Български > Религия и мистика

Забрадката - аксесоар, символ или задължение

<< < (41/99) > >>

Силвия:


--- Quote from: muti6 on February 20, 2011, 12:13 ---Докато гледаме през призмата на собствените си възприятия, разбирания и дори предразсъдъци, не бихме могли да разберем другия. Трябва да се разбере един път за винаги,че жената в исляма е нещо неприкосновенно,свещенно,което трябва да се пази скрито от външния свят.Отношенията между  хората се регулират не само от религията, но и от тяхната интелигентност, възпитание,смирение, култура и положение в обществото.Факт е ,че хиджабът  си остава една своеобразна преграда между Запада и Изтока, която трябва преди всичко да бъде разбрана, а не съдена. Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение,както някои твърдят.
Хиджаб и стил:
Един от центровете на ислямската мода - Великобритания, страна, в която културното многообразие са по-толерантни, отколкото на други места в Европа. Бъдещи дизайнери като Сара и София Еленани Кара привлече дори не-мюсюлмански клиенти . Тези дизайнери са привърженици на "горещия" стил, ярки цветове, свободни дрехи, които покриват цялото тяло.
Wear Hijab with style

Тук дизайнерка показва върху маненкенка как се поставя хиджаб, според новия сезонен стил"камилска гърбица"!!!

--- End quote ---


Смисълът на покривалото е да скрие част от красотата на жената, да не бъде нейната красота провокираща изкушения у мъжете.

Колкото до модите, които се правят от това скриване на красотата на жената (отделен въпрос е, че далеч не всички жени провокират въобще подобни изкушения), те са някакъв може би наивен опит да се даде на жената все пак тази възможност, заложена в женската природа, да не бъде прекалено сива и еднаква, прекалено безлична. Затова понякога примерно човек може да види някое младо момиче, което примерно на сватбата си е сложило гердан върху възела на забрадката (както беше направила преди време дъщерята на един турски високопоставен политик), което всъщност води до кич, от чисто естетическа гледна точка. Не може хем да се скрива красотата, хем тя все пак да се търси чрез крещящи цветове, или чрез гердани върху забрадката и въобще чрез „модни тенденции” на каквито и да било най-външни дрехи, чиито изначален смисъл е да скриват красота. Има нещо дълбоко неискрено в това. Нещо спекулативно.

Много важно нещо е разбира се най-вече това изборът на жената с какъв тип дрехи да ходи да не се насилва, нито да се наказва от когото и да било. Това от една страна. Ако такъв наистина свободен личен избор не се позволява и се наказва, това е напълно неприемливо за едни основни човешки ценности например на западната цивилизация. Ако пък, от друга страна, тези основни ценности, касаещи всичко, което се разбира под права на човека, се приемат за едно, а не се приемат за друго, така също не може. Тези ценности, впрочем, въобще не са дошли наготово, били са плод на еволюции, борби, противоречия. Донякъде и заради това за хората, които вярват в тези ценности - в това, че всеки човек, независимо дали той е мъж или жена, и каква е неговата раса, етнос, религиозна принадлежност, има право сам да определя живота си; че всеки човек има свободната воля и равни права спрямо другите хора - е твърде жесток и неприемлив какъвто и да било случай, в който примерно дъщери се омъжват против волята им, по избора на бащите си в уредени бракове, още повече, ако са малтретирани или даже убивани, ако не приемат наложения им избор. Според ценностите на тази цивилизация и не забрадките (за които може да има някакъв проблем само заради снимките по лични документи, ако не се вижда цялото лице така, че да бъде по-лесно идентифицирано), а бурките например са нещо неприемливо. Колкото и някои да се опитват да представят тези бурки като свободен избор на жените, за западния човек, бил той мъж или жена, това по никакъв начин изглежда робство, не свобода. Така изглеждат за европейците, били те примерно англичани, французи, германци, чехи, българи и пр., каквито и да било, облечените в бурки жени. Това за европейците и не само за тях е някаква обида към човешката природа, като някаква несправедливост изглежда. Като потъпкване, неуважение, страх, да не кажа варварство към жената.

И понеже, от трета страна, която и да било европейка, американка, канадка, австралийка примерно и пр., отишла примерно в Саудитска Арабия или в Иран,задължително трябва да покрие главата си, за да бъде допусната въобще в тезистрани (не като неин свободен избор разбира се), може би онези мюсюлмани, които смятат, че жените трябва да ходят задължително с бурки в европейски страни, не бива да се опитват да обясняват с правата на човека едва ли не това, че техните жени или дъщери или сестри трябвало да имат право да ходят с бурки и в Европа. А ако пък има, а то има жени мюсюлманки, които смятат, че така е най-редно да ходят, така са приели като най-правилно за себе си, то тези жени би трябвало да се опитат да разберат, че културните и ценности стереотипи на страните, в които са дошли да живеят, са съвсем различни. Според тези стереотипи и ценности това е някаква прекалена крайност, някаква неприемлива крайност.

Отделен, но също важен въпрос е, че таза крайност всъщност идва от едно фанатично разбиране на исляма, от едно подсилено и невярно тълкуване на посланията, свързани с облеклото на жените в исляма, според мен. Ако не беше така, нямаше и да възникват такива излишни културни противоречия. Защото, що се отнася до облеклото, не забрадките наистина, а бурките са онази форма на обличане, която звучи неприемливо и даже обидно за европейците.

Колкото до примера с Великобритания, който даваш, може би ти било интересно да видиш една реч на британския министър-председател, свързана с мултикултурализма,
произнесена наскоро.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18040

„С доктрината на държавния мултикултурализъм ние насърчихме различните култури да живеят свой отделен живот, разделени една от друга и от основната култура. Ние не успяхме да им предложим такава визия за общество, към което те да почувстват, че искат да принадлежат. Ние дори толерирахме тези сегрегирани общности да се държат по начин, който е в противоречие с нашите ценности. Когато бял човек изказва осъдителни мнения, например, расистки, ние с право го порицаваме. Но когато също толкова неприемливи възгледи или действия биваха изказвани и извършвани от някого, който не е бял, ние бяхме твърде предпазливи, честно казано, дори страхливи, за да им се противопоставим. Пример за това е неуспешната ни съпротива срещу ужаса на брака по принуда, когато някои млади момичета биват малтретирани, а понякога и откарвани в чужбина, за да се омъжат за някого, когото не искат. Тази толерантност, позволяваща всичко, послужи само, за да засили усещането, че общите неща са малко. Всичко това накара някои млади мюсюлмани да се чувстват като дърво без корен. И търсенето на нещото, на което да принадлежат и в което да вярват, може да ги отведе до екстремистката идеология.
[…]
Второто важно нещо е да изградим по-силни общества и идентичности вътре в страната си. Честно казано, ние се нуждаем много по-малко от пасивната толерантност, характерна за последните няколко години, и много повече от по-активен, силен либерализъм. Пасивното толерантно общество казва на своите граждани: ако се подчинявате на закона, ние ще ви оставим на мира. То заема неутрална позиция спрямо различните ценности. А истински либералната страна прави много повече. Тя вярва в определени ценности и активно ги насърчава. Свобода на словото. Свобода на религията. Демокрация. Върховенство на закона. Равни права, независимо от раса, пол или сексуална ориентация. Тя казва на своите граждани: ето това е, което ни определя като общество.”

muti6:

--- Quote from: Cилвия on February 20, 2011, 19:39 ---
Смисълът на покривалото е да скрие част от красотата на жената, да не бъде нейната красота провокираща изкушения у мъжете.

Колкото до модите, които се правят от това скриване на красотата на жената (отделен въпрос е, че далеч не всички жени провокират въобще подобни изкушения), те са някакъв може би наивен опит да се даде на жената все пак тази възможност, заложена в женската природа, да не бъде прекалено сива и еднаква, прекалено безлична. Затова понякога примерно човек може да види някое младо момиче, което примерно на сватбата си е сложило гердан върху възела на забрадката (както беше направила преди време дъщерята на един турски високопоставен политик), което всъщност води до кич, от чисто естетическа гледна точка. Не може хем да се скрива красотата, хем тя все пак да се търси чрез крещящи цветове, или чрез гердани върху забрадката и въобще чрез „модни тенденции” на каквито и да било най-външни дрехи, чиито изначален смисъл е да скриват красота. Има нещо дълбоко неискрено в това. Нещо спекулативно.

--- End quote ---
Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)

Rasate:

--- Quote from: muti6 on February 21, 2011, 22:12 ---Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)

--- End quote ---

Ех какво тегло е било за суетните. ;D

Силвия:


--- Quote from: muti6 on February 21, 2011, 22:12 ---Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)

--- End quote ---


Питал ли си се някога какво точно значи фанатизъм, Мутиш?
Можеш ли да опишеш с няколко думи или няколко изречения какво значи фанатизъм, според теб? Питал ли се, впрочем, че фанатикът, който и да било фанатик, ако би знаел, ако би могъл да си дава сметка какво точно значи фанатизъм, на какво се дължи, как се ражда, как се оформя, как е възможен, просто не би бил фанатик?

Лошото при фанатизма е, че той – освен, че никога не си отива лесно – ако е одържавен, ако има примерно и светска власт, задължително води до насилие. Просто няма как да се размине без него. И дори ако не е държавно овластен, а е само примерно семейно, традиционно-културно овластен, пак лесно може да стигне до там. Примери за това има колкото искаш в някои страни, където фанатизмът е овластен. Както и от емигрантски среди в едни или други европейски страни, където да се подчини дъщерята примерно на волята на бащата или на братята си, на семейната воля, е нещо съвсем в реда на нещата, и ако не се подчини, се разбира като въпрос на чест да я накажеш.

Беше написал по-рано в тази тема, че най-важното в исляма е искреност към Създателя и милост към Неговото творение. Много хубаво е това. Само че, когато има фанатични настроения или нагласи, нито искреност към Твореца има, нито милост към човеците, към Неговото творение. Докато не разбере човек защо е така, той може да бъде праведен в собствените очи, може да бъде праведен и в очите на някой като него също, но в очите на Създателя може да не е нито достатъчно искрен, нито достатъчно милостив, нито достатъчно праведен. И да разбере защо е така примерно чак след смъртта си. Или пък ако му се случат достатъчно сложни, достатъчно трудни изпитания, които да го направят достатъчно чист, че да усети в самия себе и приживе си част от това, което Творецът е. Защото, вярваш или не, този свят е пълен и винаги е бил пълен не само с идеологически примерно, или с политически, или с митологични или суеверни, пълен е включително и с религиозно обосновавани заблуждения. В него много пъти е било възможно хора да убиват или да измъчват други хора „в името на Бога”. Дори днес е възможно това, дори днес се случва.

Милост ли е към Божието творение, ако си позволя да попитам, към дадения на всеки човек живот, да го убиеш с камъни, ако е жена, която е разговаряла примерно с непознат мъж? Или примерно ако се е влюбила не в този, за който са решили да я оженят, и се е оставила на тази любов? Милост ли е да гледа човек на дъщеря си или на жена си или на сестра си като своя собственост примерно, не като на човек, имащ право над живота и решенията си точно толкова, колкото и той има за своя живот? Милост ли е да накажеш някого с бой с камшици, ако е изпил една бира някъде? (И това се случва, даже е законодателно поставено в някои страни.) Милост ли е да се убиват примерно или пък само дори да се мразят друговерци? Искреност ли е да не си дава човек сметка, че всички тези простъпки и престъпления се обосновават понякога с религиозна ревност или „праведност”? Не, не е милост, нито е искреност. Защото така или иначе, за да бъде човек искрен и със себе си, и със Създателя, и към други хора; и за да бъде наистина милостив към други човеци (без значение, при това,  какви са те и дали мислят точно като него, и дали са точно от неговата вяра, от неговата общност, от неговия пол включително), трябва да може да мисли, да усеща, да сравнява, да прощава, да е в състояние да си дава сметка за много неща. Да разбира. А разбирането не е като научаването, не е и като сляпото следване на правила (които не винаги са най-добрия превод, така да се каже, на някакви изначални Божии послания).

Не знам дали има смисъл да се повтарям и да казвам, че първо, Създателят е говорил пряко на малцина. На много малко хора, живели на тази Земя. Те при това са живели във времена, доста отдалечени от нашето. И Божиите послания, които са стигнали до нас чрез тях, са минали през ръцете, умовете, знанията, незнанията на други след тях, които са ги тълкували, допълвали, изяснявали, преписвали, обърквали. Минали са през културните и човешки ограничения на не едно поколение и не едно време. Не може в този смисъл в която и да било вяра да не се случат фанатични прояви, или насилия, или заблуждения, ако с културните и манталитетни аршини на едни времена се мерят всички други след тях. Вярата не е вкаменелост, не е просто спазване на правила, още повече на правила, дадени по-късно от еди кой си духовник, в еди кой си хадис от еди кой си век. И макар че, от друга страна, става въпрос разбира се за достатъчно сложна област, за особена, сложна почва - вяра и разум, вяра и култура, вяра и възможност за еволюция на човешките представи, на човешкото съзнание трябва да могат да вървят ръка за ръка. Ако не могат, впрочем, няма как различните култури, вери и народи, или поне отделни хора от тях, да не продължат да се мразят, избиват, да продължават да не се разбират. Да не разбират защо и как е възможно Творецът да е един и на Него единствено да принадлежи правото да съди  и да наказва, а хората да продължават да се съдят едни други, да се избиват и да се наказват, смятайки при това, че го правят в Негово име.

muti6:
Ако човек ,Светла се вгледа в ислямските държави и ислямския свят днес,ще видим едно доста голямо разнообразие от религиозни обичаи , тяхното културно наследство и мироглед.Това може би кара някои личности  опитващи се да разберат Исляма,дефакто да си създадат погрешно впечатление.Тези различия по скоро биха символизирали традиционните ценности на разглежданото общество, но не и самия Ислям.Единственият начин за придобиване на достоверна представа относно Исляма е да се обърнем към Курана и действията(сунната) на Пророка Мохамед с.а.с..Абсолютно погрешно е да се дават преценки,ако не се използва тази база , за да се установи дали дадено действие е включено в него или не.Според Курана един от най-големите грехове е да убиеш човешко същество, което няма никаква вина, и всеки, който направи това, ще получи голямо  наказание в отвъдното.Колкото до разбирането за фанатизъм,всичко това еот разбирането,интерпретирането и ъгъла пречупващ се  в главите на хората.Всичко пак опира до знание и познание.Ако един мюсюлманин е краен(фанатичен) в разбиранията си за исляма,той се смята за изхвърлен от религията.

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите”. (Сура Ал-Мумтахана: 8).

Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. (Сура Ал-Муаминун: 96)

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (Сура Ал-Бакара: 256)

И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!...” (Сура Ал-Кахф: 29)

Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете. (Сура Юсуф: 103-104)

Като завършек  мога да кажа ,че Аллах е дарил на човека разум и съвест и поради тази причина хората са отговорни за собствения си избор и действия.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page