Български > Религия и мистика

Забрадката - аксесоар, символ или задължение

<< < (40/99) > >>

muti6:
http://www.facebook.com/video/video.php?v=184235578279302&oid=155215761164474#&comments

Силвия:


--- Quote from: muti6 on February 16, 2011, 23:13 ---Мой цитат в предишен постинг:"Тук е разковничето силвия,наистина в Корана не се споменава,като дума въпросната "забрадка",но това е въпрос на тълкование,което не се и надявам да разберете поради ред причини".
Задаваш въпрос на който съм отговорил и т.н, за това ти казах ,че не ме четеш.
Покривалото е поведение, начин на мислене и начин да се приемеш такъв какъвто си, то повелява ислямски начин на живот, то е виждане, което изисква определено поведение , също е  и голяма отговорност в едно немюсюлманско общество като нашето.

„О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото.”
 
Силвия, ако искаш така го приеми носенето на покривало не е задължение, произтичащо от заповед, а е израз на искрена вяра.
Ислямът Силвия, е море(необхватно пространство)от знания,което не е от възможностите на хората.Умишлено не отговарям на зададените ти въпроси,защото се страхувам от неточни отговори и не искам да се ангажирам с празнословия. За да ти бъде отговорено се изисква време,с което не разполагам в момента.А и се чудя какъв е интереса ти,от любознателност към познанието или от инат.
Ислямът не е определил начин на обличане, но за сметка на това е установил принципи, норми и правила на обличане. При тяхното съблюдаване могат да се използват всякакъв вид облекла.

1. Облеклото трябва да покрива забранените части.
2. То не трябва да бъде тясно, т.е. не трябва да очертава линиите на тялото.
3. Дрехата не бива да е прозрачна.
4. Не трябва да символизира друга религия.
 В един от хадисите си Пейгамберът (с.а.с.) казва: „Ще дойдат такива времена, че жените ще са облечени, но в същото време ще са голи”. В момента се случва точно това и този начин на обличане се възприема трудно.
 В крайна сметка „мюслюманин” значи „покорен и предан човек”,вършещ всичко( заради и единствено) за спечелване задоволството на Аллах.



--- End quote ---


Бих помолила само едно – да не ми се вменяват мисли, които нямам.

Това, че покривалото може да е израз на искрена вяра никога не бих го оспорила.Както и никак не бих оспорила това, че човек трябва да е искрен към Твореца и милостив към Неговото творение.

Когато човек не може да разбере какво всъщност му казват или не иска да разбере, много по-лесно е да реши, че има срещу себе си враг или пък някой силно духовно непросветен. Само защото може би това, което се опитват да му кажат, му идва твърде много, и аз разбирам донякъде защо е така, вярваш или не.

Едва ли има смисъл, във всеки случай, да пиша повече каквото и да било.

Ще ти кажа още само, че през средните векове е било схващано като израз на светотатство едва ли не и обида към вярата (в случая християнската), ако някой е дръзвал да каже, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, а не то около нея. При това всички са виждали, в онова време, както и днес виждат, как Слънцето изгрява, движи се цял ден по небето и накрая залязва. Днес това може да звучи дори смешно, но тогава никак не е било смешно. Било е страшно голямо предизвикателство към приети „истини” от последна инстанция, едва ли не. А е имало, освен това, хора, християнски духовници, които са имали светска власт, както сега в някои страни има мюсюлмански духовници, които имат светска власт. И тези християнски духовници са използвали тази власт включително за да наказват онези хора, които са се отклонявали от правия път, както те го разбирали, че е прав; и са говорили и те от „името на Бога”. И са призовавали, някои от тях, в името Божие да се водят войни с „неверниците” (защото са смятали мюсюлманите например за неверници) и т.н. Християнските общества в Европа, както вече бях писала някъде в тази тема струва ми се, са минали през много перипетии, през много различни неща, преди да се научат, дори да не са всички, но като цяло да се научат на това, че не всяка догма и думите на не всеки духовник обезателно са думи на Бога. Преди да се научат на това да не търсят врагове, отстъпници или не знам какво у онези, които първи са се опитвали да им казват примерно, че мюсюлманите не са неверници. Или онези, които първи са се опитвали да им кажат, че нито Инквизицията (каквото институция е имало), нито индулгенциите (даването на пари на Църквата за опрощаване на грехове, каквото практика има при западните християни в Средновековието) са от Бога, нито могат да бъдат оправдани в „Името Божие”. И други примери има в подобен дух, няма да ги изреждам. Това, което се опитвам да кажа, че е имало и християнски фанатизъм, макар той да се е случвал в други времена. Фанатизъм, който не би бил възможен без някакви отклонения, опростявания или промени в истинските основи на християнството. Бях някакви по-късни тълкувания включително, които са се приемали като най-меродавни.

muti6:
Драга Силвия,това се опитвам да обясня от доста време тук.Не е редно хората,вярващите мюсюлмани,християни, а и другите да  интерпретират словото на Аллах по начин , който им отърва и без никакво знание.Има аяати,хадиси,сунна и тефсир(това е наука, която изучава начина на произношение на словата от Свещения Коран и това, което те означават. Тази наука изследва правилата, касаещи както отделните слова, така и словосъчетанията, и смисъла, който възниква в резултат на тяхното съчетание, а така също и онова, което го допълва».
Често пъти сме свидетели как невежи хора влизат в полемика относно айетите, опирайки се на това, че са прочели Свещения Коран и дори знаят неговото съдържание. Истината е друга и  те не са осведомени за смисъла на Свещената Книга, и нямат дори елементарни представи относно това, какъв спектър от знания се съдържат в Свещения Коран и т.н.

Силвия:

Да има разбира се богословски науки, традиции и практики; сложни и специфични - и за исляма, и за християнството, и за израилтянството. Тези богословски науки се различават в едно или в друго и вътре в рамките на една или друга монотеистична вяра. Има разлика в богословските традиции и религиозни практики на православни, католици и протестанти; на сунити, шиити или алиани. Всяка една от тези сложни и специфични богословски надграждания, тълкувания, традиции смята за себе си, че е най-добрият, най-правилният, най-чистият път за връзка между човешката душа и Бога. Във всяка една от тях има вплетени, малко или повече, не само религиозни, но и културни и исторически различия. И дори по текстовете на най-важните, основополагащи книги на трите монотеистични религии различните деноминации, вътре в рамките на една вяра, имат различия в тълкуванията, и дори в съдържанията. Всички тези разлики са се случили и се случват от векове насам. И не едно и две престъпления, насилия, жестокости „в името на Бога” са се случвали в човешката история, случват се дори и днес, въпреки всички тези всяка за себе си единствено правилни богословски науки и практики. Може би това все пак показва по някакъв начин, че в тълкуванията и разбиранията на всеки тези основни и подвидове, извинявай  за думата, вери, е имало и дори и днес се случват някакви несъвършенства. Несъвършенства, които може би не са могли да бъдат избегнати поради това, че по какъвто и начин да е говорил Бог на човеците,  универсално пълно знание за Твореца и творението е в някакъв смисъл априори непосилно за човеците. Творението при това се развива, не стои на едно и също място, каквито и промени да се случват с него. Човешките култури, знания, начини на живот не са едни и същи, не само географски, но и времево.

Само Създателят е един и същ вчера, днес, утре, винаги във времето и в пространството, и във всеки един човек, който го търси и носи в себе си. В един свят, който само във видимия си спектър (или в степента, в която естествените науки са успели да донесат някакво знание за Вселената), е толкова мащабно необятен, недостижим, състоящ се от толкова много планети, звезди, галактики. Най-лесно е човек да си припомни това, когато в някоя ясна вечер погледне небето над себе си. Може ли да знаем достатъчно дори за видимия свят – за света, т.е., който нашите човешки очи и уши са способни да уловят в спектрите на еди какви си честоти на светлинни или звукови вълни?  За този т.нар. видим или донякъде видим свят (защото в космически мащаб можем да видим нещо от него чрез снимки на изпратени в космоса спътници или свърхмощни телескопи) също не знаем достатъчно. А за това, което не можем да видим с основните се земни сетива, и което донякъде усещаме вътре в себе си, знаем ли достатъчно? Знаем ли наистина къде точно отиват душите, как изглеждат т.е. невидимите, т.нар., светове?  Това, което знаем или можем да усетим, е, когато например някой ни обича например, може да усетим неговата любов. Дори когато съответният човек не е точно до нас, някъде другаде е. Как точно става това? Как точно усещат примерно майките кога децата им са в беда? 

За своите чувства, за енергиите на любовта, омразата, гнева, страха и пр. едва ли знаем достатъчно. Но каквото и да знаем или да не знаем, законите на природата и на Вселената, Божиите закони (за разлика от човешките) са еднакви за всички. Разказани по не дотам еднакъв начин, тези закони или богословски традиции са изведени или сведени като някакви много важни опори за различни поколения, народи и култури, различни времена. Изведени, защото са били нужни; сведени, защото така или иначе сме твърде малки, за да можем да обемем всичко; различаващи се, защото и народите и културите, и времената включително на тяхното появяване, са били различни. Разказвани понякога като притчи или като метафори, които метафори или притчи не винаги са били разбирани и тълкувани правилно, дори и до днес не са, въпреки всички тези добре разработени отделни богословски традиции. Защото, в крайна сметка, както се казва и в Корана, и в Библията:

"Кажи [о, Мухаммад]: Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова." [Коран, 18:109]

"Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите ми - по-високо от вашите мисли." [Библия, Книга на пророк Исаия, 55:8-9]


Може би е по-лесно за мнозина да смятат, че отговорите човек не бива да ги търси и в собствената си душа и разум, че те всички до един са наготово дадени за всеки един случай и за вечни времена, но чрез нея именно, чрез собствената си душа, собствената си вътрешна „везна” понякога може да усетим (дори да не можем точно да назовем), смисъла, мярата на едни или други отговори. Вътре в нас, бидейки всички част от едно голямо, понякога противоречащо си, многообразно, но и подобно цяло, се крият отговори, които и сами трябва да намираме. Защото сме част от цялото, образ и подобие, „прашинки”, заредена с една и съща божествена искра. Онзи по-висш разум, който не можем априори нито да обемем, нито напълно да разберем, не е затворен за нас, носим го вътре в себе си.

muti6:
Докато гледаме през призмата на собствените си възприятия, разбирания и дори предразсъдъци, не бихме могли да разберем другия. Трябва да се разбере един път за винаги,че жената в исляма е нещо неприкосновенно,свещенно,което трябва да се пази скрито от външния свят.Отношенията между  хората се регулират не само от религията, но и от тяхната интелигентност, възпитание,смирение, култура и положение в обществото.Факт е ,че хиджабът  си остава една своеобразна преграда между Запада и Изтока, която трябва преди всичко да бъде разбрана, а не съдена. Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение,както някои твърдят.
Хиджаб и стил:
Един от центровете на ислямската мода - Великобритания, страна, в която културното многообразие са по-толерантни, отколкото на други места в Европа. Бъдещи дизайнери като Сара и София Еленани Кара привлече дори не-мюсюлмански клиенти . Тези дизайнери са привърженици на "горещия" стил, ярки цветове, свободни дрехи, които покриват цялото тяло.
Wear Hijab with style

Тук дизайнерка показва върху маненкенка как се поставя хиджаб, според новия сезонен стил"камилска гърбица"!!!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page