Български > История

ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

<< < (58/69) > >>

pomak BG:
Освен подобните коментари, като тези на проф. Петър Петров и адвокатът му Фотакиев т.е. Пламен Пасков има и други, които гледат на книгата с друго око.

Еди­н еру­ди­ра­н ре­фе­рат 

Изтегляне на материала в pdf формат 

Еми­л КОЕН

Кни­га  на Хю­сеин Мех­мед “По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007, пред­го­вор П. Япо­в) пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­то­рия на по­ма­ци­те на Бал­кан­ския по­луос­тров. Дей­стви­тел­но, по­вес­тво­ва­ние­то за­поч­ва с опи­са­ние на кон­так­ти меж­ду ара­би и на­ро­ди­те, на­се-лява­щи по­луос­тро­ва още от са­мо­то на­ча­ло на VI век - поч­ти сто го­ди­ни пре­ди офи­циал­на­та да­та на об­ра­зу­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - 681 г. Краят на тру­да до­веж­да раз­ка­за за съд­ба­та на по­ма­ци­те на Бал­ка­ни­те до на­ча­ло­то на ко­му­нис­ти­чес­кия пе­риод в ис­то­рия­та ни - до 16.04.1947 г., ко­га­то ед­на кон­фе­рен­ция, сви­ка­на от но­ва­та “о­те­чес­тве­ноф­рон­тов­ска” Ди­рек­ция на из­по­ве­да­ния­та взе­ма ре­ше­ние за зак­ри­ва­не­то на Бъл­га­ро-мю­сюл­ман­ско­то кул­тур­но прос­вет­на друж­ба “Ро­ди­на”, ор­га­ни­за­ция­та, коя­то бе съз­да­де­на де­се­ти­ле­тие по-ра­но от дър­жа­ва­та с цел “да вър­не по­ма­ци­те в ло­но­то на бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на об­щност”.

Не­съм­не­но е, че еру­ди­ция­та на ав­то­ра бу­ди ува­же­ние. Све­де­ния­та, кои­то ни съоб­ща­ва на скром­ни­те 167 стра­ни­ци на книж­ка­та си, са под­кре­пе­ни от 521 (!) по­зо­ва­ва­ния на из­точ­ни­ци и от 100 заг­ла­вия ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ски и тур­ски ези­к. И все пак, из­глеж­да же­ла­ние­то за всеоб­хват­ност си е нап­ра­ви­ло ше­га с ав­то­ра. За да бъ­де еди­н труд ис­то­рия на на­род или на гру­па, в не­го трябва да се го­во­ри не са­мо за съ­би­тия­та, свър­за­ни с по­ли­ти­чес­ко­то и воен­ното би­тие на те­зи хо­ра, но съ­що и за сто­пан­ския, кул­тур­ния, ин­сти­ту­цио­нал­ния и ду­хов­ния им жи­вот. Но то­ва няма как да ста­не в рам­ки­те на ед­на тън­ка кни­га. И за­то­ва ние сме чи­та­те­ли по-ско­ро на еди­н мно­го еру­ди­ра­н ре­фе­рат, от­кол­ко­то на са­мос­тоя­тел­на из­сле­до­ва­тел­ска ра­бо­та. Но кни­га­та е из­вън­ред­но поз­на­ва­тел­на и ос­вен то­ва, има ред до­пъл­ни­тел­ни дос­той­нства. В нея е про­ка­ра­на те­за­та за пос­те­пен­но­то, мно­го­ве­ков­но и мир­но прие­ма­не на ис­ляма - по раз­лич­ни при­чи­ни - от раз­нооб­раз­ни гру­пи на сред­но­ве­ков­но­то бал­кан­ско об­щес­тво и най-ве­че от част от сред­но­ве­ков­ни­те ере­ти­ци. На­ред с дру­ги съв­ре­мен­ни ав­то­ри, и Мех­мед твър­ди, че в ръ­ко­пи­си­те и ис­то­ри­чес­ки­те съ­чи­не­ния, кои­то опи­сва­т кър­ва­во­то ис­лями­зи­ра­не на бал­кан­ски­те хрис­тия­ни през XVII век от ос­ман­ска­та власт, има мно­го не­съот­ветс­твия и ед­ва ли след­ва те да се раз­глеж­дат ка­то не­съм­нен ис­то­ри­чес­ки из­точ­ник (стр. 35). Все пак та­зи те­за зас­лу­жа­ва мно­го по-де­тай­лна ар­гу­мен­та­ция от та­зи, коя­то й пра­ви ав­то­рът.

Сил­на стра­на на съ­чи­не­ние­то е, че ав­то­рът пи­ше с оче­вид­но съ­чувс­твие към по­ма­ци­те и ве­роя­тно е еди­н от тях. Но то съв­сем не е без­кри­тич­но - по­ма­ци­те, не са би­ли са­мо жер­тва на аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на но­ви­те бал­кан­ски дър­жа­ви. Във вой­ни­те и във въс­та­ния­та, кои­то бъл­гар­ска­та на­ция и дър­жа­ва водят от Ап­рил­ско­то въс­та­ние, през Ос­во­бо­ди­тел­на­та, та чак до Пър­ва­та све­тов­на вой­на вклю­чи­тел­но, по­ма­ци­те са би­ли и от­мъс­ти­те­ли, и аг­ре­сив­ни бра­ни­те­ли на ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и в та­зи си роля са би­ли - в крак с “мо­да­та” на вре­ме­то си - и кръ­воп­ро­лит­ни, и жес­то­ки. Ав­то­рът не ни спест­ява та­зи част от ис­ти­на­та. 

Ос­вен то­ва, ко­га­то опи­сва без­брой­ни­те слу­чаи на на­силс­тве­но из­гон­ва­не от се­ли­ща­та им, на убий­ства, краж­би на иму­щес­тво и си­ло­во “хрис­тия­ни­зи­ра­не”, из­вър­ше­ни от бал­кан­ски­те дър­жа­ви и най-ве­че от на­ша­та сре­щу по­ма­ци­те, той не си поз­вол­ява да на­пус­не ура­вно­ве­се­ни­я тон, не прибя­гва към емо­цио­нал­ни ар­гу­мен­ти за за­сил­ва­не на впе­чат­ле­ние­то от на­си­лие­то, на кое­то са би­ли под­ла­га­ни.

И нак­рая, ве­че спо­ме­нах оче­вид­на­та еру­ди­ци­я на пи­са­теля. На та­зи еру­ди­ци­я й трябва са­мо из­вес­тно стес-нява­не на из­сле­до­ва­тел­ско­то по­ле, фо­ку­си­ра­не, и то­га­ва ще се по­лу­чи пър­вок­лас­на ис­то­ри­чес­ка кни­га.

Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги.

 
 

daczo:
Pomak BG ,ne bydi bezchelen,ne spomenavaj za Aprilskoto vystanie,Ilinden iTrakiia.Zhertvite ne mogat da se zashtitavat.Iskash da sybudish umraza,nishto drugo.Napishi koga bylgarite od Slavshtica ili od Bylgarski izvor sa napadnali na mirnite pomaci od Galata.Koga vojnicite od Loveshkoto podilenie sa palili kyshtite na pomacite od Loveshko i Tetevensko.Az sym od tozi rajon i mi e intirestno.

pomak BG:
Daczo не искам да събуждам умраза нито на българите към помаците, нито на помаците към българите. Доколкото знам историята, според латинската сентенция, е учителка на бъдещето. Ако смяташ че историята има такава цел да събужда умраза, то тогава защо въобще се преподава и изучава. По твоята логика и физиката ще е една негативна наука, защото там в нея се изучават атомите, а от тях се правят бомби за масово унищожение. Но ние трабва да се утървем от този негативизим и да гледаме на нещата от хубавата им страна. Както виждаш тук термина българомразци, в които ни обвинява Фотакиев т.е. Пламен Пасков, някакси губи значение. Ако ги няма такивата като мен, от къде ще знаеш за случилото се на помаците и как ще си вземеш поука ти и твоята аудитория. А когато си вземеш поука ти, другия,третия и петия, ще си е взела поука почти 2/3 от народа в България и тогава онези в Скат ще си лаят без да има кой да ги слуша. Както казваше един мой приятел българин. Онези били около 200-250 дуси и да се вдигнат всички българи, помаци, турци, цигани и пр. на митинг пред централата им или прет телевизията или пред НС за да резберат че ние сме живяли в мир и разберателство и искаме да живеем и за напред така. Това са тези които сеят умраза и са българомразците, защото зарати този тип хора в България се чуства и се е чуствало етническото напрежение. И заради тези хора се появиха партиите на Юзеиров и пр.

Другото което ме питаш е станало по време на Руско-турската война , когато пътя на българските опълченци начело на пълководци като тетевенеца Баньо Маринов и на руските войски разпиляли помаците и останалото мюсюлманско население от Свищов, Бяла, Търново, Севлиево, Ловеч и по пътя към Тетевенско, една от войската разпиляла помашкото население в Български извор, Кирчево, Галата, Градежница, Асен, Драгулин дол, Торос, Орешене и Добревци и продължила към София, а другата част разпиляла помаците в Луковитските села Блъсничево (Ръмянцево), Луковид, Дъбене, Тодоричене, Рупци, Радомирци и пр. включително и Белослатенския район от където след това обсадили Плевен. Всички те тръглани да се изселват за турция, а марудери зад тях ограбвали и животни, стока де що намерат и опожарявали селата им. За това и днес от бившата помашка нахия с център Ловеч има помаци само в Тетевенските села Кирчево, Български извор, Галата, Градежница, Глогов, Бабинци, малка част в Асен, Торос, Румянцево и в Кнежа, Бяла слатина и Попица. Тези помаци били кандардисани да си се преберат, но голяма част поарди икономически и пр. причини отново възприемали масови изселвания за Турция в продължение на години до края на 1950 г. Мога да ти напиша и какво е станало с джамиите и гробищните паркове в някой бивши чистопомашки села от Османския период, както и с днешното им положение в селата където днес живеят, ако желаеш.  
  

fotakiev:

--- Quote from: pomak BG on October 07, 2009, 13:51 ---Освен подобните коментари, като тези на проф. Петър Петров и адвокатът му Фотакиев т.е. Пламен Пасков има и други, които гледат на книгата с друго око.

Еди­н еру­ди­ра­н ре­фе­рат  

Изтегляне на материала в pdf формат  

Еми­л КОЕН

Кни­га  на Хю­сеин Мех­мед “По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007, пред­го­вор П. Япо­в) пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­то­рия на по­ма­ци­те на Бал­кан­ския по­луос­тров. Дей­стви­тел­но, по­вес­тво­ва­ние­то за­поч­ва с опи­са­ние на кон­так­ти меж­ду ара­би и на­ро­ди­те, на­се-лява­щи по­луос­тро­ва още от са­мо­то на­ча­ло на VI век - поч­ти сто го­ди­ни пре­ди офи­циал­на­та да­та на об­ра­зу­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - 681 г. Краят на тру­да до­веж­да раз­ка­за за съд­ба­та на по­ма­ци­те на Бал­ка­ни­те до на­ча­ло­то на ко­му­нис­ти­чес­кия пе­риод в ис­то­рия­та ни - до 16.04.1947 г., ко­га­то ед­на кон­фе­рен­ция, сви­ка­на от но­ва­та “о­те­чес­тве­ноф­рон­тов­ска” Ди­рек­ция на из­по­ве­да­ния­та взе­ма ре­ше­ние за зак­ри­ва­не­то на Бъл­га­ро-мю­сюл­ман­ско­то кул­тур­но прос­вет­на друж­ба “Ро­ди­на”, ор­га­ни­за­ция­та, коя­то бе съз­да­де­на де­се­ти­ле­тие по-ра­но от дър­жа­ва­та с цел “да вър­не по­ма­ци­те в ло­но­то на бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на об­щност”.

Не­съм­не­но е, че еру­ди­ция­та на ав­то­ра бу­ди ува­же­ние. Све­де­ния­та, кои­то ни съоб­ща­ва на скром­ни­те 167 стра­ни­ци на книж­ка­та си, са под­кре­пе­ни от 521 (!) по­зо­ва­ва­ния на из­точ­ни­ци и от 100 заг­ла­вия ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ски и тур­ски ези­к. И все пак, из­глеж­да же­ла­ние­то за всеоб­хват­ност си е нап­ра­ви­ло ше­га с ав­то­ра. За да бъ­де еди­н труд ис­то­рия на на­род или на гру­па, в не­го трябва да се го­во­ри не са­мо за съ­би­тия­та, свър­за­ни с по­ли­ти­чес­ко­то и воен­ното би­тие на те­зи хо­ра, но съ­що и за сто­пан­ския, кул­тур­ния, ин­сти­ту­цио­нал­ния и ду­хов­ния им жи­вот. Но то­ва няма как да ста­не в рам­ки­те на ед­на тън­ка кни­га. И за­то­ва ние сме чи­та­те­ли по-ско­ро на еди­н мно­го еру­ди­ра­н ре­фе­рат, от­кол­ко­то на са­мос­тоя­тел­на из­сле­до­ва­тел­ска ра­бо­та. Но кни­га­та е из­вън­ред­но поз­на­ва­тел­на и ос­вен то­ва, има ред до­пъл­ни­тел­ни дос­той­нства. В нея е про­ка­ра­на те­за­та за пос­те­пен­но­то, мно­го­ве­ков­но и мир­но прие­ма­не на ис­ляма - по раз­лич­ни при­чи­ни - от раз­нооб­раз­ни гру­пи на сред­но­ве­ков­но­то бал­кан­ско об­щес­тво и най-ве­че от част от сред­но­ве­ков­ни­те ере­ти­ци. На­ред с дру­ги съв­ре­мен­ни ав­то­ри, и Мех­мед твър­ди, че в ръ­ко­пи­си­те и ис­то­ри­чес­ки­те съ­чи­не­ния, кои­то опи­сва­т кър­ва­во­то ис­лями­зи­ра­не на бал­кан­ски­те хрис­тия­ни през XVII век от ос­ман­ска­та власт, има мно­го не­съот­ветс­твия и ед­ва ли след­ва те да се раз­глеж­дат ка­то не­съм­нен ис­то­ри­чес­ки из­точ­ник (стр. 35). Все пак та­зи те­за зас­лу­жа­ва мно­го по-де­тай­лна ар­гу­мен­та­ция от та­зи, коя­то й пра­ви ав­то­рът.

Сил­на стра­на на съ­чи­не­ние­то е, че ав­то­рът пи­ше с оче­вид­но съ­чувс­твие към по­ма­ци­те и ве­роя­тно е еди­н от тях. Но то съв­сем не е без­кри­тич­но - по­ма­ци­те, не са би­ли са­мо жер­тва на аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на но­ви­те бал­кан­ски дър­жа­ви. Във вой­ни­те и във въс­та­ния­та, кои­то бъл­гар­ска­та на­ция и дър­жа­ва водят от Ап­рил­ско­то въс­та­ние, през Ос­во­бо­ди­тел­на­та, та чак до Пър­ва­та све­тов­на вой­на вклю­чи­тел­но, по­ма­ци­те са би­ли и от­мъс­ти­те­ли, и аг­ре­сив­ни бра­ни­те­ли на ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и в та­зи си роля са би­ли - в крак с “мо­да­та” на вре­ме­то си - и кръ­воп­ро­лит­ни, и жес­то­ки. Ав­то­рът не ни спест­ява та­зи част от ис­ти­на­та.  

Ос­вен то­ва, ко­га­то опи­сва без­брой­ни­те слу­чаи на на­силс­тве­но из­гон­ва­не от се­ли­ща­та им, на убий­ства, краж­би на иму­щес­тво и си­ло­во “хрис­тия­ни­зи­ра­не”, из­вър­ше­ни от бал­кан­ски­те дър­жа­ви и най-ве­че от на­ша­та сре­щу по­ма­ци­те, той не си поз­вол­ява да на­пус­не ура­вно­ве­се­ни­я тон, не прибя­гва към емо­цио­нал­ни ар­гу­мен­ти за за­сил­ва­не на впе­чат­ле­ние­то от на­си­лие­то, на кое­то са би­ли под­ла­га­ни.

И нак­рая, ве­че спо­ме­нах оче­вид­на­та еру­ди­ци­я на пи­са­теля. На та­зи еру­ди­ци­я й трябва са­мо из­вес­тно стес-нява­не на из­сле­до­ва­тел­ско­то по­ле, фо­ку­си­ра­не, и то­га­ва ще се по­лу­чи пър­вок­лас­на ис­то­ри­чес­ка кни­га.

Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги.

--- End quote ---
Сам определящ се за Муджахиддин   г-н Хюсеин Мехмед,
Намерихте от някъде Емил Коен за "един ерудиран реферат".
Поне аз никога не съм чувал името Емил Коен ,като изключим небезизвестният вече покоен бизнесмен с това име.

Бъдете така добър да информирате аудиторията кой е Емил Коен и доколко е навътре в материята на съчинениято Ви..
За сравнение Ви давам името на професор Петър Петров,който е наистина ерудит.

pomak BG:
Не обичам жестовете ти за това избързах, да го вкарам лично аз. Открих го в нета, така както си открил и ти онази критика за мен. Лично аз не познавам кой е Емил Коен. Ти като човек от службите познаваш хората по добре от мен, за това и на мен ще ми е драго да ни кажеш кой е Емил Коен. За професор Петър Петров заем той е един измислен и угоден вам историк. Мисля, че някъде писах с коя книга станал професор По следите на насилието, която някъде по-горе я разтълкувах успешно. Преди нея той дълго време беше доцент.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page