Български > История

ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

<< < (28/69) > >>

Българин:
Благодаря, Метка, за изчерпателния отговор. Други мнения по въпроса има ли?

Българин:

--- Quote from: Metka on June 06, 2009, 11:05 ---Незнам какво целиш с това и защо  предварително придваш на нашето евентуално мнение по същият въпрос огромна важност за пренаписване на българската история.Едва ли това е целта ни, та това не може да се контролира дори.

--- End quote ---

О, не си прав, че не може да се контролира. В интернет явно битката е много голяма. Като гледам - нашия приятел Хюсеин Мехмед е доста активен в пренаписването на историята в сайтове като Уикипедия. Дори там е започнал да пише историята на павликяните по българските земи. И не само в Уикипедия, ами и в много други сайтове (не визирам помак. еу) някои хора са доста активни в писането на историята за произхода на помаците.

Така че въобще не си прав, приятелю.

mustafa_b:
Българин, ето една статийка "Българските измерения на ксенофобията в нашия обществен живот", която страшно много ме кефи. Ще цитирам част от нея тук:


--- Quote ---Колкото и парадоксално да изглежда, рефлексията на ксенофобията в нашия обществен живот по-скоро ни отвежда към модела на “френския феномен”, отколкото към ксенофобия от първи и втори тип. Нещо повече – историческата, културна и политическа съдба на България притежава такава специфика, че я превръща в едно от малкото пространства на планетата (или поне в Европа), в което по силата на ред исторически причини, ксенофобията е не само невъзможна, а и абсурдна като социално явление. Доказателството на тази теза изисква много дълги и пространни разсъждения, но и повърхностен поглед върху историческите дадености очертава профила на народопсихология, изградена върху мотива за оцеляването, при което няма място за войнстващо отхвърляне на чуждото.
Старобългарската държава, при своето създаване, се оказва особен “симбиотичен” тип държава – тоест, отделните етноси запазват своята етническа идентичност, но са обединени не толкова със силата на оръжието, колкото по чисто икономически, политически и прагматични причини. Етносът на прабългарите осигурява военната идентичност на държавата, административната структура на управлението и не на последно място – икономическия стабилитет (за около две столетия прабългарите предприемат повече от двеста военни операции на територията на Византия срещу десет пъти по-малко ответни военни удара от страна на Византия). И това е естествено – прабългарите притежават изключително висока военна култура... В резултат на което огромната маса от славянско население до голяма степен ползва предимствата от тази практика. Както казва Николай Генчев: “Прабългарите могат да крадат коне, славяните да ги отглеждат”. И въпреки че изразът звучи грубо, той насочва вниманието към факта, че огромната маса на славянски племена, няколко десетки хиляди прабългари, етнос от гръцки, тракийски и т.н. произход, са амалгамирани в социалния живот на една нова държава. След покръстването на българите от Борис се оказва, че етническата толерантност ще се развие до състояние на културна толерантност, доколкото по силата на ред обстоятелства, един изкуствено създаден за нуждите на Християнството език, предназначен за Великоморавия, ще стане наш национален език, наша национална съдба и безпрецедентен факт в историята на средновековната култура. Тоест, този език “абсорбира” огромните маси от население и става говорим, официален на територията на старобългарската държава. Което определя и бъдещите “парадигми” на културната търпимост в историята на България. Но етническа и културна търпимост – това е “антитезата” на ксенофобията. Падането на Първото българско царство, приобщаването на България към Византийската империя под формата на провинция, теоретично би трябвало да засили ксенофобските настроения у нас. На практика в историята съществува само фактът, наречен Търновска книжовна школа, който доказва, че тези двеста години Византийска власт невероятно са обогатили старобългарската култура така, че в края на Второто българско царство и след падането на Византия за известно време България става най-ярката културна сила на Европа. Тоест, културната толерантност е вече национална културна традиция и дава своите резултати. Приобщаването на България към Османската империя – онова, което наричаме Турско робство – теоретично би трябвало да превърне България в център на “ксенофобски настроения”. Поне по две причини на територията на България като провинция на Османската империя, това не се осъществява. Ще припомним, че още синът на Баязит Победоносния – Муса Челеби – издава Ферман, с който се озаконяват земите на Рилския манастир и се утвърждава самият християнски манастир като официална административна единица (къде отиват хубавите митове за гоненията на турците срещу българската църкава?). Няма да коментираме защо в историята съществуват толкова бели петна по отношение на този период. Няма да коментираме и факта, че когато една страна е загубила националната си свобода и е станала провинция на някоя империя, населението не може да “питае” топли чувства към въпросната империя. Но е категоричен исторически факт, че в продължение на поне четири столетия, въпреки периодическите взривове на насилие, населението, разположено върху територията на България в икономически план получава няколко десетки пъти по-високи доходи, отколкото тези на балканските му съседи; че религиозната търпимост на тази територия е различна от нетърпимостта към християнската църква в други балкански държави; че България е единствената, която в условията на Турско-Османската империя “получава” Независима (Автокефална) църква и че именно за тази територия през Деветнайсти век Султанът подписва Хатишерифа и Хатихумаюна (никоя друга провинция на Турската империя не е получила подобни документи). Всичко това има едно просто обяснение – до началото на икономическата криза в Империята, по силата на географското си местоположение, България е снабдител номер едно на многомилионния пазар на Истанбул – сърцето на Османската империя. (Няма друга провинция на Империята, в която етносът да е нарекъл Истанбул – “Цариград”, тоест, да е “християнизирал” столицата в контекста на своя език и култура). Това е възможно само ако в продължение на много векове у населението е изграждано чувство за толерантност на верско, етническо и културно ниво. Това съвсем не означава, че българите са се отказали от своята национална идентичност. Напротив – съвпада с най-модерните теории, че националната идентичност се запазва само в условията на висока търпимост към всички култури. Историята го доказва... Темата е изключително сложна, но дори тези повърхностни наблюдения дават право на извода, че по силата на историческата си съдба, на ниво народопсихология няма причини за изграждане на ксенофобски манталитет. Напротив. Фактът, че една от устойчивите теми на българското Възраждане е осмиването на чуждопоклонничеството (което ще рече, че дори в определени периоди се прекалява с толерантното отношение към чуждите култури или етноси) е красноречив.
След Руско-Турската война, в историята на България забелязваме определени периоди, които сякаш генерират ксенофобски настроения. Очевидната причина е трудността на прехода, при който винаги социалното развитие по своеобразен начин “изпреварва” психологическата адаптация на отделния човек към този преход. При всеки преход старата ценностна система рухва, а новата още не е утвърдена. Икономическият хаос, политическата “неуравновесеност”, размиването на усещането за културна идентичност раждат социални напрежения и процеси, по силата на които се маргинализират цели социални пластове от населението. Естествено е да очакваме взривове на насилието, в които представата за “другия”, “чуждия”, “врага” превръщат враждебността в норма на социално поведение, която можем да идентифицираме с ксенофобия от първи и втори тип...
--- End quote ---

Metka:
Българино в Интернет има всичко.Всеки си пише това което пожелае.
Има дори и виртуална държава която се казва Виртландия.
Даже в нея най много поданици са българи.Българка е даже мис Виртландия.
Качих тема тук но ми я изтриха незнайно защо.Но аз се замислих относно присъствието на българи в родопите , поради следните причини.
Днешното население там което се самоопределя така , то наследник на прабългарите ли е или на славяните?
Или пак на траките?
В село Мусомище и мнозина от Неврокоп ,например се считат за наследници на древните  македонци.От моито село също има християни които се определят като македонци.
Именно пради тези причини мие трудно да говоря от името на други.
А ето Боян какво казва -


--- Quote from: boyandobrev on February 06, 2009, 15:57 ---Мустафа,
Всеки тук има правото на мнение и на свободно изразяване на мнението.
Аз съм помак, такъв съм се родил, такъв ще си умра.
"Завръщането към корените" си е лично твоя интерпретация.
Аз нито имам намерение да живея в България, нито имам намерение да имам нещо общо с българите там.
Тук си позволявам да говоря единствено, когато някой друг почне да говори от името на всички помаци. На мен не ми трябват говорители. Нека всеки сподели сам за себе си как се чувства и защо се чувства такъв. Право на всеки е да се самоопредели, НО НЯМА ПРАВО ДА ОПРЕДЕЛЯ ДРУГИТЕ. Аз не съм наложил мнението си на никого тук. На никой тук лично не съм казал - ти си такъв, ти си онакъв.
Не искам и други да говорят от мое име, и от името на всички помаци.


--- End quote ---

mustafa_b:
Много точно го е казал Боян - "Право на всеки е да се самоопредели, НО НЯМА ПРАВО ДА ОПРЕДЕЛЯ ДРУГИТЕ."

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page