 904 г. арабите нападнали и опустошили гр. Анталия в Мала Азия, а по-късно с многобройни кораби се отправили към Солун, втория по значение град в империята на Балканския полуостров. Солун паднал след тридневна обсада, ръководена от Лъв Триполитански. Много жители загинали, а около 22 хил. били пленени и превърнати в роби. Мнозина от тях били разменени в Тарсус за арабски пленници, които по този начин могли да се върнат по родните си места. Йоан Каменияд е жител на Солун и очевидец на превземането на града от арабите през 904 г. Той е автор на книгата "Превземането на Солун". Сагудатите са едно от славянските племена, които обитавали земите на запад от Солун чак до Бер и са участвали в обсадата на Солун през 620 г. и 647 г., а през 904 г. във връзка с арабската обсада на града също се споменават. Преди това арабите няколко пъти се опитвали да превземат Константинопол, но без успех. Първият опит бил на Муавия от 674 г. до 677 г., а вторият – на Маслама през 716 г., продължил една година.
Арабите се изявявали и като добри търговци. В началото на VII в. а и много преди това, те купували стоките си от Йемен и с кервани стигали до Дамаск, за да ги продават. През ІX и X в. арабите от Сирия пък са стигали чак до търговското средище на Константинопол. Там освен сирийци са търгували също и хазари, руси, евреи, българи, италианци и пр. Хазарите например внасяли от север кожи, пурпур, пипер. Русите – скъпи кожи и восък. Арабите пък докарвали южни плодове, подправки, оръжие, платове и др. Наред с Константинопол важен търговски център през IX и X в. бил Солун. Там ставал голям събор на 8 ноември – празника на св. Димитър Солунски, считан за покровител на града. Там са се стичали търговци и от други страни и народи. Известни търговски центрове били и градовете от Източна Тракия Одрин и Силиврия. На адриатическото крайбрежие пряка връзка с Италия продължавал да е Драч. Важна роля в транзитната търговия играел и остров Родос, а след 966 г. и остров Крит.
Освен чрез военни набези и търговия арабите присъствали на Балканския полуостров и като военнопленници. Това се случило през 746 г., след като император Константин V предприел поход в Северна Сирия и завладял Германикия – роден град на баща му. Големият брой военнопленници, които попаднали в ръцете му и които настанил на българо-византийската граница, имали задача да служат като стратиоти. Следващата година византийците нанесли голям удар на арабската флота при остров Кипър. Според Теофан Изповедник и патриарх Никифор, император Константин V предприел нов поход в Армения и Месопотамия, където били превзети крепостите Теодосинопол (вероятно тук става въпрос за крепостта Осрогена, днес Раз ел Аим) и Мелитене (днес Малатия). Отново в Тракия били доведени много сирийски и арменски военнопленници, пак по протежението на българо-византийската граница, където за тях били изградени крепостни градове. За построените градове в Тракия българите поискали данък, но императорът не уважил желанието им. По тази причина българите се отправили на поход, като преминали тракийските селища, достигайки до т. нар. Дълга стена. При срещата им с византийските войски българите претърпели поражение.
По време на краткото царуване на Лъв ІV, на изток борбата с арабите продължила. Византийците отново нанесли голямо поражение на арабските войски през 778 г. при Германикия. При военните действия в Сирия също били пленени голям брой местни жители, които императорът, следвайки предишната политика, колонизирал в Тракия

--- End quote ---
Данните са верни, но какво общто имат с "помаците" и защо ги споменаваш арабите тук.Иначе съм благодарен, че показа едно от лицата на арабите в разсширяване на ислямскиат Xалифат.





--- Quote from: Toska on April 17, 2009, 11:30 ---На българо-византийската граница била разположена и намиращата се в Източните Родопи област Ахридос. Това, което се знае със сигурност е, че Византия, която е земеделска страна, е включила в териториите си един слабо развит планински район с малки градчета по басейна на р. Арда и със стотици села, пръснати по склоновете на планината. Областта е осеяна с малки и големи крепости с ромейска стража в тях. Известни са засега и имената на Устра, Кривос, Перперикон, Мняк, Ефрем, Потмос, но кои от тях са крепости и кои укрепени градове, не може да се установи. Градовете - крепости в Източните Родопи едва ли са имали население повече от 2 - 3 хиляди души. На най-високата част на населеното място се издигала крепостта, а по склоновете се разполагал същинският град с обществените постройки и жилища. Сред населението на областта се набирала многобройна войнствена и твърде боеспособна войска. През XIV в. Йоан Кантакузин споменава за отряд ахираити от тази войска, които му изменили. По-интересното за тази област е, че тя никога не е влизала в пределите на тримата известни владетели на Родопите – Иванко, Алексий Слав и Момчил. Единствено Момчил със съюзника си Йоан Кантакузин воювал срещу тази област, но въпреки всичко, той си останал владетел на област Меропа (Смолянска област), която обхващала средното и горното течение на р. Арда и се покривала в общи линии с Ахърчелебйската покрайнина. Жителите на област Ахридос са наричани ахряни. Това наименование произлиза от името на местността. Така те били известни и във византийските и в османските хроники. През ХІІІ и ХІV в. под Ахридос и Мора се имало предвид една и съща област, намираща се по средното и долното течение на р. Арда, която през османското владичество запазила очертанията си, но вече под името Султанйери. 

--- End quote ---
Западните Родопи и Чепинската котловина се обитават още от праисторическо време. Откритите предмети край крепостта Цепина са от каменната, бронзовата и желязната епоха. Преди 4000 години в долините на Родопите живеели тракийските племена беси и сатри. Столицата на бесите е била някъде около Пазарджик. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните.
През този период животът в Чепинския край изглежда е бил твърде интензивен. В кв. Каменица е разкрит римски каптаж на стара баня и намерени римски монети. Открит е водопровод, отвеждащ водата от м. Кутел към м. Костандица. В кв. Чепино са намерени следи край баните. В кв. Лъджене, вляво от шосето за Юндола са намерени основи на голяма обществена сграда.
Не може да се каже точно кога Чепинският край влиза в пределите на българската държава. Намерено е интересно указание от Ст. Захариев в което той споменава един документ, открит в развалините на манастира "Св. Спас", който се намира край с. Белово. На него било отбелязано, че манастирът бил строен през 1040 г. от княз Георги, брат на българският цар Петър II Делян. Българските царе и князе идвали тук, за да се поклонят на чудотворната икона, след което отивали "да се къпят на Цепинските бани".
Смята се ,че падането на крепостта Цепина и на целият Чепински край под турска власт е станало през 1371 - 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Стремежът за асимилация на българското население особено се засилил през ХVI в. Населението на Чепинския край не прекланяло глава и упорито се съпротивлявало на турските завоеватели.След битката при Чирмен (1371 г.) първи чепинските войводи, сръбските управници - прилепският крал Марко и велбъждския княз Константин, се признали за васали на султан Мурад 1, с задължение да му плащат данък и да му помагат с войските си в походите. След битката при Чирмен (1371 г.) първи чепинските войводи, сръбските управници - прилепският крал Марко и велбъждския княз Константин, се признали за васали на султан Мурад 1, с задължение да му плащат данък и да му помагат с войските си в походите.Главнокомандващият турските войски на Балканите, Лала Шахин, избрал за главна квартира Пловдив. Неговият полководец Инже Балабан бей преэ 1382 г. превзел София и принудил българския войвода Янко да признае властта на турците. Превземането на София принудило Видинския цар Иван Срацимира, търновския Иван Шишмана, както и Добруджанския деспот Иванко, наследник на Добротича, да се признаят васали на султан Мурада.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page